Много ми липсва
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1765 пъти
Здравейте. Моята история или по скоро нашата история е много разнообразна има всичко в нея но най вече тъга напоследък. Нека започна от самото начало.
Преди година и близо шест месеца се запознахме. Аз живея в Испания от 4г а той дойде само за сезона за да работи. Аз не бях сериозно момиче напротив.. бях доста разглезена, лигава, надута и куп други лоши неща, неща които никой не харесва.. Обичах да ходя на дискотека често също и да не обръщам внимание на образованието си. Харесваше ми да се правя на интересна да пия да пуша и да бъда лесна. Всичко започна от едното нищо. Аз не му харесвах защото пушех и заради всички други описани горе неща а той беше едно много приятно момче работлив умен леко лигав и все пак момче мечта... Аз започнах да го *зарибявам* взех му скайпа и всичко ей така стана.. Аз му казах че може да опитам нещо но той не ми обръщаше внимание нали бях лесна.. а той търсеше сериозна връзка. И все пак един ден ми преинсталира компютъра и стана целунахме се... Той много ме обикна в началото, но за мен нищо сериозно... Аз си въртях едни неща по Фейсбук. Той разбра и ме остави. После пак се събрахме. Когато се оставихме разбрах колко различен е той и че го обичам. Аз обещах да не се повтаря и изтрих фейсбука смених скайпа смених компанията която така лоша бе за мен. Промених мен цялата но остана едно едничко.. Цигарите.... Лъжех го че не пуша доста дълго докато той не разбра и ме остави тогава полудях не можех без него и премахнах последното лошо нещо в мен.. Не знаех как отново да го впечатля и да го спечеля.. той напълно загуби доверие в мен, но успях събрахме се. От последната раздяла мина 1 година. От тогава съм друг човек не пия не пуша не лъжа започнах да виждам само него и никой друг. Мислех само за това кое е добро за нашата връзка. Дойде декември месец и той трябваше да си тръгне за България.. Цял един месец без него.. Не знаех как ще издържа.. Всяка вечер си лягахме с пусната камера на скайп и така заспивахме както и така се будехме все едно един до друг но на 3000 километра отдалечени. Мина и този момент.. От тогава са минали цели 7 месеца в които ние не се бяхме разделяли за повече от 12 часа.. Бяхме постоянно заедно.. Докато той работеше аз му готвех чистех приготвях храната за другия ден всичко бе перфектно свикнахме един с друг.. И все пак знаехме че лятото той ще си тръгне.. Но не мислехме за този момент защото оставаха месеци до тогава. И докато мигнем вече му събирах багажа и чистех стаята. За първи път момче плака за мен с истински сълзи. Тогава знаехме че няма да се върне или поне че шанса е минимален. Аз се хванах на две места да работя за да ида декември месец да го видя. Започнах разхождайки една стара госпожа по 2 часа на ден за 200 евро и също работех събота и неделя като барманка и сервитьорка в един бар за 3 4 часа за 20 евро на ден също и за събора на селото за 5 дена като сервитьорка и ми плащаха за 11часа на ден 40 евро и вечерта по 3 4 часа ходех понякога и ми даваха 20 евро. Всички тези пари ги изкарах за да мога да ида декември месец през ваканцията да го видя.. Стига само майка ми наистина да ми изкара пълномощно защото аз съм непълнолетна само на 16 а той е на 20. Сега той работи в София и ми е много мъчно че го няма.. Звъня му много често да го чувам.. Не знам как ще издържа 4 месеца без него защото ми е много трудно. Страх ме е да не ми изневери защото е бил само с мен.. А като знам какви момичета има а той си има всичко и.. не искам друга да ми го вземе.. Страх ме е.. Старая се да съм сред хора но пак се чувствам сама.. Опитвам се да си запълвам дните с филми и спане но не минава.. Когато видя двойки много се натъжавам че моята половинка я няма.. Но помня че последните му думи преди да си тръгне бяха със сълзи на очи Ще се видим отново обещавам.. Незнам какво да правя никой не ме разбира всички ми казват че ще има много други но ние не сме се оставили и аз не искам други.. той ми казва да не слушам хората защото той няма да ми изневери но мен ме е страх. Той никога не се е дънил в тази година и половина а аз да но съм се променила не искам нищо от предишния начин на живот искам да си стоя с него... Той отново ми вярва и аз знам че няма да проваля нещата защото той сам видя как съм се променила че това което бях вече и следа няма от него. Просто искам да съм с него и цяло лято работих само за да мога да си изкарам парички за билет.. и ще продължавам да разхождам госпожата за да мога лятото догодина пак да ида да го видя ако той не дойде. Просто искам да съм с него. Когато се чуваме по телефона понеже временно няма интернет гледам да съм ведра и да не плача защото винаги щом се разплача го натъжавам а аз не искам той да е тъжен. Той е най хубавото нещо което ми се е случвало. Неговите родители нямат търпение да им ида на гости те са прекрасни хора.. цялото му семейство са уникални хора нямат нищо общо с моето семейство. Имам нужда от подкрепа имам чувството че ще се срина.. Предишните ми приятели не са стрували нищо сравнение с него. В този момент изключително много се радвам че не се е получило с миналите защото искам това момче той има всичко което едно сериозно момиче би желало..