Изход?-развръзка
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2232 пъти
http://spodeli.net/6/story-59620.html ето и завръзката за тези , които не знаят за какво става въпрос.Най-накратко - разделих се с това момиче и изминаха вече няколко месеца от тогава.Взаимоотношенията с родителите ми , с баба ми и с дядо ми , и с нея се изостриха неимоверно много.Бях под постоянно напрежение , да не говорим за десетките безсънни нощи в скандали, дори се беше случвало да ми заключат вратите и да се окажа сам на улицата за нощта...вследствие на постоянния стрес започнах да имам някои сериозни здравословни проблеми свързани с кръвното налягане-вдигах го до 170/100 , получавах паник атаки и психози.Почти бях полудял!Намирах се между чука и наковалнята...семейството ме тегли от едната страна , приятелката ми от другата.С нея пък постоянно бяхме в някакви конфликти и не се спогадждахме , но като че ли в това беше и чарът на връзката ни...тя си остава първата ми любов :) .Та в крайна сметка реших , че не мога повече да продължавам по този начин и трябва да предприема някакви промени, а целият ми източник на проблеми беше тя.За мен беше немислимо да я оставя, но трябваше да го направя.След това опитахме отново за много кратък период от време и окончателно се разделихме.Раздялата беше много драматична и тежка , както за мен , така и за нея , няма да изпадам в подробности.Дълго време след това ми беше много трудно при положение , че сме и от един клас и се налага всеки ден да се гледаме...но така явно трябваше да стане...понякога се питам и ми е интересно как ли минава и нейният ден и дали бихме се събрали отново?Но може би така е по-добре , знам ли...аз съм зодия телец , а тя близнаци.Уверих се наистина , че зодиите имат значение сега-докато аз съм малко по-земен , тя хвърчи и се получаваше така , че винаги или аз я дърпах надолу към земята или тя мен нагоре ме теглеше и никой в края на краищата не се чувстваше в кожата си.След нея бях с няколко момичета, безразборни връзки и т.н. ...просто търсех някакво разнообразие и исках да я забравя, но няма как да стане :) просто болката постепенно отшумява , но първата любов никога не се забравя.Сближих се повече със семейството си и осъзнах , че каквото и да става те са хората , които никога няма да ми обърнат гръб , дори да го заслужавам и винаги ще ме обичат, затова и няма смисъл да бъда срещу тях , въпреки че понякога разликите в поколенията са толкова големи , че влизането в премеждия е неизбежно.Започнах да влагам цялата си негативна енергия в по-градивни неща, искам да се развивам , да уча , да получа добро образование и да следвам по-нататък, тренирам отново, пиша си на отделна тетрадка всякакви мисли и разсъждения каквито ми щукнат или каквото ми тежи.Като цяло станах много по-олегнал и придобих доста по-земно светоусещане.В началото се социализирах отново , започнах да общувам с много хора, създадох доста нови приятелства , контакти и връзки , но вече ми омръзна и като че ли се позатворих, харесва ми да прекарвам време със себе си , да разбера кой съм , да откривам нови и нови неща за себе си и за възможностите си; опитвам се да максимално да използвам капацитета и възможностите си и ненавиждам загубата на време и лентяйството.Трудно ми е да намеря съмишленици в малкия град , в който живея ...просто средата е изключително потискаща и може би затова спрях да общувам толкова с останалите.Повечето мой набори, пък да не говорим , че и много по-малки нямат абсолютно никакви цели в живота и водят едно безсмислено съществуване.Единственото , което ги интересува е да се напият , напушат , надрогират и нищо друго; никакви стремежи и целенасоченост.Разбрах , че чувствата се нещо изключително непостоянно и това , което чувстваш сега , не е това , което чувстваш в следващия момент, затова трябва да се залага на разума.Освен това научих , че в една връзка е от жизнено значение да се спогаждате с партньора си , особено що се отнася до по-сериозни взаимоотношения , а любовта няма толкова общо...така или иначе рано или късно връзката ви се изчерпва.Даже може би смея да твърдя , че живеем в такива динамични времена , че се налага да сменяме партньора си на няколко години-в началото за да се срещнете и да се появи някакъв интерес , вие имате някакви сходства , нещо което ви свързва , намирате общ език.Но впоследствие , с времето плавно поемате по-различни пътища и се променяте под влияние на нова среда , обствановка , работа , хоби , ако щете дори и т.н. .Тогава вече вие не сте хората , които сте били в самото начало и връзката ви става взаимнонатоварваща.Появяват се различия, губите общ език , отношенията ви се изострят и от това постоянно враждебно отношение се губи и привличането.Затова вече видя ли някакви различия и , че не си пасваме , просто сменям партньора.Много е важно и да не се променяте един друг...като променяте някой и го притежавате буквално , вие го изтръгвате от неговата среда и той губи своята идентичност и индивидуалност.Това е от мен засега , ако има интерес може да напиша друга част по-подробно за промените , които настъпиха и как се справих :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 29 дни hash: dd6bf6c775

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   "Дали всичко започна онази вечер? Имам толкова много въпроси? Дали си спомняш за мен, мислил ли си, сещал ли си се... или си ме забравил отдавна. Значех ли нещо за теб, обичаше ли ме поне наполовина колкото те обичах аз? Защо пиша това, защо не мога да те забравя, защо все се връщам назад... в миналото, когато бях щастлива. Защо се получи така? Не знам от къде да започна. Искаше ми се да опиша нашата история, но не знам как. Не намирам сили, седя си сама на покрива и се взирам в далечните точки на града. Колко ли много истории има като нашата, колко ли много мъки е споделил този невзрачен град? Но дали нашата история е като на другите? Защо не си тук, за да ми отговориш поне на един от всичките въпроси, кънтящи в ума ми, през всички безсънни нощи? Защо не съумяхме да съхраним пламъка на любовта си? Защо, защо, защо... Веднъж ще си позволя да съм слаба, жалка и безпомощна, само веднъж, само заради теб. Минаха дни, минаха месеци, познавам мъката, мъката на хората. Сблъсках се с нея от самото начало на моя живот. Обичах да споделям мъката на хората, утешавах ги, помагах с каквото мога. Ами сега? Как да се справя, кой ще помогне на мен? Рядко признавам, но сега имам нужда от помощ, може би имам нужда само от твоята помощ. Помогни ми, дай ми знак където и да си, а аз ще те потърся където и да съм, защото съжалявам, защото те обичам, защото помниш ли ти все още си "това, което искам". Искам си те отново, прости ми любов моя, обичам те до болка, обичам те такъв какъвто си. Ти ще останеш вечно в сърцето ми, с теб разбрах какво е "да обичаш и да страдаш". Не ме забравяй, знам, че аз те нараних, прости ми... " 27. 05. 2014 Тогава аз реших да напиша нещо мое за нещо незабравимо и за пръв път от камара време се зарових в сайта (по принцип ровехме двамата ;дд) и какво да видиш. Хубаво е като си спомня човек :)

 

...

преди: 10 години, 28 дни hash: e27505ff75

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   от автора: ;оооооооооо стоя , гледам и не мога да повярвам , почти не се разплаках ;дд някак си имах усещането , че ще попаднеш на това , не знам...странно...не знам как да започна разговор с теб , нямам представа просто как гледаш на нещата , как си се променила, какво мислиш...

 

...

преди: 10 години, 28 дни hash: f14bb16b0c

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Авторе, браво за всичко, което си постигнал! Със сигурност не ти е било никак лесно. Може ли да ми кажеш как се справи с кръвното, паник атаките и психозите, че и аз имам подобен проблем?

 

...

горе^

преди: 10 години, 27 дни hash: 3231d3a991

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   ами, ходих по лекари нагоре-надолу, правиха му куп изследвания и нищо. Всеки твърдеше, че високото кръвно налягане е на нервна почва. Просто намалих стреса и спрях да у потребявам каквито и да са стимуланти (кафе, хранителни добавки и т. н. ). А паник атаките продължиха доста по-дълго и основните симптоми бяха доста неприятни-обща обърканост, чувство за ирационална реалност, задух, ирационален страх и сърцебиене. Те отшумяха с времето като лекари ме бяха посъветвали на пия един успокоителни Седатиф, които пиех в началото редовно, а след това само при нужда. Има една техника, която е изключителна ефективна за прилагане при паник атаки, към която подходих със скептицизъм, но в действителност се оказа, че действа-при паник атаките е характерно едно вглъбяване навътре, затова трябва да отклониш вниманието си към нещо навън. Опитай да речем винаги, когато получиш пристъп да речем да броиш червените коли около теб или дървета и т. н.. Като цяло обаче паник атаките са сигнали на тялото за наличен стрес или остатъчен такъв, затова просто елиминирай всякакви излишни вълнения за известен период от време и си дай една пълноценна почивка

 

...

преди: 10 години, 27 дни hash: bbbf100a2b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   странно как се събрахте тук деца, не знам какво да ви посъветвам точно. От написаното виждам, че все още изпитвате чувства един към друг. Много сложна ситуация с родителите на момчето и конфликтите между вас.

 

...