Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз зарязах момчето,в което се бях влюбила,защото усетих,че се опитва да ме мами,но все още го помня.Зарязах го,не исках да се боря за тази любов,защото винаги съм знаела,че щом е допуснал в сърцето си друга,там място за мен вече няма,а много го обичах.Казах му -никога по никакъв повод да не ме търси,никога.Но той не ме послуша,потърси ме ,но за да бъда напълно удовлетворена му казах,че вече съм с друг,а не беше така.И така,моето честолюбие ме посъветва това,но след това преживях много тъга.Аз го оставих,но много години в сърцето ми има отпечатък.Слава на бога срещнах прекрасен мъж,от който имам две страхотни деца.Обичам ги и тях ,и съпруга си,повече от всичко на света.Но,като се сетя за онова момче,някакво странно чувство ме обзема,не обич,не тъга,не съжаление.По -скоро болка,не за него,а за пропиляното време с него.

8.   Мисля, че се омъжих за голямата си любов... По-перфектен и да го бях търсила нямаше да го намеря... Но винаги има едно НО, никога няма да забравя 1-вата си любов. Бях на 15 когато го срещнах, 1 година мислех само за него и една вечер той ме целуна. Бяхме заедно около 1 месец и накрая ме заряза, лапешка работа :). През следващите години, всяка наша случайна среща за мен се превръщаше в празник, с влизането в дискотеката се оглеждах дали е там. Дори и когато си имах приятел пак исках да го видя. Още няколко пъти сме били заедно, но така и не допуснах да бъдем интимни, знаех че правим ли секс нещата никога нямаше да са същите. Нямаше да го има този копнеж..
И вече 10 години след нашите 1-ви срещи, от време на време се сещам за него. Обичам безкрайно мъжа си, но знам че ако го видя сигурно нещо ще ми трепне.

9.   Аз съм от хората, които много дълго се борят за това, което обичат. Дори да виждам, че е безсмислено. Но всяко желание си има граница, праг. Получавала съм хиляди обиди от човека, когото обичам. Но винаги има една, която прелива чашата на търпението. Може тя да е много по-малка от предишните, може да е страшно незначителна, но с нея точно настъпва края в моите чувства. И знам, че рано или късно се случва. И търпеливо си чакам и понасям всичко. Но когато този момент настъпи, все едно нещо се откъсва от мен. И ако до този ден, до този момент аз не съм спирала да мисля и да мечтая за този човек, тогава спирам дори да си спомням за него. Понякога се стряскам в мислите си и си казвам "По дяволите, днес дори не помислих къде е, как е.. ". И ми става странно. Как до вчера не съм могла да го прогоня дори за минута от там, а днес се насилвам да си спомня кой точно беше. И точно в този момент, в душата ми се настанява безразличието. И то като напълно необратим процес, специално за този човек. От този момент насетне, каквото и да стори, каквито и извинения, молби и увещания да прави, за мен връщане назад в чувствата няма. Странно е как човек, който до вчера си обичал без причина и си бил готов да стигнеш до края с него, в един момент ти дава всичко за което си молил преди, но ти вече не го искаш. Ето така приключват нещата за мен. Пример: Имах връзка със разведен мъж, който така и не можа да се отърси от това, че преди 20 години жена му е изневерила и след това го е напуснала. Опитах всякак да му покажа, че не е излишен, че е хубав, добър, че все още може да обича и да бъде обичан. Въпреки тези мои опити, той продължи да се взира в миналото си и да отрича бъдещето. Ако е виждал бъдеше, то съм сигурна, че е изглеждало единствено като отмъщение към бившата - тя се връща, а той я зарязва. Измъчвах себе си дълго, но той не го оценяваше. Накрая едно камъче обърна каруцата. Сега ми е безразличен. И не ме интересува как се чувства днес. В крайна сметка само идиот може да повтаря една грешка до безкрайност и да се надява на нов резултат. Слагам го в колоната от неуспешни връзки, бия му печат "приключена" и се сещам единствено когато правя преброяване на грешките в живота си :)

10.   Ами според мен и изневярата е вид зарязване, все пак предпочитат друга или друг вместо нас и пак сме пренебрегнати!

11.   Зарязвали са ме,но не го помня това нещо така,че да не мога да забравя този човек!Явно наистина си била силно влюбена и още не можеш да забравиш човека,а не че те е изоставил.

12.   Не помним този, който ни зареже, а този който обичаме. Ако те е зарязал, ще го намразиш, а после омразата утихва и остава само безразличие. Зарязващият обикновено съжалява след това, но малко са хората, които могат да простят подобно нещо.

14.   След повече от 10 години още мисля за едно момиче с което ходих много малко време-около месец! Всички други преди и след нея са ми абсолютно безразлични, дори на някой от тях трудно си спомням имената. Много ми е странно, та аз дори не я бях опознал добре. Явно съм за психолог!

15.   Номер 14, не си за психолог. Не си и единствен. Защо не пробваш да осъществиш контакт с нея, ако разбира се не е омъжена и с деца..

16.   Номер 12, не е така според мен. Обичал ли си някого в повечето случаи ще му простиш, точно обратното е че не винаги зарязващият съжалява, ако се случи е чак след няколко години когато вече не е същото и не може да се направи много по въпроса. Любовта която сме имали тя е най-трудната за преодоляване защото ти дава нещо хубаво което обезличава всичко друго, а хората които мразят те не могат да обичат истински, те не могат да дават от себе си, те имитират любов. А любовта всеки може да я има но не всеки я притежава за дълго, прав/а си за едно нещо че не може да се забрави лесно.

17.   И аз, като видя някой бивш, веднага ме побиват тръпки - как ми се е разминало, можеше да съм с него. Има и хора, като мен - не вярвам да съм единствена. С повечето поддържам съвсем нормални отношения. Може би, защото не ми пука вече, но факт. Някои са искали да се върнат, но никога не съм проявявала интерес. За себе си знам - за да стигнем до раздяла - имало е причина. А съм била и много влюбена, и съм плакала като дете, но веднъж, като го прежаля, имам чувството, че се е случило на друг човек в друг живот. Имам предвид - знам, че сме имали връзка, че ми е било тежко - помня фактите, но не изплуват никакви чувства в мен. Даже и на мъжа ми съм казвала, че е много по-вероятно да срещна някой нов и да хлътна, отколкото да се увлека отново по някой бивш. Може и аз да съм ненормалната, но да въздишам по някой повече от година не се е случвало. Сега, ако трябва да съм честна, аз съм късала - но винаги е било по тяхна вина - не защото съм срещала друг, а обикновено те са се държали лошо или съм научавала за друга. Нисък ми е прагът на търпимост, предполагам.