Споделена история от Любов и изневяра |
Никога не се разбираме,а се обичаме!
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 2903 пъти
Ако трябва да разказвам цялата история, може би никога няма да успея да го направя.. Но имам нужда от различни гледни точки или може би от чудо..
Аз съм момиче на 22г. Той е на 25.. Срещаме се от близо 4 години. Аз съм студентка последна година. И двамата сме от един град-Т., но уча в друг, той реши, че трябва да си намери работа в София, докато аз уча във др град. Чаках го 6 месеца докато беше в АНглия и всеки ден беше мъчение и за двама ни, което беше изписано на всичко, просто се усещаше, знаех го и той го знаеше, че не можем един без друг. Той осъзна, че наистина това, което иска съм аз. Преди тези 6 месеца бяхме разделени, защото той не знаеше какво иска(няма да разказвам, защото е мн дълго). Т. е. след 1 година и половина заедно, ние скъсахме. Следва 1 година в която той мисли какво е направил и отива в Англия и през тези 6 месеца взима решението, че не може без мен.
Знам, че е глупаво, знам какво ще кажете, не е ориентиран, да не е. И той е вече на ясно с това. Та докато беше там както казах, брояхме секундите докато се върне.. През тази година и половина де факто аз не спрях да го обичам, не че съм показвала, знаех си го за мен, че друг човек не искам и му бях казала, че и той ще го разбере, но дано не бъде късно.. Сега ще питате защо приех да се върне? Приех защото стоейки година и половина без него, можех да имам всеки, но никой не беше него, т. е. нямаше смисъл да бъда с когото и да било.. чаках него.. и когато той отново се обърна и разбра, това което му бях казала, имах възможност да избирам да си остана сама, без него, и пак толкова щастлива, т. е. нещастна, или да дам шанс на себе си нещата да се оправят, макар, че той сбърка един път. Събрахме се. Вече сме почти година отново заедно, живяхме 3 месеца заедно, работихме на едно място, и аз вероятно го обичам повече и от преди, както и той мен. През лятото обаче ми сподели своите планове за бъдещето си. Те включват изкарване на курсове за моряк и съответно качване на кораб.
Както го четете вие, така и аз го чух.. Първо не ме вписа в картинката.. трябваше да подпитвам, за да видя какво става с нас.. Той реши, че за да си постигне целта трябва да отиде в София да работи, за да си изкара пари и да се издържа, докато това, което жела, се сбъдне. А за нас времето ще покаже, ако сме искали, сме щели да останем заедно.. това е отговорът. Да ама докато аз съм тук и уча, а той е в София и работи, ще мине още една година, в която ние няма да сме заедно, разбирате ли? СМятам, че сме твърде дълго време заедно и ние вече не се сваляме за да поддържаме връзка по телефона и смс-и, които разговори са еднотипни, скучни и вероятно прекъснати поне 5 пъти от раззлични неща.. Смс-ите я ги има, я ги няма.. Аз се виждам с различни хора, случват ми се различни неща, заета съм с други хора, както и той... по телефона не мога да обяснявам какво е станало, кой какво казал, къде се ритнал и т. н.. Отношенията между нас се загубват и той не го осъзнава, колкото пъти се опитвам да му го обясня става само и единствено един голям скандал.. и едно голямо нищо.
Сигурно ще питате защо не работи тук, при мен?
Ами и аз бих искала да знам.. отговорът е, че тук нямало работа.. аз пък отговарям, че дори не е пробвал.. а той допълва хубаво, като с теб сме добре, а всичко друго е скапано, кво ще правим?
Отговарям, че не искам да идва заради мен, а той трябва да го иска, да осъзнава, че в крайна сметка не сме се карали и не сме чакали толкова време за нищо.. не мога д аму обясня, че трябва да се опита да съхранява връзката ни, а не да я оставя на автопилот и времето да решава дали ще го обичам или не.. Защото ако можеше времето да ми помогне, бих го помолила да ме остави намира и да не го обичам и всеки да се оправя както иска.
Той стои в София защото най- малкото имал приятели там и ако закъса, имало кой да му помогне, а тук при мен нямало.. Естествено питам:"Приятелите ли са ти по -важни? , С тях ли ще остаряваш? "Защото, хора, разберете, че няма никоя друга идиотка, която да го чака и толкова мн да милее за него, а той толкова много да не разбира изобщо какво става..
И разбирате ли, той ме обичал, защото ако не било така, досега да ме е зарязал, заради тези скандали, които правя, и постоянно се вкарвам във несъществуващи филми.. Така той се изразява.. Но когато се скараме, когато сме заедно, някак си може да си крещим 1 час, може да плачем, и после просто идва при мен и ме гушка като за последно.. Измислихме си правила да не си лягаме скарани, и когато това станеше, гледаше да решим проблема, защото знае, че изкарвам трагична нощ, като цяла нощ мисля.. когато спим заедно, нощем се доближава до мен, прегръща ме силно и ми казва колко много ме обича и ме целува.. всяка нощ, в която ме усети до себе си..
Но сега като се скараме по телефона за същите тия неща, че не мога да го обичам по телефона, вече не съм толкова наивна и ми липсват супер много неща и не разбирам защо трябва да сме разделени, когато можем да сме заедно. Той ми опонира, че защо съм си мислела, че само той ми липсвал, просто нямало какво да направи на този етап.. Хубаво де.. ама след като се наработи там, в София и си изкара парите, и се качи на кораб, аз ко да прая? пак ли същото? Да чакам? Как д аму обясня, че връзката ще изчезне тотално? Той изобщо не чува и не възприема.. като повдигна въпроса се караме.. Последно стигнахме до извода, че след 2 месеца ще се премести при мен.. но заради мен, разбирате ли, не защото го иска, а защото аз искам така..
Някой от вас съгласен ли е на такова нещо? Имам усещането, че сме на различни континенти понякога. Никога не раззбира какво му казвам и защо му го казвам.. Той решава нещо и го прави.. Не отбира кое е по-важното в живота му.. а ако не му го кажа.. го оставям да прави каквото поиска и после никой не печели, защото при него не се е получило, а ние сме се скарали.. После пак си прощаваме и пак и пак....
Не знам как да възприема това.. знам, че го обясних изключително не правилно, но в главата ми има хиляди мисли и случки и история... която трябва да бъде кратка, но ясна..
Вече се питам защо съм с него защо изобщо го чакам? Е, обичам го, свикнала съм да е той, познавам го и му вярвам и в същото време не знам кой е и какво се върти в главата му.. Липсва ми постоянно.. ядосвам се когато не ми пише и се съобразявам със всичко спрямо около него и за него.. Не мога да си обясня какво не е наред... защо никога не се разбираме какво искаме да кажем.. възможно ли е да имаме чак толкова различни гледни точки?
Как да го чакам да си оправи живота, нали и моя трябва да оправям, но защо да сме разделени? (Обстоятелствата били такива)Какво да правя после като той случайно отиде по круизи и т. н.? Няма да живеем с орлите, един живот няма да ни стигне, за да се наживеем така както той иска.. Той иска свят да видел, да учел, да работи.. хубаво, разбирам, само че е на 25... да учи 4 години, стават 29.. на кораб да се качи още 5 и свят да види.. още 5 и той станал на 40... Когато кажа нещо от този сорт отсреща той опонира"Ти кво искаш да се женим ли? Защо да се женя като нямам нищо, с какво да си гледам жената и децата, аз искам те да си имат всичко, а не да се чудя какво да им дам.. " иии пак нищо... Разбирам, да, прав е.. само че аз до 40 мога да умра 5-6 пъти, може да се откаже още 10 пъти.. той е толкова несигурен, че не знам какво да кажа..
И аз пак го чакам.. защото ако го оставя.. наранявам себе си.. Когато обичам някой, го обичам истински, правя всичко възможно, за да го знае, да се чувства така и да е щастлив.. давам цялото си същество и оценявам, че по-важно от това няма...
Надявам се болшинството да са разбрали какво искам да кажа, с обърканите ми изречения и мисли.. Извинете за това!
Как да вляза в един ритъм с такъв човек, който не може да бъде описан? Какво да му кажа, за да ме разбере правилно...? Не искам да се женя сега, нито да раждам деца.. искам да знам, че един ден когато кажа "да, искам" той да бъде до мен и да е съгласен с това... а не да ми отговаря, че нямал какво да им даде, и че времето ще покаже дали ще останем заедно.. Една връзка не се запазва сама от времето, пазят я хората, правят компроси, поддържат я... Как да знам, че той след 1 седмица няма да ми каже, аз отивам на кораб, ще се чуваме! Каква връзка е това, какво да я правя? Как да приема, че е някак си безразличен към това, че няма проблем да ме остави отново, за да работи и да си изпълни желанията? Защо не разбира, че кога един ден се качи на кораб и пред него се изправи незабравима гледка и той се огледа и види, че няма на кого да я покаже, то тогава всичко това е на празно... че е там и е видял, става абсолютно безмислено... и какво като изкара пари.. като няма приятелка, на кого да ги дава тия пари? За какво са му?
Не знам какво повече да кажа.. има вероятно още хиляди неща, но няма смисъл да ги казвам.. Ако случайно някой мъж прочете това всичко, което написах, моля да напише един коментар от чиста мъжка гледна точка и да ми каже какво да направя, за да запазя това което имаме?
Разбира се, всички, които прочетат, нека коментират..
Знам, че е глупаво и може би детско, но не знам как да го обясня по друг начин.. Пишете ми, моля!
|
