Само аз ли съм с този проблем
преди: 28 дни, 14 часа, прочетена 664 пъти
Когато бях малка бях изключително затворена и срамежлива съответно много трудно почти невъзможно ми беше да имам приятелки. От училище ме нарочи класната, че съм имала изоставяне, а мен тогава ме мързеше много и ми беше трудно да се справям.

Родителите ми започнаха да ме водят при разни психолози по препоръка на класната ми, но преди това изпитвах огромно унижение, когато идваше една госпожа и ме изкарваше от часа пред целият клас да ме води да ми помагала с материала и всички знаеха, коя е и как помага на СОП-овете...

Това продължаваше с години всеки ден брутално унижение до 7 клас, след това се преместих в друго училище там пък беше друг вид тормоз и така до 10 клас тормоз... 11-ти и 12-ти тия които ме тормозеха не идваха на училището та имаше малко спокойствие...

Отдавна завърших училище, но тази травма ми остана, че не съм достатъчно добра, че съм грозна и за нищо не ставам и това ме преследва от години...

В университета също не успях да се впиша и си бях сама, а там е много трудно да си сам.

Сериозен приятел никога не съм имала, разни кратки връзки да, но никога истинска сериозна връзка вярвам, че проблема си е в мен, толкова много пъти са ме използвали и наранявали, че не искам да си позволя да се влюбя даже, като цяло не искам и да се запознавам с мъже и без това всички са използвачи, което е супер парадоксално на това, че понякога искам да си имам сериозен приятел, но си мисля, че това никога няма да се случи, не виждам как бих могла да се довера на някой отново...

Толкова много ми се иска да е лесно запознаването, но при мисълта да ходя на срещи ми се изправя косата....
Ако можеше с "бъдещия" да имаме време да се опознаем дори чрез чатове и приказки по телефона на първо време, чак после на срещи щеше да е прекрасно, но толкова старомодни мъже със сигурност няма....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 28 дни, 5 часа hash: f82ed4ee59

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Както казваше един много близък " Мързи ме да спя". А в кой университет беше?

 

...

преди: 28 дни, 3 часа hash: ae2f3af384

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Не си. Търси си чужденец. Единственият цадящ психиката ти съвет, който може да ти се даде. Иначе травмата ти ще стане по-зле. Нашенецът иска разкрепостена пиеща чалгарка, която да ревнува като див звяр. Ако е скромна и нормална като теб ще и изневерява на поразия, че и ще я тормози вербално и физически.

 

...

преди: 28 дни, 1 час hash: cbd9f56158

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Виж какво това което е било в училището трябва да си остане там и без това никога няма да се повтори. Не трябва такива глупости дадиктуват живота ти, знам че не е лесно с гони като ти се набива в главата разни глупави неща, понякога започваш да им вярваш като е всекидневно, но трябва да си има самочувствие, защото е важно за себе си най-вече. Разбирам те, че си разочарована от мъжете, гадно е знам... но не са ВСИЧКИ еднакви повярвай. Трудно да го откриеш, но не е НЕВЪЗМОЖНО! И не търсиш старомоден мъж търсиш истинския и това е добре, но по-лесно е да излезнеш с някой по бързо ще го прецениш става ли не става ли, така по чат и телефон може да те лъжеее много. Друго е на живи да го видиш къв е! Не се ЗАТВЯРАЙ в себе си излизай опознавай хората никой не казал, че като излезнеш 2 пъти с даден трябва да има и 3 път примерно.

 

...

горе^

преди: 27 дни, 14 часа hash: f43ded2678

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Здравей, авторке! Разбирам те много добре, но не трябва да разсъждаваш така! Свестни, добри и благочестиви мъже има и в момента! Да, не са много, но ИМА! Относно начините на запознанство - може да стане и по интернет. Познавам човек, който така се запозна със съпругата си и той ми каза, че първо са се влюбили душите им - докато са си писали многобройни писма, а чак след това, когато са се видели и на живо(те бяха от различни градове) са се харесали и физически. Но това е ИЗКЛЮЧЕНИЕ! (А и двата били писали в профилите си, че търсят само запознанство с цел брак! ) Но в момента не знам дали има читави сайтове за запознанства в България? Затова ти не се стреми само към това! При теб нещата могат да се случат по друг начин - само Бог знае това! Но най-важното - имай търпение! Нещата в живота много рядко стават от раз! Повечето пъти, трябва време, докато срещнеш подходящия човек! Но всичко това става в своето време - нито по-рано, нито по-късно! Ти си още млада! Животът е пред теб! Ще се появят ситуации, в които ще се запознаеш с подходящ за тебе мъж! Гледай само да не го отблъснеш! Имаше една много добра тема по този проблем, която би трябвало да помогне и на теб, и която аз съм си запазил. Тя е в раздела Любов и Изневяра и е със заглавие: "За хората, които са сами, но искат да си намерят съпруг/а. " http://spodeli. net/4/story-172076. html (за да се отвори от връзката - махни интервалите в нея, защото сайтът автоматично създава два интервала, или напиши заглавието й в Гугъла - и ще ти излезе) Прочети я многократно като обърнеш внимание на съветите на автора, а не на хората, които спорят с него! Там са дадени добри съвети на хората в подобно на твоето положение, ще ти копирам някои от тях и тук: -------------------- За хората, които са сами и искат да срещнат сродната си душа: 1. Трябва да търсите човек с еднакви(или поне със сходни) с вашите интереси, цели, ценности, възгледи и приоритети! 2. Трябва да бъдете много търпеливи, постоянни и упорити! 3. В никакъв случай не трябва да се обезкуражавате или отказвате, дори дълги години да няма резултат! 4. Трябва да влезете в такава среда, където има хора с близки до вашите интереси! 5. И не се отчайвайте, ако не се получава, а продължавайте да опитвате и да търсите, и да се молите на Бога за това - щом много го искате и полагате усилия, Бог накрая ще ви го даде! (С едно изключение - ако това няма да бъде полезно за спасението на душата ви. Само в този случай Бог не изпълнява нашите молитви! )

 

...

преди: 27 дни, 9 часа hash: 6ee355b221

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей, Авторке! Когато чета историята ти виждам голяма част от себе си в нея. В ученическите си години, а и университетските, които не бяха толкова отдавна, бях изключително срамежлива и притеснителна, (и сега не е особено различно, но се боря с това и успявам да го превъзмогна). Разликата е в това, че аз бях доста добра ученичка, стараех се и имах доста добри оценки, но тази стеснителност. Често понасях подигравки и обиди от съучениците си, но преглъщах всичко. Молех се да завърша и това да спре. Но в университета нещата доста се промениха, започнах да излизам, да се запознавам с нови хора, колегите ме уважаваха, като цяло не бях същия човек. Определено не се имам за Мис Свят, но всяко едно момче, което съм си харесвала е било мое. Съветът ми е, престраши се, стани по-социална, по-отворена, дори това да е много далеч от теб, с повечко усилия, нещата ще ти се случат. Казвам го от личен опит, няма как да чакаш и да не правиш нищо и да се надяваш, че нещата ще се променят от само себе си. Има и друга гледна точка, някой мъж ще те хареса такава, каквато си - срамежлива, тиха, себе си. Но не знам дали в днешно време има такива мъже. Човек трябва да се бори за това, което желае. В момента имам прекрасен човек до себе си - красив, интелигентен, голям екстроверт. Живеем си добре, разбираме се и се допълваме. И пак често моята срамежливост ми пречи, но може би вече сме се напаснали. Но мислиш ли, че ако не бях положила тези усилия сега щях да имам това, което имам в момента. Определено не! Щях да бъда в малък град, захлупена и отритната, живееща с травмите си от детските години. Мобилизирай се, промени се и ще видиш разликата много бързо. Може би е нужен и доза късмет и правилните хора, не знам. Не се предавай! Ти можеш! И един ден, когато се обърнеш назад, ще си бъдеш благодарна за новия си живот, който ще изградиш. Успех и горе главата!

 

...