Всички искат жена, но не и аз
преди: 28 дни, 1 час, прочетена 615 пъти
Често посещавам сайта и чета на хората историите, и разбира се оставям коментари. Съдейки по оценките, които другите четящи ми поставят, оставам с впечатлението, че съм дал добър съвет. Да, живота, който живея не е за пример, но смятам, че имам достатъчно опит, за да споделя мнение.
Има доста теми, в които мъжете задават въпроса "Как и къде да си немарят жена? " Аз за себе си знам отговора на този въпрос. Но...
Да ви кажа честно, страх ме е. Наистина ме е страх. Имал съм няколко връзки, като последната продължи 7 години. Много от вас ще кажат, че това е било връзка без развитие след като нямахме брак и деца, но аз я обичах истински. Много вложих в тази връзка... аз бях готов само чаках нея. Чаках да стане готова, но този момент така и не настъпи.
Както и да е, минаха две години от раздялата, но сякаш аз още не съм себе си. Като видя някоя жена, нищо не ми трепва. Първото нещо което си казвам е, че аз няма какво да и предложа, за да изживеем една пълноценна връзка. Живея в град, в който не искам да живея. Живея с майка си, с която ме е срам да живея, но пък не искам да я оставям, защото баща ми умря и няма как да си тръгна... Работя нещо, което не искам да работя. И в главата ми е само "не искам, не искам, не искам"... Иначе давам вид на човек, който няма такива проблеми, но те са тук просто ги прикривам с хумор и усмивка, когато съм пред хора. Когато остана сам ми е тъжно и влизам да чета сайта, и да се опитвам да помагам на хората, да не допуснат грешките, които допуснах аз.
Искам да съм отново онова смелото 20 годишно момче, което хвана любимата си за ръка и заминаха да живеят в големият морски град. Онова момче, което работеше по 12 часа, за да подсигури бъдещото си семейство. Онова момче, което се бореше с несполуките. Онова момче, което обичаше.
Провалих се. Наистина се провалих. Никога не съм си представял, че ще стигна до такова положение. Представях си други неща.
Бях помолил Господ, ако ми е отредил да бъда щастлив да ми вземе щастието и да го даде на скъп за мен човек. Явно е чул молбата ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 27 дни, 8 часа hash: c763a25f6b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Кое си се провалил бе, човек? Това са абсолютни тъпотии. Провалила е връзката ви тя, все някой не е "готов". Грижиш се за майка си, работиш, изкарваш пари, държиш се. Всеки си мисли, че животът ще се стече както иска, обаче малцина са тия, на които им се случва. В повечето пъти има яко препятствия. Относно семейството, общувай с жени, ще изскочи някоя свястна. Сега, не ѝ казвай на втора среща "искам семейство и деца", но опознаете ли се, просто бъде честен и кажи, че нямаш още 7 години за съжаление. Ако се чувства "притисната", да си бяга и така. Все пак мисля, че може да имаш шанс. Иначе виждаш държавата ни в какво положение е, хората какви заплати и пенсии получават, каква работа има. Като цяло можеше да е много по-зле. Същото момче няма да си, вече си пораснал. И аз искам, ама няма. Учи си уроците, които животът те учи и продължавай напред. Аз бих ти дал съвет да не униваш и ако искаш връзка и семейство и деца, да ги търсиш и направиш. Тогава ще имаш други проблеми, а след като и те се решат, вече ще си стар и ще имаш други проблеми. Така че, приемаш тия неща за нормални и продължаваш напред. Не си уцелил държава, не си уцелил време, в което да живееш, виждаш сам каква разруха е. Но в крайна сметка има само един път и той е напред, докъдето краката ни държат!

 

...

преди: 27 дни, 6 часа hash: c0395bbce2

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

2.   Проблемът ти е само един, с решаването на този проблем, от самосебе си отпадат всички останали: "Живея с майка си, с която ме е срам да живея, но пък не искам да я оставям, защото баща ми умря и няма как да си тръгна" Как така да няма как? Баща ти е починал и ти какво-заемаш неговото място до нея ли? Можеш да си добър син и от дистанция! Само ако е неподвижна или трудно подвижна имаш някакво оправдание но пак можеш да замине, в който град искаш, да работиш и да плащаш на помощничка за майка си. Не е оправдание. Има друго зад това " оправдание". Мързел? Живот наготово? Ти си знаеш. Аз само знам, че най-често изричната лъжа е "Добре съм" дори когато душата ти се гърчи от болка, несъгласие, гняв, когато е затворник на мозъка.

 

...

преди: 27 дни, 5 часа hash: 8b9ff57a4f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Не се отчайвай и самосъжалявай! Щом не става това, което ти искаш, значи не си направил или не правиш нещо така, както трябва! Не можеш само ти да даваш, а от партньора си да не изискваш нищо! Най-малкото деца трябваше да поискаш! Какви са тези 7 години "да стане готова"? ! Още на втората ѝ поставяш въпроса ребром! Майка ти - какво? Да не си ѝ длъжен с нещо? Ти си задължен към твоите деца (за да продължи животът! ), а не към родителите си... УЧИ СЕ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ! Недей да "предпазваш" другите от тях! Все още имаш време - не го пропилявай!

 

...

горе^

преди: 26 дни, 23 часа hash: 366ff4f16f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Не си длъжен да живееш с майка си, защото бащата ти е починал. Това не е нормално в случая. Ти бавачка ли си? На първо време се отдели от майка си. В друг град или в същия. Възможно е тя да го разбира, но деликатно да не ти го намеква, защото може да се изтълкува така все едно не иска да живееш при нея. Тя може да иска, но не трябва! След тази стъпка ще се случат много положителни неща занапред.

 

...

преди: 26 дни, 22 часа hash: 1cf381693f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Авторе, я се стегни бе. За какво ти е жена ако не искаш деца? Знай че жената е най-големият душманин на мъжа. Тя му завижда заради мъжкото превъзходство, а щом си мъж значи си над нея. Мюсюлманите са дефинирали жената каго гнусно и мръсно същество, което не допускат да мърси с присъствието си свещените за тях места. И мисля че са прави. Живей си живота безгрижно, грижи се за майка ти и ще живееш дълго без да има жена до теб, която да ти трови нервите, а ти по закон да не можеш да я пребиеш от бой, когато е прекалила с простотията си.

 

...