Забранено! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (56221)
 Избор на редактора (44)
 Любов и изневяра (12775)
 Секс и интимност (7765)
 Тинейджърски (13918)
 Семейство (2478)
 Здраве (4500)
 Спорт и красота (2247)
 На работното място (833)
 Образование (2049)
 В чужбина (452)
 Наркотици и алкохол (621)
 Измислени истории (593)
 Проза, литература (967)
 Други (6973)
 
Анкета
 
 
Харесва ли ти
Сподели.нет?
 
Твоето мнение за нас
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Секс и интимност

Забранено!
преди: 1 ден, 2 часа, прочетена 785 пъти
Ще можем да разгърнем една дискусия под маската на анонимността, разсъждавайки по грешността на една постъпка или приемането й като напълно естествена, от друга страна. Моля модераторите да я допуснат, тъй като смятам че е интересно и полезно да се замислим за нещо, което така или иначе тайно се случва, но никой не говори или не смее да говори за него открито. Искам да чуя мненията на всички ви. В сайта можем да прочетем доста брутални и нецензурни истории, а моята е по-скоро романтична. Благодаря!
Та така. Наскоро се появи една история за секс между ученик и учителката му и много от вас (включително и аз) си помисиха, че е измислена. Ето затова ще ви разкажа една истинска история с цел да чуя мненията ви. Знам, че много от вас ще ме разкритикуват, други ще кажат, че не е чак толкова грешно, а трети... знам ли. Ще оставя коментарите на вас.
Та така. Аз съм жена на 30+ години, семейна, с малко дете. В далечната 2005 година завършвах университета и започнах работа като учителка в родния си град. Тъй като от скоро се бях завърнала, все още нямах връзка. Тогава бях на 25-26 години. Преподавах на осмите и деветите класове. На втората година от работата ми в това училище се случи така, че да имаме годишнина от основаването и имахме мероприятие в театъра. Бяха ми поставили задачата да снимам празненството за училищния сайт, тъй като хобито ми беше фотография. И така направих снимките, всичко мина идеално, с много скечове, музика, танци и т. н. т. След няколко дни ме потърси момчето, което водеше празненството- ще го нарека Борис (това не е истинското му име), от 11 клас. Директорката му била казала, че може да ме потърси, за да му дам снимки от празненството. Той беше много амбициозно и симпатично момче, даже бих казала "красавецът на училището", много добре сложен, отличник, с много добри маниери, но и малко отракан. Беше популярен сред учениците. Поиска ми скайп, за да му изпратя снимките. Вечерта се прибрах, пуснах компютъра и той беше на линия. Изпратих снимките и започнахме да си пишем за това как е минал празникът, после за училище, и така от тема на тема няколко часа си писахме. Много приятен събеседник е, защото е умен и забавен. На другия ден пак си писахме, и така всеки ден, докато в един момент вече нямах търпение да мине денят, за да се прибера и да си пиша с него. При Борис ситуацията беше същата, с тази разлика, че той беше по-нетърпелив и през деня идваше до моята класна стая, за да надникне през вратата в междучасието и да ме поздрави с "Как сте днес, госпожице? " с онази негова невероятно слънчева усмивка. И вечерта отново в скайп... Един ден си тръгвах от втора смяна към 19. 30ч. и чух зад мен "Госпожице, искате ли да ви изпратя? ", беше той. Съгласих се, вървяхме заедно към къщи, говорихме си. Стигнахме до блока и той ми пожела приятна вечер, като ми каза "Ще ви чакам на линия. " Нещо в мен трепна тогава, като пеперуди в корема. След няколко дни чатене и случайни и неслучайни срещи по коридорите на училището, реших да го поканя да излезем. Той се съгласи, но се уговорихме да е късно, за да е тъмно и да не ни видят много хора. И двамата се пазехме от клюки, малък град сме и всички говорят. Разходихме се в парка, беше доста тъмно, нямаше хора, абсолютно никой. И както си вървяхме той ме хвана нежно за ръката, това сякаш беше най-естественото нещо. Вървяхме си така. Около час. После седнахме на пейка, говорихме си, но беше хладно и той ме прегърна. В един миг, не усетих кога, устните ни вече бяха преплетени в страстна целувка. Няколко секунди... и аз изведнъж се отдръпнах, попитах го "Какво правим, та ти си ученик? " Той ми отговори, че ако се пазим да не разбере никой, всичко ще е прекрасно. Постояхме още прегърнати, но в мълчание и си тръгнахме, този път не исках да ме изпраща. Чувствах се хем объркана, хем на седмото небе, усещах как малко по малко губя контрол над ситуацията. Ами сега? Та той е на 17, аз на 26... Девет години разлика, , ... Аз съм учителка, той- ученик. Ами ако ни хванат? Ами ако ме уволнят? Ако се разчуе и стана за резил? Ще ме дадат по телевизията!!! Край с репутацията ми. Всякакви мисли ме връхлитаха. Но не можех да спра. Вечерта пак бяхме в скайп.... Малко сконфузени бяхме и двамата, но пак прекарахме цялата вечер в разговори, но не и за случилото се, сякаш се превърна в тема табу. На другия ден пак се видяхме в училище: "Как сте, госпожице? " Коремът ми се свиваше, беше прекрасен, исках да го прегръщам, да го усещам до себе си, да вдишвам аромата му, да докосвам кожата му, ръцете му, тялото му, .... и така разбрах, че го желая, ... Сексуално ли? Амиии, не!! Всякак го желаех, дори само да го виждах през прозореца как играе футбол с момчетата, пак ми доставяше удоволствие. И така, ден след ден, нощ след нощ. Умирах си да мисля за него, постоянно, чувствах се като тийнейджърка. Тогава живеех с майка ми. Тя си лягаше рано и можех да го поканя вкъщи без тя да види. Така и направих. Той се съгласи, казал на техните че отива на рожден ден. Дойде. Прегърнахме се още на вратата, не можех да повярвам, че е дошъл. Пуснах музика, светлината беше заглушена, а ние бяхме на дивана прегърнати и се галехме. Рано сутринта той си тръгна. А аз едва си събирах акъла, за да си изкарам часовете в училище. Бях ухилена като зелка. „Как сте, госпожице? “, и днес ме попита. След седмица го поканих отново. Отново дойде. Този път обаче прегръдките ни прерастнаха в секс... И то инициативата беше моя. Той беше малко плах, но толкова красив, че едва ли можех да устоя повече. Ухаеше прекрасно, вдишвах го с всяко дихание. Ръцете ми ненаситно търсеха тялото му. Докосвах го пламенно и жадно. Сексът беше кратък, далеч не най-добрият, който бях правила. Личеше си, че няма много опит, но пък беше сладък! Осъзнах, че започвам да се влюбвам в ученик!!! Питах се какво правя? !? ! Та тази връзка няма перспективи, а и е много опасно, ако се издадем. И въпреки това не можех да спра. Срещахме се тайно около 2-3 месеца. И всеки ден идваше да ме попита „Как сте, госпожице? “ Нарочно играеше футбол точно под прозореца на моята класна стая, за да го вождам. А аз толкова се разсейвах, че едва успявах да си довърша часа. Колкото и да се криехме, явно някак си всичко това не е останало незабелязано. Някой беше започнал да пуска слухове „Борис си пада по госпожицата“. Ами сега?? Някой беше забелязал колко често идва да ме поздрави, или пък колко много гледа към моя прозорец, или нещо друго. И така Борис се изплаши, че ще бъдем разкрити. Вечерта в скайп ми каза, че трябва да спрем, защото е опасно за моето професионално развитие, а и за неговото учение. Много ме заболя. Не исках да повярвам, че всичко беше до тук, но се съгласих, че наистина бяхме тръгнали по много тънък лед, който можеше да се пропука всеки момент. Спряхме да се виждаме извън училище. Спря и ежедневното „Как сте, госпожице? “... Вече нямаше скайп разговори. Късаше ми се сърцето, но това беше правилното. Не след дълго учебната година свърши. Дойде лятната ваканция. Не го бях виждала чак до есента, на първия учебен ден. Той дори не поглеждаше вече към мен. Правеше се, че не ме познава, аз също спрях да го търся с поглед, явно всичко беше приключило. Виждах го с едно момиче от неговия клас. Целият му 12 клас мина без да имаме никакъв контакт, дори и не сме разговаряли. Когато обаче завърши училище ме потърси отново. Каза ми „Вече не съм ученик и сме в безопасност. “ Тъй като все още бях без връзка, подновихме и сексуалните контакти. Беше задобрял. Подозирах, че може и да съм му била първата (години след това ми намекна, че аз съм го направила мъж, което за мен означаваше точно това). Правихме го може би 5-6 пъти и той замина да учи в София. Пак спряхме до там. След две години и аз се преместих в София, не заради него, а защото вече бях с друг мъж и местейки се бяхме решили да си намерим по-добра работа. С Борис до ден днешен се „чуваме“ във фейсбук само веднъж на няколко месеца колкото да се питаме „Добре ли си? “ Той ми е казвал, че се радва, че съм намерила мъж, с когото съм щастлива. Той също си има момиче. И така. Но изводът от всичко това е, че човек никога не знае на какво е способен, докато не му се случи. От гледната точка на днешния ден, ако погледна назад си казвам, че не съжалявам за нищо, което съм направила. В същото време осъзнавам колко е било опасно и противозаконно. И въпреки това ми остана един красив спомен. Връзката ни не беше само сексуална, имаше нещо много повече от това. И макар и да нямам възможност да разкажа всичко тук, мога откровено да потвърдя, че Борис беше по-зрял от връстниците си и макар, че имаше сред тях имидж на тежкар, пред мен откриваше едно друго лице- много умен и мил млад човек. Винаги ще си спомням с добро за дните прекарани заедно. Той казва същото за мен...
Сега искам да чуя вашите коментари. Отворена съм към всякакви мнения. Правилно или грешно, всеки един от вас може сам да прецени.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 21 часа, 40 мин.
hash: 18648f1e47
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   На мен ми е интересно как след като си преживяла подобно нещо си решила, че другата история е измислица? :D

 
  ...
преди: 21 часа, 26 мин.
hash: 0cc7c2387d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Е, това звучи малко по-правдоподобно от онова с душовете. :) Макар че и твоята на моменти ми ставаше съмнителна, но допускам, че може и да е вярна. Не виждам нещо лошо в това, ако е вярно. Това е моето мнение.

А аз имам два въпроса към теб, надявам се да ми отговориш. Първият е - пише ли някъде черно на бяло, че е забранено между ученик и учителка или просто заради хорските предразсъдъци сте се крили. Доколкото знам няма такъв закон или правило.

Втория въпрос е има ли душове във вашето даскало? :) Както твърди онзи фантазьор.

ПС: не се заяждам, но имам леки съмения, че онзи с душовете си отмъщава, понеже не му повярвахме и сега си е съчинил това, за да компенсира. Нищо лично, ако не е вярно. :)

 
  ...
преди: 20 часа, 29 мин.
hash: f4d8587523
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Не съдя подобни постъпки, дори им се радвам. Нищо не може да застане срещу химията на взаимното привличане и сексуалната тръпка. Подобни връзки между учителка и ученик не са неестествени, но за съжаление са забранени защото много (предимно ученички) решиха да "изгорят" своите учители, понякога дори и без очевидна причина. С уточнението, че много мъже-учители са посягали на ученички- предполагам е било невъзможно да удържат на красотата на напиращата младост и да ги гледат по цял ден. И тях не съдя ако е имало взаимност.
Това ме кара да разширя темата и да чуем и хора, които са обвинени в сексуално посегателство/насилие без никакви доказателства и без да са виновни. Такива са много.
Много приятно и еротично четиво. Кара много от нас да си спомнят млади, красиви учителки след които сме точели лиги като ученици в по-горните класове. Съжалявам, че нямам какво да разкажа!

 
  ... горе^
преди: 20 часа, 26 мин.
hash: 6210dc61b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Изключително красив и интелигентен изказ! Браво!!!

 
  ...
преди: 19 часа, 43 мин.
hash: de227041dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Много романтична история :) Накара ме да си спомня за тийн годините, тогава любовта беше точно такава ех :)
Аз нищо лошо не виждам в такъв вид връзка, важно е любов да има :) А когато е нещо е забранено тръпката е още по-голяма... :)

 
  ...


...
преди: 18 часа, 59 мин.
hash: 9017050298
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Много красива история.
Накара ме да си спомня за годините в училище и в гимназията, когато все още бе толкова лесно да се влюбиш...
Радвам се за теб, че си изживяла тази история. Много по-добро, отколкото да се питаш "какво ли би се случило, ако... ".

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: 2 бр
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker