При нея без любов.
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2178 пъти
Първо искам да кажа, че съвет не искам. Мисля просто да видя и още някое мнение освен моето.
Преди около 6 месеца се запознах с едно момиче, тя си имаше приятел, но ние си паснахме по характер и започнахме да излизаме. След около 2 седмици - я целунах и малко след това, го правехме. Един месец след това, усетих, че всеки от нас, започва да се превързва силно към другият. Аз не бях готов и реших да избягам от нея. Покрих се - Но не, тя не ме остави, то бяха съобщения, то бяха лични търсения, родителите ми - накрая ме обедиха поне да поговоря с нея. Съгласих се с мисълта да и кажа, че сме имали добри моменти, но забавлението е свършило. И я зарязвам просто, щото не ми се занимава с нея. Но, не за нея, бе твърде късно. Беше си объркала живота, твърдеше, че аз съм виновен за това. И наистина когато я срещнах, тя беше страхотна ученичка ходеше по олимпиади, печелеше медали. Но един месец след раздялата ни, и спомен не бе останало от нейните постижения. Плачеше и хлипаше, искаше ме. Както и да е пак тръгнахме. Тя взе да се съвзема.
Вторият път се влюбихме много, предложих и да се оженим като направи 18г. Тя прие. И радостна се похвали на родителите си, които реаргираха прекалено остро. Заплашха ме със съд, не че се отказах да съм с нея. Стреснах се, но от инат, да видят родителите и, че няма да мине на тяхната не се отказах. Обаче те заплашиха и нея и тя със сълзи на очи ми каза, че иска да скъсаме. На мен съответно не ми хареса това и ? се развиках, последваха още няколко скандала, в който тя се оправдаваше, когато и се карах, че слуша родителите си, вместо мен. Но явно те, я бяха заплашили сериозно, защото тя не можеше да зареже родителите си и да дойде да живее при мен. То не че можеше да дойде, че щяха да я изведат с полиция. Но както и да е. Ядосан и тъжен се отказах от нея, блокирах я от всякъде. Тя в това време, тръгна с друго момче, което родителите ? одобряваха. Уж бил по на нейната възраст. Да де но в скоро време скъсаха.
И след още 2 месеца ми се обади искала да поговорим. Аз не бях вече против нея, и си казах, защо пък не. През тези два месеца, тя бе се сринала прекалено. Не ходеше на училище, бе проспуснала вече 1 месец от училището. Бе се изпокарала със семейството си, не искаше да ги вижда вече, бе живяла от 1 месец на квартира, сбила се с нейната приятелка, нанесла лека телесна повреда. Влязла в лоша група. Голяма каша, бе забъркала. Пак твърдеше, че ме обича, пак хлипаше и плачеше. Обясних и свободно и аргументирано, че не бива да сме заедно. Опита да се самоубие. Обадиха ми се от болницата, посочила мен като близък. Като я видях в болницата, я прегърнах, целунах, казах и че всичко ще се оправи. Не бе лесно и доста пари хвърлих да и оправя кашите. Обаче криво ляво успях да я върна, към нормален живот. Обедих я да се върне пи родителите си, те обаче отказаха да я приемат. И я заведохме при сестра ?. И тя не бе много радостна да я види, но поне я прие. Посъвзе се момичето. Но тъй като ми направи оня номер с родителите ? преди. Си казах, че вече не искам да се влюбвам в нея и не се влюбих. Нищо, че тя кисне често у дома, а аз често и купувам цветя, мечета, плющени играчки и казвам, колко много я обичам. Но няма никаква любов в мен. И се чудя що съм с нея. Ама ей така, щот засега не намирам нищо по - добро. И си я имам за трофей, задето тя избра мен, пред родителите си. Искам да им кажа, видяхте ли не мина на вашата. Ама... айде не се заяждам, не искам тя да знае, че съм против родителите ?. Не я обичам, и все по - често се заглеждам по други, особено съм харесал едно момиче за сега и ако тя откликваше, както ми се иска, щях да зарежа моята, но... Онова момиче е прекалено умно, за да си позволи нещо с мен.
Иначе сегашното момиче. Е добър характер - допада ми, избягва да се караме, слуша ме, грижи се за мен, задоволява ме, угажда ми. Твърди че ме обича много и не си представя живота, без мен. Не знам какво искам от нея, всичко си е в ред при нея. Ама няма ги чувствата. И постоянно се съмнявам в нея, щот аз като я лъжа - си мисля, че тя също ме лъжи. Лягаме двамата и аз се чудя, докога ще продължавам, после идва другият ден.
Много ми е тъпо така! Но не искам и да я зарязвам, не докато не реша окончателно, че не искам да съм с нея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: ab05a2c97e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Винаги има последствия от мъжката простотия! Мъже бъдете готови да си ги сърбате, безплатен обяд няма

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 11804a9c67

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами не знам какво толкова си направил за нея (или какво си мислиш, че си направил) и дали тя наистина е била толкова влюбена, че да посегне на живота си, но според мен в момента и двамата постъпвате доста егоистично. Тя постоянно ти казва колко мн те обича и не може да живее без теб (нищо лично ама надали) и предполагам малко или много така се чувстваш отговорен за нея. Ти пък, както сам казваш, си с нея, само защото не се е появило нещо по-добро. Изводът е, че просто взаимно се използвате.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 01d95588b9

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Вярно е, че не ти трябва съвет. Обаче и меродавно мнение не би могъл да получиш тук. Нуждаеш се не от мнение, а от точна диагноза.

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: 6c21732c77

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Абе пич ти на колко си? въпросното момиче на колко е? и аз бих избрала родителите си пред някакъв си... тва че го обичам, и той ме обича.. нищо не е вечно :)

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 3ecc5fb385

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   И ние какво да направим, да решим вместо теб ли?

 

...