Споделена история от Любов и изневяра |
Лъжецът каза: Обичам те !
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2207 пъти
Пуша си цигарата в съботната нощ, защото той е уморен - ще пропуснел това излизане, утре ще работи. И на мен ми се иска да е така - да го видя уморен и скапан от работа. Толкова ми се иска, че дори сама се убеждавам в лъжите, които ми подхвърля, тайно го оправдавам и защитавам. Дали не съм от тези болни мазохисти, които не могат без страданието в живота си? И го търся... все си намирам " неподходящи" и все си обещава " Няма да се подведа повече, не съм глупачка"...а го търся...
Приятели сме от много време... близки, до болка, до болезнени откровения. Моите драми са без край, за някои той знае. Неговата драма е една - ужасно безчувствен и манипулативен тип е. Никаква емоция, нищо не трепва у него, няма какво да го провокира. Сам е казвал " Аз съм ужасен човек, лъжа без срам, играя си с хората, прави ми кеф да се гавря с тях и дори да не разбират" ... Сама съм виждала как го прави, не пропуска демонстрация на таланта си.
В един прекрасен момент, след години приятелство, ми се заявява, че аз съм единственото нещо, което го е развълнувало (колко съм специална, само!) и много ме обича, желае да бъде с мен...
От онзи момент до сега, повече от две години, си играем на котка и мишка. Знам, колко долен и подъл може да бъде, но никога не е пречило на приятелството ни. С жените винаги е бил жесток. И бягам с всички сили от него, а ме влече. Не съм видяла нищо лошо за себе си, само как прави злини на околните. Може би, защото бях добре защитена от "Приятелството ни". Дори не съм разбрала, когато се е подигравал и е манипулирал мен - съвсем далеч съм от тези игри... нямам очи за тях.
Точно това ме притеснява. Дали не пропускам нещо, дали не съм поредният му 'проект' - подиграй се с всекиго... Ужасно плаха и предпазлива съм с него. И как няма? Безброй, наистина безброй, жени е прелъстявал пред очите ми. Винаги е усещал симпатиите ми към него и сякаш, умишлено е бил още по-брутален със завоеванията си. И ми го е казвал "Проверявах те, как ще реагираш. Проверявах и себе си, исках да съм сигурен. И с всяка следваща се убеждавах, че ти си човекът!" .
Само в много романтична приказка, злият герой може да претърпи невиждана метаморфоза и да се облагороди. Знам, че има някаква... минимална истина в думите му - виждам очите му - горят... Но дали горят за мен? Кога рискът е оправдан? Кога съсипваме живота си, заради пропуснатите шансове?
|
