Не си струва да тъжиш по някого, животът е прекалено кратък - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121173)
 Любов и изневяра (29702)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18518)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Не си струва да тъжиш по някого, животът е прекалено кратък
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2611 пъти
Казвам го по повод една приятелка, на мама.

Та по същество. Гаджето я оставя, заради по-млада, класика просто и то от село. Тя се разболя по него. Рухна психически и физически. Хвана линфни възли от притеснение, махнаха я от работа, защото се запусна и въобще ужас. Най-лошото, е че хвана психическа болест. Сега никаде не я искат на работа, а мъжете не й обръщат никакво внимание. Пенсията по болест, с която щедрата държава я дари е от цели 150 лева, да сещате се как се живее с тия пари. Та така живота й е тотално провален, просто защото не успя да преживее някаква си раздяла.

Люовта явно може да убива. Та пича, господ здраве да му дава, се омъжи, има си деца и хич не му е еня за бившата си. Аз съм мъж, имах гадже, много си я обичах, разделихме се но не ми дреме. Какво сега, заради някаква си там ше трябва да ми спира живота така ли, тъпа работа, ама страшно кретенска. Беше ми гадно няколко дена, после всичко си продължава, както си трябва. Човек не трябва да му дреме много от тези неща.

Е ако, загубиш жена си, след примерно 20 години брак и деца е нормално да страдаш много, респективна мъжа си. Но най-важното е живота да не спира, може да замре, но трабва да се живее, защото просто е миг във вечността, а не знаем какво става после, представете си че Ницше или атеистите са прави, кво праим после, да ви питам аз а, да го похабяваме по някаква или някого, така ли?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 4 месеца
hash: cec9109554
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Чакай малко Ринго... Ти можеш да си мислиш за някого и да ти липсва, но все пак да живееш. Някъде из между черното и бялото има сиво. Не знам какъв трябва да си, че да си изпитал истинска любов и дори за миг да не си съжалил за раздялата, да не си искал да промениш нещо, или просто да ти е било кофти. Живота си продължава, но ако следващите 6-7 месеца са изпълнени с омраза към бивш, то как ще си ги изкараш "Еб* я тая кучка, заряза ме" и какво, Party Animal? Еми, да, добре, ама аз лично с такъв никога не бих се вързала.

Ние не знаем какво става после, но нека поне живеем живота си искрено, както ни идва от вътре. НЕ е хубаво да рухваш, както приятелката на майка ти, но не е хубаво и да ставаш безчувствен идиот/кучка.
Зу-За

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 0122e22571
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ще мине време, ще срещнеш точният човек, но дано се усетиш да го задържиш, защото когато обичаш раздялата може да е много болезнена.

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 184bbcd541
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Аз толкова болезнено изживях раздялата с любимия си, въпреки че аз бях инициатора да прекратим всичко. Връзката ни ме убиваше всеки ден, постоянно плачех, чувствах се толкова наранена и безсилна да я прекратя. Но дойде този ден и осъзнах, че без него също се чувствам ужасно, сякаш се руша на хиляди парченца. Липсва ми, на моменти дори искам пак да сме заедно, но от друга страна си давам сметка, че не си заслужава да си съсипя живота с такъв човек. Както имаше една мисъл : ''Раната зараства, но остава белегът, който напомня за нея''.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker