Да му вярвам ли? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (111217)
 Любов и изневяра (26851)
 Секс и интимност (13088)
 Тинейджърски (21271)
 Семейство (5753)
 Здраве (8823)
 Спорт и красота (4516)
 На работното място (2714)
 Образование (6859)
 В чужбина (1474)
 Наркотици и алкохол (1027)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1646)
 Други (16269)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Да му вярвам ли?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2916 пъти
Искам да споделя историята си с надеждата да преодолея поне отчасти ревността си и чувството за несигурност.

Ще започна от самото начало, макар че то застрашително се превръща в илюзия, защото вече не знам дали да си вярвам и така ли е станало както си мисля... До мен котката спи а аз трескаво прехвърлям профили на мъже. За 26 годишна жена може би е глупаво да стои и да търси кой да я излъже...

Но случайно попаднах на добър човек или може би поради липса на свестни профили интуитивно намерих някой който поне не е сваляч. Да, оказа се наистина свестен мъж, атлетичен, усмихнат, макар и не много привлекателен...Нищо. Аз бях разочарована като цяло от него и започнах да търся други отдушници, започнах да контактувам с хора, близки до моите интереси в областта на изкуството.

Така се запознах с Мартин. А той беше малко комплексиран, но доста интересен за жените, описваше се като атлет, който не може да се отърве от обожателки, а всъщност бил добро момче и искал спокойствие. Това продължи като една глупава игра и в един момент си разменяхме любовни признания, след това се дразнехме...

Уж искахме да се видим, но той така уж искаше да се види и с друга...Да, след като аз се дърпах известно време и му говорих глупости, той се срещна с другата- Надя. След това ми призна че е влюбен, аз му честитих и им пожелах всичко хубаво, но той не ме остави намира и изтърси, че ме ревнувал и всъщност бил влюбен в мен.

А междувременно сериозната ми връзка не вървеше, макар, че аз на въпросния Мартин му бях обяснила, че съм сгодена... след това се скарах ужасно с годеника си, дотолкова, че това се оказа предпоставка да скъсаме... А в това време Мартин си върти любов човека и дори мен ме намесва... Уж се прави на загадъчен, а бил всъщност искрен, иди го разбери.... А от другата страна- надя се скъсва от ревност, а аз съм привлечена всъщност от него, търся го, уж искам да го отблъсна и му говоря ужасни глупости, от които прозира, че и аз съм същата стока като нея-ревнива. И лошото е, че по никакъв начин не ми стана ясно какво чувства той към мен, на думи е влюбен, и аз така на думи съм луда по него, но така ли е наистина, влизаме ли в любовен роман или въртим стария сапунен сериал...

Видяхме се, оказа се че решителността ми се изпари като го усетих до себе си, наистина ми харесваше, може би не бях влюбена наистина... Но не мога да търпя друга, това беше проблемът и си остана, затова и му казах- ще бъдем само приятели... Да но той ме целуна после и се случи така че се озовахме в леглото, не че не се чувствах като лека жена , но все пак гордостта ми беше наранена и трябваше да направя така, че да не се превърна в жертва... Да, той изглежда мислеше за нея...

По късно разбрах, че той е споделил на своя приятелка, че е влюбен в Надя... Е, не бил в мен, голяма работа... Да, но след 2 месеца паралелно тя-аз по въжето, тя научи жената и се почувства предадена от него, цялата им романтика рухна... Той не знам какво й е говорил, но постоянно ми споделяше колко му липсвам и колко ме обича, е, аз да не съм нощно шкафче, разбира се че го уверявах, че е голямата ми любов...

И как ме наранява, колко много съм готова да направя за него... Лошото беше, че наистина държах на него, беше ми близък и обичах да споделям с него и да сме заедно... Правихме любов постоянно ( е, знаех, че и с нея прави все още, макар, че той не говореше вече за това..) И в един момент разбрах, че са скъсали, получих различни версии от него и от моите догадки, затова реших да не му вярвам...

Минаха два месеца от раздялата им и аз му гостувах за повече от две седмици, тогава започнах да чувствам нещо към него, исках да му помогна, да бъда мила с него, не исках нищо за себе си, дори и все още да е влюбен в нея... И престорената ми ревност в началото, сега беше вече истинска- тиха, спотаена, дебнеща, но я изпитвах... А той какво чувстваше, прегръщаше ме, крояхме планове заедно, любехме се без задръжки, без да искаме да се отделим от другия , там, на скърцащото легло, а всъщност нямаше как да проникна в душата му, моята беше разядена, не беше чиста, аз самата макар и принципна също съм наранявала и живяла във фалш, затова не ми се искаше да повярвам, че може и да имаме шанс за нещо хубаво...

Така мина време, все се търсехме, бахме далече един от друг, но намирахме начин...Той се сърдеше като дете когато нямаше как да му отида на гости, аз го чаках да дойде в моя град и след това се вкопчвахме един в друг като удавници...

Дали мислеше за нея още, дали аз вече го обичах истински... някак се придвижихме напред сякаш съдбата ни тикаше и не се усетих как започнахме да живеем заедно. Трудно ни беше, карахме се, имахме скандали, понякога бяхме нежни , предани, след това агресивно скачахме един срещу друг... Всичко беше красиво и продължи така поне година, след това ни налегнаха проблеми, аз пак започнах да го ревнувам, беше пак контактувал с Надя, е, скарахме се, но той дойде да ме прегърне после и да ми каже, че съм глупава...бях уморена и даже недоверието ми беше отпаднало от умора... Сгуших се до него и тогава ми се стори, че времето няма да разруши връзката ни...
А всъщност любовта ли я беше създала или нещо беше свързало две самотни души, които търсеха духовното... Толкова си приличахме, когато се опитвахме да прикрием страха си, да послушаме музика..., ходихме навсякъде заедно...

И вече 4 години минаха и станахме още по близки, ще имаме и дете, и двамата мечтаехме за това. Сега обаче той се промени, а аз пак започнах с онази старата прашна ревност за кой ли път... Уморена съм, в момента е горещо, а водата е толкова далече, пръстите се движат сами по клавиатурата. Време е да светна лампата...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 2 месеца
hash: 1708f8d70e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   ЧЕСТНО НИЩО НЕ РАЗБРАХ...............

 
  ...
преди: 13 години, 2 месеца
hash: 8df02953b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Няма за кога да светваш лампата,след като ще имате дете......да си мислила до сега...Как ще обречеш едно дете преди да се е родило.Сега ще търпиш мъжа,който толкова си искала...търсила и намерила......

 
  ...
преди: 13 години, 2 месеца
hash: 557f21dda3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Сладко-горчива история ако мога така да се изразя :[ разчувства ме !

 
  ... горе^
преди: 13 години, 2 месеца
hash: fbc4ec5749
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   От два стола се сяда на земята ...
Да ти кажа, и ти сама не знаеш, какво искаш.
Уморена си? От какво? Та, че нали сама си си избрала тоя живот. Сега седи, мълчи и търпи.
Какъв съвет очакваш от нас? Бебето е на път, мисли за бъдещето му.

 
  ...
преди: 13 години, 2 месеца
hash: fbc4ec5749
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Дали да му вярваш? Не разбрах, за какво да му вярваш?
Толкова много писание и накрая нищо не се разбира

 
  ...


...
преди: 13 години, 2 месеца
hash: 48c16ec16e
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Не разбират тези които нямат житейски опит. За съжаление не си намерила точния човек. Дано все пак детето ви помагне. Успех!

 
  ... горе^
преди: 13 години, 2 месеца
hash: 8a8595b09d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Прекалено много си приличате с него въввглъбеността и терзанията, и анализите. Мисля, че сте се намерили за добро. Успех!

 
  ...
преди: 13 години, 2 месеца
hash: a0ffaa6599
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   По-объркана история от тази не съм чела, ама честно!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker