Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами променяй темата на разговора. За съчувствието, миля, че доста ти се бърка в личния живот, но секса винаги утешава, давай по-често

7.   Абе, човек! Радвай се, че още не те е изритала! Ти сериозно ли и се пишеш приятел? Или си с нея само заради забавленията в кревата? Ма е само това! Иначе нямаше да се държиш толкова тъпо и егоистично! Представям си какъв формен егоист си щом дори собственото ти семейство са налага да я утешава, че ти си си такъв, явно наистина си много зле. Замисли се! Иначе ще я загубиш и то много скоро!

8.   Виж сега, и на мен ми се е случвало и грам да не ми пука, ако майката на някой от партньорите ми вдигне кръвно, примерно. Разбирам те. Но всеки нормален човек прикрива този непукизъм, когато се отнася до роднина на своя партньор, и показва някакво съчувствие.
Имам един приятел, който е много голям непукист, по-точно е егоист със склонност към егоцентризъм. Но осъзнава ясно своя недостатък, поради което, когато някой негов приятел или жената до него, му споделя колко е нещастен/на поради еди-какви-си причини, той отива при този човек, прегръща го и в много случаи без думи показва своята подкрепа. Не казва, че му пука. Да ти кажа, всеки който го е опознал, знае че не му пука. Но поне е готов в един такъв момент да те прегърне, да отиде до магазина да ти купи кърпички или да ти налее една чаша студена вода или греяна ракия. Знаем си го какъв е, но все пак жестът на внимание ни кара да се чувстваме по-добре.
Та, намери си и ти някакъв начин, да показваш, че все пак слушаш какво ти е казано и се опитваш да бъдеш опора.

9.   От автора

Към номер 3 - на 28 съм, така че навярно съм по-стар от тебе. Не я "обичам" и това не е дума, която използвам, защото ми е просто неприятна. Харесвам момичето, яка е, има чувство за стил, умна е, също така е възпитана и мила. Интересно ми е с нея, когато сме навън тя ми говори разни неща, забавна е. Просто не ме интересуват неща от бита и и тем подобни.

Номер 4,
не, не мисля че е супер щастлива, но сама избра да бъде с мен. Тя сама си каза колко съм бил чаровен, елегантен, с чувство за хумор и така. Ще пробвам да се интересувам, но не мога да гарантирам нищо.
Относно баща и, емоциите и, кой я бил нагрубил - наистина ми е безразлично. Не се радвам, че е на легло, но не ме и грее. Баба ми и дядо ми загинаха в пътна катастрофа, когато бях малък - това не ме помръдна, защо да ми пука за него?

Към номер 5,
не мога да дам отговора, който искаш. Не се интересувам от чужди трагедии и не очаквам друг да се от моите.
Относно психиатъра, откъде мислиш че брат ми вади тези теории? Бил съм на психиатър, каза ми някое личностно разстройство, не помня кое беше.
Не съм психопат - никога не съм убивал и нямам такова намерение.

Просто питам как да я задържа, не ми се търси наново, защото тя си е доста добре. Освен проява на заинтересованост, какво друго?

10.   Хаха ти това като риторичен въпрос ли си го написал? ! Тъпо или не щом се интересуваш от нея и ти пука за нея ще ти се наложи да се интересуваш (или поне да си даваш вид, че е така) и от случващото се около нея. Иначе, въпреки че и аз съм момиче не мисля, че безкрайните разкази за това как е минал денят, кой какво е казал, кой какво е направил, коя какво си е купила, с кого е спала, кой нокът си е счупила, коя е надебеляла, коя е отслабнала са подходяща тема за разговор и представляват някакъв интерес. Но, когато става въпрос за семейството и и е нещо важно можеш поне да я изслушаш. Освен това щом е споделила нещо такова с теб значи ти има доверие и мисли, че може да разчита на теб - което ако имаш чувства към нея би трябвало да те радва.

11.   Авторе, заеби горните коментари и слушай батко си.

На първо място другия път не ги намирай в чалготеки и барове, от личен опит ти казвам, че това е много сконфузна грешка. За секс да, обаче за връзка надали.
Второ: Никога, ама никога не позволявай да те превъзпитават. Ти си това което си и както при всеки човек, това са твоите плюсове и минуси. Очевидно не се интересуваш от блудкави приказки от общ характер, към които приятелката ти има афинитет, което нито е за осъждане, нито за катерене.
Трето: Никога не позволявай на жена да ти вдига скандали. Самите скандали могат да нямат нищо общо с казаното от нея, тоест да си е нервен потребител по принцип. Позволиш ли да ти вдигат скандали, то тва значи че са ти се качили на главата.
Четвърто: Очевидно майка ти не я харесва, щом и говори такива неща за теб. Като повечето майки, тя няма да тръгне да ти казва какво мисли за нея, защото мъжете сме някак автономни и правим каквото и наумим. Може би за това я кара да те напусне, което според нея е по-добре за теб.

Общо взето според мен нямаш проблем, Просто и кажи че при следващ скандал или опит за превъзпитаните може да хваща гората.

14.   Не питайте как да я задържите, а как да се промените вътрешно. Това не е критика в никакъв случай, а препоръка. Така или иначе егото си е част от вашата същност, то не е нещо лошо, но то повече руши, отколкото създава, просто го насочете в конструктивна насока.

Когато в центъра на едно същество се намира егото, съзнанието и емоционалният живот се намират в спазъм. Обхванати сте от страх и постоянно се защитавате. Докато сте в егоистичния етап, винаги изпитвате недостиг на нещо голямо. Основата на вашите мисли, чувства и действия е черна дупка, празно, което никога не може да бъде запълнено достатъчно. Това е дупката на страха, място криещо се в сенките, защото го избягвате несъзнателно. Там е пусто и смътно го осъзнавате, но нямате желание да разберете причините.

Усещате се като безсмислено отцепено парче, което няма цел. И ако на повърхността криете своя страх, косвено го усещате, като сянка. Хората се ужасяват от срещата с вътрешната пустота или от пълното й осъзнаване. Ужасяват се от изследването й.

Стратегията на егото е да мине проблема по периферията, вместо да навлезе в центъра. Егото се стреми да реши проблема като насочи вниманието навън. Опитва се да облекчи болката с подхранване с външни енергии. Ето особено любимите: признание, власт, възхищение, внимание и т. н. Точно по този начин егото намира отговор на дълбокия стремеж за единство, безопасност и любов на душата.

То отбелязва нуждата от любов и безопасност, но се стреми да намери отговора без да се срещне с вътрешния страх.

преобразува потребността от любов в потребност от одобрение и признание от другите хора. Превръща потребността от единство и хармония в потребност от превъзходство и от необходимост да бъдеш по-добър от другите. Щом започнете да мислите, че за да бъдеш любим, трябва да се възхищават от вашите постижения, повече не ви е нужно да търсите любовта вътре в себе си - просто сте принудени усилено да се трудите! По този начин егото се опитва да запази запушалката на бутилката със страха.
Изначалният стремеж към любов и щастие се изкривява и превръща в желание за признание. Постоянно търсите външна оценка, която ви дава временно увереност. В действителност съзнанието ви е фокусирано върху външния свят.
Разчитате на чуждите преценки и сте много обезпокоени от мнението им за вас. За вас са много важни, защото от това зависи собствената ви самооценка. В действителност, усещането ви за собствената ви ценност става все по-ниско и по-ниско, понеже предоставяте своето могъщество на външни сили, които ви преценяват по външното ви поведение, а не какви сте в действителност.
Между другото, усещането на дълбоко затаената самота и отделеност не изчезва. Напротив, усилва се, защото отказвате да му обърнете внимание. Това, на което не обръщате внимание, става вашата „тъмна страна”. Страхът, гневът и негативизмът могат да се „разхождат” във вас и да ви влияят, като усилват нежеланието ви да надникнете навътре.
Егото може да бъде много упорито, подтискайки конкретни състояния, интуицията и чувствата; то не се предава лесно.
Това, което възприемате като зло във вашия свят, е винаги следствие вкопчването в личната власт. Не искате да прекратите контрола и да приемете вътрешния страх и тъмнина.
Първата крачка към просветлението е да отстъпите пред това „което е”. Просветление означава, да позволите на всички свои аспекти да застанат под светлината на съзнанието ви. Просветление не означава, че напълно осъзнавате всичко, което е във вас, а че имате желание да се срещнете с всеки свой недостатък.
Просветлението се сравнява с любовта. А любовта означава да се приемете такива, каквито сте.

Вътрешната тъмнина, чувството за отделеност в дълбините на душата, от което с страхувате толкова много, са временни. Егоистичният етап е само една крачка в развитието и разкриването на съзнанието.

Егото предлага начини за решаване на проблемите (страха или усещането за самота); то пренасочва вниманието от „това, което е вътре”, към това „което може да се получи от външния свят”. Това не е истинско решение на проблема, макар и да дава временно облекчение. Властта и контролът над обкръжаващите може да дадат временно удовлетворение или „разтоварване”. Това е краткотрайно усещане, че сте любими, че ви се възхищават и уважават. За известно време това дори заглушава болката. Но това усещане е временно и отново трябва да се стараете да сте още по-добри, по-приятни и полезни.
Моля ви, разберете: под егидата на егото можете да бъдете приятни и отблъскващи, да давате и вземате, да доминирате и да се подчинявате. Но всичко, което давате и ви се струва, че е безкористно – е подсъзнателна молба за внимание, любов и признателност от страна на този, на когото давате. Грижейки се и давайки постоянно, просто прикривате от себе си това непризнато свое желание. Затова, за да разберете, какво е доминиране на егото, съвсем не трябва да си мислите за такива тирани като Хитлер и Садам Хюсеин.

Доминирането на егото можете да разпознаете по нуждата от контрол. Например, ако искате определени хора да се държат по някакъв определен начин. За да се случи това, използвате определени прийоми на поведение. Например, отстъпчиви сте, приятни и опитвате да не нараните нечии чувства. Зад такова поведение се крие желанието за контрол. „Няма да се обявя против, защото искам да ме обичаш”. Такава линия на поведение се базира на страха. Страхът, че сте зависими от някого, страхът да не бъдете отблъснати и да останете самотни.

Докато егото управлява душата ви, за да се чувствате добре, ще ви е нужна енергията на другите. Струва ви се, че заслужавате вниманието на другите или на някаква външна власт. Не можете да разчитате на постоянната вярност на тези, на които разчитате, независимо дали е съпруг, началник или родител. Ето защо ви се налага да работите „постоянно”, винаги да бъдете нащрек, за да получите „порция одобрение”. Това обяснява, защо през егоистичния етап, умът е постоянно възбуден и нервничи.

Краят на егоистичния етап се характеризира с това, че душата започва да осъзнава, че някои неща се повтарят отново и отново, като един и същ цикъл от мисли и действия. Егото губи властта си тогава, когато душата се умори и износи от постоянната борба за илюзорно съкровище

Доколкото сега за контрол и поведение се изразходва много по-малко енергия, освобождава се енергийно пространство, позволяващо нов, друг вид опит.

Отначало, навлизайки в този етап, можете да усещате в себе си голяма умора и вътрешно опустошение. Това, което по-рано се е оказвало важно, сега изглежда напълно безсмислено. Също така, без видими причини, на повърхността излизат страхове. Това може да е страх от смъртта или загуба на близките. Може да има гняв от ситуация на работата или в брака. Всичко, което е изглеждало очевидно, сега предизвиква съмнение.
Накрая идва това, което се опитва да предотврати егоистичното съзнание.
Запушалката на бутилката изхвръква и изригват всички неконтролирани емоции и страхове, навлизайки в съзнанието и посявайки семената на съмнението и смущението. До този момент основно сте функционирали на автопилот. Много основни мисли и чувства са се формирали автоматично; приемали сте ги без въпроси. Това е осигурявало на съзнанието единство и стабилност. Обаче, когато съзнанието расте и се разширява, личността се раздвоява. Едната част се опитва да запази старото, другата се съмнява и се наранява с такива неудобни чувства като гняв, страх и съмнение.
Затова разширението на съзнанието, което става в края на егоистичния етап, често се възприема като развалящ удоволствието неканен гост, нарушаващ играта. Новото съзнание подлага на съмнение всичко, което по-рано е изглеждало очевидно и събужда емоции, с които не знаете как да се справите. Когато започнете да се съмнявате в основните мисли и действия на егоистичното съзнание, в съзнанието ви навлиза другото ви аз. Това е вашата част, която търси истината, а не властта.
Да живееш под диктата на егото е много подтискащо. Служите на малък, пълен със страхове диктатор, чиято цел е да властва и контролира, не толкова над обкръжението, колкото над вас

Ако егото диктува „бъди приятен и внимателен, за да завоюваш симпатиите на хората”, вие системно ще подтискате чувството на недоволство и гняв. Щом започвате да се съмнявате в жизнеността на тази диктатура, подтиснатите емоции избиват навън. Чувствата не се управляват с подтискане. Колкото повече ги подтискате, толкова по-жизнени стават и набират сила.

Изследвайки това, което чувствате действително, вместо това, което предполагате, че трябва да чувствате, възстановявате спонтанността и честността – тази част от себе си, която се нарича „вътрешно дете”. Контактът с истинските чувства и емоции ви насочва по пътя към освобождението. И започва преобразуването в съзнание основано на сърцето.

15.   "не, не мисля че е супер щастлива, но сама избра да бъде с мен. "

Викаш сама си е избрала да бъде с такъв егоист и дърво като теб, затова сега да си търпи последствията... Тъй де, теб нали изобщо не те вълнуват чуждите проблеми...

"Тя сама си каза колко съм бил чаровен, елегантен, с чувство за хумор и така. "

Поредното егоистично и нарцистично изказване. Теб тя изобщо не те вълнува, интересува те само колко велик изглеждаш ти самият в чуждите очи... Ти просто имаш нужда от някого, който да ти дава дневната доза самочувствие и да те събужда с думите "Колко си велик и прекрасен! ". Но всички около теб виждат какъв си ти всъщност, и това ги отблъсква. Всички освен нея. Тя е тази, която сляпо помпа твоето самочувствие. Ясно се вижда страхът ти, че ако я загубиш, няма да има кой да храни егото ти и ти ще бъдеш смачкан от действителността. Защото егоистите имат нужда само от едно - внимание. И когато го загубят, те се чувстват като нищожества. Ти не само, че не я обичаш, ти дори не се интересуваш от нея, за теб тя е просто един вид консуматив. Смачкваш нея, за да се чувстваш ти самият значим.

"Просто питам как да я задържа, не ми се търси наново, защото тя си е доста добре. Освен проява на заинтересованост, какво друго? "

Поредното доказателство, че нямаш абсолютно никакъв интерес към нея... За теб тя е просто красив предмет ( начина, по който я описваш, е точно все едно изреждаш характеристиките на компютъра си ), който хем те храни като личност, хем стои добре до мушкатото в хола, затова ти просто искаш да я притежаваш. И ни пишеш всичко това, защото искаш ние да ти дадем инструкциите за употреба, за да я задържиш ( много точен глагол за притежание си използвал, все едно ще я връзваш за гардероба в спалнята да не избяга ). Ами съжалявам, няма такива, всичко излиза от сърцето, а щом твоето е празно, тогава нямаш работа с нея. Теб не те интересува собственото ти семейство, камо ли чужд човек. Дори и пред нас се перчиш с възрастта си, за да ни покажеш, че си "нещо повече" от нас, и това отново да подхрани самочувствието ти. Само дето на тази възраст да задаваш подобни малоумни въпроси наистина означава, че си в болестно състояние, както ти е казал психолога, но ти, естествено, не го взимаш насериозно, защото подобни твърдения само противоречат на твоето "величие", и затова автоматочно ги отхвърляш. Най-доброто, което можеш да направиш, е да я освободиш от твоето робство, но ти естествено няма да ни послушаш, защото без нея ти отново би се превърнал в онова нищожество, което си бил досега.

Психопат си, и сега може и да не убиваш, но никой не знае как ще реагираш, когато тя поиска да се разделите. А това, уверявам те, неизбежно ще се случи. Иначе, бъди сигурен, изкуствената заинтересованост се долавя много бързо, така че метода няма да действа дълго. Даже само ще влоши нещата.

16.   Просто ти не си готов за сериозни отношения. Винаги съм казвала едно- не съдя бройкаджиите, защото те поне видно заявяват какви са, и момичетата не очакват нещо друго от тях.
Иначе така е във връзките, важно е да си загрижен за другия, но ако не го чувстваш, просто няма смисъл да се преструваш, че си. Излизай и се забавлявай, явно си още много млад, за да разбираш необходимостта от това да си помагате един на друг и още не разбираш, че човекът не е играчка. Това не е само хубаво момиче, на което да се радваш и да го прегръщаш, не е конструктор, с който си играе 5-годишното дете, който впоследствие разпиляваш по пода без да ти пука къде са парченцата. Това е друг човек със своите собствени тревоги. Кой е казал, че връзките са лесни? Не, не са. Но пък затова те ти дават нещо друго, което е специално и което ти още не си способен да разбереш. Тъй че остави сериозното настрана засега.

17.   номер 11 стана ми много интересно едно нещо от коментара ти и ще те помоля да споделиш мнение от лично любопитство ..защо реши че майка му не я харесва след като говори против него пред нея ..интересно ми е защото имам подобен фактор във връзката си ...:)благодаря :)

18.   Автор:

Еми стана каквото стана. Пак поредното лиглене от нейна страна, този път защото не съм искал да дойда с нея и да взема татенцето и от Пирогов (кога ми стана това задължение, не помня). Та най-накрая ми омръзна от лигавщини и и ударих шамара. Заслужаваше си го. Както и да е, познатото клише от филмите: погледна ме невярващо, докосна бузата си, насълзи се и си тръгна.

Наистина ми омръзна от такива детинщини. Все тая, за тези които искаха да се разделим, радвайте се. Благодаря на тези, които дадоха съвет, особено на 11.

19.   Досега си мислих, че си обикновен егоцентрик, ама ти верно си безнадежден социопат. Утре ще пишеш:

Еми стана каквото стана. Един нещастник се държа като дете. Та най-накрая ми омръзна от детинщини и му вкарах ножа в гърлото. Заслужаваше си го. Както и да е, познатото клише от филмите: погледна ме с ужас, хвана се за гърлото, разкървави се целия и падна.

Наистина ми омръзна от такива детинщини. Все тая, за тези които искаха да убия някого, радвайте се. Благодаря на тези, които дадоха съвет, особено на 11.


Ужас, ти просто ме потресе. Не даваш и 5 пари за никого. Само едно не мога да разбера - толкова ли омраза и страх има в теб и толкова ли любов не си видял поне от родителите си в ранното детство? Чел съм за живота на Чикатило и твоите възгледи досущ се припокриват с неговите. Чак ме побиват тръпки от теб.

20.   Представи си следното. Утре се разболееш ти, боли те ужасно, измъчваш се, в болница си и кажеш на баща си да речем да те вземе от болницата или да ти подаде водата например, че не можеш да станеш от леглото от агония. Тогава той ти казва "стига с твоите лигавщини, долно мрънкало" и ти вкарва най-здравия си тупаник между краката ти, за да добави още болка към и без това силната такава. И после ти казва: точно като по филмите - гледаш ме невярващо и се държиш за топките от болка.

Ето така се е почувствала тя, разбери го и се постави на нейното място. О, да, забравих - не можеш да чувстваш.

Е, радвам се, че поне момичето се е освободила от твоето присъствие. Нищо лично, ама ти имаш проблем, приятелю. Ама толкова сериозен, че и до утре да ти обяняваме, ти дори няма да го осъзнаеш. Не да го осъзнаеш, ти дори няма да допуснеш и за секунда, че може и да има шанс 1 на милион да сме прави.

21.   От автора към 19:

Не съм убиец, нямам и намерение да бъда, най-малкото не ми се лежи в затвора. Както сам каза, човек убива от страх, омраза, нужда и др. Не изпитвам омраза към никого, нито страх.

И прекрати тези холивудски клишета - мама и татко не го обичали, станал сериен убиец. Нямам никакви травми в детство или другаде. Погледнато отстрани, те ме обичат (вече не толко, де), колкото всички нормални родители.

Казах вече обаче - "обич" и "съжалявам", това са две думи, които аз не търпя и не употребявам. Не изпитвам обич, никога не съм и няма да. Не чувствам съжаление към никого. Това са празни думи за мен.

Побивали го тръпки... разплачкай се ако искаш. Но я ми кажи - дълбоко в себе си, не искаш ли да си като мен? Поне и малко? Да не ти пука, да не те е реално страх? Знаеш ли колко хора са ми мрънкали как връзките им, отношенията им с приятели и идиотщини ги стресирали? Това ми е спестено.

Утре нашите може да умрат, както умряха баба ми и дядо ми. Ще бъда ли щастлив? Не. Ще съжалявам ли? Не. Имам си вече работа, изкарвам си сам парите, имам си апартамент - не съм зависим от тях, те вече са ми ненужни.

Не чувствам нищо към околните, добро или лошо. Единственото чувство, което мога със сигурност да кажа че реално съм изпитвал, е гневът. Но и по това работя, отдавна не съм толкова агресивен като преди. След като ти се драматизира и искаш да ме демонизираш, използвай и определението на по-бившата ми ако щеш - "студен и кух", все ми е тая така или иначе.

22.   Нещастник! Добре, че си е тръгнала! Жалко, че все пак си успял да я удариш преди това, нищожество! Дано останеш вечно сам! Особено на старини!

23.   "И прекрати тези холивудски клишета - мама и татко не го обичали, станал сериен убиец. " Не са клишета, а чиста психология.

"дълбоко в себе си, не искаш ли да си като мен? " Добре, ще ти кажа истината. Не искам, защото бях такъв и ми костваше много терапия, докато се излекувам. Затова ме побиват тръпки - от страх да не се върна там. Определено не искам да се връщам в същото положение. Не те демонизирам, ти просто не си на това ниво на съзнанието, за да изпитваш някакви положителни емоции. Не си виновен, а трябва още път да извървиш.

Запомни ми думата, там, където отиваш, аз от там се връщам - ще дойде ден, в който ще си много много самотен, ще си с друг акъл и тогава ще осъзнаеш какъв си бил в действителност. Не го осмисляй сега, защото няма смисъл. Просто го запомни и един ден си го спомни.

В теб има много страх да знаеш. Само че е много надълбоко в теб и не го осъзнаваш. Всичко това вкл. и гневът са отражение на този страх. Възможно е страхът да е от самотата - затова не се обвързваш, затова не изпитваш емоции, от страх да не те отхвърлят и наранят. Може би си загубил някого, може би някой близък те е наранил, не знам. Но не се заблуждавай, има много страх в теб. Ти си мислиш, че така се застраховаш от нараняване, но всъщност се обричаш на самота и се навираш точно в това, от което се страхуваш.

Знам, че не ме разбираш сега. Не си го слагай на сърце, сам ще го разбереш някой ден. Само ми запомни думите, нищо друго не искам. Един ден сам ще си ги спомниш. Но ако си спомниш по-рано, може и да не е толкова късно да се поправиш.

Самият факт, че споделяш тук, говори, че имаш проблем, на който вероятно търсиш решение. А в същото време ни убеждаваш, че нямаш никакъв проблем и си си добре така.

От патил

24.   Би ли отговорил на коментара под номер 20? Ще ми любопитно да разбера какво мислиш по въпроса.