Споделена история от Любов и изневяра |
Моята лятна любов :)
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 3424 пъти
По принцип винаги пиша в раздела Литература, но днес реших да Ви разкажа една история от моя живот. Понеже лятото е към края си, и есента чука на вратата, реших да Ви върна като за последно спомените от морето, дивите купони, горещото слънце и безкрайните нощи ( и също така за някоя лятна забивка :) )
Преди две години, в началото на Август като по график с моите приятели започнахме да стягаме багажите за морето. Отпуските бяха пуснати и всичко уговорено- 7 дена в Слънчев бряг. Щяхме да тръгнем 3 двойки гаджета и си бяхме наели апартамент близо до центъра. Точно преди да тръгнем за така мечтаното море, се скарах с тогавашното си гадже и той отказа да дойде с мен и приятелите ни. След малко премисляне, аз реших да не си пропилявам отпуската в мисли за него и тръгнах с останалите 2 двойки.
Пристигнахме в ранния следобед. Влязохме в апартамента, който си бяхме наели и набързо намятахме багажите по леглата. Облякохме банските и тръгнахме към централния плаж. Още щом тръгнахме по улицата и се огледах- млади, красиви хора, изпълнени с вълнение и приятни емоции бяха около мен. Тогава усетих, че не съм сгрешила като съм решила да дойда макар и сама с две дойки. Къпахме се като малки деца в морето, давехме се и се пръскахме. Играехме си, а щастието се усещаше във въздуха. Смехът ни се разнасяше на метри от нас, като привличаше погледите на останалите младежи, които също като нас се разхлаждаха в бистрата морска вода. Тогава не се оглеждах особено около мен, но по-късно щях да разбера, че е трябвало.
Прибрахме се в апартамента към седем и половина вечерта и благодарение на двете бани в единадесет всички бяха готови купона да започне. Отворихме 2 бутилки уиски и мента и излязохме на терасата. Благодарение на приятните приказки с приятелите си и бързата лятна музика, не усетих кога и алкохолът даде своя принос за страхотното ми настроение. Към дванадесет и половина тръгнахме към любимата ни дискотека в този курорт. Влязохме вътре и веднага започнахме да танцуваме. Диджеят сякаш знаеше кои са любимите ми песни и не пропусна нито една от тях. Не усетих кога до мен се е доближил симпатично високо момче със светли очи и кестенява коса. Докато го оглеждах с интерес, заради привлекателната му външност, той се приближи още повече и поиска да се запознаем. Аз, разбира се, не отказах и разговорът потръгна от самосебе си. Имаше много сладка усмивка, и колкото и пъти да го погледнех усмивка заставаше и на моето лице. След като поговорихме и танцувахме на няколко песни, решихме да излезем да се поразходим. Казах набързо на приятелите си, взех си чантата и изтичах навън.
Тръгнахме към плажа. Когато стъпих върху влажния пясък, той ми подаде ръка и тръгнахме по самия бряг. Говорехме си така, сякаш се познаваме от години, а шегите и закачките бяха непрестанни. Луната се отразяваше в морето и оставяше красива сребриста следа. Имаше много звезди, а шумът на вълните бе тих и приятен. Във въздуха се носеше настроение на лято, радост и еуфория. По едно време той спря и ме погледна в очите. Гледахме се няколко секунди и тогава той нежно се приближи и ме целуна. Изпитах емоция, която едва не подкоси краката ми. Не беше първата, нито втората ми целувка, но това беше специално. Не знам дали от него, от красивите му очи или усмивка, но го усетих като неповторимо изживяване. Седнахме на няколко метра от брега и той се усмихна. Попитах го какво има, а той се усмихна още по широко "Не ме ли помниш? ". Бях сигурна, че ако съм го виждала, нямаше да го забравя, затова реших, че се шегува. Той продължи "Днес на плажа, беше много сладка. Смехът ти привлече вниманието ми, но от притеснение не дойдох да те заговоря. А.. и между другото беше много секси. " Аз се засмях и вътрешно ликувах, че благодарение на тъмнината не можеше да види поруменелите ми бузи. След като ми обясни къде точно е бил, разбрах, че казва истината. И така там на плажа започна всичко. Прекарахме една седмица заедно, а всеки ден бе все по-вълнуващ и страхотен от предходния. Возихме се по водните атракции, ходихме до съседни курорти, а вечер излизахме и се забавлявахме. Не се отделихме един от друг. Всичко беше страхотно и всеки миг бе изпълнен с радост и усмивки. Най-обичах да ме хване за ръка да ме погледне, а после целувката му да ме разтопи. И досега помня всеки един момент от това незабравимо море. Докато пиша тази история, усещам отново атмосферата, която цареше през онези летни слънчеви дни.
Ето, че дойде и последният ден. Събудих се до него и не знаех какво да правя. Не бяхме водили сериозни разговори за нас, защото знаех че това е просто за лятото. Колкото и да не исках да си го призная малко, по-малко, за тези дни, аз бях успяла да се влюбя в него. Исках да излъжа себе си " за това време не можеш да се привържеш трайно към някого и щом се върна в твоя роден град ще го забравиш", вътрешно знаех и усещах със всяка моя клетка, че не искам да го пускам да си отиде. Малко след като станах и седнах да пия кафе на терасата се събуди той и дойде при мен. Целуна ме и ме пита дали има нещо. Усмихнах се криво и казах, че съм недоспала. След час вече бях в моя апартамент и стягах багажа си, когато получих СМС. Гласеше нещо от типа на "Знам, че днес си заминаваме, но искам да те попитам нещо. Знам, че е странно и може би откачено, но искаш ли да прекараш с мен една седмица в София? (неговият роден град). " Първото, което ми мина през глава беше, че няма по-щастлив човек от мен. Звъннах му и след като се уверих, че предложението е сериозно, набързо уредих нещата с работата ми в моя град и приятелите. Няколко часа след обяд, вече бях пред неговия хотел. Тръгнахме, не се гледахме много, но с периферното си зрение виждах, че усмивката не слиза от лицето му, което ме успокои и ме накара да се почуствам още по-щастлива.
Питате ли се какъв е края на историята? Дали завършва драматично или краят е розов, както в детските приказки? Допаднахме ли си през тази седмица или разбрахме, че не си подхождаме? Ето го и него. Сякаш като в край от Романтична комедия и ние, като героите от там, сме щастливи като малки деца и малко, по-малко нещата се подреждат. От съвсем скоро живеем заедно за постоянно. Сега мили читатели, ако някой е стигнал до тук де, благодаря Ви за отделеното време и оставете по един коментар дали съм успяла да ви усмихна и да се почуствате добре. Аз отивам да прегърна и целуна любимото същество, защото се разчуствах, а ако има някой човек около вас, който е заслужил нежност, мисля че сега е момента и Вие да отидете и да го целунете.
:)
|
