Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм мъж на 30 в долу-горе твоето положение. Нямам приятелка от доста време, единствено поддържам сексуална връзка с една жена, но само толкова. Най-лошото е, че сякаш взех да свиквам с това си положение и не искам да го променям. До преди няколко години и на мен много ми тежеше, че съм сам, че нямам сериозна връзка и т. н. Сега не мога да кажа, че ми е перфектно, но това вече почти не ми тежи. От 3 години изобщо не съм се влюбвал, гледам на жените единствено, като на сексуални обекти и толкова. Например от доста време излизаме в една компания с едно момиче почти на моите години. Интелигентна, симпатична, сериозна (поне на пръв поглед), добра, с една дума направо идеална. Ако я бях срещнал преди 4-5 години изобщо нямаше да се замисля какво да правя. Сега обаче се питам дали просто не ме привлича или аз тотално съм претръпнал.

7.   Аз ако бях на теб, щях да си вдигна д-то и да отида на някое заведение да поразпусна. Един, двама, пет, девет, петнадесет, трийсет, ще минат толкова мъже и все един ще излезе свястен, отпусни се и не го мисли толкова, то когато най-малко го очакваш тогава ще дойде принца на белия кон и после ще започнат други въпроси, вече по-приятни от този в темата, нищо не си тръгнала да губиш, на лов за мъже и това е :)

8.   И аз съм като вас. Мъж на почти 30, сам съм от доста време и без перспектива нещо хубаво да се случи в близко бъдеще. Незнам какво да правя. До преди година не ми пукаше обаче сега цялото ми същество крещи от болка и безсилие.
Баси, защо сме толкова изпаднали бе хора?

9.   Мило момиче, ти си още безкрайно млада.
Ад съм на 35 и до преди година също бях сама, и на мен ми тежеше. Или по скоро ми тежеше - че хората го смятат за странно. Инъче - живеех при моя роднина, разбирахме се чудесно, имам много приятелки - не съм се чуствала самотна. Но тази вечна нагласа на обществото, че си завършен човек, като си с мъж, фу. Пълни глупости - ама, това е така дълбоко закостенено в обществото.
Преди година, срещнах мъжа, с когото живея. Ей, по самотна никога не съм била. Не очаквай, че като срещнеш мъж, ще започне живота от приказките. Просто ще живееш с друг човек, ще се съобразяваш с него.
Както и другите са писали - трябва да откриеш щастие сама в себе си.
А за да заживееш с друг човек не се иззискват много усилия. Но помни - това няма да те направи по малко сама.
Или пък, има различини хора- за някой е достътчно да заживеят живота на половинките си за да са си добре.
Не се отчайвай и депресирай, наслаждавай се на себе си, на свободата си. Знам, понякога и това дотяга, но пък кое ли е вечно интереснол Хората така сме устроени да искаме винаги, това което нямаме.
Поздрави М

10.   Ама, че работа! Хората са казали "внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне".
Сега съм на 30, и до преди две години мечтаех да се омъжа. Също като теб - чувствах се самотна, уморена от самотата, безсилна. Живеех на квартира сама, ходех на работа, излизах с приятели, но не често, защото всички си имат ангажименти. Представях си как другите се прибират и има кой да ги посрещне, в къщи е светло и топло, и сутрин има кой да им каже "Добро утро"... И плачех, много плачех от самота.. през прекрасни летни дни нямах с кого да изляза на едно кафе дори. Хората ми казваха, че като спра да мисля за голямата любов, ще го срещна. Не вярвах в това, защото не вярвах, че мога да спра да мисля за самотата си. Но, случи се така, че известно време имах много ангажименти в работата си, съсредоточих се там, излизах в някои вечери с приятели да хапнем по нещо, и от умората ли - не знам, спрях да се оглеждам, спрях да го търся. И точно тогава го срещнах - сегашният ми съпруг. Точно такъв, какъвто го исках - хубав, мил, не "нахакан", и мечтаещ да се ожени, да има свое семейство.
Няколко месеца по-късно се оженихме и сега сме женени от година и половина, разбираме се, обичаме се и всичко е наред.
Обаче понякога така ми липсва самотата! Толкова много си липсвам - сама на себе си. Сега съм омъжена и има кой да ме посреща вечер, когато се прибера първа - у дома е топло, светло, говорим си, смеем се, любим се. Вече не вечерям сама и винаги имам с кого да ида на кафе, на пикник или на разходка. Но ми липсва времето, когато бях на квартира, самичка, липсва ми стоенето по цяла нощ будна, нощните палачинки, които си правех, пиенето на кафе и интересните книги... а знаеш ли, че гларусите се събуждат около 4 сутринта! И те ми липсват, не съм ги чувала откакто имам съпруг.
Може да си помислиш, че пак може да си правя палачинки, да чета и да бъда сама. Не, не.. не е така! Палачинките нямат същият вкус, а книгите не са толкова интересни. Когато човек е семеен, животът му се променя. Няма как да бъде същото като преди.

Не знам... искаш ли съвет? Наслади се на самотата си. Знам, че страдаш.. Но след време ще се сетиш за обикновени неща, които не си знаела, че те правят щастлива. И някой ден, когато наистина не очакваш, ще срещнеш голямата си любов и вече няма да си самотна. Излъгах... самотна ще си, но по по-различен начин, защото ще си изгубила предишния си свят.

11.   Все едно аз съм го писала... На същите години съм и ми писна да търся, да опитвам и да се надявам. Понякога си мисля, че може би не на всеки е писано да е с половинката си. Мъж винаги е можело да си намеря и то мил, нежен, да ме обича, но аз не изпитвам нищо. Рядко се влюбвам вече, а малкото пъти, не се е получавало и дълго съм страдала. И така си останах сама. Всичките ми приятелки се ожениха, родиха деца и станаха други хора. Вече нямат време за кафе дори. Нямаме какво да си кажем. Може би за първи път осъзнавам, че имам само себе си. На косъм съм да се откажа от любовта. Не мога да я чакам вечно. Искам да имам семейство, деца, а след някоя и друга година може и да е късно. А имам толкова много любов в мен, която искам да дам, само да знаех как да я отключа...

12.   Аз съм авторката... Хора, благодаря, че споделихте и вие. Надявам се, че поне малко по-леко ви е станало. Може би настина първо човек трябва да си е самодостатъчен и чак след това да търси половинка Не знам...
Сега реших и трябва да намеря воля да го направя. Ще си намеря някакво хоби, нещо, което да ме откъсне от тези мисли. Трябва да си ангажирам времето напълно. Ако трябва по някакъв начин и нов кръг от познати ще създам. Нещо такова ми се върти в главата.
Направете го и вие! Мисля, че ще бъде по-добре, ако си променим част от ежедневието. Ще бъде като презареждане! Успех, милички! :))

13.   Всички сме така.
XII

14.   Да, разбира се. Номер 11 го описа идеално. Можела е да има много мъже до нея, но как да се влюби в тях, като са нямали визия. Защо, да му се не види не изглеждаха като този юнак- .....Как да го обясниш на пустите женоря, че не всеки може да има тяло на древногръцки бог, да се снима в списания и клипове и да не излиза от фитнес залата. Това е голяма загадка за тях!

15.   Ами като си търсите гаджета от дискотеки и барове, а не обръщате внимание на нормалните и свестни момчета по спирките и в градския транспорт така ще става. Свестни момчета по дискотеки и барове рядко ще видите - повечето там са тъпанари и гадняри.

16.   До Номер 15 - значи според теб хората, които излизат и се забавляват по този начин са тъпи и гадни? Не знам как ги направи тези изводи. На колко си години, извинявай?

17.   На 23 извинявай и някога ходила ли си на дискотека в Студентски град да видиш какви животни са хората които ги посещават?

18.   Дискотеките и заведенията не опират само до Студентски град. Има и други места. Но да, човек изхожда от опита си. Ти явно само там си ходил.
Аз не мога да слагам всички под един знаменател, само защото ходят еди къде си.
И не мисля, че тук хората, които са писали разчитат само на дискотеките и ограничават избора си само там. Даже предполага, че повечето не очакват там да срещнат човека.
А аз иначе имам доста приятелки, които срещнаха половинките си в дискотеки.
Човек никога не знае...

19.   А къде ще го срещнат? В Университета - повечето хора там са обвързани и ходят на лекции за да учат, другите пък не се вясват. На работата - повечето там са за да изкарват пари, а където се работи не е място за запознанства.

21.   И на мен ми писна да съм сам! Накрая ще взема да се нъхварля върху някое момиче в градския транспорт, понеже по дискотеки не ходя.

22.   И не, че съм такъв, който би изнасилил момиче, ама вече ми писна да чакам бе, мамка му. Писна ми да гледам влюбени двойки по улиците! Скоро ще направя 25, а още не съм спал с момиче. Оставете секса - има мастурбиране, ами на никой не му пука за мен, толкова ли много искам? Искам да имам момиче с което да излизаме заедно, да се събуждаме заедно сутрин и да я гушкам и обгръщам с ръце. Но сега от живота съм получил един к*р. Нито съм някой грозен, нито съм прост, много по-грозни, смотани и с по-гадни характери от мен момчета имат момичета. А само за мен няма. И ако общувам ме приемат най-много за приятелче и то в добрия случай, в лошия пълен игнор. Омръзна ми вече, на курсовете не било подходящо защото били там за да учат, в университета минаваха със същия номер, сигурно и на дискотека да ида пак ще си измислят някаква причина или ще седя и гледам отстрани, защото ще се окаже, че вътре свободни жени няма, а всички са отишли с гаджетата си. На работа пък всички се държат на разстояние и си гледат работата, ми къде да я намеря тази приятелка, да си я измисля ли? Какъв е тоя пуст късмет? !

23.   От авторката - даже сега не искам да виждам дружките ми, защото се чувствам още по-кофти. Знам, че не съм права, но какво да направя? Те всички са щастливи, може би и идея си нямат как се чувствам аз. Не е и необходимо.... но все пак е гадно така.
Искам да се откъсна малко от тях, да не усещам колко съм сама...
Може би сега съм в някакъв такъв период, надявам се скоро да премине.
Мисля, че имам нужда да общувам с нови хора, да се разнообразя от ежедневието.
Не знам вие какво правите, за да се почувствате по-добре...

24.   Авторке, аз съм в същото положение. Вкъщи нещата са зле- майка ми е болна, а баща ми само ме мачка. Все ми търси кусури, казва ми, че за нищо не ставам, а върша всичко сама, уча, чистя вкъщи, той все е недоволен, все не съм свършила нещо както трябва. Да не го злепоставям тук, но той е далеч от пример за подражание. Онзи ден майка ми е легнала на леглото с температура, аз бях при нея и той идва при мен и започва да ми крещи защо не съм изчистила банята след се е изкъпал както трябва. Обижда ме, че съм била некадърна, майка ми на нищо не ме е научила т. н. Това продължава с години. Нямам никакво самочувствие, въпреки че съм слаба, хубава, имам висше, завърших почти с 5, 50 и все пак не мога да покрия неговите изисквания. Той е единсвения, който се оплаква от мен. Вече се страхувам, че ако намеря някой мъж той ще ме тормози като баща ми. И работа не мога да си намеря как да си намеря, то най-големия простак да се яви на интервю имали самочувстивие, излъчвали увереност ще го наемат на работа, а аз още от врата си личи, че нямам грам самочувствие, с моите дипломи какво от това и 10 да имам, какво от това.

26.   Номер 11 до номер 14 : Никъде не съм писала каква е причината да не изпитам нищо. Не ми преписвай думи, които не съм писала. След като искаш да знаеш причината винаги е била в това, че харектера не ме е привличал. Просто, когато мъжът е по-слабохарактерен от мен започвам да се дразня. Единственият мъж, който съм обичала не беше никакъв гръцки Бог! Всъщност беше най-грозноватия от всички даже. Но аз го заобичах, защото ме разсмиваше и беше доста мъжествен в моите очи. Като се замисля това, което ме привлича в един мъж е да е мъжествен (да не е женчо или лапе, да не мрънка и тнт), да има чувство за хумор и да имам какво да си кажа с него и да има страст между нас. Не е концерт пожелание да се влюбиш.
До Авторката: Напълно те разбирам. И аз почнах да отбягвам моите приятелки. Никой не ме пита как съм, а ако ме питат се чудя как да излъжа. Понякога се чудя аз ли се промених към тях или те към мен. Но нещата не са както преди вече. Ако има някоя от Бургас тук ще се радвам да намеря нови приятели, с които можем да имаме общи интереси и хоби, а не да си говорим за бебешки пюрета...

27.   Авторката съм - аз съм от София. Аз определено имам нужда да комуникирам със себеподобни :))

29.   Странно писах коментар, но ми излиза, че няма чакащи коментари. За това ще повторя. Ако иксаш ме намери в скайп
Модератор - не публикуваме контактни данни!

30.   Модератор, направи компромис. Какво толкова ще се случи? Правили сте го и преди.

Модератор - не правим компромиси от над 1 г. и имаме своите причини за това.

31.   От 11 до 14, 26.
Хе, хе, аз съм от едно градче на 30 км. от Бургас, дето намериха прословутия вампир, ха-ха! Нещо не ми се вярва, в града на нацепените батки и лудите манячета ти само на женчовци с лапешки манталитет да попадаш. Ами там всеки втори ерген между 20 и 40год. ходи с два ножа и само се хвали колко е велик, колко може да пие, бие и ч... а! Къде ги тези женчовци! Има ли в Бургас някъде курсове или уроци за мъже по добри обноски и джентълменско поведение към дамите? На ме не ми е известно. Защо ли? Явно тези неща не се ценят вече от жените и отпадна нуждата от изучаването и прилагането им!

32.   номер 30 - яки глоби по закона за защита на личните данни:))) То все едно в тая полицейска държава всеки не "слуша" всекиго. Те идецата се научиха да използват СРС-та. Смешки от балканския регион.

33.   Номер 26, 31 - От Бургас съм и ако искате може да се запознаем. Не
съм батка и не нося Адидас, хахаха. :)))

34.   И аз съм така... нито в личен план нещата са добри, нито в "кариерното ми развитие"....

Ми смени хората, с който излизаш. Ей на 1/2 от компанията ми или са женени или пък са в чужбина или студенти в други градове. Та ся със останалите си правим шоуто шляйме се из града, по работа, или на гостита. Ей на търлата ще я посетим тея дни. Мене това ми стига да ти кажа.

35.   Здраей мила, и аз съм така, че може би и по-зле.
На 26 съм все още, на 27 ще стана тази година и животът ми е в пълен застой във всяко едно отношение. Дори и приятелителите ми, които са малко на брой ме забравиха. Аз също съм от София и много искам да си комуникираме по някакъв начин, но не знам как би могло да стане при положение, че тук не можем да оставим координатите си.

36.   Авторката До номер 35 - и аз не знам как може да стане? Трябва да поискаме някакво съдействие от модераторите.

37.   от 31 до 33.
Аз съм мъж, не разбра ли. Искаш да се видим, за да си говорим за жени ли? Ха, ха! Майтапа настрана, щом модераторите не дават размяна на координати, може да се уговори среща по региони. Примерно при нас, който е от Бургас и региона, може да се уговорим за ден и час и място някъде в града за среща. То не е казано, че трябва да се чифтосваме, просто нови запознанства на никого не са излишни, предолагам.

38.   Това е идея!

39.   От 33 до 37 - Извинявай. Добра идея, но няма да има сериозни.

42.   Пишете кой от къде е и кой иска да се види

43.   От 37 до 39. Ами ето аз и ти сме сериозни. Други няма ли. Или само на приказки сме голяма работа, ама като дойде време за дела и не ни търси.
Номер 11, 26 се покри, сигурно си мисли, че "мъжествените" мъже няма си губят времето да пишат тук, а сега както е топло времето ще чупят стойки и дуят перки по Александровска и Богориди, ха-ха!
Хайде да направим експеримента, да определим дата, час и място в Бургас за среща, да си видим сеира. Аз съм сигурен, че тук има поне 100 човека от Бургас, дето пишат, ама колцина от тях ще се появят?

44.   Не съм се покрила. Писах коментар, който пак не беше публикуван, а нямаше нищо нередно в него и не ми се пишеше пак повторно същото. Аз не съм тук за срещи с мъже на сляпо, понеже съм самотна. Далеч съм от мисълта, че ще срещна някой точно по този начин. Просто от скоро съм отново в Бургас и бих се радвала да намеря приятелки, които да не ми говорят за бебета само. Записах се на спорт, мисля и куче да си взема. Бих се радвала да има и друга като мен да излизаме на разходки поне. Но... господата администратори са против даването на лични данни, дори и те да са по желание на хората.

45.   Пак съм аз номер 11, момичето от Бургас: До авторката. Ако искаш ме намери в най-ползвана програма за комуникация.

Модератор - не публикуваме контактни данни!

46.   Ех тия модератори :) не можах пак да ги излъжа. Биха могли да се замислят, че не е с лоша цел. Хората си търсят приятели. Няма нищо лошо в това. За съжаление май ще си хайманосвам улиците пак сама...

47.   Да, наистина. Та ние няма да оставяме три имена, номер лична карта, ЕГН. Става сложно....

48.   От 33 към Номер 45 - Поздрав http://vbox7.com/play:8d988f2c :)
Открий посланието.. :-D ;-)

49.   Номер 45, 11 и тнт мерси за поздрава, но май не си ме разбрал. Аз си търся приятели жени, не си търся мъж по сайтовете.

50.   Номер 48, трябваше да напишеш коментар към клипа с някакво послание. ;) или място за среща.

51.   Аз съм авторката - дайте да се разберем и за София. Има ли още желаещи?

52.   мила понякога, живота е такъв понякога аз желая да съм айляк да не милея за обич и така на татък, знаеш ли какво е по гадно, да обичаш но да знаеш че утре може пак да дойде краят....

53.   От 48 към 45 - Първия коментар на клипа с снимката на
Питър Пан

54.   Първия коментар от клипа, аз съм човека. ;)

55.   Аз съм желаеща за София № 35 съм.