 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Необходими ли са изневерите?
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 16926 пъти
Здравейте! Аз съм мъж на 28 г., женен от 4 г. с дъщеря на 2 г.
Поводът да започна тази тема е, че преди малко прочетох една тема за извънбрачните връзки, където изневеряващите си споделяха опита - от колко време изневеряват, по колко пъти го правят с любовника/цата седмично и такива неща. Бях потресен, като прочетох, че има много хора с по 4 годишни извънбрачни връзки.
Та се запитах кому е нужно да изневерява? Винаги ми е било интересно да разбера защо изневеряват. Изневерите са нещо, което мразя изключително много, но въпреки това не критикувам никого, защото всеки си има причина явно.
Не мога да разбера - ако не се разбираш с човека до себе си, не е ли по-добре да оправиш проблема вътре в брака, а не да търсиш решение извън него зад гърба му? Ако не можеш да решиш проблема все пак, не е ли по-добре да се разделиш и да си търсиш щастието с друг човек като свободен? Може ли човек да обича двама едновременно или единият (брачния или извънбрачния партньор) остава на заден план? Не осъзнават ли тези хора, че обикновено в тези връзки остават много наранени хора, вкл. те самите, деца и не толкова виновни съпруги/зи? А ако се седне и се говори и се изяснят нещата, ще е къде къде по-добре за всички и няма да има наранене и агресивни деца като резултат? Дори и разводът е много по-добро решение, отколкото да си мислиш, че имаш верен човек до себе си и в един момент да се окаже, че е поддържал 4 год. паралена връзка. Не се ли чувстват изневеряващите изтощени емоционално в един момент или използвани само за секс? Това коректно ли е спрямо брачния партньор и не заслужава ли поне малко уважения и честност след толкова години съвместен живот и след общи деца?
Според моите наблюдения всички извънбрачни връзки започват с "ахи иху", но почти винаги завършват с много болка за много хора, пропилени години, лъжи, разочарования. Струва ли си цялото това нещо?
Относно моя опит - и аз като всеки съм имал проблеми във връзките си, но никога не съм ги "решавал" с изневери. С жена ми винаги сме поставяли проблемите на масата, обсъждали сме къде грешим, какво трябва да се направи и винаги сме стигали до консенсус, без да има наранени. Ако трябва сме посещавали и психолози. Но резултатът от това е, че имаме много силна връзка и пълно доверие. И двамата сме сигурни в другия, както и в самите нас.
Пример: когато забременя, цяла година ме държа почти без секс, заради хормоните не и се искаше. Повечето биха се подхлъзнали, но аз не съм си и помислял за любовница, въпреки че съм супер активен в това отношения. Но не съм такъв човек, не са ми такива разбиранията. Не искам заради малко удоволствие да загубя връзка, която съм я градил с години и да нараня най-любимите си хора - нея и дъщеря ми.
И това не е всичко - когато роди също нямаше секс, а аз толкова исках да споделя подобно нещо с нея. И тя не знаеше защо не и се искаше. В един момент, след много разговори, стигнахме до разковничето, което и тя не осъзнаваше. Просто тя вече нямаше същата фигура, както преди бременността и не се чувстваше уверена в женствеността си. Това за мен не беше проблем, но за нея очевидно беше. Тогава ми стана мило и казах истината, а тя беше, че за мен тя винаги е и ще е най-сексапилната жена. Мен не ме привлича никоя друга, защото никоя друга не ми е дала това, което тя ми е дала - дете, разбиране, съвместно решаване на проблемите и най-вече тази оргомна любов. Тя ми каза: да, ама виж онази каква е фина, а аз... А тя между другото не е дебела, просто напреди беше прекалено кльощава, а сега си е точно както трябва да е, но нали ги знаете жените - вечно суетни :). Аз и казах, че може и един път в живота си да го направя, но искам да е с нея, отколкото да го правя всеки ден с различна. Така и се върна самочувствието и сега се оправиха нещата.
Това не е единствения пример, но исках просто да кажа, че ето как с разбиране, говорене нещата могат да се решат безболезнено, без да се търси трети човек. И искам да кажа на мъжете, че и аз съм имал желание на времето да го правя с различни, но след консултация с психолог разбрах, че ако искаш разнообразие в секса или емоционално, можеш да си го направиш напълно пълноценно само с любимия човек. И наистина с времето се уверих, че е така. Това, което тя ми го дава никоя друга не може и няма как да ми го даде.
Малко дълго се получи, извенете, за което, но все пак ми е чудно защо хората изневеряват (без дори да го смятат за нечестно) и защо първото решение на проблемите, за което се сещат, е изневярата?
Благодаря предварително за отговорите!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: fed9fc0148 |
|
53. Приятна отпуска. Обичайте се!
№41
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b6b6dec50b |
|
54. Необходими ли са изневерите.... може би въпросът не е правилен и трябва да се замислиме, защо неизмено се случват. Аз знам отговорът, но повечето са като щрауси с глави в пясъкът и не искат да знаят истината и причините, а им харесва да живеят в заблуждение, като се надяват, че на тях няма да им се случи.... да ама не... От както съществува човечеството, изневерите са неизменен факт, който няма как да оприличим, като някаква случайност. Не можем да отричаме природата, която ни определя като мултигамни и трябва да приемем, че моногамията е привидна и се определя от времето, личния и обществения морал. Друг е въпросът, дали искаме или можем да спазваме личлния си морал или да се вписваме понякакъв начин в настоящия обществен. Всичко е индивидуално, но като цяло, човек не е създаден да живее в някакъв вид окови, а да търси начин как да ги разчупи, за да си направи живота по лесен и приятен. В противен случай, ако наистина сме създадени за живот в определена среда и с определени закони, то все още човечеството щеше да е в стадий "камената ера". Винаги има разминаване между идеали и реалност, защото идеалите са по близко до утопията а реалноста определено не се връзва с тях. От доста време, семейния модел е една фасада за пред обществото, а вътре в него, животът е изпълнен с напрежение, на което едва ли някой може да устои. Всичко е въпрос на време. В този живот, няма нищо вечно. Така е и с любовта, която си има определен период, а след нея остава само навика, уважението и дилемата:Стиска ли ми да се лишавам от това, от което имам нужда в името на някакъв обществен и личен морал, или да взимам от живота, това което ми харесва и да не живея в посредственоста. Само посредствения се задоволява с това което има, от страх да не загуби и него, ако смени орбитата в която живее, но истинския човек е създаден да се развива и да търси по доброто, от живота, което може да получи. Не е възможно, да искаш да се развиваш в професионален план и да се изграждаш като личност и същевремено да си окован в ежедневие(семейството), в което няма как да се случи нещо ново. Дори и с теб да е перфектния партньор(перфектноста не съществува.. тя е само стремеж), рано или късно ще ти изглежда като прочетена книга и трябва да избираш:дали да живееш с навика или да прочетеш и някоя друга. Лично за мен изневярата е неизбежна и се опитвам да живея в реалноста, а не да вярвам в приказки за вечноста. Въпрос на интелект е, как да се съчетае това което имаме с това което не ни е достатъчно или ни е омръзнало.
Прочети повече на: http://www.sportal.bg/news. php?news=444057
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 738dd4395b |
|
55. Никой не казва, че изневерите не са безболезнени и приятни /за другия/. Но това не променя фактите, че хората сме полигамни създания като биологичен вид. Това се учи, това се преподава и това е истината. Не виждам, защо трябва да се премълчава истината само защото не е много приятна. Да отричаш "неприятната" истина няма да я промени. Това разбира се не значи да правиш секс с кой ти падне. Но не значи и да отричаш себе си и да бягаш от човешката си същност. И мен ми се иска да живеем в един по съвършен свят, но реалността е по различна от идеалите. Наистина харесвам големите моралисти отричащи твърдо очевидното, преди много години и аз бях такъв :). Но много вода изтече от отгава и човек научава доста неща през годините в живота. Аз поне съм отворен и се уча, това е постоянен процес. Много хора се опитват да са физически верни, но колко реално успяват? А за мен това държане си е пълно лицемерие. В мислите си да желаеш някой друг, но физически демонстрираш някаква мнима хммм... "вярност" и се правиш на моралист промотирайки вярност. Самият факт, че много от "моралистите" пожелават в мислите си някой друг, било то герой от книга/филм, говори, че такива моралисти не се верни в най-важното, в мислите си и за мен са просто едни двуличници и нищо повече. Възможно е да има човек, който не е пожелавал друг, но това са изключения, може би 1 на 1000 или по-малко. Не вярвам, че точно тук са се събрали изключенията от цяла България.
K-Man
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 8c05dcb85f |
|
56. Ами, мила Плам, явно не си го обяснила добре, защото смятам, чу ако се обяснява добре, аз схващам. Самата ти казваш, че твоят приятел е бил наясно отдавна с това, което изпитва по принцип. И в някакъв момент го е последвал, не че тогава, след време е открил, че го привличат сексуално мъже. Точно това казах в предишните си постове. Според мен просто думата, която използваш - преоткриване в случая е неточна и не отразява това, което имаш предвид. Също така не съм съгласна, че цункането за "здравей" или прегръщането е проява на сексуален интерес или на това, че съм бисексуална. Това е като да прегръщаш детето си, или майка си, или брат си. Айде, стига глупости! А що се отнася до това, че сме в същината си бисексуални- да, но така или иначе определен тип сексуалност започва да доминира на доста ранен етап, и то до степен, че да претопи другата. Дори при хората, които правят секс и с жени, и с мъже, предпочитането към единия пол е съвсем ясно. Т. е доминира - приключвам с разсъжденията по въпроса.
№46
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 55a2d4d97b |
|
57. Браво, K-Man! Напълно съм съгласна с теб! Много добре си го обяснил.
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 601bb53cf1 |
|
58. Авторе, съжалявам, но не видях дали си написал някъде - от колко време си с жена си?
От 4г. сте женени, но от колко време сте заедно общо? :)
Иначе дано си искрен с историята си, ако е така адмирации и бъдете живи и здрави!
Искам такъв мъж... :)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 8d35495060 |
|
59. Винаги ще има изневери по простата причина, че обикновено при тях отсъства чисто битовият елемент, който е така ярко изразен при дългите връзки.
Изневеряващите се срещат главно с цел удоволствие, нищо друго не ги притиска (дом, семейство, деца и т. н. ). Съответно на много хора, които вече се чувстват супер обременени от семейния си живот, изневярата им действа невероятно ободряващо, зареждащо и т. н.
Ироничното е, че винаги чисто теоретично съпругата/съпругът спокойно би могъл да е на мястото на любовницата/любовникът, просто редът, в който са се срещнали, е определил ролята.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 74f2fac7bd |
|
60. Автора до 58
от 8 г. и нещо, няма причина да не съм искрен, все пак нито ви познавам, нито имам някаква полза да ви лъжа
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: bd89f5aba4 |
|
61. до 33
така и не разбрах професията какво общо има
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: eac4afde2f |
|
63. Малко са хората, които мислят като вас.
Омъжена съм от 21 години и преди 3 разбрах че съпругът ми се среща с всякакви жени от интернета. Kазваше че виждам фантазми докато един ден намерих един диск със снимки-/съпругът ми с някаква жена/. По-късно по интернета открих всичките му връзки, дори и някаква болест ми лепна.
Опита се да ни прави приятелки с една от тях /семейна/. И винаги казваше че не иска да се развежда. От тогава съм с депресия, а докторите казват;лекарствата ще ви помогнат но няма да решат проблема ви. И се питам-защо някои мъже/жени само за едно животинско удоволствие са способни да развалят едно семейство. Такива хора никога не ще се променят. Те са като вълкът, който козината си мени но характера, не. А един женкар ще се промени само тогава, когато престане да гледа на жените като обект на удоволствие.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 09b5522e75 |
|
64. Защото когато чуеш изсмуканата от пръстите теория за "полигамния биологичен човек" на Кmann започваш да си вярваш сам. А започнеш ли да повтаряш някоя глупост, то в един момент сам започваш да си вярваш! И какво става - пропагандираш я на всички, вече без да мислиш с разума си. Тогава моногамния ти "междукрачен мозък" започва да доминира над мислещият индавид в теб и.... Резултата е много прост - ставаш Просто Парче и... не ти пука в момента за семейството или партныора ти.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 89d8c46b2f |
|
65. До 63
Аз може би съм на вашата възраст, преди 4-5 години преживях това.
Има много начини да се справиш с това, но трябва да го искаш и да положиш усилие. Предполагам че имаш и деца, помисли за тях.
Истината е че целият ти свят се срива и трябва да започнеш всичко отначало. Доколкото разбирам не си склонна да живееш по този начин,
изходът е да се вземеш в ръце и да продължиш, само така ще се почувстваш по - добре. Повярвай ми дори много добре ще се чувстваш и ще съжаляваш, че си загубила толкова време да скърбиш за някой който не заслужава.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 085475b7a0 |
|
66. След като темата е толкова обширна и може да се говори много, аз ще споделя моето виждане и как е според мен. Аз имам принцип, който със съпруга ми уточнихме дори преди сватбата. От време на време си позволяваме да поканим някого с нас в спалнята(повечето пъти е други двойки), защото и двамата разбираме, че след известно време секса става еднообразен, а така получаваме тази т. нар. тръпка към един друг отново след като си дадем тази малка свобода. Говоря за 1-2 пъти в годината разбира се :)Всичко останало според мен е измяна, предателство и неуважение към човека, с когото споделяш живота си и е непростимо!
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 738dd4395b |
|
67. Номер 64, това не е моя теория и още по-малко е изсмукана от пръстите. Би било хубаво всички да сме моногамни, поне всичко щеше да е по просто, но реалността не е такава. Трябва да си сляп /или упорито незнаещ/ да не виждаш, че масово хората по света имат различни сексуални партньори. И преди съм го писал, но явно пак ще трябва.
Цитирам:
"Според учените /етолозите/ само 1-2% от всички животински видове са моногамни. Ако погледнем най-близките си роднини – човекоподобните маймуни, – ще видим, че от тях нито един вид не е строго моногамен.
Биолозите отдавна са наясно с факта, че моногамията е много рядко срещана сред бозайниците, към които се числи и човекът. "
"Антропологът Джордж Мърдок изследва 849 човешки общности и 83% от тях практикуват полигамия от вида, за който става дума – мъжът има повече от една жена. Само при 16% от обществата се приема моногамията. Дори във формално моногамните групи има значителни случаи на скрити толерирани изневери. "
Иначе благодаря на номер 64, че ме причислява към учен теоретик, но аз по скоро съм реалист.
K-Man
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 91f7d4f299 |
|
69. Здравей K-mann, мерси за отговора ти под @67 и съответно времето ти !
Не знам как разтълкува писаното от мен и затова директно - да реалист си и затова - Браво ! Дали си учен - в твоето направление от "ВМЕИ" виждам че не си аматъор и мърляч - пак ти свалям шапка. За теоритик - нещо не ми се вярва - не усещам креативната ти фантазия / но не те познавам, а и целта тук не е да те анализирам.
Финно си формулирал предположението за „ незнаещ/ да не виждаш„ - ако е към аудиторията тук и автора - ОК, това е теория която биолози, цитираният антрополог Д. М. , други хора и Ти включително, поддържате и приемате за определяща. Това е също ОК - всеки има право на собствено мнение и начин за интерпретиране на данните от някое изследване.
Ако си писал до мен обаче, тогава ще трябва да ти покажа, че „може би„ тълкуването на фактите, което ти правиш, е тенденциозно и съответно - некоректно.
Така че -
A. или пропусни покрай ушите си това което пиша,
B. или прецени - дали пък може и да е така
C. или ми отговори на въпроса - какво целиш с твоята пропаганда на лозунга ти: Ние хората не сме моногамни ! ?
Какво имам предвид ли - това е генералната ти грешка в приравняването и смесването на понятията
1. „моногамност/полигамност„ и „изневяра/любов„
2. „преливане на течности/секс„ и „емоции/разум„
3. „бозайник„ и „ човек/мислещ„
Относно коментарите ти@42 и 55 - перфектно показваш добри решения и изведнъж като изпраскаш лозунга за „ Полигамноста„ и ... започвам да се чудя къде се скъса връзката на логиката и какво става ?
А въпроса на автора беше: "... но все пак ми е чудно защо хората изневеряват...." Ако не ме разбираш и въобще това те интересува, ще ти дам разбираем пример -той показва какво изпускаш в твоята реалност, според мен: това е именно Т.3 и свързаните следствия !
Казано просто - при бозайник в мъжки или женски род въпроса дали да се „чифтоса„ с някой или няколко или .... не стои - това е вроден първичен ИНСТИНКТ и там няма мисли дали е морално, етично, емоционално, позволено или .... и .... Докато ние хората можем да помислим/ с мозъкът / дали последствията от нашите постъпки ТРЯБВА да се оправдават с най-близките ни роднини - човекоподобните маймуни или има Алтернатива.
Още по прост пример за това което казвам- маймуните си уринарат в джунглата без да им пука, а ние в писуар !
Ау - то се получи направо малко есе по въпроса. Обобщавам - уважавам мнението на хората и твоето, но сам изграждам моето по определини понятия и теми. А по въпроса за думата която не обичаме и дали е необходима - тя е в речника и живота. Дали като „нещо„, случка или опит - вече не искам да мисля. Тя е просто - „ТО„ !!
Поздрави, Е-манн 40
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 8aab4dc760 |
|
70. Здравей!
Темата наистина е интересна. Обаче е трудно да се отговори еднозначно на въпросите ти, защото колкото различни индивиди, толкова и различни причини за изневяра...
Някои го правят просто така - за спорта, нещо от сорта на "Падне ли ти - не прощавай! ", други не устояват на изкушението, хормоните им замъгляват съзнанието и в момента мислят само с онази си работа/извинявам се за израза/ :), трети се влюбват, четвърти го правят за отмъщение... Сигурно има и още много причини, поради които хората го правят. Както и да е. Нещата обаче наистина са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Поне лично за мен е така... Сега ще ти разкажа за какво аз го направих след като осемнадесет години бях вярна единствено на съпруга си, макар, че честно казано той беше и си остава едно голямо разочарование за мен през всичките тези години... Значи аз се омъжих за него с много голяма любов, но доста прибързано, защото не го бях опознала добре, а той настояваше да се оженим. Може би точно заради това, а и защото нямах предишен опит с подобен род хора, се оставих да си избива комплексите и простотията върху мен в продължение на дълги години. Бях влюбена, вярна, предана и честна до глупост. Той обаче беше не просто човек от друга планета, а беше направо от друга галактика... С него бяхме безкрайно различни и нямахме никакви допирни точки... Скандалите, агресията, безпричинната ревност и налагането на пълен контрол върху живота ми, бяха ежедневие... Нямах право да излизам с приятелки, за всичко, което исках да направя, той беше в опозиция, налагаше ми със скандали и разправии дори какво да обличам и как да си направя косата... Ако по телефона ми се обадеше приятелка, след първите две-три приказки, той се развикваше отстрани: "Айде! Затваряй го вече тоя телефон. Стига толкова приказки! " От другата страна, разбира се чуваха това и аз се чувствах все едно са ми плиснали помия в лицето. Този човек, благоверния мой съпруг ме потискаше, задушаваше, мачкаше в продължение на дълги години, а аз понеже бях точно с такова съзнание, че като се омъжиш за някого - това е за цял живот и понеже поради непонятни причини наистина обичах това магаре, го оставях да ограбва живота ми по най-брутален и безпардонен начин. Роди ни се и едно прекрасно дете, което е вече хубав млад мъж... Отначало след издевателствата на съпруга си изпитвах огромна болка. Чудех се защо постъпва така? Нямаше причина! Той просто избиваше комплексите и простотията си върху мен! Това беше истината! Не ме биеше, но ми налагаше невероятен психически тормоз, което със сигурност мога да твърдя е не по-малко ужасно! Чувствах се смазана, ограбена... След време болката се смени с разочарование, после разочарованието прерасна в гняв, а гневът в ярост... Това не стана от днес за утре. За тази метаморфоза ми трябваха повече от 10 години... Когато обаче това се случи, аз вече бях готова да отвръщам на удара с два пъти по-силен удар и да хапя не до кръв, а до като откъсна месо и то без да ми трепне окото... Шлифовах се с годините и някак си си изградих защита срещу тиранията и атаките му. Когато той ме атакуваше, аз се нахвърлях върху него с два пъти по-голяма ярост, когато ми кажеше едно, аз му казвах 101 и вече не му позволявах да контролира живота ми и да ме мачка...
Постепенно той разбра, че е изгубил власт над мен, че е изгубил и уважението ми и че не може да ме контролира вече... Тогава и с него се случи метаморфоза. Той започна да се съобразява с мен, с моите желания и се примири с факта, че животът си е мой и няма да позволя на никого вече да ми го ограбва... Дори започна да ме обича и уважава повече и да ме гледа в очите с обожание... Може би защото аз вече не допусках да ме мачка. Извоювах си пълна свобода и можех да правя каквото си искам. Преборих се със зъби и нокти за това!
До тук добре... След като той започна да се държи с мен добре и да ме уважава като личност и аз се държах добре с него. Само, че вече не го чувствах като любим мъж. Той наистина беше изгубил уважението ми и любовта ми беше се изпарила някъде в пространството... Интересното е, че аз и сега го чувствам като много близък човек, като скъп човек, другар, баща на детето ми... но не и любим... Живеехме си и така, това си беше нормално, до като аз не взех, че се влюбих в един човек... Ама яко се изгърмях. Също като патица се насадих. :) Луда работа си беше направо. Нито съм го търсила, нито съм го искала, то просто се случи... Значи, разведе се човекът, жена му беше *учката на квартала и го правеше за резил пред всички с най-различни помияри и то го правеше демонстративно, без поне малко да се скрие, за да не го излага пред хората. Всички я знаеха каква е хубостница и хихикаха зад гърба й... Той много време я търпя, но в един момент бракът им логично се разпадна. По това време, аз работех на едно място, покрай което той минаваше всеки ден, като се прибираше от работа... Казвам ви, не бях виждала по-съкрушен и разбит човек... Изглеждаше така, сякаш светът се е сринал върху него, след развода. Такава болка и такова страдание бяха изписани на лицето му, че направо да ти се доплаче. И аз започнах да изпитвам искрено съжаление и съпричастност към болката му, отначало... И така ден след ден, до като не се хванах, че започвам да изпитвам желание да го прегърна, да го целуна и че го желая като мъж... До преди това никога не бях имала абсолютно никакви аспирации към него. Ей така ми дойде - като гръм! Казах си, че това са глупости и ще ми мине. Обаче вместо това се изтрещявах все повече и повече. Стана така, че започнах да го чакам да мине, за да го видя. Ако не минеше, до като си тръгна от работа, отивах малко по-надолу на една пейка и сядах там, за да го дочакам... Той, разбира се и представа си нямаше каква лудост ме е треснала. Сигурно дори и не ме забелязваше, вглъбен в собственото си страдание. Моята лудост обаче прогресираше. Вече не се задоволявах с това да го чакам да мине покрай мен, а започнах да ходя в едно квартално кафе, в което и той ходеше. Мъжът ми и той ходеше там. Изобщо работата стана чудо и приказ...
Чувствата, които развих към въпросния човек бяха толкова силни, че чак ме задушаваха, бяха като стихия - неудържими и неконтролируеми... Исках този мъж, с всеки изминал ден все повече... Вече бях напълно сигурна, че наистина го искам - точно него!
Трябваха ми близо две години, за да го получа. Няма да разказвам всички перипетии, през които минах, защото ще стане ужасно дълго, а вече е много късно и утре съм на работа. Ситуацията беше сложна и деликатна, трябваше да си проправям път към него много внимателно, за да не го подплаша. Заграждах го фино и завоалирано. Бях като капката, която дълбае скалата - бавно, неусетно, неуморно... Бях достатъчно близо, за да ме вижда и да съм му пред очите, уж случайно и в същото време спазвах достатъчно дистанция, за да не реши, че го преследвам и да си плюе на петите. :) Една приятелка ми помогна малко в начинанието, иначе сама сигурно нямаше да успея да се справя. В крайна сметка си получих момчето, което искам и вече около пет години и половина сме заедно в тази извънбрачна връзка и мога да твърдя, че това е най-хубавото нещо в момента в живота ми / разбира се и синът ми, но той вече е голям и си има свой живот/
Е, от начало и любимият ми повърша малко тръни на главата, защото аз бях тази, която обича. На него тази любов му беше пусната с парашут, ей така, без той да се е борил за нея, затова не я оценяваше подобаващо от началото, само, че с времето осъзна, че това е нещо, което му е ценно и скъпо и никак не иска да го загуби, защото на днешно време изобщо не е лесно да намериш някой, на когото му пука за теб, който наистина да те обича, такъв, какъвто си, със слабостите и несъвършенствата ти, заради самия теб, а не заради някакви скрити подбуди и тънки сметки...
Щастлива съм с извънбрачната си връзка. Съпругът ми не знае нищо. Не искам изобщо да го наранявам, но ние с него тотално се разминаваме. Това е положението. Обичам другия като любим, а към съпруга си съм привързана като към близък човек и другарче... Както искате, така го разбирайте.
Нещата са много по-сложни, от колкото на пръв поглед.
Да седна да се развеждам след толкова години и да наранявам близките си не искам, а от любовника си няма да се откажа. Това е. Гаранция за вечна любов няма, но докогато ни е писано - до тогава! Сега ми е хубаво така, а утре - времето ще покаже!!!
Една изневерила след осемнадесетата година от брака си и правеща го и до ден днешен 5 години и половина по-късно.
Не се чувствам грешница. Животът е кратък. Така се стекоха обстоятелствата при мен. Всеки има право на щастие и аз така се чувствам добре. Обичам този мъж - много, иначе нямаше да направя тази стъпка!
Благодаря на всички, които имаха търпението да прочетат... Всички бъдете щастливи! :)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 738dd4395b |
|
71. Номер 69, преди години и аз мислех подобно, но нещата не са така прости.
"Докато ние хората можем да помислим/ с мозъкът / дали последствията от нашите постъпки " - Звучи чудесно на теория, но не е така на практика.
Първо, трябва да разбереш, че хората не са на еднакво интелектуално и емоционално ниво. Някои хора са по-напред еволюционно от други и могат да разсъдават много по рационално. Има доста първични хора и те са много пъти в повече от високо интелектуалните. Дали човек расъждава логично, когато става въпрос за секс? Нека напомня, че най-силните инстинкти са за самосъхранение и размножаване.
Ето например често срещана ситуация - любовник прави секс с омъжена жена и рискува да бъде хванат от съпруга. Рискува да бъде натрошен или застрелян от много ревнивият съпруг. Интересно дали в тази често срещана ситуация по света има "много мозък", както твърдиш.
Хммм, за едното мушкане любовника може да бъдеш хванат и гръмнат, но той не се спира. Има ли много "разум" тук? Разбира се, че не. Това са инстинкти, те водят човека за носа и диктуват поведението му. Единствено една малка част от хората, които не са първични могат да контролират действията си и чувствата си, но и това не винаги е възможно. Такива хора са малцинство така или иначе.
Я да помислим още. Водили са се в близкото минало цели войни заради ръката на някоя красавица. Хиляди мъже се струпват едни срещу други и се колят като прасета на нова година. Похабени са хиляди човешки животи заради желанието на един мъж към определена женска. Уау, голям човешки "ум" пада тука. Направо действията са пропити от "мозък". Нещо лично на мен действията на хората изобщо не ми се връзват с твоето "ние хората можем да помислим/ с мозъкът /". Аз вече гледам само действията на хората, те говорят много повече от приказките.
Човешката история още е пропита и с убийства от ревност. Навсякъде по света се убиват хора заради това чувство на собственост. Тук няма нищо разумно или както се изразяваш "мозък". Всичко това, което се случва всекидневно около нас противоречи на думите ти, че хората сме мислили разумно с "мозъка". Фактите показват съвсем различна картина от описваната идилия от теб.
"морално, етично, емоционално, позволено" - Е и какво от това, че маса от хората осъзнават какво е морално, позволено и какво не. Много хора са привлечени именно от забранения плод и вършат такива неща. Повечето хора не постъпват етично с другите, не знаеш ли? Хората постоянно вършат непозволени неща, дори на много им е по-сладко от това. Морал ?! Ако не си забелязъл морал в последно време стана омразна дума при много от хората. Парите и секс-а са новите госпорари на света, а не морала. Хората стават все по себични и аморални и този процес тече пред последните години. Когато липсва контрол и строго възпитание в различни "идеологии" то ставаме свидетели на истинската същност на хората, такава каквато я виждаме. А именно, човек като цяло е едно същество извън контрол, водено от обърващи го емоции и погрешни мотиви. Често себичен и с липса на "човечност" дори и към близките хора около него.
Масата от хората се водят от инстинктите. Това показва обществото, в което живеем и това четем в човешката история, както и в криминалната хроника. Доказателствата са навсякъде около нас. Човек не се е променил много от първичната си същност. Еволюцията е бавен процес. Прекрасно разбирам мнението ти и как мислиш, защото като млад и аз мислех точно по същия начин. Трябва да разбереш, че щом на теб ума ти е по изявен от инстинктите, то това автоматично не означава, че и при всички хора е така. Тази голяма грешка допускаш, но живота учи, щом мен ме е научил и съм бил на твоето мислене, то със сигурност и теб ще те научи.
А колкото до тези твои твърдения - смесването на понятията „моногамност/полигамност„ и „изневяра/любов„
„преливане на течности/секс„ и „емоции/разум„ са нелепи. Всеки, който е прочел и една десета от коментарите ми в сайта е прекрасно наясно, че имам много постове, в които ясно обяснявам, че любов, влюбване, изневяра и брак са съвсем различни неща. И те са писани от мен специално да обяснявам разликите между тези неща. Ако се поровиш из сайта ще откриеш големи теми писани от мен. Въведи в прозореца за търсене "K-Man" и се убеди сам колко съм изписал по тези неща. Сам разбираш колко нелепо изглеждат думите ти на фона на темите които съм писал, но не се сърдя на прибързаността ти.
"започвам да се чудя къде се скъса връзката на логиката и какво става" - Жалко, че не можеш да вникнеш в думите ми, но пък и не е необходимо всеки да вниква в тях.
K-Man
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 44d92bdf42 |
|
72. От @69 до @71. Ок - поне конкретно се изясни:
ти избра А. и ми отговори индиректно на С. с неизреченото - " 98% от хората са полигамни ПРИМИТИВИ поради вторичните ни инстинкти, така че друг, друга или други в СЕМЕЙСТВОТО просто НЕ ЗАВИСИ от нас и е неизбежно както смърта "
За съжеление в Първо…. си допуснал неточност: първичен инстинкта е дишането и т. н. НО, но при Хомо Сапиенс или видът Разумен Човек желанието за съвкупление е породен от нервни импулси в мозъка, които предизвикат отделяне на хормони и …и…. а разликата между продължаване на вида и похот/страст е ясна за всеки и тя не е само инстинкт, както при бозайниците.
Примерът в често срещаната ситуация и мушкането - щом обичаш да търсиш призраци в тъмна стая – ОК. НО, рано или късно ще започнат да ти се привиждат / в съзнанието ти. Моля, обаче не казвай че: Това са инстинкти, те водят човека за носа и диктуват поведението му когато се отнася за безмислена СВИНЩИНА!!
Убеден съм че ще намериш доводи за противното – ОК, имаш право за отделни части! Истината е абстрактно понятие – в чернобелите филми има и други цветове нали! Ето ти пример/доказателство от моят опит в живота:
Тя и той – семейство/ура, ура. И деца, собствен нов дом с двор, круша и 2 коли отпред, той кариера и …. въобще както в стихотворенията – пълна софийска идилия. И сега идва ред на твоят пасаж: млад любовник прави секс с омъжената жена и не рискува да бъде хванат от съпруга, НО това става докато порасналото дете всеки момент ще стане за училище и може да се получи …… След това си пият кафе и с бързо съзерцаване на природата и пейзажа епизодът свършва. Какво става после?
Той – задоволен и добре изпразнен/ за момента, но Не застрелян. Влязъл в ситуацията от инстинкти?? Ха, Ха!! Тя – закарва тъпкача до тяхното еротично гнездо – камиона му. И мислейки с течният си мозък казва на дългогодишният си мъж, че потърсила да му намери подходящият за отдавна обсъждан подарък, Но попаднала на камък - ужас, ужас!! Сега какво – смях в залата или мъртвешко мълчание?? Или започваме да пишеме – полигамни сме и затова нищо ново под слънцето?? А кораба потъва, господа съдебни заседатели / дали, дали??
Чудиш се какво стана с третото действащо лице ли? Не го мисли него – той до преди да е залят с тази Вродена инстинктивно-полигамна Теория е пробвал чрез саможертвени експерименти доста пъти как се стига до истината – чрез инстиктите или когато се помисли / ой, ой!! Факт е обаче, че тава хич не му помогна дооооста дълго време. За неговото мнението относно любимата съпруга: Просто Парче. А относно случката – съдба или живот? Вече и не искам да зная.
Дано има нещо полезно и за теб от тази дивотия / но в живота, а не в Матрицата!!
Сега ще пропусна лиричното отклонение за войните поради женска ръка и човешката история – това е неконструктивен подход. Изключенията НЕ потвърждават правилото!!
Постарах се да вникна в думите ти и мисля че не е трудно - разбираемо си го написал. Заради коректноста ще добавя – Прав си!! Хубавото е че си изградил собствен свят и мироглед и тези твои виждания / щом си убеден / ти помагат в твоя живот. Давай смело напред и …поздрави и от мен.
М44
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 44d92bdf42 |
|
73. Здрасти 70, звучи тъпо - мъж съм, но се радвам за теб. За глътката въздух в ежедневието ти. Казвам го, защото и аз мисля, че бях частично както съпругът ти и частично както теб. И да ти кажат - внимавай за всички около теб, май не те вълнува и е безмислено?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: b0a4a2d511 |
|
74. Пичове, над 40 год сте и се тормозите заради жени: такива били, онакива били. В света, в който имаме /не/щастието да живеем в крайна сметка се оказва, че никой нищо за нищо не знае, а нечии теории - много. Единственото, което се набива на очи, е, че всеки просто чака да пукне, като разликите са как точно си прекарва времето, докато чака. Някои си гледат кефа максимално, други окайват всичко около себе си. Може би е просто въпрос на избор.
А да, и човек не трябва да се връзва много на литературата и филмите, които му попадат - все пак те са пак нечии измислици/фантазии, а реалността е много по-шарена, различна и непосилна за въображението ни:)
_Az_
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 9c5aafa6eb |
|
75. До 74.
Добре го каза. Радвай се, че твоята реалност си е наред. И дано нечия постъпка не се окаже непосилна твоето въображение. Защото става кофти, понякога де.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
