Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не ми е ясно защо презираш съпругът си? ! Както описваш нещата този М. е май семеен приятел или нещо подобно, а това е супер гнусно. Казваш, че с мъжът ти сте в идеални отношения, но за мен ти не го уважаваш изобщо, просто ти е удобен. Чудя се на някои хора как с лека ръка захвърлят на вятъра семействата си, при положение, че самите те твърдят, че всичко им било наред!

7.   Не рaзбрaх зaщо нa моменти дори презирaш мъжa си... зaщото ти имa доверие и не реaгирa, зaтовa ли? !
Женa съм! Жaлкa си и не зaслужaвaш мaй този твой съпруг!
Вярвaй ми, че зa пръв път реaгирaм тaкa тук в сaйтa!
Еднa от стотиците причини дa обичaм съпругa си е именно взaимното доверие.
И зa миг не могa дa си предстaвя дa " убия " нещо тaковa зa едното е... е. A ти дори " презирaш" нa моменти...
Внимaвaй, дa не ревнеш утре зa спокоен мъж, доверен приятел, също кaто нaстоящият, евентуaлно бъдещ екс!

8.   Ако искате да се отървете от изкушението.. –Отдайте му се!!!

9.   Много хейт се изля върху мене, но нищо. То аз самата не се харесвам такава, как да очаквам непознати да ме харесват. Имам само една молба: Хора, четете по внимателно.
И все пак, няма ли някой който е/е бил в такава ситуация, за да се подкрепим взаимно?
Благодаря на коментиралите. Повярвайте ми, бих искала да ви обясня как се чувствам, да разкажа подробно всичко, но не знам има ли смисъл. Всеки тъй или иначе гледа през собствената си призма, залавя се за една дума и хули ли, хули. Пак казвам, имам прекрасно семейство, прекрасен съпруг, но един емоционален "тумор" ми пречи да им се радвам. Не искам да бъда с М, няма и да бъда, чудя се обаче, щом след 2 години и половина не ми е минало това тъпо увлечение, колко още време ще ми трябва? И не, не съм патка, гъска, юрдечка, или каквото и да е друго пернато. Аз съм просто човек като вас.
Сега малко за прословутото "презрение". Номер 5, аз не съм предприела никакви мерки, защото страшно държа на семейството си. Решителност не ми липсва, повярвай. Но има моменти, в които обвинявам този мой толкова идеален според вас съпруг в безразличие и безхаберие. За вас, за теб 5, това може би се дължи на безграничното доверие, което има в мен. Аз понякога се чувствам така, сякаш на него малко му пука и не му се занимава да си помръдне пръста и да запази жена си от чужди стремления. Сигурно ще си навлеча още хейт, но аз и без това не очаквам цветя и рози :) Аз не изпитвам презрение към съпруга си през цялото време, просто понякога безхаберието ми прилича на страх от поемане на отговорност и на мързел да отстоява своето. Но така като чета, може би не съм права, може би той наистина просто ми засвидетелства безгранично доверие. И аз го оправдавам!!! Вие за какво ме съдите? Че 2 години се опитвам всячески да избягвам нещо, което искам, за да запазя всичко, което имам? Кога съм казала, че искам някой да ме чеше, където и да било? Аз искам просто да се отърва от изкушението, без да му се отдам. Възможно ли е?
И пак за твое сведение, номер 5, изглежда май ти най-много ме жегна с тоталния си отказ да вникнеш в написаното от мен, М. в момента е депозирал молба за развод, и той ще е факт до края на месеца. Но не заради мен и не в това е въпроса. Разведен или не, аз няма да съм с него, искам просто да престана да го искам.

10.   Ами спираш да се виждаш с него и лека полека проблемът ти ще се реши. Не каза обаче дали обичаш съпругът си, защото ако наистина го обичаш, няма как да обичаш и другия. Ако аз бях на мястото на мъжът ти, щях да постъпя по абсолютно същият начин. Щах да те оставя, да видя колко далеч ще стигнеш. Един човек реши ли да направи нещо, колкото и да го пазиш, колкото и да му се молиш, той ще го направи, така че мъжът ти постъпва правилно.

11.   Не е възможно да се отървеш от изкушението, без да му се отдадеш. Ти, всъщност, си отдадена – мислите ти са там, другото е подробност и няма значение. Наистина няма значение дали физически ще имаш този мъж или не. Физическата близост може да отприщи разрушителен ураган от емоции, но може да подейства и отрезвяващо. Това, обаче, не е проблемът ти, защото става дума за душата ти, а не за тялото.
Трябва сама да си дадеш шанса да ти мине. Ти ще намериш начина, защото за всеки човек и за всяка ситуация той е различен. Две години и половина са много време. Разбира се, че не става въпрос за „чесане” и за сексуално желание. Става въпрос за нещо съвсем различно, което тези, които те хулят тук, никога не са изпитвали.
Има такива връзки – може би са спомен от минал живот или е някаква карма, не знам. Необяснимо, нелогично и абсурдно привличане към даден човек. С разума си разбираш, че не трябва, а нямаш сили да се противопоставиш.
Възможно е, обаче, да има и известна доза „самонавиване” от твоя страна. Може би точно защото си решила, че не трябва да бъдеш с него, този човек се е превърнал постепенно в твоя „фикс-идея”, без самият той да има и най-малка представа за това.
Според мен, за да се освободиш от тази емоционална зависимост, трябва просто да я изживееш, без да нараняваш съпруга си и без да жертваш уредения си живот. В края на краищата, човек се ражда сам и умира сам, въпреки клетвите за вярност, доверието, лоялността и всичко останало. Това е тъжната истина.
Намери начин и поговори с този мъж. Кажи му, че той е специален за теб, без самата ти да знаеш защо. Единият вариант е той да ти каже, че и за него нещата стоят по този начин и двамата заедно да споделите болката от тази невъзможна любов.
Другият вариант е да ти каже, че за него ти си просто приятелка или съпруга на приятел. От това ще те боли много и приказката ще свърши. Ще си отиде илюзията, без която ще трябва да живееш. Ти сега искаш да живееш стария си, спокоен живот, но в същото време не искаш да загубиш онзи твой имагинерен свят, в който си с него… Много ми е познато!
Доколкото мога да ти кажа от опит, трябва да свалиш картите и да изпиеш чашата до дъно, като за това ще знаеш само ти! Така ще разбереш какво има в тази чаша и ще се успокоиш. (Пояснявам за отявлените моралисти тук, че нямам предвид да си легнеш с него! ) В никакъв случай не наранявай съпруга си, защото той очевидно не го заслужава. И пак от опит ти казвам, че в чашата ще намериш своите илюзии, своите копнежи и душевни терзания, които просто ще се стопят като кубчета лед... Дано съм ти помогнала!

12.   Противоречиш си.
Ако толкова искаш да избягаш от това изкушение - еми избягай.
Нима е толкова трудно да прекъснеш контактите с този човек?
Аз като мъж мога да ти кажа, че физическата изневяра може и да се прости, но емоционалната - трудно.

13.   Не е трудно! Спри да комуникираш с него! Напълно! Ако е колега, намери си друга работа, защото стресът който си създаваш рефлектира не само върху тебе, а и съпругът и децата ти. Колкото до самото увлечение-смятам че несъзнателно се самонавиваш, само защото си мислиш, че на мъжът ти не му пука особено за теб. Ако той промени леко държанието си, ако е отново влюбен в теб дори за месец, ще ти минат всякакви мераци за М. Била съм в много подобна ситуация. Споделих тогава с мъжа си и заедно го преодоляхме. Пожелавам успех и на теб!

14.   Аз съм в същата ситуация. Приятел на мъжа ми е влюбен в мен от пет години, още преди да се оженим. Аз също имам чувства към него, компанията му ми е изключително приятна и е страшно добър и мил човек. Непрекъснато излизаме заедно и останалите знаят за неговите чувства, даже и мъжът ми е споменавал, че забелязва искри. Не знам как да го опиша, но дори когато сме с много хора погледите ни се срещат, разменяме си усмивки, а започнем ли разговор-все едно сме сами на масата. Всичко започна от едно море, когато моят мъж реши да вилнее, пие бири, играе карти с хора от компанията и така се оказах ядосана и сама. Неговият приятел беше до мен през цялото време и си прекарвахме страхотно. След това сагата продължи-когато на моя не му се ходеше на пазар, на разходка, на кино, на дискотека-се обаждаше на другия с молба да дойде с мен да не съм сама. Така постепенно се сближихме много и сега и двамата поотделно страдаме от тази невъзможна любов. Никога не сме говорили какво изпитваме един към друг. Аз исках няколко пъти да си разкрием картите, да обсъдим как нищо няма да се получи, обаче той не ми позволи и думичка да кажа. Толкова е праволинеен, че дори не иска да си говорим за това зад гърба на приятеля му! А съм сигурна, че ще му олекне и ще може да продължи напред. На мен това също много ми тежи и пречи в брака, не мога да спра да го мисля. А съпругът ми също е много добър човек, но е адаки неромантичен, приема ме за даденост, не ме целува и прегръща, не ми прави комплименти.... Не съм тръгнала да му изневерявам, за мен физическият контакт не е от значение. Просто се чудя накъде отиват нещата и как ще свърши. Не знам как да спра да виждам и чувам този човек за доброто на всички. Ще съм благодарна за всяко мнение.

15.   Здравейте, аз искам да кажа, че разбирам прекрасно авторката защото съм в същото положение вече 3 години. Много е лесно да се говори от страни "направи това или направи онова", но когата се случи на теб нещата не са толкова прости колкото изглеждат. Човек се чувства като хванат в капан от който няма мърдане и мислиш, че никога няма да можеш да се освабодиш. Мислиш си, че тези душевни терзания никога няма да изчезнат от теб и вече никога няма да си щастлив със съпруга си. Но вярвам, че всеки има своя съдба и каквото е определено това ще стане. А на всички моралисти мого само за кажа Молете се това да не се случи и на вас, все пак никой не е застрахован!

16.   Номер 11, настръхнах, докато четох отговора ти. Така хубаво и ясно си описала всичко, което мисля и чувствам, че и аз не бих могла по добре да го изразя. Благодаря, че ми даде поглед отстрани, синтезира и обобщи всичко, което чувствам и мисля почти 1 към 1. Благодаря ви, хора, благодаря, че коментирате и споделяте с мен. В предишния си пост бях малко по-рязка, ама бях още афектирана от случилото се и от това, че за първи път се престрашавам да споделя нещо, което ме мъчи и, да си призная, малко ме беше страх да се изложа така на показ.
Номер 13, съветът ти е дост адекватен, но мисля, че за мен вече е късно. Със съпруга ми имаме много здрава и стабилна връзка, основана на дълбоко и емоционално приятелство. На него мога да споделя всичко. В началото, когато осъзнах кашата, в която се забърквам исках да му кажа. Даже на няколко пъти започвах, опитвах се по различни начини, но не успях. А и мисля, че той не искаше да го чуе. Като че ли се стараеше да избягва този разговор, да не би да чуе нещо, което няма да му хареса. Малко като щрауса, предпочете да си скрие главата в пясъка и да си мисли, че не му се вижда г*за. Е от това се породи така нареченото "презрение', за което ме упреквате. Сега като се замисля, май използвах доста силна дума. Не мисля, че го презирам, по скоро силно му се дразня.
Колкото до М., както каза Номер 14: (цитат) "Аз исках няколко пъти да си разкрием картите, да обсъдим как нищо няма да се получи, обаче той не ми позволи и думичка да кажа. " Точно същото искам и аз. Да си поговорим, да се изясним, да стоварим тия неща от себе си, защото според мен само това е начина нещата да си дойдат на мястото. Както казва Номер 13, искам заедно да споделим мъката от невъзможната любов и да продължим напред. А какво получавам? Още един щраус с навирен г*з!!! И той предпочита да си крие главата в пясъка, а аз съм оставена да се оправям сама. Ето за това споделих във форума. Защото хората на които искам да споделя, не желаят да ме чуят. И помага, да знаете, чувствам, че ми е по-леко и спокойно. Ще се радвам да прочета още истории, ще е полезно не само за мен, но и за вас :)).
Авторката

17.   Авторке, от последния ти коментар става ясно, че искаш да четеш мнения, които подкрепят постъпките ти. Не си права! Това, че има и други като теб те кара да се чувстваш оправдана в деянието си. Един ден ще си дадеш сметка, колко неправилно си постъпила. Времето - само то може да те "излекува".
Казвам ти го, като човек от позицията на мъжа ти. Изживях много тежко този период и намерих сили да продължа заедно с човека, когото обичам - макар и с наранено сърце.

18.   В кое деяние, номер 17?? Че аз какво съм направила? Не искам да четета само мнения, които се покриват с моето, защото аз реално нямам мнение. Просто ми се иска да се чете историята, а не след като прочетете "Омъжена съм и имам чувства към друг мъж", да спирате с четенето и да започвате да ръсите обиди, упреци и критики. Аз съм си направила труда да напиша всичко за себе си и да опиша как се чувствам и какво мисля. Моля просто вие да си направите труда да го прочетете и да вникнете поне малко в написаното. Всеки коментар ми е важен, щом съм писала тук значи съм готова да чуя всякакви мнения. Та пак питам: Какво съм направила? И в какво съм обвинена?

19.   До авторката и други в подобно положение. Искам да споделя, че аз от 7 години съм така, даже споделих тук историята си преди няколко дни, за да потърся отговор, но не я публикуваха. И аз седем години вече се терзая, търся решение как да се отърва от чувствата, за да си оправя брака, чета книги, работя над себе си, ходих на психолог дори, на танци, йога и т. н., но все не успявам да намеря рецептата как се забравя една подобна любов. Перфектно те разбирам за всяка буквичка от противоречивите чувства към съпруга ти до страха и желанието към другия. Мисля, че сме прекалено съвестни и добри за да стигнем до края в грехопадението и прекалено чувствителни и сантиментални за да сме силни и да си кажем "майната им" на мъжете дето ни вадят душата. На всички, които обиждат и злорадстват не обръщай внимание. Никой, който не го е преживял лично, няма представа какъв ад ти е отвътре. Освен това тези, които обвиняват винаги жената и раздават епитети нека си помислят, че една женска душа не се губи, ако получава от мъжа до себе си задоволяване на емоционалните нужди. Една жена като авторката вероятна има нужда от трихички нежност и внимание, точно като врабче за да лети от щастие. За жалост в повечето случаи собствения мъж дори и тези трохички не дава. Вероятно единственото решение е вътрешна сила, оттърване от представите за принцесата от приказките, с които главите ни се тъпчат още от малки момичета, по-малко сантимент, повече самоувереност, повече самочувствие и любов от самата теб за самата теб, така че да не ти се налага да я търсиш от никой друг. Стискам ти палци да успееш. Аз вече седем години съм в тоя ад...

20.   Aми aвторке (16), мъжете ( и двaмaтa) сa постъпили умно, скривaйки глaвa с вирнaт зaдник, кaкто ги описвaш.
Нaли знaеш: кaзaнa думa- хвърлен кaмък. Нищо не боли повече от думите. Тa, моят съвет, престори се нa щрaус и ти... сaмо не вирвaй зaдникa. Не си струвa зaрaди едното е... е дa се обърквaт животите нa толковa хорa. Още повече, мъжът ти явно си е свястно момче.
Не те нaпaдaм, не те и укорявaм. Но имaм чувството, че твоето си е от скукa. Сиво ежедневие. Искaш мaлко " движение ", екшън дa имa, тръпкa. И зaщо не пробвaш с мъжa си? !
Нa мен примерно кaто ми стaне " сиво", кaня съпругът си нa хотел кaто непознaтa. Понякогa му говоря зa " мъжът си " и колко ми е скучно вече. Понякогa дори го " обиждaм". Той също понякогa ми се оплaквa от " женa си " Някой път сме проститукa/ клиент, полицaй/кa- зaдържaн/ a, учител/ кa- ученик/ чкa...
Имa много нaчини, aко искaш дa рaзнообрaзиш и освежиш връзкaтa си. Aко искaш...

И един въпрос- възможно ли е дa искaш дa се случи с другият или поне дa покaже ясно пред мъжът ти, че си желaнa от него, именно зa дa нaпомниш у домa, че си женa и може дa бъдеш ухaжвaнa от други? !
Aко е товa, то си имa и други женски хитринки, без дa се нaлaгa дa минaвaл грaницaтa.

21.   Авторката съм. Леле, номер 19, 7 години!!?? !!! Това е ужасно, как мислиш да се оправяш за напред? Съчувствам ти искрено. Но, при мен нещата не стоят точно така, както описваш. За съжаление! Ако моят съпруг беше някой студен работохолик, или безотговорен ллигльо, или някой кръшкач, или де да знам кво, щях да съм спокойна и може би, казвам може би, защото не съм сигурна, та, може би бих се отдала на новите си чувства. Само че аз до себе си имам един прекрасен човек и баща, мъж, който буквално ме боготвори, прави ми комплименти, желае ме и ме обича и уважава. И всеки път, когато ми каже нещо хубаво, сякаш нещо вътре под гръдната кост ме парва и аз се питам дали го заслужавам. Аз не знам защо се стигна до тук и защо обичам двама. Реално нямам основателна причина да го правя. Някой път си мисля, че просто съм се родила такава повредена, централно... Не ми е добре, не ми харесва сегашното положение, но това е. Сега със съпруга ми работим за второ дете. Мислите ли, че това ще оправи положението? Мислите ли, че това бебе ще ме вкара в пътя. А ако напълнея и не си върна формата, може би другия ще се отврати и ще се разкара? Сериозно ви казвам, обмислям и този вариант. Така ми се иска тези чувства просто да изчезнат.
На зададения по-горе въпрос, не, не мога да напусна работа и да се преместя. Със съпругът ми сме тесни специалисти в една област, която няма да споменавам, за да не се издам. Работим на едно място - първо започнах аз, след това и той. Наложи се да се преместим от София в провинцията, за да получим мечтаната работа по специалността. Има надежда единствено в плановете ни след около 5 години да емигрираме в Австралия, където много се търсят такива като нас. Това може би е единственият ми шанс за спасение от тая каша. Ама до тогава има мноооого време, ако изобщо стане.
Сега като връщам времето назад, то така и започна всичко. При преместването, първо аз започнах работа, съпругът ми продължаваше да работи в софия и за два месеца, или три.. , бяхме разделени. Аз уреждах живота ни тук, докато той продължаваше да е в София. И така се започна. Сама, на нова работа и един мъж, който ме гледаше като треснат по средата на коридора. Не беше само той, много ме гледаха, но само той ме заинтригува. Трябваше да мине около половин година обаче, за да разбера какво се е случило. Първоначално бях много объркана, от новите неща, от проблемите. Този човек ми подаде ръка в работата, беше ми приятел, помогна ми със жилището, задейства връзки за детска градина. Привързах се към него, беше ми единстена опора, и след време осъзнах, че имам чувства. И така...
Как да ви кажа, има жени, които не могат да намерят свестен човек до себе си, и все са отхвърляни, пренебрегвани, наранявани. Аз намерих двама, а реално ми е необходим само един. Що за късмет?

22.   Спи с него и се разберете да си останете приятели след това. Единствения начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш изцяло!

23.   Здравей, аз съм в същото незавидно положение от около година, но не искам да продължавам повече. Мисля, че решението ще го вземеш само ти, не ти е нужно да говориш с никого. Даже ще навредиш на всички - искаш да си убедена, че М. е влюбен в теб? Или искаш той със сигурност да знае, че ти си влюбена в него?
Мисля, че има категория жени, които трудно виждат в мъжа само приятел, затова когато харесаме някого, непременно го пожелаваме. За себе си реших, че ще го възприемам като поредната ми приятелка, и толкова. "отдаването на изкушението" просто не е вариант, след това не можеш да се върнеш назад никога. Ще следя темата.