 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
След десет години "ние" останах "аз". И сега?
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 2388 пъти
Мислех си, че ще бъде по-различно. Представях си как прекратяваме връзката си и аз се чувствам еуфория, радвам се на живота и грабя с пълни шепи. Мислех че няма да мога да сваля усмивката от лицето си, че ще бъда щастлива. Но нещата не са такива, каквито предполагах, че биха били. Дори са прекалено различни, и аз изпадам в депресия. Затова и пиша, може би ако видя няколко мнения, които да ми помогнат да премина нататък, ще бъде по-добре.
С Вальо се запознах в осми клас, колкото и да е странно - на Свети Валентин в един ресторант, където празнувахме с нашите и семейни приятели. А Вальо беше там с приятели. Дефакто го знаех от училище, но той беше 11-и клас тогава, така че лично не се бяхме запознали. И нашата прекрасна история започна - тайни виждания из училище, за да не ни се подиграват съучениците; след това с гордо вдигнати глави си ходехме хванати за ръчичка, виждахме се всяко междучасие, беше хубава година и няколко месеца. След това той завърши и записа задочно, за да остане в града ни и да сме заедно. Аз бях малка, поддавах се на всичките му прищевки. Само каквото не ми е казал тогава да направя, не съм го направила. Той е първата ми любов и до момента единствена. Почти нямахме проблеми, докато не поотраснах малко. Започнаха към 18-ата ми, 19-ата може би година. Акълът ми се промени, желанията ми бяха различни, своенравието намери почва за изява и като цяло, започнах да се променям, а заедно с това да променям и естеството на отношенията ни.
Спрях да го слушам до краен предел и той загуби контрола си над живота ми. Преди това той ми казваше с кого да изляза сама, с кого да изляза с него, с кого да не излизам, с кого да комуникирам и с кого не, определяше плановете ми за бъдещето и едва ли не, какво ще ям през деня. Контролираше ме за абсолютно всичко, но в един момент просто се осъзнах и не можех да приема това за нормално.
Втората половина от връзката ни бе мрачна, така да се каже. Не че липсваха хубави моменти - ходихме на няколко почивки извън страната, сгодихме се, и много други малки щастливи моменти. Но през по-голямата част от времето царуваха скандалите, мръщенията, затръшнатите врати. Не спря да търси предишната мен, не спря да иска грандиозни метаморфози, не спря да желае да бъда фикс-идеята му. А аз станах много проклета, ината и в не малко случаи просто му правех на пук - не че ми пречеше да изпълня по-скромните му желания. Преди повече от година започнаха неговите наистина сериозни пристъпи на ревност, които ме и накараха да прекратя тази връзка. От повече от година не сме излизали някъде заедно без да превърнем събирането с приятели в грандиозен скандал, често пъти се стигаше и до боища. Всеки поглед към мен бе табу, всяка разменена приказка с друг мъж беше забранена, ровеше ми в хронологии и профили, влизаше ми в пощата, идваше на работата ми и създаваше неприятности с колегите. Дали имаше повод? Аз си мисля че не - никога не съм се опитвала да го накарам да ревнува и наистина не съм се замисляла да му изневеря. На него просто ми прищрака, че аз не съм тази, която бях, заради друг човек. А не бе вярно и не се усети, че промяната настъпи преди доста време.
Преди месеци започнах да обмислям раздяла, тъй като не можех да издържам на непрекъснатото напрежение. Но преди малко повече от месец нещата ескалираха до краен предел. Върнахме се от дискотека след поредния побой над абсолютно невинен човечец и се карахме както винаги. В един момент усетих как дланта му с голяма сила се залепи за лицето ми и му отвърнах с няколко ритника. Сбихме се, доколкото може да се опише по този начин, след което му събрах багажа и го изгоних от апартамента.
И сега трябва да съм щастлива... нали? Него вече го няма, криво-ляво прие раздялата и напрежението в живота ми спадна драстично. Няма скандали, няма съмнения, няма негативни събития. Но и него го няма! Спомням си гадните моменти, помня ги много добре. Но нагоре изплуват онези банални сладки моменти - някоя и друга романтична вечеря, приятни пътувания, простото гледане на телевизия дори! Липсват ми баналните ни общи дейности, които не са нищо особено, но просто ми липсват. Чудя се какво можех да направя, за да бъдат нещата по-добре? Може би трябваше да бъда малко по-отзивчива и не толкова ината, да отстъпвам все пак от време на време и да не ходя с рогата напред. Може би ако бях малко по-добра от него, щеше да се получи. Но не би. И това е края мисля.
Сама съм след десет години и наистина не чувствам това като нещо хубаво. Как да се адаптирам и да свикна с неговата липса?
Дали го искам в живота си отново? Не! Но как да живея без него? Колко време ще ми трябва, за да намеря хубавото на тази раздяла?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: f881441340 |
|
1. Ще се оправиш мило момиче. В момента и аз изживявам нещо подобно. Болката е неописуема особено когато обичаш, си обичал, свикнал си, привързал си се към някой и него вече го няма. От нещата, които прочетох за вашата връзка не намерих нито едно хубаво нещо. Не казвам, че не сте имали своите красиви моменти, но всичко е развалено в процеса на наставления, окупиране на живота, инат, нетолерантност и.... бой. Само факта, че те е ударил е достатъчен. Просто всичко, което някога сте изградили и имали е загубено някъде във времето и няма да има смисъл, ако се опитате да върнете нещо, което в един момент пак ще стане същото. Хората понякога не се променят.... Според мен, ти трябва да продължиш напред. Колкото и да те боли, изживей своята раздяла и продължи живота си.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 6c305b0adc |
|
2. Не той не ти липсва, просто ти липсва някой до теб :) След няколко месеца ще забравиш за всичките онези хубави и лоши моменти, и ще погледнеш напред. Вярвай ми, всички сме минали по този път. Сега си мислиш, че е единствен, но после ще откриеш, че има и много други.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b74f641b33 |
|
3. Ще мине с времето. И аз наскоро прекратих 7 годишна "отровна" връзка. Не ме е бил, нямаше грандиозни скандали (по скоро никакви), нямаше пристъпи на ревност. Нямаше го обаче и вниманието, от което имах нужда. Бях сама през 70% от тези 7 години. Включително на празници, сватби, погребения, рождени дни, защото той работеше непрекъснато. Сега съм виновна, че не съм разбрала, че той е работел, за да може ние да сме осигурени. Но при положение, че и двамата работим можеше да намери някакъв баланс. Молила съм за внимание, за нежност, за времето му, за секс... безрезултатно. Сега съм лошата, защото си тръгнах, защото не го разбирам. И се чувствам ужасно. Празна, душата и сърцето ме болят, изтощена съм. Смятах, че болката ще спре, когато прекратя връзката си но не стана. Защото той е част от мен... След 7 години няма как да е по друг начин. И въпреки, че не срещах разбиране и не получавах внимание го обичам. И ми е гадно. И аз си спомням хубавите моменти и те ме карат да се усмихвам и да плача едновременно. Но майка ми и баба ми ми казаха нещо много мъдро - "Без значение какво ще стане в бъдеще ПОМНИ ЗАЩО СИ ТРЪГНА" И смятам да го помня. Без значение дали ще се върна при него или ще открия друг човек не смятам да позволявам да съм на второ място в нечий живот.
Мъката, която изпитваш ще мине с времето. Не я подтискай - плачи, крещи, пиши, разговаряй с някой. Просто я изкарай от себе си. И ПОМНИ... За да не допускаш отново такова нещо.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b9d16bb1ad |
|
4. Мила, добре, че си го направила - с ревността не се живее. Още пък повече побоища - даже се чудя как си го изтърпяла толкова време. Не поглеждай повече назад! Никога!
Времето лекува. Ще мине още време, постой сама, поразмисли, самоанализирай се. Ще видиш, че в някакъв красив момент до теб ще застане един стойностен, добър, мил и отзивчив човек, с когото ще изградите една стабилна, здрава и основана на доверие връзка. Хайде, следващия път да пишеш, че чакате бебе :)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 5c71e1cd46 |
|
5. Радвай се, че си се отървала, това мога да ти кажа.
Как изобщо може да ти липсва човек, който проявява насилие? ! Към когото и да е, особено към тебе? ! И се държи по начина, по който си описала!!!??? Няма тук любов и сладки моменти. Един човек, който ОБИЧА, не върши никакъв вид насилие и не ревнува! Ако върши насилие, дали физическо или психическо, и ревнува, това е сигурен показател, че не обича. И също че е на ниска степен на развитие, тъй че няма за какво да съжаляваш.
Предстои ти да се научиш да уважаваш себе си и да научиш какво значи любов и как реално се проявява тя в отношенията. Все хубави неща оттук нататък...
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 4e5350319e |
|
6. Имала съм подобна връзка и мога да ти кажа да не съжаляваш! И мила щом веднъж те е ударил винаги ще намира причина да го направи пак! Сигурна сам че ще си по щастлива без него. Да можеби ти липсва и не е чудно все пак си споделяла живота си с него 10 години. Това да си му мания не е нормално. Ще срещнеш правилния за теб и тогава това ще е само един спомен колкото лош толкова и хубав, но просто минало. Успех:)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: fdbac0833a |
|
7. Виж мила, това са 10 години - съвсем нормално е, че има и хубави моменти. В крайна сметка ние хората не сме мазохисти. След лошото идва хубаво и ние се вкопчваме в него с надеждата, че този път, то ще продължи малко по-дълго, преди да дойде пак някой гаден момент.
Нормално е4 също така промяната, която се случва сега с теб да те плаши, отчайва, натъжава. Всякакви емоции сега преминават през теб и хаоса от мисли те побърква.
След време дори знаеш ли, няма да помниш гадните моменти, а само хубавите. Защото това е важното в крайна сметка - да извлечеме урока, да запомним някой с някаква все пак обич в сърцето си и да продължим напред малко по-опитни.
Колкото и да не ти се вярва - всички банални рецепти действат - да си ангажираш времето с нещо, да си намериш хоби, да си смениш прическата, да се ззапознаваш с нови хора. Да правиш секс ако искаш, да флиртуваш, да се разхождаш, да се забавляваш.
И когато дойде следващия, който да те влюби, ще започнеш да сравняваш, ще започнеш да мислиш, но новата история ще те увлече.
Пожел;авяам ти от все сърце много щастие.
А сега просто се отдай на себе си и остави времето да подреди нещата. Питаш колко време - ти си го избери. Няма точна рецепта. Ти си кажи:
"След 5, 6, 8 месеца (колкото сама решиш)от Вальо няма да има и следа в ума ми! "
Това е като отказването от цигарите. Помага ако си зададеш конкретен срок. Примерно - спирам ги от 1. 1 следващата година, защото ума ти започва да се настройва на тази дата.
Прегръдки и успех
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 3468e52fc3 |
|
8. Десет години заедно, та вие сте си изкарали един брак. Това е много голям период и е разбираемо след раздялата да чустваш липса. Мисля, че трябва да си дадеш по-голям период от време, в който да си починеш и да се осмислиш. Ако всичко, което казваш е истина - с побоищата, контрола и ненормалните проверки, да се върнеш при него ще бъде огромна грешка.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 723a687457 |
|
9. Здравейте! Много благодаря за вашите отзиви!
Като цяло, и аз се насочих към запълване на времето си по начин, който да не ми позволява много-много да чувствам липсата му, но проблемът е, че повечето от нещата, които са ми хоби са и негово хоби и сме ги правили заедно. Слава на Бога, че имам много добри приятелки и приятели, които проявяват разбиране и ми правят компания, когато могат (и искат).
Мисля че съм изградила лошата необходимост от него в трудни моменти, какъвто е този. Винаги той е бил до мен и ми е казвал какво точно да направя, когато нещо се опъне. Сега командира го няма и се запъвам, но ще се справя - време ми е да порасна още малко.
Може би е малко драстично, но мисля да продам и апартамента. И той ми носи много спомени, тъй като когато нашите ми го преписаха точно с Ваньо го ремонтирахме и правихме да изглежда така. Още мисля по този въпрос и не съм се решила.
Наистина нямам намерение да се връщам при него. Даже същата вечер, в която писах тук, той дойде до вкъщи да поговорим и му заявих директно, че това беше края. След това плаках, де, ама все пак пред него мисля че не показах колебливост. Ако той не ме търси, повярвайте ми, аз няма да го потърся. Но ако той настоява, не знам до каква степен ще устоя... Не че и да се съберем ще изкараме още дълго. Няма смисъл да се мъчим..
Та така, благодаря ви за отговорите!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
