Мислех, че ще бъде завинаги
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2315 пъти
Аз съм едно обикновено момиче на 17. Семейството ми не е "ок", изобщо не са добре всички ;дд. Майка ми и баща ми са се разделили малко преди да се родя. Може би и за това най-голямата ми мечта е да имам здраво семейство, а най-големият страх, да не е семейство, като моето. Та майка ми сега е в чужбина, а баща ми в близко градче до града, в който аз се намирам. С майка ми постоянно сме в конфликти, а с баща ми след последното щуро бягство от при него май няма и да си проговорим. Просто не съм човек, който понася прекалените забрани, защото съм свикнала да се самоконтролирам. Забравих да кажа, през всички тези години отраснах с баба и дядо. На тях дължа всичко. За нещастие тази година дядо ни напусна. Не мога да опиша болката си, все едно една част от мен заспа завинаги. За мен просто си отиде не дядо ми, а баща ми. Дано сега е на по-хубаво място и дано един ден се видим пак.
Е, добихте горе-долу представа за семейството, но не това е причината, поради която пиша. Преди известно време имах връзка с едно момче. Силно вярвах, че това е момчето. Обичах го с цялото си сърце и душа и давах всичко за него: здраве, енергия, пари, всичко... Вкъщи бяха постоянни скандали докато бяхме заедно, но не ми пукаше, оправях се. Смея да кажа, че любов като нашата нямаше, Ромео и Жулиета не са се обичали толкова много. Той също беше готов на много саможертви, спомням си дори как бяха го оставили да спи навън, на студа. А да, ето я и най-хубавата част, техните ме мразеха. При него бяха постоянни скандали заради мен, съсипаха му психиката. Така и не разбрах защо ме мразеха, защото така да се каже винаги съм се стремяла да бъда на ниво в училище, сред приятелите, изобщо всеки един ход както в шаха (бивша шампионка по шах съм, няма как ;дд) беше дълго обмислян. В последствие, като че ли се намразиха техните и нашите и всичко стана още по-трудно. Въпреки всичко ние се обичахме, бяхме си давали хиляди обещания, клетви и прочие. Уж нямаше никога и нищо да ни раздели, но в това явно вярвах само аз. И след дълги увещания от страна на семейството му, той ме остави, а вярвах, че ще бъде завинаги. Неговата "силна" любов, която описваше и често доказваше (няма да си кривя душата) отстъпи пред страха от мама и баба. Не знам какво да кажа, колкото и трудно да му е било, ако ме обичаше истински щяхме да намерим друг изход. Аз никога, при никакви обстоятелства нямаше да го оставя. Просто защото го обичах, както никой друг, повече от всичко и всички, но уви.
Към днешната дата, потърсихме се още няколко пъти и познайте какво стана последния път, да познахте "старата песен на нов глас". Все едно малко ни беше мъката и на двамата видяха ни техните на една пейка близо до нас (съседи сме) и автоматично на другия ден пак си говорех с онзи господин - страхливеца. Това вече преля чашата и реших да не го търся повече. Въпреки че знам, че и сега ме обича, и аз не съм безразлична, но какво мога да направя? Опитвахме да се забравим с разни мимолетни връзки, но като че ли ставаше по-зле. От както се разделихме станах лед, не ми пука за абсолютно нищо. Последното нещо, за което говорехме, беше как любовта е най-малкото нещо. Ами ако един ден всички имаме всичко, което пожелаем, но ни липсва любов, за какво ще ни бъде всичко останало. Е, ако бяхме останали заедно най-вероятно сега щяхме да сме като Маргарит и Маргарита, но струваше ли си да се разделяме, заради нещо, на което преди се присмивахме.
Макар и да не разказах много подробно искам да чуя, т. е. да прочета ;д някакво мнение или съвет.
Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 01ca9c54b7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Добре, а той на колко е? Не може ли след време като завършите училище или поне ти, че не знам той на колко е, да се изнесете в по-далечен град да учите и да сте заедно? Засега по възможност си крийте връзката, колкото и да е гадно, но ако не го направите само ще ви преследват.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: abcb71771a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Знам, че звучи банално, но ще ти го кажа-млада си, животът е пред теб и тепърва ти предстои да се сблъскваш с такива ситуации. Моите съболезнования за дядо ти, на никой не пожелавам да изпитва това чувство при загуба на любим човек, но това е живота. Според мен най-добрия вариант е да прекъснеш всякаква връзка с този господин "страхливеца". Щом те се е отказал от теб не един, а два пъти, съм на 100% сигурна, че ще го направи отново ако се съберете. Няма да се промени. Това е от мен, трудно ще ти е, но това според мен е правилния изход от ситуацията. Успех :-)

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: fa3a6fa7ea

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   от авторката : Той също е на 17, от един клас бяхме, но в следствие от всичко станало аз реших, че е най-добре да се преместя в друго училище. Всъщност ние бяхме решили на 18 да се изнесем и да започнем работа, но просто той се уплаши. Колкото до това да крием връзката си опитвали сме, любов и кашлица трудно се крият. ;дд № 2 Напълно си прав/права и се убеждавах в това не веднъж, но когато обичаш някой си готов да простиш, ако не всичко, то много неща. Като че ли всичко отмина донякъде, но когато ме търси се връща само болката от спомени.

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: 296fa7e9e6

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   колкото и банално да звучи, най-вероятно му е писнало да се криете, да слуша скандали от техните и е решил, че не си струва. за съжаление е често срещано сред тийн връзките - на тази възраст човек най-често е незрял (нормално, няма как да има опит), не знае какво иска от живота и от отношенията си с противоположния пол. може да е решил, че не иска да се изнесете двамата и да работите, а да учи и да се развива, може много неща. но номер 2 е права, щом се е отказал от теб, значи най-вероятно пак ще го направи. просто или не е твоят човек, или сте се срещнали в неподходящ период от живота си. Ж42

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 0704986f30

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Много си млада още, искаш всичко и веднага, без да помислиш дали ще може да се реализира. Нормално е момчето и родителите му да се страхуват от такава крачка - та той е само на 17 години - би бил много несериозен, ако се води по твоя акъл. Може би това е причината неговите родители да не те харесват - това, че му влияеш зле - може би те имат друга представа за бъдещето му - да учи висше, а не веднага да започне работа. И добре, като станете на 18 и се изнесете - как си я представяш тая работа - това са средства за квартира, храна и др. за двама души - без висше (и без средно) как се намира работа в днешно време? Въобще - доста си лекомислена - слез на земята.

 

...