Споделена история от Любов и изневяра |
Моята красива и тъжна първа любов...
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2581 пъти
Здравейте, приятели!
Първо, честита 2012г на всички вас тук!
Ще започна от там, че историята, която искам да публикувам сега е от преди 4 г... с Всичко това е преживяно от мен и е написано тогава (2008г)... случайно вчера се разрових и открих един документ в компютъра ми с име : "моята история" и линк, който ме отведе към нея...
Четох я и плаках като малко дете... спомних си всичко, все едно ми се случва сега... а от тогава наистина много неща се промениха... и реших, че искам да я споделя отново със вас приятели, така, както я бях написала тогава, в пълния си оригинал... Не искам някакви упреци, или положителни мнения... просто искам да я поддържам жива... Благодаря ви!
Ето я и историята ми:
"" Тогава бях на 16... Възраст в която всичко ни изглежда розово... красиво... и сме адски любопитни и наивни... Красива съм, красива бях и на 16, добре развита, с хубав бюст, стегнато тяло... Не се оплаквам от това че мъжете не ме забелязват...
Направих странна постъпка тогава... Преценете вие дали е грешка или не...
Историята започна така:
Прибирам се аз от училище един ден... замечтана и усмихната... Вървя си на тротоара и спирам на един светофар, за да чакам зеленият цвят... По едно време чувам адско викане и някой се блъсква с сила отзад, в мене... Обърнах се и видях двама мъже да се бият. Уплашена се развиках, но беше малко късно мисля...
Единият избяга, а другият лежеше до мене, буквално до краката ми, целият в кръв! Разтреперана звъннах в една болница (няма да споменавам имена) и повиках линейка. Не знам какво ме накара да го направя, но клекнах до този мъж... Хванах ръката му и му казах с треперещ глас: Спокойно линейката идва! А той отговори с много болка в очите: Благодаря ти!! и стисна ръката ми.
Линейката дойде... взеха го и лекарите ме попитаха, какво как е станало, коя съм аз и дали искам да го придружа до болницата. Аз без много да мисля, не знам ПАК защо... се качих в линейката с него! През цялото време до болницата той държеше ръката ми! Влязохме в болницата, прегледаха го лекарите и го настаниха в една стая на 7ми етаж, казаха че е с леки охлузвания, натъртвания и няколко рани на главата. В следващите 2 дни трябвало да остане при тях в болницата...
След като го оставиха в стаята, и си тръгнаха, аз останах насаме с него и реших да си тръгна... Тъкмо отворих вратата с думите: Чао... и той каза: виж чакай... знам че направи добре като се обади на линейката за мене... но моля те обади се на майка ми и и кажи къде съм, защото ми откраднаха моя телефон... Нямаше как да му откажа...
Звъннах на майка му, тя дойде в болницата и аз си тръгнах... През цялото време до нас, и цяла вечер мислих за него... Не знам какво ме беше накарало да мисля така за него... На следващия ден в училище, споделих случката с приятелка.. тя ми каза: Иди пак при него!
Аз доста се замислих но си казах: е какво толкова, ще ида да го видя как е!
Купих плодове и отидох при него... Когато влезнах в стаята той беше сам... Спеше. Седнах до него, чувствах го много близък не знам защо, и се загледах в лицето му. Нямаше ги вече тези съсиреци кръв... поддутините бяха леко спаднали... захласнах се и продължавах да го гледам как сладко спи...
По едно време той отвори очи и аз леко изплашена се оддръпнах назад. Той каза с съвсем различен глас от предния ден: Не съм толкова страшен миличка... нали?
Само се усмихнах и не казах нищо. Оставих му плодовете и пак си тръгнах... беше ми кофти, че не се познавахме, а аз му ходих на свиждане! Той стана бавно от леглото и тръгна да ме изпраща... Запознахме се и ме попита за какво съм дошла... Аз се направих, че не съм чула и си мълчах...
Точно преди да се кача в асансиора, той ми каза: Може ли да ми дадеш телефона си? Запиши ми го на този лист моля те! -и ми подаде лист с химикал. Аз учудена отвърнах: Но защо ти е? А той: Ами благодарен съм ти за всичко, което правиш, ще се радвам да излезнем на кафе или ресторант някой ден.
Записах номера си и се качих в асансиора...
На следващия ден телефона ми звънна... Беше той... Уговорихме се да излезнем на ресторант... Нямаше проблеми за мене, майка ми с баща ми също бяха на вечеря и аз реших и аз да излезна... Срещнахме се... Дори се прегърнахме като се видяхме... Влезнахме в един ресторант... поръчахме си... и се втренчихме еди в друг... Не усетих даже кога устните ни се допират в нежна целувка... Беше страхотно... Вече се бях влюбила... Харесвах го...
След ресторанта решихме да отидеме в един парк в центъра на града ни, който е много голям и много добре поддържан... Седнахме на една пейка там и се загледахме в звездите... Беше ми хубаво... обзе ме някакво странно чувство даже не знам как да го нарека... Обърнах се към него и започнах да го целувам бавно и нежно... Той правеше същото... Беше ми така хубаво... не след дълго усетих че съм мокра... исках го! (Тука е момента да отбележа, че бях девствена)! Имала съм много моменти, но до секс не се е стигало... все се чувствах неподготвена...
Целувахме се ние... и по едно време седнах варху него... Бях готова за него! Знаех че ще бъде той! Той ме погледна и каза: Миличка сигурна ли си че го искаш? Да не съжаляваш после за нещо? Помисли си моля те. Аз отвърнах: Да... искам те... тук... Бях с мини поличка, той галеше бедрата ми бавно... адски ме подлудяваше... Разкопчах дънките му и напипах през боксерките му, неговия член... Той ме целуваше по шията, разкопча ризката ми и започна да ми целува гърдите... Направо летях от удоволствие... Прокара си ръката по бедрото ми, а аз му я взех и я сложих между краката си... Той леко ми дръпна прашките настрани... и свали боксерките си по надоло... Каза ми да се навдигна лекичко... Направих го да... И той допря члена си в мене... Тук беше момента да му кажа, че съм девствена... Казах му... А той отвърна: Само искам да съм сигурен че го искаш... Аз се усмихнах и му казах да продължи... Напътстваше ме... Каза ми да седна леко варху него и ако ме заболи да спра...
Гледала съм по филми, по списания съм чела, че първия път имало болка и имало кървене доста...
Не, с мене не беше така... Бяха адски възбудена и болката беше минимална... Той проникна в мене, аз леко стенех... правехме го много нежно... имах чувството, че той е моят мъж, и не искам да го пускам никога!
Вечерта завърши прекрасно... Изпрати си ме до в къщи, целуна ме и ми каза: Обичам те! Прибрах се в нас и бях на 7мото небе... Провървя ми в училище... не се карах вече с родителите си...
Връзката ни беше доста добра, емоционална, продължаваше 2 години,... до преди 1 месец, когато се случи нещо фатално...
Бяхме в нас, пиехме кафе и гледахме филми, когато реших да го попитам дали е имал сериозни връзки до сега и дали е обичал някога преди? (все пак беше на 26)..
Той леко наведе глава и каза: Ще ти кажа нещо лошо... Наистина лошо... Знаех че ще ме съсипе, виждах го в погледа му и в тона на гласа му...
Той започна: Надявам се да не е много късно, но не мога да го крия повече... Имам връзка с друга жена от 6 години...!!! Обичам те наистина, свикнах с тебе, искам си те само за мене... Аз го прекъснах: СПРИ! Разплаках се не исках да слушам повече, казах: Как не те е срам да ми го казваш след 2 години? На глупачка ме правиш ли? Мислиш си че съм малка не разбирам нищо... Знаеш ли колко те обичам и какво значи това за мене? Знаеш ли че съм имала безброй възможности да бъда с други мъже, но съм отказвала, защото исках тебе? Ти ми беше първата наистина любов! Исках те! Искам те и сега! Но явно лъжите са били доста... Не знам как съм била такава глупачка и не съм усетила... Как си прикривал всичко? МАХАЙ СЕ! Не искам да те виждам! Не искам нищо свързано с тебе! Плаках плаках силно и виках... Той също се разплака и посегна да ме целуне по челото... Аз го блъснах и казах пак: МАХАЙ СЕ! НЕ искам да те виждам повече! Наведох се и залаках още по силно... само чух как вратата се затваря...
Цял ден и цяла вечер плаках... Смених си картата на телефона, смених си даже телефона, не исках нищо да ме свързва с него...! Преди 2 седмици ми звъни непознат номер...
Беше той... Говореше ми как съм му липсвала... как се е разделил с другата и как ме иска пак при него... Наведох се и с сълзи на очите натиснах червената слушалка на телефона си... Интересно беше едно... Това стана точно, когато бях на същия светофар, в който преди го бях видяла целият в кръв, и от където беше тръгнало всичко...
Сега 1 месец след раздялата ни се чудя... "Дали не беше по добре да го оставя сам с лекарите и да си живея скапания безразличен живот с грозните мъжки подмятания за секс и прочие?"
Някой от вас ще ме критикуват за постъпката ми... но чесно да ви кажа... Не съжалявам... Имах нужда просто да споделя... Прекарах си страхотно тези 2 години, въпреки че сега ми е кофти... но така е... това е жъвотът... Времето лекува... да се надявам че наистина лекува. Кристиана, София ""
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: c289ce7e03 |
|
1. Историята ти е хубава, поне на мен ми харесва. Тук ще получиш доста упреци, дори някой ще кажат че е "измислена". Не се впечатлявай от това, кой какво ще каже, а се радвай, че си изпитала това чувство наречено "лювов и обич". Защото малцина го изпитват, а повечето си умират, без дори да знаят какво е, да изпиташ това чувство. В живота биваме наранявани от хората, на който най-много държим, и означават много за нас! Това че един те е направил на глупачка, тук не си виновна, както и не си длъжна да си го връщаш на мажете след него! Но ако втори те направи на глупачка, тук ти си виновна. Живота е миг от вечността, днес те има утре те няма, той е много интересен, стига да знаеш как да го изживееш, изживяна любов, макар и загубена е много по добре, от несподелената, или от тази която ниго не си срещала.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: f89bd4f6c5 |
|
2. На колко години си? Ако си била на 16, 17 и той те е заблуждавал е ужасно.... , но може наистина да те обича поговори пак с него и се разберете дали все още е с тази жена, дали има чувства към теб погледни го в очите и ще разбереш :)) Упсех мила
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 405a39abde |
|
3. Кристиана:
Благодаря ви. Да, бях на 16 тогава. А сега съм вече... доста по голяма :)))) Над 20 съм сега.... и общо взето имам мъж до себе си.... живота ми се развива добре... но просто снощи случайно попаднах на линка, запаметен в един документ в компютъра ми, и си поплаках...
А за това, че ще кажат, че е измислена, не ме интересува. Да, наистина е като сценарий от филм... но реален сценарий...
|
|
