Имам ли вина
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2136 пъти
На 40 години съм. Разведена със син на 20години. Развода ми беше кошмарен не можех да виждам редовно сина си, наивно повярвах на мъж който имаше проблем с алкохола.

След 5 тежки години и операция за отстраняване на матката аз се прибрах при родителите си със сина си, който се записа да учи в града. Възстанових се бързо и започнах работа.

Не съм красавица, но имам чар и годините не ми личат след две седмици се запознах с мъж 17 години по-голям от мен. Бях очарована от него, въпреки че той кри годините си от мен почти месец.

След операцията не бях правила секс и ме беше малко страх но всичко се разви много бързо и се оказа че всичко е добре. Малко по малко се преместих да живея при него.

Сина ми остана при майка ми и баща ми, разбираше ме и се запозна с момиче от друг град при която ходеше през седмица.

Заради финансовите си проблеми започнах друга работа като сервитьорка и след 3 месеца се отказах от предишната си, защото шефовете ми фалираха.

За съжаление приятеля ми започна да показва ревността си, която криеше много добре до момента, а пък аз като нарочно наистина му изневерих, но за съжаление или за добро се осъзнах на време.

Ревността му се усилваше все повече и повече и това ме задушаваше, ревнуваше ме от колегата, който е на годините на сина ми, ревнуваше ме от шефа ми ако го похвалех, ревнуваше ме от всички клиенти които ми оставяха бакшиш и се държаха мило с мен да знам вината е и моя защото споделях всичко с него.

След година пожелах да взема сина си при нас и той ми отказа тогава побеснях и реших да се отдръпна от него като се преместих при родителите си. Опитах се да се разделя с него като започнах набързо връзка с друг, но той се оказа най-големия лъжец на света и аз се осъзнах много бързо опитах се да се върна при бившия и разбрах, че той доста бързо си е потърсил други чрез обява във вестник пак лъжейки за годините си и имаше гостенка от далеч за празник.

Започнах да го търся постоянно искайки да си го върна, помолих го за прошка, а той ме обвини че съм му лепнала гъбички от който страдам от 20 години и лекувам само временно но при стрес и настинка се появяват пак.

Цял месец лекувах мъката си с алкохол и сълзи, колегата ми ме утешаваше и за кратко свалих 20 килограма, но все пак се събрахме пак обещахме си вярност в което аз бях и съм все още напълно искрена. Но не вярвах, че той ще прекъсне контактите си с другите жени за което се оказах права, продължаваше да се чува с тях когато отиваше на работа за да не разбера аз, проверявах телефоните му, разглеждах снимките който му пращаха и мълчах чувствайки вина за това към което ме тласкаше той.

Един ден преди Коледа когато закусвахме след прекрасна нощ телефона му звънна оказа се една от дамите и аз не издържах вдигнах телефона без той да ме спре и я помолих да спре да звъни защото мъжа който чака е зает. След като и затворих го попитах какво е това а той ми каза, че е резервен план ако реша пак да го напусна.

Както и да е ние все пак сме още заедно 1 година след този случай, аз съм повече от примерна, грижа се за него, за дома му за който ми напомнят понякога тактично, че не е мой, но за съжаление ревността все още е огромна. Вече ме ревнува и от сина ми, който е студент и се прибира през седмица гостувайки ни за ден два.

Аз като всяка майка обожавам единственото си дете и се старая да го глезя, а приятеля ми твърди че е лишен от грижи който получава много през останалото време. Стигна се до скандал при който той ме обиди пред сина ми. Щастлива съм че съм отгледала и възпитала такова умно дете той е моята гордост, никога не е създавал проблеми, винаги сме си споделяли всичко и разбира се сина ми ме защити при което мъжа при който живея побесня и каза че няма да гледа чужди деца. Моя отговор на предизвикателството е че щом аз живея в тази къща сина ми ще е винаги добре дошъл, ако той не може да идва при мен аз ще си тръгна. За съжаление отговора беше мълчание.

Аз знам повечето отговори на въпросите ми, обичам сина си много, но обичам и приятеля си, преборих се за две години със въздействието на ревността му и съм напълно вярна. Секса между нас макар и по рядко от преди е все още много добър, вече не чувствам вина за изневерите си и искам мир и спокойствие, но не знам как да го постигна. В момента не си говорим, което много ми тежи. Кажете ми хора много ли искам и трябва ли да продължа да се боря.
Аз знам че ще продължа, но дали имам още сили не знам ще видя. Благодаря на всички който ще ме разберат, а на останалите пожелавам повечето неща от моя живот да не им се сбъдват.

Между другото преди 2 месеца загубих баща си, той почина от рак а аз като най силна в семейството организирах погребението и помените му. Лека му пръст дано почива в мир.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: 234f192b4f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   моите съболезнования, съжалявам за всичко, което си преживяла! мисля, че приятелят ти има комплекси, че е по-стар от тебе, затова е криел и възрастта си. но ми се струва голям егоист и това мълчание накрая... вместо като зрял мъж да каже нещо мъдро и да предразположи сина ти, той се е държал като.. да не казвам какъв млада си още, намери си един добър човек, който приема и сина ти. достатъчно си изстрадала в живота си!!

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: a8627c8b27

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Честно казано не мога да те разбера. Радвай се, че имаш такова добро дете, което проявява разбиране спрямо теб и че си ималата такива родители, които да са винаги до теб и да изгледат детето ти вместо теб. Определено този мъж не ми е за пример и не го намирам за читав. Първо ти казва, че не може детето ти да живее с вас, което просто за мен е неприемливо. После ти тръгваш с друг и за мен от страх да не си сама го молиш да се върнеш при него при положение, че той е ревнив и той не приема детето ти. И сега той не иска сина ти вкъщи - еми той никога явно не е искал момчето около себе си. За мен просто трябва да седнеш с него на една маса, да му обясниш, че това е единственото ти дете и няма как да се откажеш от него и да поставиш въпроса дали приема момчето или не. Ако не приема сина ти, не виждам какво бъдеще имате заедно и по-добре си потърси някой по-свестен. Ако те разбере, значи дилемата е решена. Честита Нова Година и само хубави емоции в бъдеще! Ана

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: fdd731109d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   И двамата имате потенциал за изневяра. Не знам как ще си възвърнете взаимното доверие след всичко това. Пък и сте си на години. Може би да поговорите сериозно, кой какво иска от живота, и партньора до себе си.

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: c2d3ae847e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Имаш вина, че си се върнала при този индивид. Откъде го намери? Той имал ли е семейство преди и знае ли, че една майка е на първо място майка и след това всичко останало? На всичкото отгоре се стремиш да бъдеш вярна, а той си оставя вратички с резервен вариант. Историята ти е доста шантава и вместо да се чувстваш виновна му тегли една и дотук.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: ce26c9019e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Нямаш вина.

 

...