 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
Как да забравя първата любов
преди: 11 месеца, 7 дни, прочетена 2400 пъти
Реших и аз да потърся съвет тук, тъй като повечето ми приятели често заемат дадена страна в и аз самата съм доста объркана!
На 25 г. съм, имам връзка от 5 г. с мъж, с който правим планове за семейство, живеем заедно от 2 г. Сигурна съм, че много ме обича, както и аз него, просто той е по-студен човек и показва любовта си по-трудно, въпреки, че винаги, когато имам нужда е до мен. Проблемът е, че все още не мога да забравя своята първа любов. С него имахме връзка за 2 г., когато бяхме на по 17 г.-той беше първият мъж в живота ми във всяко едно отношение, с него разбрах значението на цветята, подарявани без повод, беше много романтичен и мил. След това той замина в чужбина, аз не го последвах и така след година неусетно се влюбих в сегашният ми приятел, отношенията ни се задълбочаваха. Когато той се върна преди 3 г. аз не знаех какво искам, но реших да не рискувам да загубя и това, което имам, тъй като бях изградила вече сериозни отношения и не бях сигурна дали си заслужава да ги разруша заради човек, който съм обичала толкова отдавна. Той все още ми се обажда и напомня за себе си. Твърди, че не може да обича друга, както е обичал мен и живота му няма смисъл. Объркана съм, искам дете и семейство, в което има много любов, но не мога да се оттърся от спомените си. Мъжът, с който живея в момента е доста по-различен. Той не е така спонтанен като мен, повече прагматичен е, отколкото романтичен, и все още не може да свикне да показва любовта си по начин, по който да ме накара да се чувствам щастлива, без да си мисля за друг. Аз го обичам много и държа на него, но спомените за това, което съм преживявала преди ме измъчват, имам чувството, че никой не може да ме накара да се чувствам по този начин отново. Не искам някой ден да съжалявам за избора си, а приятелят ми иска да се омъжа за него. Наистина ли първата любов не се забравя никога и сравнявайки я с всяка следваща, хората живеят цял живот!
Ако има някой, който е преживял подобно нещо може би ще ме разбере!
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Много е трудно, мила моя! Аз преживях голямата си любов на 19, беше много силна и много романтична, но... Исках да си се прибера в България, носталгията ме душеше. Той остана там, от другата страна на океана и повече не се видяхме. Вече съм на 42, имам 16 годишна дъщеря, но той не ми излиза от главата, все си мисля как ли щеше да бъде с него в един или друг момент. Всеки следващ мъж сравнявам с него и до ден днешен не съм срещнала мъж като него. След толкова години съм си все сама, с бащата на дъщеря ми нищо не се получи, разделихме се когато тя беше на 3, а тази моя съвсем първа любов си остана единствена и все така силна, и повече не се повтори, никога...
Не мога да дам съвет, самата аз избягах от любовта си и до ден днешен съм сама... Дали бих се върнала? Не зная, все си мисля, че вече няма да е същото, та той е само спомен от миналото, красив миг от живота, който си остана там, където и започна!
2. Първата любов няма забрава, след като ти го искаш и той те търси може би трябва да сте заедно. Намери го и бъдете щастливи както някога сте били. Ако приемеш сегашния си приятел за бъдещ съпруг едва ли ще спреш да мислиш за предната любов. Следвай сърцето си... и то ще те дари с много радости...не оставай с някой само защото се чувстваш задължена да бъдеш с него и да търсиш във всяка лубов - винаги първата си.
Успех!
3. Послушай сърцето си - то никога няма да те излъже! Вярно е, че първата любов винаги напомня за себе си.
4. Здравей от мен !
Не знам дали ще съм ти полезна по някакъв начин, но ще споделя моята позиция по въпроса. Аз съмна 26 години, щастливо омъжена, безумно и безрезервно влюбена в съпруга си. Имаме и прекрасно малко момченце, което изпълва живота ни с ведрина и още повече любов.
И аз като всички имам своята първа (и единствена преди съпруга ми) любов. Бях на 17, бях млада, романтична и авантюристка. Той също беше авантюрист и въпреки че беше 7 години по-голям от мен имахме бурна, истинска и изключително наситена на събития връзка. Бях влюбена до степен самозабрава и бях отдадена на любовта си.
Но...(винаги има едно но) всичко и всички бяха против нас като общо понятие, а това рано или късно дава резултат. Двамата се разделихме почти без да разберем как точно се случи и може би без да успеем да се нараним. Всеки тръгна по своя собствена пътека, но и двамата запазихме в сърцето си любовта - непокварена от грозни скандали и тъжни, сълзливи и безкрайни раздели.
Да това беше моята учиническа любов. И точно тази любов нося още в сърцето си, и точно за този мъж се сещам понякога, когато остаан сама с мислите си. И точно тази любов и на този мъж благодаря от все сърце, че ги е имало в живота ми, защото благодарение на тях разбрах какво е да обичам, какво търся в една връзка и какво искам да се случва с мен, когато съм влюбена. Благодарение на първата си любов, когато срещнах истинската любов аз я познах и и се отдадох и благодарение на нея сега имам дом, семейство и щастие. Това, в което съм убедене е, че няма нищо по - прекрасно от първата любов. И да - първата любов не се забравя никога. Това е любовта, която всеки трябва да изживее и чието място е там - в романтичните тийнейджърски години, когато всичко е розово и когато раздялата те прави по-силен, когато си мислиш, че ще "умреш" без него и когато всъщност започваш наистина да живееш.
Да, първата любов е вечна. Защото живее в спомените, овкусени с капчица носталгия и голяма доза идеализъм. И не - първата любов не може да се изживее втори път, дори със същия човек...
5. Благодаря на всички, които се отзоваха на моята история-по-лесно е, когато видиш, че и други хора са преживяли подобно нещо, и все пак, са продължили напред! След като толкова мислих, реших да се видя с моята "първа"любов! Казах му, че искам да продължа живота си, да имам семейство и че човека до мен не заслужава да го наранявам с изневери и пр.(тъй като той сподели, че е готов дори да се виждаме от "време на време"). Дори му зададох право въпроса дали е готов за семейство, само за да пробвам какво ще ми отговори. Неговият отговор беше, че сигурно никога през живота си не би се оженил, въпреки, че иска да има деца. Това ме успокои, малко или много, защото аз, както и повечето жени, често съм си мечтала за красива сватба, булчинска рокля и пр. На този етап от живота си за мен това е важно, тъй като поради здравословни гинекологични проблеми се налага да побързам с опитите за забременяване. Човека, който е до мен е готов на всичко, за да бъда щастлива, а за мен всичко означава и да осъществиш мечтите на този, който обичаш, въпреки, че за теб нямат толкова голямо значение. Може би в мен има и малко страх от това, че след като дадена връзка е била прекъсната по някакъв начин, то тя никога няма да бъде същата след това!
6. Аз също имам сериозни геникологични проблеми -киста, камък в бъбреците, бяло течение, артрит от 5 години. Знам за тези проблеми от 15 години.
Първата ми любов не искаше дете, намери си жена с готово дете. Втората ми любов ме заряза 6 седмици преди сватбата, заради по - млада жена. Между двете ми любови бях сама 3 години. Сега съм на 26 и болките са много силни.
Според докторите трябаше да родя до 24 години. Сега съм безработна и пренебрегвам втората си любов. Бялото течение е вече непоносимо - постоянно съм мокра, а сърбежите ми омръзнаха.
Казват, че за всеки влак си има пътници, а годините си летят и здравето ми се влушава. Досега имам направени 2 операции, а трябва да направя още 3. Как да ги направя като още не съм родила. Разбирам те какво си преживяла. Първият ми приятел беше с много жени, но винаги беше искрен.хАко трябва да избирам между двамата и аз бих избрала първият, макар че е с 8 години по голям от мен.
7. Здравей Миличка. Твоята история ме трогна ще бъда кратка и ясна! Остави се сърцето да те води. То шепти така, че го слушай внимателно! То никога не греши. ! Успех
8. Моята историа е абсолютно същата като на №4. Първата любов не се забравя, но е много важно с какъв човек искаш да живееш. При мен първата любов не може да бъде мой партньор в живота. Вятърничев и безотговорен тои не можеше да баде човека, който ще бъде баща за опора на децата ни и МЪЖ на жена си. Съпругат ми е истински отговорен човек, а за синът ни е готов на всичко. Сменял му е памперси, ставал е всяка нощ да го люлее и преспива, а пък на мене колко ми помага няма да изреждам. А колко много го обичам нямам думи!!! Съпругата на моята първа любов мъкне винаги двете им деца сама по доктори. Той никаде не работи. Живеят на подаянията на баща му. Самия той ходи по цял ден кой знае каде. Дано при теб да е по различно! Вяр вай ми , че е много възможно да те зареже отново. Ако го е направил веднж защо си мислиш , че ще е до теб завинаги. Съжялявам, че ти говоря така, но помисли !!! УСПЕХ!!!
9. Здравей. Историята ти ме развълнува до сълзи. Искам само да ти кажа, че на сърцето не може да се заповядва, но ти това със сигурнос вече си го разбрала. И аз като теб никога няма да мога да забравя моята първа и единствена любов. Тя е от отзи тип, който така те разтърсва и изпепелява, че след като приключи - ти самата нямаш силата и желанието да продължиш напред. Така се случи с мен, че две години след това аз още не мога да се съвзема, той е в мислите ми всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда. Денят ми започва с мисълта за него и завършва с мисълта за него.
Бяхме заедно цели девет години-всичките ми ученически и студентски години че и след това. Имаше много красиви моменти, моменти на сълзи, на гняв, на смях. Въпреки всичко човешката психика е изградена така, че да запомни само хубавите моменти. Разделихме се. Но не защото не се обичаме, а напротив- умирахме един за друг. Давах живота си за да запазя неговия. Сигурна съм, че и от негова страна беше същото. Разделихме се, защото той трябваше да избира между родителите си и мен-ултиматум, който родителите му бяха поставили. И той избра тях.
Може би любовта му не е стигала, може би не е била толкова голяма, колкото беше моята към него. Сега той е женен, а аз продължавам да се надявам, че някой ден ще ми се обади и ще поиска да се видим. Едва ли ще се случи, но никога няма да спра да се надявам. Никога няма да спра да го обичам и да си спомням всички прекрасни моменти, които сме имали заедно. Така че, скъпа, повярвай ми - никога няма да можеш да забравиш първата си любов и рано или късно пътищата ви пак ще се съберат- пожелавам ти го от все сърце. Успех.
10. Моята история е такава че безумно влубена на 18 години и първа любов продължи 7 год ходене по мъки хиляди раздели компромиси от моя страна и накрая пак нищо болна нещастна и неразбрана. И пак сама пред живота с болни бъбреци туморни образувания дадоха ми срок да забременея до 2-3год но той не спря да пие после започна да се друса и аз полудях. Няма баща починал е с майка му и баба му се борихме с лечение и с какво ли не но той не заслужава нищо.
Водеше разни жени вкъщи спеше с тях а към мен отношението беше лошо и когато се осефирясваше се молеше да му простя. Гадно брутално и ненормално беше всичко но аз го обичах и му прощавах сега реших да не слушам сърцето си а разума този човек няма какво да ми предложи той незнае какво е работа и докато мама е да него няма да се оправи.
Сега съм спокойна нищо че съм сама няма скандали няма мрънкяне и късане на нерви.
|
|
|
|
|
|
|
