Споделена история от Любов и изневяра |
Детски спомен
преди: 7 месеца, 10 дни, прочетена 496 пъти
Казват, че човешкият мозък е така устроен, че нещо видяно, чуто, преживяно никога не се забравя. То е някъде вътре в милиардите клетки на мозъка и само някакъв синапс трябва по подходящ начин да свърже точните неврони. Чудя се дали някаква мелодия, картина, емоция информация не възбужда установяването на такива връзки, и така дълбоко забравени спомени изплуват. Все пак не съм физиолог, психолог, неврохирург и цялата тази материя ми е повече от загадъчна, граничеща с мистика. Та след този разказ в съзнанието ми изплуваха поредица забавени или потиснати случки то детските ми години. Пак бяха свързани с морето, онова детското спокойното, нечалгализираното.
Просто един следобед кротки си лежах в стаята и си четях един том на Жул Верн, в който бяха събрани два романа "Пет седмици с балон" и "Пътешествие до центъра на земята". Моите родители бяха някъде пред почивната и разговаряха с, познато семейство. Чудно време за четене и представяне на събитията, тишина и спокойствие, което свърши , когато врата на стаята, внезапно се отвори и влезна Мая, дъщерята на другото семейство. Когато ме вида кротко да си лежа, покрит с чаршаф и да си чета книгата, нейната холерична натура направо възстана. Та не можеше да разбере, как може някой да отиде на море и да лежи в стаята и да чете. Оправданията не помогнаха, че съм изгорял, че ще обеля. А трябва спешно и веднага да отидем на плажа и че вече слънцето не е толкова силно. Да ама на мен книгата ми беше по-интересна. Когато поиска да вземе книгата, за да я разгледа какво толкова ме е запленила, че не искам да отидем на плажа, аз я заподозрях, че иска да я грабне и да хукне навън към плажа, а аз ще не ща трябва да хукна да я гоня и така да отида на плажа. Е, аз може да съм наивен, но не чак пък до там и затова с лявата ръка я държах далеч от нея, почти до стената, като се опитвах да я напъхам под чаршафа, за да не може да я достигне. Внезапно тя се опита да я грабне и предполагам, че се подхлъзна и падна върху мен. Бях много кльощав, но жилав, а тя определено по-тежка от мен. Някак така падна върху мен, че едното И коляно притисна дясната ми ръка към дюшека, а с ръцете се опитва да докопа книгата, като почти ме беше обкрачила. Чаршафа пък съвсем ме ограничаваше, както възможностите ми за съпротива, така и да мърдам, само можех да размахвам книгата с лявата ръка. Тя непрекъснато се тръска, мърда, върти върху мен, в опитите си да докопа книгата, а аз съм омотан като египетска мумия-грозна гледка. С нея сме на едни години, а тогава трябва да сме били шести за седми клас. Беше странно, изпитах нещо различно и непознато чувство, но определено вълнуващо и кой знае защо, ми харесваше, по някакъв непознат начин, по мен премина някаква топла вълна. През цялото време тя се търкаля върху мен, тръска се, притиска се , но моите мисли са другаде. Няма как да отрека, че за мен беше странно-приятно , но не знаех защо, освен един друг, страничен резултат, който искрено се надявах да не забележи, че ще потъна от срам, добре, че бях омотан. Дали пък това не беше опит за някаква женска доминация, опит за налагане на нейнато воля над моята. Даже когато докопа книгата, тя продължаваше да лежи и да се тръска върху мен, а аз сведен почти до безпомощтно състояние. Ами помни се този резил. Е, това толкова далеч назад във времето, още по време на тъмният социализъм, но ето на вчера си го спомних този случай..
|
