 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да забравя първата любов
преди: 17 години, 6 месеца, прочетена 63718 пъти
Реших и аз да потърся съвет тук, тъй като повечето ми приятели често заемат дадена страна в и аз самата съм доста объркана!
На 25 г. съм, имам връзка от 5 г. с мъж, с който правим планове за семейство, живеем заедно от 2 г. Сигурна съм, че много ме обича, както и аз него, просто той е по-студен човек и показва любовта си по-трудно, въпреки, че винаги, когато имам нужда е до мен. Проблемът е, че все още не мога да забравя своята първа любов. С него имахме връзка за 2 г., когато бяхме на по 17 г.-той беше първият мъж в живота ми във всяко едно отношение, с него разбрах значението на цветята, подарявани без повод, беше много романтичен и мил. След това той замина в чужбина, аз не го последвах и така след година неусетно се влюбих в сегашният ми приятел, отношенията ни се задълбочаваха. Когато той се върна преди 3 г. аз не знаех какво искам, но реших да не рискувам да загубя и това, което имам, тъй като бях изградила вече сериозни отношения и не бях сигурна дали си заслужава да ги разруша заради човек, който съм обичала толкова отдавна. Той все още ми се обажда и напомня за себе си. Твърди, че не може да обича друга, както е обичал мен и живота му няма смисъл. Объркана съм, искам дете и семейство, в което има много любов, но не мога да се оттърся от спомените си. Мъжът, с който живея в момента е доста по-различен. Той не е така спонтанен като мен, повече прагматичен е, отколкото романтичен, и все още не може да свикне да показва любовта си по начин, по който да ме накара да се чувствам щастлива, без да си мисля за друг. Аз го обичам много и държа на него, но спомените за това, което съм преживявала преди ме измъчват, имам чувството, че никой не може да ме накара да се чувствам по този начин отново. Не искам някой ден да съжалявам за избора си, а приятелят ми иска да се омъжа за него. Наистина ли първата любов не се забравя никога и сравнявайки я с всяка следваща, хората живеят цял живот!
Ако има някой, който е преживял подобно нещо може би ще ме разбере!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 9ff21fad2e |
|
56. Номер 55, стана ми много тъжно като прочетох коментара ти. Съгласна съм с теб, че несподелената любов боли най-много. Това е едно от най-големите наказания за един човек. Аз съм доста по-малка, но съм изпитала това наказание.. 4 години вече съм наказана..
номер 53
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 16e7431ac0 |
|
57. Аз се влюбих за първи и засега единствен път на крехката 12 годишна възраст. Живеехме в един квартал с въпросния човек, но бях дете и не му обръщах никакво внимание в началото. Забелязах го едва на бала му- бях пред блока и играехме, а той излезе от входа облечен със сив косюм- беше абитурент. Майката черпеше наляво и надясно с бонбони и ми се прииска да се приближа хем, за да си взема бонбонче, хем да го видя по-добре. Първите ми спомени за него са от тогава- и преди го бях виждала, но не го бях забелязвала, защото е с 6 години по-голям от мен и се движехме в различни компании. И така започнах тайничко да си го харесвам. Гледах го отстрани и всеки път като се засичахме по улицата сърцето ми затупкваше силно. Беше просто едно увлечение, но подсъзнателно аз много исках да бъда с него. Копнеех да се сближим. И така 6 години по-късно ми се отвори такава възможност- вече като по-голяма и отворена се запознах с един негов приятел и го помолих да ни запознае. В началото той не ми обръщаше внимание, но постепенно започнахме да си пишем повече в интернет и се сближихме. Толкова близки станахме, че една незабравима нощ той ми написа, че ме обича. Не можех да повярвам на очите си- за първи път в живота си някой ми казваше, че ме обича. Бях безкрайно щастлива, но за жалост щастието ми траеше към година и нещо. Малко преди 20-тия ми рожден ден той скъса с мен заради хиляди причини, които не искам да коментирам и на следващия ден разбрах, че е започнал нова връзка :) За довиждане ми каза, че всъщност не ме е обичал, а е било просто увлечение и че проклина времето, което прекара заедно с мен. Нали се сещате аз как се почувствах- беше ми толкова болно... Една от причините да се разделим беше, че той също като авторката на тази история още имаше чувства към бившата си любов и това ме съсипа. Лъжеше ме, че не се чуват и не си общуват, а го правеха. Станах много ревнива, недоверчива и започнахме да се караме всеки ден. Тогава бях дете- глупаво и влюбено дете. Сега съм на 24 години и за жалост май още го обичам. Опитвам се да не мисля за него, тъй като 4 години след нашата раздяла той вече си има семейство и детенце, а на мен ми остана да си потушавам сама огъня, който той запали в гърдите ми преди 12 години. Той вече не живее в моя квартал, но родителите му са тук и по празниците си идва. Винаги е с половинката си и като мина покрай тях се прави, че не ме вижда- затова и като ги видя, че са дошли ограничавам излизанията си навън, за да не се засичаме. Гледам ги тайно през щорите без да подозира, че някъде там го гледат две влюбени очи, от които се стичат порой сълзи. Само веднъж сме се срещали очи в очи след раздялата- беше няколко дена преди миналогодишната Коледа и за първи път тази зима в моя град заваля снежец. Аз бях с кучето си, а той мина покрай мен. Гледаше ме много втренчено, но не каза нищо. И аз го отминах с мълчание и дори отвърнах поглед от него- знаех, че ако го погледна в очите ще се разплача. Освен с него съм ходила и с още 2-ма, но те не бяха нещо сериозно и не изпитвах нищо към тях. Сега съм сама и не искам връзка. Дори спрях да вярвам в любовта- знам, че я има, но си мисля, че много малко хора наистина са я изживяли. През периода, в който бяхме заедно аз сторих много глупости и направих много грешки, но го обичах истински и се раздадох до край. Опитвах се по всякакъв начин да го направя щастлив- подаръци, песнички, нежни думи, опитах се да съм му опора, но всичко се обърна срещу мен- в края на връзката ни той ми наговори толкова много груби думи и сега дори не ми казва едно простичко " Здравей " като се видим, а докато бяхме заедно ми се кълнеше, че ме обича. Като се скарахме първия по-сериозен път ми се обади и ми каза, че му липсвам и че ме обича независимо дали го вярвам или не, а на тръгване ми каза, че ме мрази, че проклина времето с мен и един куп лоши думи. Да, може би аз си ги заслужих с грешките, които направих, но необходимо ли беше да е толкова жесток, че чак и да ме намрази? Както и да е- сега съм сама и мисля, че още дълго време ще е така. Не искам да използвам и да лъжа никого- по-добре да съм сама и да не наранявам никого, отколкото пак да се влюбя, да обикна и след някоя моя погрешна стъпка отново да съм отритната, нахокана и забравена...
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 16e7431ac0 |
|
58. 50, аз съм № 57. Разбирам те прекрасно как се чувстваш. И аз се разделих с човека след поредица от грозни скандали, тежки думи и много, много, много недоизяснени неща. Направих опит и се извиних за всичко лошо, което бях сторила, но отговор не получих и разбрах, че няма смисъл, а и човекът ми беше казал преди, че му се повдигало всеки път като видел, че има съобщение от мен, та затова реших да го оставя и да спре да му става лошо. От тогава ми остана и вече много рядко първа пиша на някого- чакам другият да ме потърси, ако има желание, а ако ли не- здраве да е :) Няма смисъл да го закачаш- минало заминало. Ти вече си имаш свой живот, а той негов си.
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: b6731a2b78 |
|
59. Помогнете ми със съвет - как да игнорирам чувствата си, когато от отсрещаната страна няма споделяне? Как да се върна към простото приятелство? Как да превъзмогна сълзите, които се появяват неканени? Как да се отърся от всичко това, когато е толкова силно - изживяно за първи път на 23г, а не по-рано, което е и прияина нещата да са толкова драматични? Мислех, че съм силен характер, не съм плакал никога, а ето, че се превърнах в мекотело... от любов. Мразя се.
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: eb0ff4e3bc |
|
61. Никога няма да забравиш първта любов.... само че в това няма нищо страшно... спри да сравняваш... грабни човека до теб и давай напред... не се връшай назад... нещата никога хяма да са същите или да се повторят... ОБИЧАЙ С ПЪЛНО СЪРЦЕ И ДУША... не само човека, а и заради самта любов
|
...
| преди: 13 години, 4 месеца hash: bedca4db6a |
|
62. здр и аз се разделих с моята първа любов преди две седмици и болката е мн голяма, не спирам да мисля за него 4 год сме били заедно ,.толкова мн спомени как да ги изтрия от ума си, не издържам на тази болка.. ;( ;( ;(
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 6d02cfbdf7 |
|
63. Прочетох голяма част от коментарите и започнах да си мисля, че ако всички хора бяха като тези с незабравимата си първа любов, мъжете трябваше да търсим само девици, за да я изпитаме. Тези жени с незабравимата си първа любов изглеждат дори лицемерни/неискрени, тъй като мамят дори съпрузите си, че ги обичат. Не е любов, след като мислят за някой друг. Не мога да проумея що за хора са-абсурдно е.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: ca02478f20 |
|
64. Първите остават първи за цял живот. Без значение е колко години са минали от раздялата , ти винаги ще си спомняш за него. Това е първата ти любов, първата тръпка, първите нелепи усмивки, първите нелепи караници на две влюбени души и т. н ти с него си пораснала. Колкото и вълнуваща да е била тази любов, тя по една или друга причина е приключила. Любовта и червеното вино се пият до дъно. Това не е поредния романтичен филм, а реалния живот. Щом обичаш, човека до себе си, щом знаеш какво искаш, не бива дори да се замисляш да кривнеш посоката. И колкото и години да минат първият любим винаги ще има специално място в сърцето ти, но това не значи в никакъв случай, че той ще е най - подходящият човек за съвместно съжителство. Това е моето мнение. Изживяла съм подобен момент в живота си , но с разликата , че аз бях неописуемо много наранена , въпреки това за мен той остана първи, колкото и да обичах тогавашният си приятел. Другата разлика е, че и двамата ме нараниха и с двамата се разделих и никога не се върнах вече в миналото, защото е наивно счупеното да лепим. А в твоята ситуация, ако се върнеш към миналото буквално, ще бъдете наивни счупеното да лепите. Без значение как е станала раздялата , тя е била факт. Остани с настоящия, така или иначе никога няма да забравиш първата си любов.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: efa654c475 |
|
66. Ай, само аз ли съм ампутирана от непреодолими спомени за първата любов :-)??
За мен първа е винаги последната :)
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: a93831ca71 |
|
67. Здравейте и от мен, сега съм на 38. Всичко се случи когато бях на 17, а той на 19. Всичко беше много хубаво, за почти цяла година, до момента в който пътищата ни се разделиха (той в един университет аз в друг в различни градове). Парадокса е че не само той е бил първия за мен ами и аз първата за него, което ми бе признато преди цели 3 години, когато се срещнахме съвсем случайно. От тогава насам се срещаме и се чуваме редовно (без секс), и двамата имаме великолепни семейства, половинки и деца. Приятелството ни е невероятно, споделяме си такива неща, който с никой друг не бихме споделили. Не крием от съпрузите нашите срещи и разговори (просто приятели от студентските години, даже сме правили и правим семейни събирания). Трудно ми е да преценя дали съжалявам, че не съм обвързала живота си с него, но в никакъв случай не съжалявам, че е най-добрия приятел, който имам. Относно секса, много сме го дискутирали, и двамата ни е страх да го направим (отново), може би предпочитаме това чисто приятелство което е в момента. Не че не го искаме, но винаги има едно НО.........
|
...
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 91f4a4364c |
|
68. До номер 67: Последните три изречения, които си написала се пробвай да ги кажеш и обясниш на децата си-успех!
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 9028d9f313 |
|
69. И аз да си излея душата. Бях на 13, 14 години когато се влюбих ще си кажете лапешка работа, но такава любов ме разтресе, че още ме държи въпреки че минаха 5години и имам сериозен приятел с когото живея, НО любовта ми беше НЕСПОДЕЛЕНА, за него бях готова на АБСОЛЮТНО всичко, но той така и не ме взе на сериозно и мн добре го разбирам защото беше с 12 години по голям от мене и е бил с ума си. Годините минаваха аз започнах да се грижа за външния си вид и НЕСПОДЕЛЕНАТА ми любов взе да ме иска. Когато го видех, понеже сме комшии нещо ми ставаше, някак си ми се свиваше стомаха, пулса ми се ускоряваше и сърцето ми започваше да бие мн мн силно. Един ден бях с моята приятелка и той мина не издържах и тръгнах към него не бях с ума си не ме интересуваше някой ще ме види ли не виждах никой и нищо. Влязох след него във входа и му се хвърлих на врата не сдържах и сълзите си, разплаках се в преградките му, почувствах се като в рая беше толкова прекрасно, попита ме защо плача и аз му казах плача защото имам щастието да се докосна до това, което не съм мислела че ще стане, че някога ще ме прегърне НО с толкова много любов усетих го. После се прибрах в къщи при приятеля ми, но не бях на себе си от вълнение... Стигнах и по-надалеко една вечер пак така го засякох в входа и край падна ми пердето отидох при него пак го прегърнах, отново се разплаках и не знам какво ме накара да се кача с него в асансьора. Отидохме в тях седнахме пушихме и само се гледахме сякаш очите ни говореха вместо нас, по едно време му се нахвърлих исках го ужасно много исках да го изпитам с човека който още и още не мога да забравя, направихме го но не беше просто секс беше нещо много по красиво и по хубаво. След това мн съжелявах, но пак го искам от мн време само го виждам и такова желание имам отново да съм с него, но не искам да си развалям отношенията с човека който обичам. Незнам не съм на себе си да му се отдам ли пак толкова ми е хубаво с него чувствам се... даже нямам думи да опиша какво чувствам страх ме е някога ще го забравя ли винаги ли ще го мисля ден и нощ, мъчила съм се но не го забравям няма ден в който да не мисля за него... няма такъв ден.... ех любов ;( :( :(
|
| преди: 13 години, 15 дни hash: 1f53bde1c1 |
|
71. Веднъж приключила "първата любов" си остава първа, но не и любов. Отношението към нея е чиста носталгия към миналото. Подновена една такава връзка е безперспективна, без бъдеще и търпи разочарование, защото с времето става ясно, че нещата не са съвсем такива каквито си ги спомняме и ни се искат да бъдат - просто хората се променят. "Голямата любов" е просто плод на нашето въображение, но реалността се оказва съвсем различна. С лека ръка ако затрием настоящото за сметка на миналото е равносилно да изгоним птичето, кацнало на рамото ни! Така, че мило момиче, ако човекът, който е до теб сега те кара да се чувстваш щастлива - обичате се, уважавате и взаимно се подкрепяте, то и дума не може да става, че "първата любов" го превъзхожда с каквото и да било.
|
| преди: 13 години, 5 дни hash: 1b6104f524 |
|
72. Значи, това се отнася и за тебе и за всички дето ти отоварят по "твоят" начин и те успокояват. Истината е че си просто една лека жена... (Бих го казал и с други думи но ще ми трийнат коментара) Такива като теб срещам всеки ден. Женски, които не струват и пет-пара, които се водят от как беше... "шепота на вагината си" Такива женски нямат сърца за да следват тях.
А колкото до съвета който искаш ше ти кажа само тва - Най-добре остави човека "първата любов" хаха... намира. Защото той явно е прекалено слаб за да те разкара сам. И сама знаеш колко струваш най-вероятно... Но го признай пред себе си най-сетне и спри да тормозиш хората. А и най-добре не раждай. Такива като теб неусъзнати-убийци, немогат да възпитат дори себе си. И не се омъжвай защото ще съсипеш и тази " така добре изглеждаща " ВРЪЗКА " " Поздрави за коментар 63
|
| преди: 13 години, 5 дни hash: ad45703cae |
|
73. Абе 72, на теб кой ти дава правото да съдиш? ! Погледнал ли си се, ти за какво ставаш и колко струваш? ! Или точно защото за нищо не ставаш, ти дава правото да обиждаш момичето. Та и дава СЪВЕТИ да няма семейство, деца, кой беше ти че не мога да се сетя. Такива комплексари като теб като почнат да си избиват комплексите... колко си смешен и жалък само ако знаеш.
Всеки има право да жиеве живота си както иска, а и едва ли ти си най безгрешния, че даваш мнение...
|
...
| преди: 13 години, 4 дни hash: 7d44a72a23 |
|
74. Стига с тая първа любов бе хора. Моята втора любов беше много по-силна от първата. И не забравяйте, че идеализирате миналото, защото сте забравили лошото в него - така е и с любовта и приятелите и екскурзиите и работните места!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: c57775e1fd |
|
75. Хора, аз съм на 12 и по погрешка влязох в този сайт ама ми стана интересно и реших да го прочета... и така реших че сте много поучителни хора с много поучителни истории. Според мен щом сте преживели всичко това ще можете да излезете от ситуацията слушайки сърцата си. Когато прочетох всички ваши истории си направих извода че аз не съм преживяла нищо от живота и че тепърва ще живея. Харесвам едно момче но когато осъзнах колко още имам да живея благодарение на вас ми се изясни всичко.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 81a0f46d32 |
|
76. Здравейте, на 27 години съм. След месец се омъжвам. Имам прекрасна професия, здраво семейство, приятели... и мъж до себе си вече близо 6 години. Нормалното стечение на обстоятелствата бе да продължим или напред /брак/ или всеки да поеме по пътя си. Избрахме първото. Макар бракът да не е по вкуса му - прави го заради мен, за да ми угоди, на сбъдне мечтата ми да се видя в бяло. Всичко до тук е прекрасно, нали... Уви. Вместо да мисля за булченската си рокля и за сватбения ден, в мислите ми е само тя - "първата любов". Толкова близо. Момчето, което ме направи жена, което ми показа какво е да обичаш и да си обичана е вече мъж, мъж с ужасно шесто чувство и интуицията винаги да се появява в ежедневието ми в най-неподходящия момент. Обади се преди броени дни, направи същото и преди година. И преобърна всичко в мен. Винаги го прави. Една част от мен винаги е била негова, с тази част от себе си не мога да се преборя. Откраднатите мигове горят душата ми. Когато му казах, че се омъжвам, усетих празнота. Как да постъпя. Не съжалявам, че си позволих да се срещнем, исках да се сбогувам с него, да усетя присъствието му за последен миг. Моля ви посъветвайте ме. До преди седмица бях убедена в избора си, а сега съм по средата на собствения си живот и не знам по кой път да поема. Обичам и двамата, но първата ми любов е моята сродна душа...
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 0b103c5bee |
|
77. Здравей номер 76! Бих искала да ти помогна и да ти дам някакъв съвет, понеже преди години и аз бях горе долу в същото положение. Щом първата ти любов е в мислите ти в навечерието на един от най-прекрасните и незабравими моменти за една жена - нейната сватба, какво би станало с мислите ти по-късно? Когато живота ви завърти, когато усетиш еднообразието, когато разбереш, че вече не си влюбена в съпруга си, а просто изпитваш някаква привързаност и уважение? Повярвай, точно тогава спомена за първата ти любов ще бъде най-силен. Ще мислиш какво можеше да е, ако бяхте заедно. Ще го желаеш, ще искаш да го почувстваш, да го докоснеш... Брака е сериозна стъпка в живота на човека. Не трябва да имаш никакви съмнения, относно това. Трябва да си сигурна, че искаш да прекараш живота си точно с този мъж. След брака идват и децата, които нямат никаква вина че са се появили на този свят и които трябва да бъдат обичани безрезервно. Не знам какво да ти кажа, освен това да почувстваш сърцето си, замисли се какво наистина искаш и дали ще можеш да живееш със спомена за тази първа любов. Дали ще бъдеш щастлива с бъдещия си съпруг, дали ще можеш да се противопоставиш на мислите си към другия и няма да изпитваш едновременно и страст и болка. Помисли наистина
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 9b23f718f9 |
|
78. Аз също мисля, че първата любов си остава за цял живот
на 23 съм и още помня момчето в което се влюбих а бях на 13
Той така и не ми повярва не знам защо
Няколко пъти му го казах, но той... не вярва
На крадко ще споделя че това бяха най-хубавите ми моменти, най-красивите и нежни.
Липсват ми прегръдките и целувките му но...
Всеки си поема по своят път
Понякога си мислях, че изпитвам тези чувства защото е т. нар. неизживяна любов, но като прочетох, май не е
има и друго kоето може би ми пречи да го забравя- често се виждаме не че си говорим, даже не се поздравяваме...
но аз съм вече семейна имам и дете, той приятелка... нормално ли е тава което си мисля и изпитвам
сякаш съм скрила някаде дълбоко в себеси тази обич и и трябва съвсем мъничко за да се "възпламени "отново
имам чуството че май съм откачила..
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 81a0f46d32 |
|
79. До № 77. Здравейте, отново съм аз - № 76. Моля ви, споделете какъв беше вашият избор, казвате, че преди години сте били в същото положение. Питам, защото продължавам да стоя по-средата на нищото, а решение не мога да взема. "Първата любов" си е първа - настина, изчетох всички коментари "За" и "Против" и съм склонна да призная, че нещата никога не биха могли да са същите в една връзка със същите герои. Хората се променяме, порастваме, животът ни става различен. Но какво ако са по-хубави дори..? Пораснали, но с непроменени топли по детински нежни чувства. Не знам, нямам време. Не искам човекът до мен да страда, но имам усещането, че каквото и да е решението ми в навечерието на нашия ден, ще страдаме. Аз, защото не съм убедена в избора си, той, защото не заслужава жената до него да е разкъсвана от съмнения, в момента на заветното "да".
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: c22a2c5875 |
|
80. Леле 79 това направо ме разби... Как си се увъртяла? !? !? !!?
Значи твоя не е искал да се жени!!! Ти си му казала или се жениш или край!! Той се е съгласил (знак, че държи на теб). Обаче ти не си сигурна. Пича (първия) няма 6-то чувство просто са му казали, а той се прави на ударен за да ти изглежда, че съдбата се е намесила :D (не бъди наивна няма случайни неща)
Всеки преди сватбата си има съмнения, все пак казваш "ДА" и един вид нещата стават много сериозни.
Ако напуснеш човека с който си сега, няма просто да го нараниш, а ще го направиш не уверен много трудно, ще се доверява на хората (поне отначало).
Шанса да се получи с първата любов е много малък, не само защото сте пораснали. Преди когато сте били малки нещата са били ясни, мама му дава пари да купи на момичето цвете, той го прави, дават му пари за сладолед, той те води на сладолед... Но сега вече го е налегнал живота, и най-вероятно е различен човек. Ти няма как да прецениш това от една среща с него. Проблема с първата ви любов е, че винаги ще очаквате от себе си да е както преди, а това няма да стане.
Ето ти възможност: Оставаш с приятеля си, ставаш му жена. Винаги като се скарате, ще си казваш ако беше Първата любов никога нямаше да стане така... Да ама Не... с първия може да е много по-лошо...
Представи си сега, че зарязваш сегашния си приятел, отиваш при Първата любов. С времето осъзнаваш, че той не е това което си мислиш и искаш пак да си върнеш човека с който си била близо 6 години. Как очакваш той да те приеме като си му разбила сърцето? !? !? И от двата стола та на земята!
Мнението ми е, че човек щом не може да преодолее миналото, не може да има чисто бъдеще!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 62c1222c6d |
|
81. И аз имам история.
Бях на 17г. когато се запознах с едно момче, в продължение на близо година бяхме заедно. Беше наркоман, не го съдех, не му се сърдех, не г обвинявах ... за него бях също най- добрият приятел съветник и го обграждах с много внимание и любов. Ставайки на 18г. реших да замина за чужбина, скривайки тази новина от него. За доброто ни. За неговото.
Поддържахме чест контакт в началото, после минаха на по- редки. Изгубихме връзка. Връщах се в Бг и пак обратно в чужбина.
След не много време разбрах, че е в затвора.
Аз продължих напред.
След 2г. се запознах със съпруга ми, изкарахме 5г. заедно. Мислех, че той е Любовта ми.
След развода разбрах, за тази ми ученическа любов,че е на свобода. Веднага възстановихме контакт. Прибрах се в Бг за нашата голяма среща. Бях готова да захвърля всичко и да остана при него. Но уви, съдбата е решила друго ... да не сме заедно. Той е станал отново зависим.
Споделяйки мъката си на най- добрият ми приятел ... така след време това ни сплоти- връзка почти 4 год. Прекрасен човек, но силните чувства липсваха.
След тази ми раздяла. Жадувах за една свобода, исках да изживея сега годините си който ми бяха по-рано отнети.
Мислех, че съм обичала, че съм обичала истински. На 17г. .. та после на 21.
Да, ама не...
Посредствено, когато сложих черта уж да съм свободна... видях тези очи, този изпепеляващ поглед, дълбоко в тези очи видях себе си. Видях него.
Обслужвах го в този момент, за първи път флиртувах, на раб. си място и като цяло.
От този момент, си знаех, че всичко ще се промени.
Прибрах се за няколко седмици в Бг. Колеги ми съобщават, че някакъв младок ме търсил на два пъти, след като си оставил тел.номер за връзка. /да подчертая не е от него край/. Не предполагах, че е той. Тел. ном. си спомням, че наредих, да го изхвърлят.
След време, се откриваме в социалната мрежа... и се започва. Без флирт, усещане настроенията си, зад другата страна и така 2 месеца, часове наред, докато се съгласих на среща. След срещата цели 4 месеца без ден да сме разделени. За чувството как съм се чувствала, когато съм с него или без него, ще си го спестя. Беше просто всичко гениално, докато не ми съобщи,че отива на почивка в неговата си страна. /Той беше много притискан от бившият ми риятел, който го бомбадирваше с хиляда обаждания и съобщения/- не ме питайте откъде му има телефона, дълга история. И така младежът, бе принуден по някакъв начин да се отръпне. Беше ми тежко, тази липса... сянката му.
Връщайки се от почивка ми заявява, че намерил жената на живота си и положенито е сериозно. Аз не му повярвах, защото вярвах, че аз съм тази. Минаха се месеци, обвинява ме затова, че не съмс е борила за любовта си. Аз казах, че когато аз обичам, не мога да възпирам никой от желанията и мечтите. Просто искам да са щастливи... щом аз не мога да дам нужното, отсъпвам за по- добрата. Разделя се с женатана живота си. Пак след месеци се засичаме в града, аз в компанията на мъж. След седмица се вклюва и желае да се видиме. Изкарахме месец. Опитах се този път да изкажа чувствата си към него, очаквах решение от негова страна. Не получих никакъв конкретен отговор до ден днешен. Отново няколко мъчителни месеци, засичайки се в градско заведение... този поглед отново, не може да се забрави... това усещане да те гледат такава любов в очите.
Очаквах го отново. Чаках включване. И така минават се поредните 2 месеца. Късно посред нощ, ми заявява, че ще ме посети. Дойде, но вратата си остана заключена. Бях адкси ядосана.
Следващия ден проведохме малка дискусия и му казах, че съм имала нужда от толкова време да застроя отново моят душевен мир и че след като знае, че е специален за мен, изобщо да не се възползва от този факт и ако продължава по този начин, ще се наложи да го изтрия нацяло от съзнанието си. Подробности ще спестя.
Ех, да можех да взема една гумичка и да изтрия ... ми се иска.
Бях на 28г., сега съм на 31г., сама, Надеждата да дойде и да ми прошепне, че е готов, че иска. А може би точно нея вечер е искал да сподели.
3години.Няма ден, няма час да е минал без мисълта за него. Без Погледът, без Усмивкта. А аз си мислех, че съм обичала.
Ходенето по магазини, Фризьорският салон, онлайн поръчките за някоя шики мики рокля или някой нов чист обувки и пр. НЕ МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВА, както преди това.
Затова ви казвам, слушайте Сърцето си ... аз постъпих от егоизъм и горост. Мисълта, че би могло да се повтори, ме влудяваше.
Може да не сме заедно никога повече, но знам че аз съм тази жена на живота му... в очите видях себе си, в очите видях любовта му, в очите видях болката му.
Ако е писано да сме заедно, който и път да изберем, той ще ни срещне.
Поздрави и Успех
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 02b269e443 |
|
82. До 81: Историята ти е толкова объркана, че тотално изгубих броя на героите и последователността на действията им. Продължавай на чисто, защото и ти самата си се объркала тотално в тази невероятна плетеница! И помни, любовта е в главата и само в главата! Ако искаш да обичаш някой, ако си с тази настройка, ще го обичаш. Ако не искаш, естествено, че няма. Представи си, че си някъде, на остров например, където си сама с непознат мъж. Нямаш надежда да се измъкнеш оттам. Естествено, че ще обичаш и ще се влюбиш лудо в този мъж. Просто, когато имаме избор, предценяваме с главата кой би бил по-добрата партия и казваме, че той е любовта за нас. Просто и рационално изборче, а? ;)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: be13e11493 |
|
83. Аз съм пияницата от "Лош съм с жените, аз съм от гадовете"..
Жестоко е мамка му първата ти любов да е и единствената и да е и несподелена.. Няма отърване.. Радвайте се всички вие, които поне сте имали споделена първата любов, макар и за малко, макар и да са ви оставили или да сте се разминали, а аз и това нямах. Намразих жените може би незаслужено, презирах и ненавиждах може би незаслужено първата си любов, но не можах да я забравя никога. Там коментаторите ме обвиняват с право разбира се, защото аз съм си виновен и аз съм си гадното копеле скапано, а наистина колкото и на никой да не му се вярва, бях просто едно скромно и добро момче. Сега съм едно нищожество, което не заслужава нищо добро.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: abc8ecfe56 |
|
84. Здравейте, аз съм момиче на 20 години и имам нужда от съветите ви. С първата ми голяма любов бяхме 4 години заедно, може би и ще останат най-хубавите в живота ми, беше любов от пръв поглед, всичко между нас беше изпепеляващо. Проблемите ни тръгнаха главно заради бившата му, когато разбра, че той има нова любов тя буквално се побърка. Започна постоянно да му звъни, да му пише... От тогава аз се промених, станах мнителна, нервна, крива, само се заяждах с него. Внуших си, че той още я обича, че е с мен за да забрави нея. Пропуснах да отбележа, че и те са били 4 години заедно и също са се обичали много. Много го обичах, незнам дали изпитвам още нещо към него, но как да ви обясня просто нямах сили вече да се караме непрекъснато. Покрай мен и той стана ужасно раздразнителен, случвало се е да не си говорим дори 1 седмица. Постепенно между нас се настани отчуждението, навика. Онзи пламък, с който преди се гледахме се беше изпарил. Страдах много, защото усещах как любовта ни си отиваше с всеки изминал ден. Бяха останали само болката, тъжния поглед, сълзите. Последната една година преди да се разделим се основаваше само на скандали, грозни обиди и заплахи. Осъзнах, че и двамата допуснахме много грешки, а не само аз или той. Не успяхме да съхраним любовта си. :( Аз бях тази, която подхвана темата за раздяла и то най-вече заради това, че не бях до него в много труден период. Пак бяхме се скарали за нещо и той точно тогава направи бъбречна криза, а аз дори не станах от леглото да отида с него в Бърза помощ, като се прибра дори не го попитах как е. От проклетия си инат, разбирате ли. Тогава той ми каза, че не може да разчита на мен и едва тогава си дадох сметка, че съм постъпила по- възможно най отвратителния начин. Каквито и грешки да бе допуснал, аз просто не успях да си простя страданието и безразличието, които му причиних. Той не направи опит да ме спре, когато си събирах багажа от тях и си помислих, че явно така е най-добре за нас.... да се разделим. Момчето което ни беше запознало ми беше приятел, той винаги ме е обичал и аз знаех, че единствено той ще ми даде всичко онова което съм искала. Веднага след раздялата ми с голямата любов започнах да звъня на въпросното момче. Той отвърна мигновено на "сигналите" ми и започнах нова връзка, с любовта която той ме даряваше постепенно забравях за бившия си, но до момента в който не се видях с него. Уплаших се от вида му, беше станал кожа и кости и аз го попитах, как е отслабнал толкова много и той ми отговори, че от тези 10 месеца които са минали от раздялата ни е бил спал не повече от 3. Много му е тежко и аз го виждам, много се измъчвам. Той още ме обича и в това съм убедена. Незнам какво да правя, немога да го забравя, сърцето ми се къса, боли ме. Но ако оставя мъжа, с който съм в момента ще го съсипя, а това е последното което искам. Няма да нараня още един човек, не го заслужава, прекрасен човек е и прави всичко за мен. Скоро ми предстои сватба с него, а аз не спирам да мисля и да плача за първата ми голяма любов. Загубих си съня, нямам никакъв апетит, нямам желание за нищо. Бъдеща булка, която не вижда смисъл от живота си. Помогнете ми как да се справя с тази болка, какво да направя за да го забравя???
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 05b332ce54 |
|
85. Аз бих казал за първата истинска любов - човек или се жени за нея или се разделя бързо, но я страда цял живот :).... говорим за тази любов пред която се разкриваш изцяло.. повече отколкото пред родителите ти, пред приятелите ти... готов си да извадиш сърцето си и да го подариш... въобще няма значение кой ден е, колко часа е, къде си, ял ли си, спал ли си.... чувството да източваш енергия от тази любов е неописуемо... в този момент чувствата са най-наивни, най-искренни, най-невинни и неопорочени... в никоя следваща връзка няма да бъде така.... да ходиш като без глава... мамка му аз мислех 24 часа в денонощието за нея :) заебах работа, приятели, интереси.. не съществуваха в рамките на тия седмици, които бяхме заедно всеки ден.... а тия седмици ми се сториха години...
Това, което мога да дам като съвет е.... квото и да правиш, когато видиш първата любов тя отново ще те притежава каквото и да направиш! :)... познавам хора, които на 40 години се върнаха към любовта си, когато са били деца.... тази тръпка винаги остава.. любовта и омразата също.... и все пак съвета ми е в една мисъл - истината е, че в живота всеки ще те нарани, въпроса е да оцениш кои хора си заслужават нараняването...
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 9496ba04fb |
|
86. Здравейте, аз съм на 25 години след 3 месеца ще се омъжвам, но вече се колебая дали да го правя тъй като първата ми любов се върна в моя живот. И така за първи път се влюбих едвам на 13 да определено бях много малка... но не беше любов от пръв поглед напротив с това момче цели 2 години бяхме много близки приятели тъй като сме и един набор. И така за неговия 13-ти рожден ден аз бях една от поканените. За първи път той се държеше много по-различно с мен обръщаше ми много повече внимание а по-късно макар че живеехме на къща разстояние той ме изпрати като ме целуна по едната ми страна за лека нощ... Цяла вечер не можех да заспя и така по-късно той ми призна, че ме е бил харесвал от много време. За първи път ми се случваше такова нещо някой да го е грижа за мен и лека по лека ние се събрахме. 4 години се карахме, събирахме се по седмици не си говорихме той много пъти кръшкаше, но винаги се връщаше все при мен а аз винаги му прощавах. Станахме по на 17, 18 той се събра наистина на сериозно с едно от момичетата с които беше през тези 4 години... И бяха заедно много дълго време цели 2 години, но с нея беше различно. Когато бяха заедно много рядко се караха и той изобщо не се виждаше с други. За тези 2години беше само ТЯ в неговия живот. Аз се пробвах през това време да направя някоя добра и стабилна връзка, но не ми се получаваше в всеки нов виждах само него. А докато той беше обвързан с нея се бяхме засекли 5 пъти. И само веднъж се обади да ме чуе как съм. И ето завършихме. Той отиде да учи в чужбина а аз останах в България след 2 години аз се запознах с бъдещия ми мъж. Той е коренно различен с първата ми любов но аз го обикнах. Близо 6 години нямах никаква вест от него. И преди 2 месеца в деня в който казах "ДА" първата ми любов ми се обади и ми каза че си е вече в България и иска да се видим. Аз се съгласих но ето че не трябваше да го правя моите чувства отново се възвърнаха сгодих се и в деня на годежа ми съгреших и правих любов с НЕГО. И ето че сега пиша объркана от всякъде... Наистина не знам какво да правя само знам че Наистина обичам първата си любов но знам че с него няма да съм достатъчно щастлива и няма да имам никакво бъдеще с него моля ви помогнете ми!!!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: cd2b6a6bff |
|
87. Относно коментар 86. Много труден избор, който ти сама трябва да направиш, при всички случай след решителната крачка ще има и доза разочарование. Ако нещата не бяха толкова сериозни, бих ти дал съвет, най приятелски, макар че не се познаваме, зарежи ги и двамата и почни от нулата, но щом се е стигнало до годеж, вече става въпрос за по сериозни неща. Ако питаш мен, остави на сърцето си, то само да избере, да направи избора. Не се съобразявай с близки и познати, семейство, които може би ще те укорят, че си развалила годежа, ... Нямаш много време за размисъл, помисли добре и реши. А ако бъдещият ти мъж те обича и уважава, ще се съобрази с решението. Надявам се, че макар и малко съм ти помогнал!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 4c3a838e46 |
|
88. Аз съм щастливо омъжена жена на 32 г. с малко бебе. Преди година във фейсбук се намерих с моята първа голяма любов Ев. Не бяхме се виждали и чували от 7 г. Преди това бяхме имали дългогодишна вълшебна и красива споделена любов. Излишно е да казвам колко много се вълнувах да го видя онлайн и разгледам семейните му снимки. Оказа се, че Е. има момченце, което е 4 г. по-голямо от моето момиченце. И двете деца са родени на една и съща дата (после разбрах, че дори и термините на мен и жена му са били на едни и същи дати).
Започнахме да си чатим почти всеки ден. Толкова се бяхме затъжили един за друг. Говорехме за всичко - семейство, деца, работа, живот. Покрай тези ни разговори го почувствах отново толкова близък. Онази стара спотаена любов, която мислех за изживяна възкръсна в мен с пълна сила. Разговорите ми с Е. се превърнаха в наркотик. Ставах и лягах с мисълта за него.
В същото време аз много обичам съпруга си и имам страхотно семейство. Чувствам се гузна пред него, че мисля за Е.
От около 2 месеца Е. спря да ме търси да си говорим онлайн. Разбирам го и знам, че така е по-добре. Но сърцето ми все още е пълно с любов към него. Постоянно търся иконката му на екрана и все тайничко се надявам да ме заговори. Често го сънувам. Обикновено го прегръщам преливаща от любов, но само до там.
Интересни са разсъжденията на духовния учител П. Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи. "
С Е. навремето не веднъж сме си казвали: " Винаги ще те обичам". Сега осъзнавам значението на тези думи с пълна сила. Вярвам, че пътят е един - да насоча всичките си усилия човешката любов от миналото да еволюира в Божествена.
Днес попаднах на една статия, която ме шокира, но и напълно ми доизясни тайната на женската привързаност към първата любов:
http://www. sirius1-bg. net/sirius/buletini/2008/br2_1008. html
Ето и няколко цитата, обясняващи ккво се случва в невидимия духовен свят:
„... Всяка жена(... )получава своя дух от своя първи мъж, с когото има полово общуване. Получава се при разкъсването на химена. Един чисто физически момент, който задействува кундалини на жената и чрез Кръговата ударна вълна над Първа чакра я пренася в структурите на половия й апарат - в зоната на киноварното поле... ”
„... Енергиите кундалини на жената всмукват половата еманация на мъжа и чрез Първа чакра предават мощта им на гръбначния стълб, в който трите канала на кундалини я отвеждат във варолиевия мост и Лимбалния дял. От тук тя се разпространява в целия мозък включително и в подкорието. Този процес оставя отпечатък завинаги върху мисловното ниво и съзнанието на жената. Мъжката енергия активира цялостно невронната система и вписана в Дългата памет, намираща се в Хипокампуса и Епифизата, остава завинаги там. Определя се цялостното психосъзнание на жената към мъжете. Процесът разбира се е далеч по-сложен и търпи развитие и промени, но в цялост тези енергии не могат да бъдат унищожени никога. С такава сила и следствия се вписват в съзнанието на жената всички по-късни полови наслагвания при полови връзки с други мъже. Променя се принципно мисленето на жената. Променят се нейните паметови същности свързани с гените на наследствеността. В процеса на Първия полов акт, след скъсването на химена, започва първото оплождане на мозъчните структури на жената с енергията ЯН, които съхраняват инстинктите и ги предават на децата. Каквито са интелектът и инстинктите на мъжа, такова ще бъде и влиянието му върху психиката на жената... ”
„... Можем определено да кажем, че езотеричните науки категорично дават мнението, че жената е производно на Духа на първият й мъж, но само като енергиен обмен. Това не я прави по-низша, а само определя същността на процеса на отделянето на женските енергии от мъжките и изключителната роля поверена й от природата в еволюцията на човешкия род... ”
„... Проблемът с пренасянето на допълнителни, чужди енергии от жената в децата й е именно такъв - на енергийно ниво се пренася всичко, което се е всадило в биосистемата ни... ”
„... При разкъсването на химена се получава кръгова енергийна вълна атакуваща най-близкият енергиен център-Първа чакра /перинеумът/, който търпи дори физическа атака в този момент. Енергията на мъжа навлиза в Гръбначния стълб на жената през опашната кост и тръгва по неговите три канала нагоре. Всички неврони на тялото приемат този енергиен импулс. Достигнал основата на черепа, енергийният поток е преминал през целия Заден срединен меридиан, който не случайно в китайската медицина се нарича Управител на тялото. През точката Т-16 /1-Ви прешлен/ той навлиза в черепа и достига Лимбалния дял. Всички зони свързани със сетивността на тялото приемат тази енергия и я предават и на големите полукълба, където се изработва модел на мъжа, но на енергийно ниво, с вплетени в информацията зрителни и мирисни същности. Едва ли днес си даваме сметка колко много влияе средата, в която е обладана жената за първи път. Понякога дори един от запомнените елементи може да окаже изключителни въздействия върху психосъстоянието на жената при следващи интимни отношения. Доказано е, че тези следи са неизтриваеми при изнасилване или при нежелани контакти. Всички чувства на жената, плюс чувствата на мъжа се запечатват завинаги от Дългата памет на жената и стават постоянен еталон, като Хипокампуса ги запечатва на квантово ниво. Зрителните, слуховите, папиларните, мирисните и всички сетивни възприятия също се вливат и запаметяват. Поведението на мъжа в този първи полов акт става еталон на подсъзнанието. Този еталон се приема и от карма за критерий по отношение на половия живот на жената. Казано по-просто всеки мъж след първия ще бъде приет като чужд, като интервенция от подсъзнанието и то ще реагира като информира ДНК за вмешателството... ”
... Достигнала и усвоена от паметта, общата информация възбужда целият мисловен апарат на жената. Всички неврони в този момент усвояват белезите на мъжа. Всяка клетка на енергийно ниво приема тази нова информация и я установява като траен критерий за себе си. Така се установява еталон за целият организъм и особено за мисловните центрове в полукълбата, които чрез мислите и въображението ще търсят и разпознават обекта на чувствата /мъжа/. След това потокът енергия преминава през челния дял, където вибрациите задействуват психотронното ниво на излъчване /така нареченото Трето око/ и жената веднага кодира в Етерното си тяло този, чийто дух е приела. Това е космическото бракосъчетание. Всички други, независимо от причините, са прелюбодействие за Космоса. Тази енергийна информация е код и знак за кармичните отношения до смъртта на човека... ”
„... Казахме в началото, че Първият мъж е единственият, дал същността си на жената и оставил у нея отпечатък докато е жива. Какъвто е бил той - такава е жената и децата й. Генетичните белези на бащата, ако не е първият мъж на майката, ще се онаследят, но те винаги ще бъдат вторични по отношение на енергийното поле на майката приела енергиите на другия... ”
„... След половата кулминация киноварното поле е усвоило енергията на партньора и тя се запечатва в енергийните вихри на бипирамидалната структура на жената, както и в подсъзнателните информационни структури. Завинаги. Освобождаване от това наследство няма... ”
„... Всички жени водили свободен, с много мъже, полов живот са генетически "убийци" на бъдещото си поколение. Те обричат децата си, внуците си и техните поколения... ”
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: b6596c4be8 |
|
89. Бъди с първата си любов, това е истинската ти любов, казвам ти го от личен опит! Аз обичам много един човек, но той неможе да бъде с мен, но и двамата се обичаме, вече 8 години и това ме побърква, защото трябва да си търся някой, който никога няма да обичам, бъди с човека, който обичаш! Успех!
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 48b935bbfa |
|
90. Как ме вдъхнови историята ти и всички отговори.. аз съм една тийнейджърка, която в момента е влюбена - за първи път осъзнато. Обаче всичко е толкова объркано и неясно и в момента имам избор - да зарежа всичко - цялата лудница или да говоря с човека, макар че ми е много трудно. Всички ли бихте се съгласили, че си заслужава да се боря?
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: a5c7e56420 |
|
91. Номер 90
Слушай сърцето си. Може и да те подведе, но ще знаеш че си опитала. Ще изгубиш ако не споделиш.
Аз съм на 31г. и до ден днешен съжалявам, че не съм казала това което съм мислила и чувствала към човека на който най- много държах. Успех1
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 39ab9856aa |
|
92. ха-ха-ха това е част от живота да ни гризе от вътре как е щяло да бъде с другите. Няма как да я забравиш ако ти не искаш... Без да мислиш как е щял да бъде живота с него или с някой друг. Не се обръщай назад и продължавай напред ;)) с гордо вдигната глава!!! Колкото и да ти е гадно и колкото и да искаш да се оправите 1 път развалят ли се отношенията няма да се оправят никога!!! Напук го направи няма смисъл просто.... Гледай на теб да ти е хубаво и комфортно, а не да огаждаш на другите ;рр
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 2cefd58ccc |
|
93. Еххх еххх тази първа любов. Прочетох повечето коментари по тази безкрайна тема и забелязвам, че повечето твърдите, че тя не се забраяв никога.. Това, за жалост, е доста необнадеждаващо за мен. Аз съм на 17 и вече преживях, а може би още преживявам своята първа любов. Както при повечето хора тя беше наивна, бурна, романтична, изпълнена с незабравими мигове. Той е 2 години по- голям от мен и живее в малко градче в провинцията, където аз ходя през уикендите.. Влюбих се в него много неусетно, а той си нямаше ни най- малка идея. Месеци, че дори и година след това аз се преборих за неговото сърце. Щом ме допусна до живота си, той се влюби в мен до полуда. Бяхме много щастливи заедно година и малко. Всичко беше една красива приказка, но за жалост. загрозена от безброй пиянски скандали, много ревност и всякакви такива неща от негова страна. В името на любовта аз прощавах какво ли не, но накрая не издържах и прекратих връзката ни. Беше много трудно и за двама ни, но той се съсипа. Известно време аз се чувствах много добре. Бях щастлива и много се радвах на свободата си без да се замислям много как е той. Няколко месеца обаче след като се "наживях" спомените започнаха да ме тормозят. Започнах да сънувам него всяка вечер: как сме заедно, как ме целува и както преди нищо друго няма значение, как ме гледа в очите и казва "обичам те" с най- невинния и чист поглед и какво ли още не... Аз се тормозя, непрекъснато мисля за него, тъжна съм, искам си го пак при мен и много ми липсва, но е много трудно. Имам чувството, че само на сън съм истински щастлива. Лятото свърши и аз започнах отново да ходя във въпросното малко градче, където той живее и до ден днешен го виждам всяка седмица... Той твърди, че ме е преживял, че не ме обича вече, че за него не съществувам. Ако беше друг човек, щях да преглътна всичко и да приема все някакси, че всичко е пиключило. Но.. винаги има едно "но". Той е много горделив и трудно си признава истинските чувства. Въпреки че казва, че за него съм никоя, не спира да ме гледа и се държи по такъв начин, че показва, че не съм му безразлична. Все си мисля, че още ме обича. Не съм му казвала какви са моите чувства към него, защото между нас винаги е имало война "кой е по велик" и за да си призная всичко значи да преглътна гордостта си, което ми е малко трудно. Вече съм толкова безпомощна обаче, че малко по малко се замислям дали да не си изпея всичко пред него, поне за да ми олекне. Страх ме е само той да не се подиграе с мен. Моля ви помогнете ми и ми дайте съвет как да постъпя. Май малко объркано съм представила историята си и се извинявам ако е така, но в главата ми е пълна каша.
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 2b13cf101d |
|
94. До 93
Винаги казваме, че трябва а слушаме сърцето си- но понякога това може и да ни подведе. Бих ти казала да го сториш.
Аз съм горда 30годишна., той беше също... но 70% се очакваше да призная какво изпитвам, така като винаги на мен са се обяснявали, незнаех как да го направя този единствен път. Бяхме разделени близо година, престраших се да го поканя, кратко и ясно му дадох да разбере, че е част от мен и в сърцето ми, но няма да позволя да се възползва от това. Няма да забравя погледа му учудено шокиран, че си признах... най- накрая. Той ме потърси отново и отново. Бях щастлива... но след не много време, имах чувството, че той не беше запълнен, дали му липсваше нещо. Споделяше си, че се чувствал самотен... от там ми се низеха въпроси един след друг. Беше предпазлив, от какво и защо, до ден днешен не разбрах. За да не се измъчвам, а може би и той също, вътрешния ми глас и сърце ме принудиха да приключа тези отношения. Измина се година и половина, мисля си постоянно за него, случва се да се засичиме... едно ще кажа --->очите говорят всичко.
Аз не се борех до край, но ти се бори за любовта си. Успех!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 2cefd58ccc |
|
95. Много благодаря за куража, който ми даде, 94. Има развитие на моята история. Нали знаете, по Коледа стават чудеса... :) Пожелавам на всички да бъдат винаги влюбени, но любовта естествено да е споделена, защото според мен това е най- голямото щастие в тоя живот. :)
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 8b4878098a |
|
96. бившето ми гадже ме заряза едва на втория месец. Плаках с месеци и трудно го изживях, защото от много малка го харесвах!!! още го обичам, но не мога да се лиша отново да му кажа. трудно е да забравиш първата любов! ако често га виждаш не му обръщай внимание. :)
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: e5dd2f2cd4 |
|
97. Какво е развитието на историята ти?
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 7e0ae529d2 |
|
98. До 95
Отново се събрахме, признах изцяло чувствата си, беше изключително щастлив и аз щастлива да видя този блясък в очите му. За съжаление както се казва всяко Чудо за три дена, объркаха се нещата, може би присърце взех нещата и очакванията ми се разминаха, а може би и неговите. Липсваше доверието.
Но както се казва в една приказка:
"По- добре да се обърнеш назад и да кажеш: Не мога да повярвам, че направих това, отколкото да погледнеш назад и да кажеш: Искаше ми се да направя това"
Ние опитахме, отново и отново, но знаем че го направихме. Няма да се забравиме, ще си го обичкам винаги, навярно и той мене, но така ни е писано.
Борете се за любовта си, но преди всичко доверието не трябва да се губи.
Успех!
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 7fde768822 |
|
99. Напомня ми на моята история, понякога и любовта не помага, успех мила
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 677bf6b2a0 |
|
100. Аз пък се ожених за голямата си любов, която след 13 г. заедно и две деца, ме дари с голяма мъка от предателството на изневярата и то след като винаги съм и вярвал и съм би до нея. Много е гадно. Все по-често си мисля за първата любов. /
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6512b03ca3 |
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: c6ca0594e9 |
|
102. Моята първа обич, беше всъщност втора, не беше първото момче в живота ми, а второто. Срещнах го на 19, бяхме заедно 2. 6, но тази обич беше твърде бурна и страстна, така, че ме изпепели до основи. Плакали сме заедно от обич, от мъка, имахме невероятно силна връзка, но не и баланс. Това не е човек, който ще ми даде сигурност или поне в следващите 10 години(на 22 е), бяхме диви и щастливи, живеехме ден за ден, имахме страхотни сексуални, душевни и емоционални преживявания. Само, че дотам. От известно време съм сама, не мога да кажа, че го мисля постоянно, защото аз съм доста краен човек и продължа ли напред, там оставам, но се надявам някой ден да мога да изпитам отново толкова силни чувства, само, че да не ме изпепелят, а да се пренесат в семейство. Надявам се да мога да го забравя изцяло също, а, колктоо до първата обич, втората беше толкова по-силна за мен, че няма нищичко, с което да се сравни.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: e5ad087978 |
|
103. аз сега съм на 20 години за първи път се влюбих когато бях едва само на 10-11 г. наистина много крехка възраст та аз бях само едно дете но се влюбих. Беше силно и хубаво, но беше несподелена. Това момче беше то моят клас и аз постоянно го гледах дори с моята приятелка се смеехме и си говорехме за него но тя нито никой не знаеше че го харесвам. Сигурно той обичаше друга защото потоянно ми се струваше така имаше едно момиче и те постоянно се гледаха. Това ми правеше впечетление че той я обича. Аз просто когато си го помислех се натъжавах. Колкото и да бях малка просто беше ужасно за мен. Не можех да си предствая живота без него. Кгота остнаха по-голяма 13-14 години се преместихме в друго училище и той също се премести аз бях на седмото небе от радсот. Когато дойде времето да завършваме аз все още го обичах знаех че ще трябва да се разделя с мислите за него но не можех. Когато с приятелките ми тръгвахме за друга страна понеже ние заминавахме да учим другаде и аз си итървах нещата и когато почнах да ги събирам някой ми ги подаде. Аз се обърнах да погедна кой е а това беше той! Не можеш да появярвам. Та когато се установих в университета а той в неговия аз и моите приятелки живяхме заедно. Мина почти година и аз пак го видях след това се засичахме ли засичахме и един ден той ме изпрати до нас и от там нататък се започна със скайпове и със фейсбук станахме близки. После станахме повече от приятели и до ден днешен живея с него и го обичам. Така че разчитайте на себе си, а съдбата свършва останалото.
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 6a9973b510 |
|
104. Здравейте! Изчетох почти всички коментари! Наистина не мога да повярвам колко страдащи хора има по тази земя... страдащи от любов. Или така наречена първа истинска любов! Мислих дълго преди да започна да пиша. Но има едно нещо, което ме тормози повече от три години вече. То ме накара да споделя, с мисълта, че ще ми олекне и ще се почувствам по-добре!
Аз съм момиче на 24-25 години, бих казала млада жена! Вече омъжена от месеци. Сватбата ми беше миналата година! Мъжът ми е страхотен човек, не мислех, че с него ще стигнем далече още при първата ни среща. Но се оказа много мил, интелигентен, джентълмен и т. н. До тук добре. Има нещо в миналото ми, което ужасно ме тормози. Това е една любовна авантюра така ще я нарека, защото отсрещната страна я прие по този начин. Не мога да ви опиша каква мъка ми причини този човек. Мъка, която още се чудя как ми се стовари върху главата и с какво я заслужих.
Моята първа връзка продължи три години, бях млада и неразумна влюбих се в мъж, който беше с осем години по-голям от мен. Връзката беше много трудна, аз смятах че трябва да остана с него, защото ми е първия и така е редно. С този мъж нещата е вървяха още след първата година, но аз упорито смятах, че той е човека за мен, въпреки, че не ми подхождаше по никакъв начин, нито на възпитанието нито на образованието ми и т. н. Бяхме различни. Стигна се до там, че той се пропи много сериозно. Един ден ме уплаши до смърт с неговото пиянство. Неговата майка беше напуснала баща му заради това,че и той е бил алкохолик и я е биел непрекъснато. Въпреки, че бях на 20 години събрах смелост и казах край избягах от него, когато той изтрезня започна упорито да ме търси, един път дори нахълта у нас. Родителите ми видяха всичко. Изживях истински ад в продължение на два месеца. Разберете ме, запазих инстинкта за самосъхранение и реших да се спася от него, защото ме беше страх от този мъж. Той се отказа, спря да ме търси, поне не така активно. Смених си номера и започнах нов живот на чисто.
Аз не бях изживявала чиста, ученическа и искрена любов. С времето разбрах, че на този мъж съм била само средство за задоволяване на сексуални потребности. Не съм убедена, че той ме търсеше за друго.
Радвах се, че съм се осъзнала навреме и съм взела правилно решение, вместо от вярност и фанатичност към първия мъж да се оказвам всеки ден пребита от бой. Наистина осъзнах, че ако имам връзка по-нататък тя трябва да е с по младо момче. Имах нужда да изживея моята ученическа любов, да се почувствам млада, каквато всъщност съм била. Бях вече студентка и както казах, не бях изживяла подобна чиста и неопетнена връзка с мой връстник.
Един ден около Велик ден, когато играех спорт в салона на Вуза, аз видях едно момче, но не ми направи впечатление. По-късно го видях на улицата и се сетих за него, обърнах се. Естествено той не разбра нищо. После го видях в института, поинтересувах се и разбрах, че е специалност медицина първи курс. Очевидно беше по-малък, после се оказа, че сме един набор. Той бил влязъл втората година.
случайно го видях във фейсбук от общи приятели. Стана ми интересно и му пратих покана за приятелство, макар, че не се познавахме. Признавам си проявих нахалство! На този акъл не бих постъпила така!
Той прие не ме пита коя съм, защо съм му пратила покана. Разгледах му профила, видях че е от родния край на майка ми. Много се учудих, майка ми е била родена там, където и той, какво съвпадение. нищо после, започнахме да си лайкваме постове взаимно. Тогава осъзнах, че той май проявява интерес и, че флиртуваме! Не след дълго той ми писа, скайпа си. запознахме се официално в интернет. Той ми предложи да се видим. Не мога да ви опиша за какъв трепет ставаше дума, чувствах се като 15 годишна, чувствах, че все едно ми е пръв път. Беше пролет началото на лятото. Любовта беше във въздуха. Влюбих се в него лудо още от първата ни среща. Той ми призна, че до този момент не е имал приятелка. Нещо трябваше да ме спре още тогава и да си натисна спирачките. Не ми дойде на акъла, че той е прекалено ангажиран с образованието си и че той просто ще иска да опита с момиче така да се каже. Но любовта е сляпа. Лапнах по него като пълна глупачка.
След първата среща мина еуфорията и го потърсих, при което той ми каза, да не прибързваме. Сякаш ми удари шамар. Вече беше твърде късно. Аз бях навита за много сериозни отношения и бях готова да го чакам дори докато завърши 6 годишното си образование.
Не искам да ставам отегчителна с разказа си. Ще карам накратко. Няма да ви разкажа, колко нощи стоях и си мислех за него. Колко плаках и гледах телефона. Как цяло лято го чаках. Как една наша среща беше истинско събитие. Аз все си казвах той е много зает, аз не съм. А всъщност и аз имах много за учене имала съм по 15 изпита на семестър. Но аз бях глупачката, която го чакаше. Майка му се намеси, изпрати ми покана за приятелство във фейсбук, представяте ли си? а всъщност всичко е било, за да ни контролира - най-вече сина си. До ден днешен си мисля, че тя му навиваше пружините и тя го възпря да не бъдем заедно.
Не мисля, почти съм сигурна. Връзката ни с това момче беше следен от километри от майка му. Беше смешно. Започнах да се усъмнявам, още на 4тия месец от връзка ни, но бях сляпа продължавах да отричам себе си и да го боготворя.
Аз съм много чувствителна натура и приемах всичко много навътре, не както останалите хора.
Разделихме се точно на половин годината от нашата връзка по негово желание. Не можех да дишам от мъка когато ми го заяви. Изля ми се казан гореща водя. Останах безмълвна. Той ме нарани с думите: "ти просто беше първата ми приятелка" Твърде жестоко.
Минаха няколко дни и майка му ме изтри от приятелите си. Той повече не ме потърси.
Аз също запазих достойнство и никога не го потърсих. Все пак той не ме блокира от фейс, реших да го премахна от приятелите си един ден месец след раздялата. Сметнах, че така е по добре.
Много страдах, после баща ми почина и много неща ми се натрупаха, бях само на 21 години. Аз преживях толкова много. Преди да почине баща ми ми каза: "Виждам, че страдаш и ми е мъчно, че не мога да ти помогна!"
Продължих да мисля за въпросното момче. Виждах го как ме подминава в коридорите, въобще не ме отразяваше. И аз си вървях по моят път, въпреки всичко един път не го спрях, не го попитах как е. Не исках да бъда натрапник, където не съм желана. Лятото между трети и четвърти курс, Стоях сама вкъщи по цял ден. Започнах да чета книги за отвъдното и всякакви подобни - очевидно бях в депресия. Продължавах да мисля, за същото момче. Често плачех.
в края на лятото се запознах със съпруга ми. Мило момче с две години по голям, бореше се сам с живота, работеше учеше задочно. Издържаше се сам.
Беше много мил с мен, беше преживял доста. Той е с един родител - също като мен. Първо бяхме приятели. После много се харесахме, допаднахме си и тръгнахме. Бях много щастлива. Забравих бившия за малко. Мъжът ми тогава гаджето вървеше след мен непрекъснато. Не се оплакваше, че съм досадна или, че го следя. Той беше другата крайност. Никога не ме остави сама, толкова ми помагаше, всяка вечер идваше у нас и в най-студените зимни дни. Скоро ми подари пръстен и ми предложи да се оженим. Обикнах го, въпреки, че бях резервирана в началото. Мина година и половина докато се оженим, аз исках да завърша и да започна работа. Започнах да уча за магистър в същия факултет , където и преди. Започнах успоредно и работа. Учех задочно и затова много не ходех там.
Два месеца преди сватбата ми, се засякохме с бившия ми, случайно. Видях огромна мъка в очите му. Той не спря да ме гледа през цялото време - изглеждаше, че съжаляваше за нещо. Без да кажа дума го отминах. Тогава го видях за последно.
Но... често мисля за него. Много често, когато остана сама вкъщи.
Женена съм щастливо, с мъжа се разбираме добре, работим, изкарваме прилични заплати, още нямаме дете, искаме да изчакаме малко.
Просто ме е срам от съпруга ми, не искам никога ад разбере за чувствата ми към бившия. Той не го заслужава. Дала съм дума, че никога няма да го нараня. Аз силно се надявам, че спомена от минала силна и изпепеляваща и неповторима любов ще избледнее!
Аз вярвам, че ще престана да мисля за него!
Вече ми е по-леко като споделих. Благодаря ви, че ви има сайта е хубав. Човек има нужда се отърси!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: ab766632dc |
|
106. Здравейте, аз съм на 18 в момента (доста малка, а) от година и нещо съм заедно с човек, който наистина много обичам и уважавам, той ми дава стабилност и ме обича с цялото си сърце, никога и за нищо на света не бих го наранила по какъвто и да било начин - просто е недопустимо, прекалено е ценен за мен..
Относно първата любов - това не е той, човекът, с който преживях първата си любов, онази детската, приказната, вълшебната, страстната, онази която те убива и те връща към живота.. тя не се преживява, тя е вечна.. най-интересното е, че първата ми любов е в момента моят най-добър приятел.. колкото и да се опитвам да го забравя, да се отдръпвам от него.. винаги при него ще се връщам.. но в момента имам сериозна връзка, на която държа. И не знам дали е добре, но избирам да не слушам сърцето, а разума си.. Решението е твое (:
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: bb26b7c3c6 |
|
107. Здравейте на всички!
Реших да споделя моята история с надеждата да олекне не само на мен, а и да помогна по някакъв начин на други в същото положение.
Смоята първа, голяма и единствена любов се запознахме, когато бяхме на 17 и 19 години. Той живееше в друг град и дойде в този, в който живея специално заради мен. Искаше да живеем заедно, да имаме дете. Първоначално се изплаших, че ще дойде и ще очаква всичко това от мен, но после си казах, че има време. Да, имаше време, но то минаваше, а развитие на връзката ни - не. Не по негова вина, той направи всичко възможно. Проблемът беше в мен. Не се чувствах готова на подобна стъпка, може би защото нашето семейство не сплотено, няма любов между родителите ми. Постепенно започнах да се държа хлдано с него, не показвах чувствата си, не исках да излиза с познатите си, повечето от които пиеха много, пушеха трева, и т. н. Исках да прекарва цялото си врме с мен, да ми дава цялата си любов. В замяна - аз му давах само критики. А го обичах! Той наистина беше готов на всичко за мен и останах шокирана, когато в един ужасен ден ми каза, че иска да помисли и да се раздели за известно време. Това продължи 9 месеца. През този период се чувахме и виждахме от време на време и постоянно го питах за решението. Такава съм си - нетърпелива. Той се луташе и казваше, че по-скоро ще се съберем, но... в един друг ужасен ден, когато пак го попитах - каза, че на този етап не може да е с мен. Още помня ужаса, който изпитах.
Година по-късно ми звънна да се виим и ми съобщи, че има приятелка и чакат дете. Тези две новини за по-малко от минута. Ужасът беше пълен. Но какво може да направя - очевидно бързо бече продължил напред. Само 3 месеца след раздялата станали гаджета. По-натам пак се видяхме и каза, че е просто привързан и има обич, но не и любов. Оставал с нея заради детето. Станало е случайно и както подозирам - изфабрикувала е история, че ще е мн. трудно да забременее ( момиче на 22 ), защото имала объркани хормони и пиела хормонални средства. Че коя ли млада жена не еимала подобни проблеми, но длаи това означава, че е фертилна? ! Просто е усещала. че иначе ще я остави. Самият той ми призна, че обмислял раздяла само седмици преди това. Предполагам го е направил подсъзнателно и напук - аз не заживях с него и не създадохме дете, което много искаше. Вярвам му обаче, не е планирал дете с нея. Твърде отговорен е. Но ето, че стана. Реших, че в никакъв случай няма да се натрапвам и да развалям семейство и детството на едно невинно дете. Но да развалям какво - нима е възможно да живееш в лъжа? Как може да лягаш до един човек, а да заспиваш и се будиш с мисълта за друг. Мисля си, че аз бих оставила човек, когот не обичам и бих захвърлила всичко друго в името на любовта. Да, същата тази аз, която преди не направи нищо. Знам, че сигурно ще си кажете, че не било нормално да не заживея с човек, когото обичам и явно не съм имала силни чувства. Не е така! Обичах го и винаги ще го обичам. Мисля за него постоянно. Готова съм а дам живота си, за да съм с него. Не се сърдя, че ме остави, маакар че аз никога небих. Просто хората сме различни...
Аз бях незряла и нямах куража да бъда с прекрасен човек като него. изпуснах любовта и това ми тежи. Знам, че винаги ще е така. Не се борих за любовта. Затова искам да кажа на всички, кото се колебаят - срещнете ли любовта, не я изпускайте, борете се за нея, тя е като прекрасно цвете, кошто изисква грижи. Колкото бързо разцъфва, може и лесно да повехне. Но никога напълно. нес чувствата ми са още по-силни. По-осъзната съм, но и в същото врме безсилна.
Няма нищо по-важно от любовта. Според мен тя е по-важна и от децата. Може да имаш дете от всеки, но истинска любов - вероятно само веднъж ( поне при мен е така )!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6414843a19 |
|
108. Мисля, че сама си отговори на въпроса. Говориш как първата ти любов ти е давал всичко което искаш говориш за него сякаш е твоята мечта, а за сегашния, че не ти дава любовта от която имаш нужда или поне не ти я показва така както ти искаш, а щом след толкова време той те търси значи и ти за него си първата му любов и държи на теб, не все пак си знаеш как искаш да протече живота ти.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: f0ed791ef0 |
|
109. Клин, клин избива! Намери си втора любов!
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
