Споделена история от Любов и изневяра |
А сега накъде?
преди: 15 години, 11 месеца, прочетена 3273 пъти
Имам приятел, с който сме заедно от 6 години, бях на 19. Последните 2-3 години нещата не вървят, караме се за абсолютни глупости. С течение на времето и след караниците мисля, че чувствата ми охладняха. За това време той много се промени, спорим за глупости, никога не отстъпва. Когато се държи лошо ми казва, че аз съм виновна- не му давам това от което има нужда. Супер чувствителен е, един поглед встрани докато ми говори за нещо е напълно достатачен да се нацупи, че не се интересувам от него.
Когато го разпитвам за нещата от ежедневието, не казва нищо да не ме натоварвал. Все си мисля, че когато имаш партньор трябва да си споделяш тревогите, нали това е човека, който би трябвало да ти даде подкрепа. Все още държа на него, но ми липсва сигурност в нашата връзка.
Ревнува от приятелите ми. Още, когато тръгнахме го предупредх, че имам приятели момчета и ,че не трябва да ревнува от тях. Въпреки това първата година (бяхме неразделни) от нашата връзка се виждах рядко с тях( моите приятели). След това започнах да излизам по-често. Натяква ми, че не му обръщам достатъчно внимание, това продължи и когато се виждам по-често със семейството ми. Моите приятели не му допадат, на мен неговите... ами нямам нищо против да общувам с тях и се разбираме нормално. Но пък и това, че общувам с неговите също е проблем. Тогава той реши, че всеки ще си излиза по отделно. Аз се съгласих. Виждаме се вечер.
Преди 2 год обсъждахме общо съжителство, не исках да го притискам и изчаках той да се реши. Каза, че е съгласен и после нищо. Изчаках, каза,че няма да му е комфортно да живее при мен, при положение че живея сама. При него няма как. И аз пак изчаках, после негови приятели започнаха да се задомяват и дали това го е подтикнало не знам, но реши да живее при мен. До тук добре, отидохме на почивка, държеше се зле без причина, след ден-два нещата се оправиха докато не се върнахме. Забравих да кажа, че преди да тръгнем имахме огромен скандал, отново защото не се чувствал оценен и в един много важен момент реши да си го върне, бил го направил нарочно заради пътите, в които не съм се съобразявала с него. Да не говорим, че според мен няма такова нещо въобще. Когато се опитам да си поговорим нормално, да ми каже къде греша нещата отиват към заяждане и скандал от негова страна. За съжаление или за хубаво не знам, но хич не съм търпелива и отвръщам винаги.
От друга страна знам колко ме обича, доказвал го е много пъти, казва че не може без мен. И въпреки това при всеки спор ме пита дали късаме вече. Миналата година са разделихме по негова инициатива, аз не се възпротивих. Той ме търсеше постоянно, заради това, че не сме заедно в един момент беше спрял да се храни дори, и след 6 месеца разделени поиска да сме отново заедно. Междувременно разбрах, че едно момче от моята компания (не от близките ми приятели) е хлътнал по мен, и аз изпитвам нещо към него, усещам привличане.
Някак се разминахме обаче, никой не предприе крачка напред, а междувременно другото момче ме молеше да му дам втори шанс и не знам дали сгреших, но се съгласих. Толкова дълго сме били заедно, че дори не можех да си представя да съм с друг.
В началото нещата вървяха, започнахме да си споделяме повече и в някакъв момент пак започнахме да си крещим. Винаги има нещо, от което не е доволен. Казва, че ще се промени и така до следващия път, а аз чакам "добрите дни". Мислех си да сложа точка и да видя какво ще стане с второто момче, но пък те са познати и знам, че на дългогодишния ми приятел ще му стане много зле, а не искам да страда заради мен. Пък и ме е страх какво ще стане ако рискувам и се впусна в нова връзка, нещата не се получат, а аз ще изгубя човека, който е бил част от мен толкова време.
За сега сме заедно, скоро се карахме- чувствах се като болник след това и сега ми едно пусто и самотно. На него му минава бързо и очаква, че с "Обичам те" и няколко прегръдки нещата ще се оправят. Нямам желание за нищо, пълен непукист съм станала, не се радвам на нищо, превърнах се във вечно недоволно и нещастно създание.
Съжалявам, ако съм била прекалено подробна, но вече не издържам.... Ще оценя всеки съвет!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 6c6cea0fe9 |
|
1. Не знам какво да те посъветвам, но според мен вашата връзка не се гради толкова на обич вече, а повече на навика и ужасът да останеш сам, защото когато си бил с някого толкова време е много трудно докато съумееш пак да си отвориш очите за света.
Решението е твое, но ако мислиш, че нямаш бъдеще с този човек, ако не усещаш подкрепа не виждам смисъл да продължавате повече заедно. Знам че е трудно, но ако наистина мислиш, че няма вече на къде да се развиват нещата - остави го. Успех ти желая ! М23
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 587ce5292d |
|
2. Понякога нещо в връзката не върви...трудно е за съвет,но обикновено това което започва,,красиво"нещо с времето омразва.За едно те разбирам,че въпреки всичко продължаваш с този човек,защото го обичаш.Ако от едната страна има хлад и студенина,то какъв е смисъла да се продължавате с този фарс.
Той може да каже,че е и Брад Пит-пак ли ще му повярваш?Невярвай на празни думи и обещания,а на дела.Нека докаже любовта си към теб,а ако не пожелае значи не изпитва нищо и е добре за него, а и за теб да се разделите и всеки да търси щастието в друга посока.
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: f7a04f89b0 |
|
3. Направо го зарязвай ,изобщо не го мисли.Ти навика ли търсиш или любовта?
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 3c816778a9 |
|
4. От авторката: благодаря на всички за мненията.
М23- наистина е много трудно и сякаш нямам сили да започна всичко отначало с друг... и все пак има развитие- ще се премести при мен, пък после каквото сабя покаже.
|
|
