Споделена история от Любов и изневяра |
Обич от разстояние ... раздяла
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2650 пъти
Трудно ми е да пиша, но искам да чуя и друга гледна точка различна от моята, затова…
Жена съм, и от близо година и половина живея в чужбина, защото работата ми го изисква.
Това, което смятам да споделя с вас е следното. Преди да дойда тук имах взаимоотношения с мъж няколко години по-голям от мен. Не бих го нарекла връзка, защото реално сме били заедно само два месец. Сега няма да се впускам в излишни подробности относно това как сме се запознали и т. н. понеже не е от значение. Ще кажа само, че и той работеше в моята фирма, но в друг отдел. Запознахме се чрез общи приятели и така нещата се развиха, но много бързо. Познавахме се бегло, но два месеца и половина преди да дойда тук, той реши да подеме инициативата, това стана след едно общо приятелско събиране. Нещата помежду ни се развиха много бързо само за половин месец. И сякаш беше връзка. Но аз трябваше, както вече казах да замина за чужбина за година и половина поради служебни причини. За тези два месеца, в които реално бяхме заедно, всичко беше нормално т. е. макар, че отношенията ни се развиха много бързо бяха нормални като връзка, която двама души имат от години. През тези месеци всичко беше на лице, интимност, привързаност и от двете страни и чувства. Дори малко преди самото ми заминаване имаше приказки за общо бъдеще след като се върна.
Принудителната ни раздяла беше трудна или поне за мен, защото аз макар и много бързо изпитвах силни чувства, а мисля, че и при него беше така. През тези месеци заедно, не всичко между нас беше розово, да имаше спорове, караници, но имаше и разбиране. Това, което изпитвах с него беше сигурност, опора, което винаги съм търсила. Обикнах го толкова бързо, защото беше умен, предприемчив, и целенасочен. Той успя да спечели първо доверието ми и след това обичта ми с две свой постъпки, които бяха реални и ги направи точно, когато ми беше нужна помощ. Той ми я даде, за кое разбира се съм му много благодарна и с което ми доказа, че мога да разчитам на него. Чувствата ни и на двамата бяха на лице, но аз трябваше да замина. Проблема в отношенията ни беше не само самото мое заминаване за дълго време, но и неговото държание. Да той беше всичко, което съм търсила умен, нежен и т. н с една дума опората, от която имах нужда, но преди да замина така и не ми го каза, т. е не ми сподели за чувства си и това беше проблема. Макар, че ми го доказа с действия, но не ми го каза и още искаше да става все на неговата, той каквото каже. Чувствах от гледната му точка, че иска жена която да е умна, и със мнение, но той не умееше да зачита нейното. Друг проблем беше, че се притесняваше да показва близост, когато сме навън. Знам, че това е нормално за някой мъже, но за мен беше странно.
Както казвах вече аз заминах и продължихме да общуване по обичайния начин, интернет и телефон. Преди да замина, моя приятелка ми каза, че няма смисъл да продължавам тези взаимоотношения, защото те няма да просъществуват първо защото и двамата сме твърде практични и отдадени на работата и второ защото сме различни и най-вече заради разстоянието. Но аз го обикнах и не исках да се разделяме, макар, че физически бяхме разделени на разстояние, исках да общуваме и така. Но общуването помежду ни от разстояние беше трудно, най-вече защото той не беше сигурен в себе си, може би заради работата си и може би в мен. Беше ми споделял, че макар и с няколко години по-голям от мен, аз съм първата му сериозна приятелка. Което е странно за мъж на тридесет. Основния проблем помежду ни беше, неговото нежелание да говорим. Прибирала съм се два пъти откакто съм тук. И първият път, се прибрах за един месец, понеже и двамата живеем в един и същи град, но не сме от там, той не поиска да остане с мен, докато бях в бг, беше отпускарски сезон и той предпочете да си отиде в родното място отколкото да сме заедно. За мен беше трудно да приема това, макар че не се бяхме виждали няколко месеца, но го приех. След това като се върнах отново в чужбина нещата бяха по старому, говорехме от разстояние, но не толкова, колкото аз имах нужда само два пъти седмично. И след половин година откакто бях тук той ми каза, по телефон, че нямал нужда от споделяне и че е по добре да се разделим. Естествено го питах каква е причината и защо така внезапно, той не ми каза. Няколко седмици след като се разделихме от разстояние, аз отново се прибрах за последно в бг за няколко дни поисках да се видим естествено и обяснение, но такова не получих, дори не го видях. Той отказваше всякакъв контакт с мен, а аз нямах обяснение. Дали е имало друга, не знам, макар, че не изключвам тази причина, мисля, че не се разделихме заради друго момиче, моето мнение е, че той просто не беше сигурен в себе си, проблема е стресовата му работа и това, че нещата станаха много бързо и той просто не беше готов. Това, за което пиша тук е че нямам обяснение защо, въпреки опората и подкрепата, която той ми беше предвид действията му, и обичам те и т. н сложи край. Да аз трябваше да замина, но имах ли избор да загубя възможността за професионално издигане, пред това да предпочета да остана с него. Не можеше ли да издържи да почака, нима на мен не ми беше трудно да го оставя и да дойда тук сама, разбира се, че ми беше всичко между нас тепърва се зараждаше, и аз го обикнах, но той не издържа или и аз не знам. Докато бяхме заедно, той така и не ме нарече официално негова приятелка, но говореше за общо бъдеще след като се върна. Това е, което аз не можах да разбера. Скъса с мен без никаква явна причина, да разстоянието, но не можеше ли да издържи, нуждаех се от него точно сега най-много, а той ме остави за какво поне да ми беше казал. Това мъжка постъпка ли е? Все още имам доста силни чувства към него, ужасно ми липсва, и това пречи на работата ми, която е сериозна и изисква концентрация. Ако някой от вас имам разумно мнение да сподели.
|
