Какво остава от несподелената любов? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121365)
 Любов и изневяра (29751)
 Секс и интимност (14385)
 Тинейджърски (21905)
 Семейство (6480)
 Здраве (9609)
 Спорт и красота (4705)
 На работното място (3186)
 Образование (7310)
 В чужбина (1657)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18571)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Какво остава от несподелената любов?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2288 пъти
За това се замислих вчера, докато подреждах нещата си... попаднах на снимки и картички от прогимназията (вече съм студентка) и на стиховете, които пишех тогава. Изведнъж ме обхвана една носталгия по всичко отминало. Спомних си за едно момче, което ме вдъхновяваше да пиша и в което бях влюбена. Да, точно в онази възраст нещо у младите хора се бунтува, сякаш искат веднага да опитат от всичко в живота. Това е временно, а сериозните неща идват после. Но все пак след 6 години помислих върху моя случай отново и наистина не го смятам за глупав, не ми е смешно дори.
Стараех се толкова много, за да ме забележи този човек, че чак надминавах себе си и възможностите си. Въпреки това дори добри приятели не успяхме да станем. Той си имаше компания, а по-късно и друго момиче, с което бяха близки. Завършихме и се разделихме, но аз продължих да мисля за него и при няколкото случайни срещи се вълнувах все по същия начин. Да се примиря с положението беше адски трудно, но лека полека стана... а последният път, когато го видях не изпитах абсолютно нищо. И се питах как тази любов изчезна ей така, нито пулсът ми се ускори, нито се разтреперих, нищо. Сякаш никога не бях познавала този човек и нямаше да го познавам.
Не питам за някакъв определен съвет, просто споделих какво ме учудва, какъв беше краят на тези искрени чувства. Но бих се радвала да кажете как са се развили нещата при вас, когато сте се отказали от някаква несподелена или невъзможна любов. Съжалявате ли, назад ли оставихте всичко, за добро ли е било? Какво ви остана? На мен само хубав спомен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 9 месеца
hash: 59a18e26c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   И при мен е така не си единствената. Затова живей за мига, защото може да няма следващ. Всичко се случва сега в настоящето. Може да ти е било хубаво или лошо с някой човек в миналото, но в момента да не си с него и започваш да се депресираш...Продължавай напред!

 
  ...
преди: 10 години, 9 месеца
hash: 6a80f8a149
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Странно е как всички ние минаваме по един и същ път на живота без дори да се познаваме. Мисля, че няма човек, който да не е изпътал тези чувства. Звучи клиширано, но ''такъв е живота'' Останал ти е добър спомен защото никога сте няма ли шанса да се обичате и нараните. Имах един приятел, на когото бях споделил за една стара любов, а той много странно ме погледна и ми каза'' майна никога няма да я забравиш, защото е дълбоко желан и в същото време неизживян миг от животът ти'' Може би беше прав, въпреки, че си мисля, че човек никога не би забравил хората с които би могъл да бъде по щастлив, или това е просто едно наше любопитсво.... Едно със съгорност знам, е че ние хората сме ме приспособени да запаметим само най- хубавите мигове от живота ни!

 
  ...
преди: 10 години, 9 месеца
hash: ea7e4ce231
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Винаги, когато съм бил влюбен беше несподелено. Минаха вече достатъчно години и това, което ми остана към всяка от тези жени е съвсем различно. Към тази, която ме нагруби за да ме отблъсне от себе си изпитвам безразличие. Все ми е едно дали съществува или не. Към другата, която ме разиграваше за удоволствие все още изпитвам гняв и не и говоря като я видя. Към жената, която бе винаги учтива с мен, но просто не я интересувах изпитвам платонична любов. Все още я обичам, но вече не страдам че няма да сме заедно, а и сам не го искам. Омръзна ми да гоня недостижимото, искам и аз да бъда желан и обичан и невъзможността за това ме демотивира още в самото начало, така че вече не тичам подир никого. Ако го можех това още в самото начало на живота ми като възрастен, щях да си спестя много страдания.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 9 месеца
hash: de08edf220
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   На въпроса ти:
Какво остава от несподелената любов?
Бих отговорил така: Както си го направиш и много зависи.
Ако си като създанията коментирали по горе, които се оправдават с "Такъв е живота" или "Живей като за последно", вероятността да съжаляваш цял живот и да си вечно в дупки и перипети е огромна. Няма как да си правиш каквото ти скимне, без да се съобразяваш и почиташ партньора ти и да очакваш че той трябва да се "погрижи за теб". Все повече хора не уважават родителите си, близките си, партньорите си и след всичко това се стига до извода че не уважават и себе си и съответно немърливото отношение към себе си не може да докара нищо добро.
Ако си се държал уважително към човека до теб, ако си добър човек, може да те боли от несподелена любов, може нощем да лазиш и да плачеш, но някъде в бъдещето всичко ще се нареди не за друго, ами защото ще имаш морал и стъпки по които искаш не искаш да вървиш.

 
  ...
преди: 10 години, 9 месеца
hash: e7cba26683
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   На мен ми се случи подобно нещо преди години. Тогава бях на 16 и бях адски лапнала по едно момче. И аз както теб съм творческа натура и въпросното момче ми беше вдъхновение да пиша стихове или да свиря тъжни балади на китарата всеки ден. Той естествено не изпитваше същото към мен, а аз мислих за него постоянно, до такава степен, че започна да пречи в ежедневието ми. Не можех да мисля за нищо друго, освен него, не можех да се съсредоточа за си уча уроците, станах разсеяна... А всичко това страшно много ми тежеше! Хем ти е хубаво да си мислиш, хем те боли, че нищо няма да се получи... Абе изобщо несподелената любов според мен е най-болезненото нещо, което може да изпитва човек. Поне при мен беше така. Доста трудно го преживях тогава. То беше сълзи, алкохол, нерви... чудеса да видиш! Не искам да изпитвам подобно нещо в живота си никога повече! Както и да е, минаха доста години от тогава и просто го забравих, а не ми беше никак лесно. Сега рядко виждам въпросното момче, защото не живее в България. Но дори и сега да го видя, пак ще ми трепне нещо в сърцето, ще ми се свие стомаха.. Просто ще си ми остане тръпка за цял живот. Това, което толкова силно исках, а така и не можах да получа...

 
  ...


...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 77a147b6db
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   От авторката: Благодаря много на всички за коментарите! Беше ми наистина полезно да прочета как всеки възприема лично еднаква ситуация, както каза номер 3. Зарадвах се, че по един или друг начин сме успели да продължим... да, хубавите моменти се запазват в съзнанието за постоянно и би трябвало да се превърнат в основа за постигане на нещо по-добро. На всички, а специално на номер 4 и 6, желая да бъдете обичани и да се раздават така за вас, както вие сте били готови да направите в миналото. Имате време, хора. И аз вярвам, че това, което търсите, само ще ви се открие.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 376646f046
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Така е в живота, и аз си мислех, че винаги ще обичам първата ми любов, нали уж не се забравяла. 4 години луда любов по него от разстояние(той беше типичния случай с бившата току що разделени), трепети и сълзи след като го видя или някой каже нещо за него и изведнъж като, че ли за една нощ го забравих. Просто изведнъж всичко си отиде, имам спомени, ама дори не ми влияят все едно да се сетя за магазинера :Д Всичко в живота си има място и време, нещастни са според мен хората живеещи с миналото и гледат назад вместо напред :) За момента той ти е бил музата, трепета сега е ред на нови :)

 
  ...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 0e8aac7013
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Блажени са тези, който могат да забравят старата любов. Виждам, че доста хора успяват (или поне така казват). Радвам се за тях, ако е така!
Има обаче ситуации, в който "старата" любов е единствената любов, тази с главно "л". Тогава нещата не са толкова прости. На никой не пожелавам да "трябва" да я забравя! Обичайте се и ценете човека до себе си, защото може да се окаже, че той е вашата единствена Любов. Спомените за нея не могат да се изгубят. Те не са толкова "безобидни" - остават и разяждат душата цял живот.

 
  ...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: b232743487
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Несподелената любов? ! -а друга има ли.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 8 месеца
hash: e28a7e2e23
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Дааа, винаги си спомняме Несподелената Любов...
А от Споделената смътно си спомняме секса :)

Y D

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker