Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Точно, това което си написала във поста, точно с тези думи, го кажи на приятеля си.

Ние мъжете обачаме нещата така да ни се кажат в прав текст, естествено със нормален тон.

След това, вече като той е наясно как се чувстваш, можеш да се опиташ да споделиш 1 нещо, вместо да натруваш във себе си всички тия неща.

7.   Психология се нарича решението на твоя проблем. Не мога са си обясня как така има проблем във връзката ви и теб те е страх да говориш? Ще прозвучи грешно? За кого- за теб, за него или за баба Пена от другия вход? Сама виждаш до какво води мълчанието ти. Затова следващият път, когато се скарате и ти пак решиш да премълчиш, се сети за последното ти избухване- от какво беше породено, как беше изразено, до какво доведе, ти как се почувства, каква беше реакцията на гаджето ти. Но наистина те съветвам да отидеш при специалист и да се опиташ да обработи тази твоя толкова проблемна детска травма.

8.   Аз съм същата, когато съм с неподходящ човек.
Мислех, че съм така по принцип. Докато не ме откри един мъж, като бях към 20-годишна, който ме приемаше всякак. И искаше да ме чуе, като съм ядосана. И искаше да знае какво ме мъчи, дори и да е най-малкото нещо. Аз много му се пънех - казвах, че искам да помисля; че сега не ми се говори; че няма смисъл да го обсъждаме и т. н. Но той стоеше пред мен и не ми позволяваше да правя както си знам. Винаги ме предизвикваше да си кажа "суровия" материал. Разбира се, по този начин много пъти съм го наранявала, защото съм казвала нещо необмислено. Но той много ме обичаше и преглъщаше горчивото.
В последствие съм се опитвала във всички взаимоотношения да подхождам правилно, а именно да си споделям каквото има. Не винаги се получава, честно казано. Но в доста по-голям процент от случаите вече успявам.
Но ето за пример последната ми връзка. Много свестен мъж, но без никаква емоционална интелигентност. Еми, не можех да му обяснявам. Виждах го как не ме разбира, не ме приема, не можехме да говорим. Изненадващо той се раздели с мен, но в крайна сметка съм съгласна, че просто не си паснахме в това отношение. Изкарвахме си иначе супер - стига да не се засягаше някаква тема за чувства, емоции, проблеми, характери.
На майка ми също мога да споделя всичко и да й кажа всичко, но с баща ми нямам никакъв шанс за подобен тип комуникация. Така че за мен е до човека отсреща в голяма степен. Разбира се, след като някой те научи все пак да говориш за вижданията си. ;-)

9.   Вместо да изкарваш навън, трупаш вътре, докато се събере толкова боклук, че не "гръмнеш", тогава става вулкани лава която залива ненужно близките ти.
1. Решението, че ще промениш това да мълчиш, трябва да дойде само от теб. Тога ще започнеш да слушаш и терапевта, не да си решаваш без да си опитала, че не ти се получава. Ако продължаваш така, най -Много да си навлечеш някакво заболяване и да си страдаш сама от себе си. Ключът е в те, и решението идва винаги когато правим нещо различно от установения стандартен, закостенял момент.
Като не изразяваш себе си, а си решила, че ще си "деликатна" и удобно за всички, ок ли ти е? Едва ли!!!
Тогава действай, осъзнато... сама си си в ръцете и е време да изплуваш.

10.   Здравей, писателко, тук засягаш един изключително важен въпрос. Проблемът не е само твой, а на много хора в България. В културата си нямаме навика да изговаряме проблемите. Премълчаваме нещата и таим до момент на избухване. Например: възникне неприятна ситуация, не ни се понрави нещо, ще си замълчим, нищо няма да кажем на човека. Но пък за сметка на това ще кажем на всички други, ще се оплачем, той такъв, той онакъв, как постъпи с мен, но само на въпросния човек няма да кажем. "Търпим" (казвам търпим в кавички, защото търпенето не е търпение, а таене, потискане на негативна емоция, която накрая избухва и излиза под формата на истерия, крясъци, скандали, нервност и тн) и тикаме проблемите под килима все едно ги няма, а вътре в себе си врим и кипим от гняв, яд и други негативни емоции. Това се случва навсякъде, на работа, на пазара, на улицата, навсякъде. После се прибираме вкъщи и изкарваме целия този яд у дома върху мъжа, жената, децата, близките, предимно хора, които обичаме и които ни обичат. Понякога и кучето го отнася. После сме нервни, стресирани, тревожни, виновни.
Това е едната страна на монетата. Тука трябва да споделя и още нещо много важно, за да разберем къде седи проблемът. Друга българска привичка, нямаме в културата си навика да поправяме човека отсреща, да го коригираме където и когато греши. Например: някой се е отнесъл неуважиелно, развикал ни се е (все пак може да се изказват нещата спокойно, нали) и ние си затваряме очите за това, сякаш не се е случило, въпреки че ни е станало неприятно. Излизаме (в себе си) с извинението, че не искаме проблеми, разправии и оставяме нещата така. Другия човек несъзнателно се е разкрещял, по навик, "така си говори", ами разбира се, че така ще си говори, защото никой не го поправя, никой не му казва, че докато говори кряка, никой не насочва вниманието му към интонацията му. Никой не иска да крещи, но го прави. Това е вкоренено поведение у българите, но правилно ли е това поведение? Все пак да крещим и да говорим грубо правилно ли е? Не, нали? Всеки предпочита да му се говори спокойно с разбиране и с търпение. Затова трябва да се коригираме едни други.
Сега накратко ще обобщим: има проблем - не си казваме, има неправилно поведение - не го поправяме.
За да имаме пълноценни и здравословни взаимоотношения нещата трябва да се изказат, споделят, коригират възможно най-скоро и проблемът да се посочи точно и ясно като зрели хора. Всеки иска да живее в мир и разбирателство със себе си и с другите, нали? (:
Може би ви отегчих с дългия коментар, но трябваше да изясним някои важни неща преди да се обърна към писателката...
Сега, писателко, факът, че осъзнаваш, че имаш проблем е 50% разрешен проблем, а това, че искаш да се промениш са останалите 50%.
Започни да изговаряш нещата, назовавай ги, обясни спокойно, споделяй. Ще ти е трудно в началото, няма да имаш достатъчно увереност да изкажеш какво те мъчи и да посочиш проблема, поради простата причина, че не си го правила до сега, а когато си споделяла е било в момента, в който вече избухваш. Няма какво да те тревожи никой не се е родил научен. Опитвай и продължавай да опитваш. Стъпка по стъпка и ще стане. И бъди търпелива със себе си. Също така има книги за комуникацията, които можеш да прочетеш, потърси видеа в Ютуб как да комуникираш без агресия, правилно, проучи въпроса, информирай се и ще ти се получат нещата. Действай смело! (:
Успех, писателко.
Поздрави,
Й.