Обичах го много, но той мислеше само за себе си
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2628 пъти
Здравейте! Искам да разкажа на кратко и моята история, защото много ми тежи и не съм на себе си.
Преди година се запознах с едно момче, зареди което зарязах бившия си приятел. В началото не ми направи впечатление, но с времето нещата се задълбочаваха и аз се влюбих в него. Не знам дали защото беше много настоятелен, внимателен, а може би на мен точно това ми липсваше, защото предишният ми приятел отсъстваше с месеци. И така станахме гаджета, аз бях постоянно с него, почти живеехме заедно. Бях забравила къде е дома ми, почти не се виждах със семейството ми, изцяло му се бях отдала. Разбирахме се, добре ни беше заедно, доста често пътувахме, но в повечето случай, за да си свърши и някоя работа. Последните месеци нещата излизаха от контрол, постоянно се карахме, продължавахме да сме заедно защото аз бях до него, но не можех вече, просто ми писна. Държеше се с мен все едно съм му длъжна, постоянно ходех с него да си върши задачи, помагала съм с каквото мога за всичко, нищо никога не съм му отказвала, чакала съм го с часове в колата, по улицата и къде ли не, за да си върши работата, но когато аз имах нужда от него, тои ме оставяше да се оправям, не го интересуваха моите проблеми, моите задачи, явно за него беше губене на време. Държеше се на моменти понякога добре, понякога грубо, даже се сърдеше когато аз имам ангажимент, но аз бях длъжна да го придружавам навсякъде и търпеливо да го чакам. Плакала съм хиляди пъти пред него и съм му казвала, че не искам нищо друго освен да се държи добре с мен и да ме подкрепя, но той винаги отговаряше, че си е такав, но това не значи че не ме обича, че е израснал сам и е свикнал сам да се оправя в живота. Редувахме се кой да плаща сметките, за тези 8 месеца заедно дори едно цвете не ми подари, не направи никакав жест за мене, а аз постоянно му показавах колко го обичам, купувах му разни дребни неща, подаръчета, но той така и не го оцени. Все обещаваше че ще се промени, че няма да бъде такав егоист, но не го направи и накрая не издържах, казах му че аз съм до тук и по добре да си бъдем приятели, изненада се, явно не очакваше такава реакция, опита се да ме спре, но този път бях решена, защото много пъти преди това си тръгвах и се връщах. И така разделихме се, не се чувахме 2 дена и на третия ме потърси, държа се приятелски, нормално, на следващия ден пак звънна, пак говорихме за неговите се неща, попита ме как съм и нищо повече. Пиша ви тук за защото ми е много гадно, аз много държах на този човек и сега се чувствам ужасно празна, не мога да спра да плача и да си спомням хубавите ни моменти заедно. Не знам какво ще стане, може би наистина е приел да бъдем просто приятели, но аз още го обичам, та ние дори щяхме да живеем заедно. Моля ви дайте ми съвет, как да постъпя, за да спре тази болка, защо се държи така с мен?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: 65afbba950

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мила категорично е егоист аз съм със същия човек само, че сме семейство заедно сме 8 години. На моменти мил, на моменти егоистично държание само дето аз плащам сметките, детето и т. н, а той никога не се е заемал с такива неща ходи на работа и се прибира сяда пред телевизора, порадва се малко на детето и така, малко гуши муши и айде. Като се нацупя ми минава с едно " чочи моля ти се " Не се връщай при него няма оправия от опит ти казвам, ако не искаш цял живот да си така, ще ти дава обещания и след няколко дена пак старата песен на нов глас Ние жените трудно преживяваме разделите, излизай намери друг, колкото можеш по скоро но да не се набуташ пък на по голям кретен внимателно

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 6d446cceaa

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Няма да успееш да го промениш имам си същият егоист в къщи и го търпях и опитвах да го променя цели 5години. Сега и аз съм решила че този път наистина е края, боли много защото го обичам още, но виждам че няма смисъл. Сега пак ще се опитва да заглади нещата, ще моли да дам още един шанс, но след седмица си е отново същият. Преди 4ри дена имахме годишнина, дори и не се сети, колко празници са минали като при тебе дори и без едно цвете. При мен проблема беше че винаги ме пренебрегваше заради приятели и неща които на него му харесват, чувствах се като последна дупка на кавала. Омъжена за него, а в същото време самотна и нямаща място в живота му. Той си е такъв и така ще си остане, може някоя да го иска и приема такъв, но аз страдам от това и не мога повече. Има и други мъже и с времето ще забравим какъв егоист ни е тровил живота, а ние сме страдали. Не го задържай и като приятел, а се освободи изцяло от спомените за него и гледай напред.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 45d5633152

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Към коментари 1 и 2. Жени, вие сте се омъжили за този човек. Казали сте "да" и сте го приели такъв какъвто е. Не може да ме убедите, че не сте знаели какво представлява. Ако наистина не сте знаели, мога само да се прекръстя :). Така е като се съгласявате без да помислите за отрицателните черти в партньора, а те не се променят, само се задълбочават. Поредните жени които си мислят, че всичко ще е розово като в приказките и най вече убедени, че ще променят мъжа до себе си. Няма такова нещо. Промяна не може да има или ако има е минимална. Жени се омъжват за пияници, които ги бият и после се чудят, защо не спира и искат да се развеждат. Кой ви кара да ги избирате такива? Кой ги е харесвал такива каквито са. Кой е имал дълга връзка и е бил съгласен с това тяхно "лошо" отношение. Вие, само и единствено вие. Нямали ли сте достатъчно ум за да видите този човек какво представлява. Само не ми казвайте, че са се престрували и са играели театър. Това не го вярвам, защото мъжете по принцип само като свалят играят театър, не и в дълга връзка. По скоро жените са по добри актриси. Не можете да промените някой голям човек. Почти всички жени имат тази глупава идея в главата си. Но такъв филм не съществува. Като сте го знаели, че е такъв и сте казали "да" на такъв човек, то ще си понасяте последствията. Той не е виновен, че вие сте го избрали. Избора си е ваш.

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: 6681511bd1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   от авторката: благодаря би за искренните съвети момичета, ще се опитам наистина да го забравя, защото знам че иначе цял живот ще съм с него, а все едно сама. За първи път попадам на такав човек, толкова егоистичен и саможивен. И най тъжното е че според него аз се сърдя без причина и не осъзнава какъв е всъщност проблема. Няма смисъл по добре да ме боли сега, отколкото цял живот, а и децата покрай нас. Ние едва ли щяхме да се оженим, защото според него сватбата е тъпо нещо, а пък и после да му вземат парите, но може би просто щях да си му бъда домашната прислужница

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 6d446cceaa

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Авторке, като чета какво пишеш имам чувството, че аз го пиша за моя мъж. И моя също така вижда нещата. Да не би да е зодия стрелец? А пък на номер 3 ще му кажа, че когато се запознахме и ходихме насам натам, то тогава аз бях неговата Вселена, но след като сключихме брак, той тогава се промени. Дойдоха децата, аз вързана за тях а той свободен да продължава да живее с приятели. И никаква помощ за отглеждането им, дори и внимание и на децата не обръща. На работа, в кръчмата и почивните дни пак нанякъде де с приятели къде за риба. Че пиеше като се взехме това го забелязах, но на мен не ми правеше впечатление тъй като кой българин не пие като излезе на заведение. В алкохола не виждам проблем не сме се карали по тази причина че обича да пие, а за мястото къде се напива. Защо да не си пие вкъщи, а трябва да е с компания някъде, а аз през това време сама във вкъщи. Ако го бях видяла в такава светлина макар и за един месец мислиш ли, че щях да се обрека на такова страдание. Извинявай, но който не го е преживявал нека си запази мнението за себе си. Авторке, бягай по далеч от такъв човек иначе много сълзи ще проливаш, а няма кой да те съжали.

 

...