Имам нужда от съвет
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 2599 пъти
Здравейте, твърде объркана съм, постоянно общувам с приятели и с познати, опитвайки се да намеря отговор на въпросите си и тъкмо, когато помисля, че всичко е наред то просто се срива отначало.. Проблемът е следният, аз съм едно осъзнато момиче на 19, той е един прикрит мъж на 30.. (Разликата във възрастта стана случайно, дори нямах представа на колко е, външният му вид определено не я разкрива, просто запознанство, а по - късно прераснало в доста силно привличане ). Заедно сме от малко време, в процес на опознаване сме.. Всичко започна, както казах по-горе с едно запознанство (даже не си обърнахме внимание, той с приятелка, аз с приятел също) излизахме заедно, разговорите ни не са били нищо повече от как си, какво правиш съвсем приятелски! Дори не знам как започна всичко, беше минало определно време ((той вече нямаше приятелка, но имаше "приятелки".. определено е мъж, който няма да забележиш за това, че външно те е привлича, започваш да го забелязваш след разговорите си с него - тогава вече забелязваш и омайващият поглед и хитрата усмивка, която има /// аз пък бях с друго момче вече, но определено не беше човека, който исках и който търсех точно за това и пренебрегнах факта, че имам някой до мен.. аз съм скромна (за разлика от неговото голямо самочувствие), не крия има много хора, с които мога да съм, симпатично момиче, което не хвърчи в облаците с заразителна усмивка (това е едно от главните неща, които забелязват хората около мен независимо приятели жени, приятели мъже или по - специални хора така да ги нарека ) далеч съм от перфектните )).. Таа стига за нашите външни описания! Започнахме да излизаме, говорехме много с часове наред без нищо да правим, без намеци, споделяхме си изключително много въпреки, че даже не се познавахме толкова добре. появи се и привличането.. а след това дойде и първата целувка (не правихме секс, искахме и двамата, но не сме се натискали, когато стане - тогава) - бяхме заедно въпреки това, но заради моя приятел и неговите "приятелки" пред другите не бяхме заедно, не защото не искаме или искаме да е тайно, а просто за момента беше сложно да го показваме, а пък и ми предстоеше заминаване именно да се видя с приятели ми и той се съмняваше, че ще се разделим.. таа аз свърших това, което трябваше, обясних на вече бившият ми приятел, че просто няма как да се получат нещата и се върнах тук при него (определено си личеше, че се радва) въпреки това поговорихме и без да му намеквам нищо, той сам каза, че сега е време и той да обясни на жените му, че си е намерил някоя така да кажем по - специална.. казах му, че не бързам, понеже при него беше по- сложно имаше замесени бивши, влюбени в него, които му свалят звезди и така се бяха наредили 4-5, с които не си беше изяснил отношенията.. но той каза, че ще го направи възможно най - бързо, защото му е писнало да се крием... И така, изтърпях много обаждания, смси, виждания с тях, когато мен ме няма, а дори и когато съм около тях (виждах, че определено и те го искат много).. но за мен беше най - важното че аз искам него и той иска мен! Някой от девойките бяха информирани по - рано, други по - късно.. а при мен се появи лошата черта на жените, тая пуста ревност, но поговорихме като големи хора и аз повярвах, че за момента съм единствената, която иска.. Всичко беше страхотно, разбирахме се за всичко, радвахме се един на друг (макар и той да го показваше по - рядко - все пак е мъж, но когато го направеше определно можеше да те накара да се чувстваш специална), безкрайно дългите ни разговори и споделяния продължиха - дори някой от нещата, които е споделял с мен да не са много подходящи за ушите ми като например за неговите бивши (всичко споделено беше в границите на нормалното, не си е позволявал да ги обижда или да споделя нещата, които са си били между тях най - вече интимни ) - просто общи приказки, но определено момичетата доста летяха по него, даже и аз вече бях видяла сама, че е така.. но след тези истории ми казваше : "това беше преди ", "просто бях такъв" и още хиляди сходни неща с цел да ми разкаже за себе си (чисто опознанство), а не с цел доказване на това колко е мъж.. и ми казваше, че иска нещо сериозно.. не е обичал до сега никоя (просто си е живеел живота и не се е опитвал да влага чувства, имало е привличане, връзки, просто секс и тем подобни, и нищо повече).. даже каза, че не помни да се е влюбвал или поне не е било скоро (въпреки, че е имал сериозни връзки, но пък през това време си е изневерявал).. Аз пък съм едно момиче, доста сериозно за възрастта си, момиче, което знае какво иска и се опитва да го постигне, момиче пораснало доста бързо заради една връзка от 2 години, доста трудно преживяна връзка заради многото влагане на чувства там където явно не са били желани.. опитвам се да бъда самостоятелна, до скоро работех, сега си почивам, търсейки работа :) това, което написах за мен наистина е така, но опредлено си имам доста лоши черти от характера и аз, доста глупости правени и така, но все пак това е миналото, а сега е време за настоящето - Таа говорехме като много добри приятели, можехме да споделим всичко един с друг, а с това и се сближавахме все повече и повече, и привличането в нас растеше - Да поясния секс още нямаше, нямаме никакви проблеми и двамата просто не сме пришпорвали нещата, колкото и странно да е! .. И след всичко това, което беше като приказка започнаха и лошите неща - аз се влюбих, което автоматично направи резултата 1:0 за него.. след, което той каза, че не се е чувствал никога така, общо взето не го каза директно, но бам резултата беше 1:1 вече бяхме влбени и двамата.. той е доста горд мъж, както казах по-горе самочувствие също има 2:1.. аз нямам самочувствие и гордостта доста лесно я преглъщам, за да оправя нещата между нас.. Не се караме никога, всичко се решава със спокойно говорене и изясняване на нещата, но резултата все пак е 2:1 за това аз се примирявам, търся вината в себе си и се опитвам да се променя, защото явно все аз греша, но вече започна да ми писва.. Той се отдръпна от мен или по - скоро не показва това мило отношение, което мисля, че е нормално.. Когато му кажа нещо от сорта поне понякога да казва нещо мило, той казва, че не може да се държи така постоянно.. Определено е шегаджия (това е едно от нещата, които харесах в него ), но някакси понякога не разбира, че прекрачва границата и на мен вече не ми е забавно, напротив даже ми става гадно, но пък бързо ми минава, просто не мога да му се разсърдя, колкото всъшност заслужава 3:1 за него! Границата е прекрачена, аз не се сърдя и човека решава, че трябва да дразни постоянно, без значение с какво.. след хиляди думи и едва ли не молене да спре (макар, че ме разбира само с поглед, че ме е подразнил) - той спира да дразни и започва да се сърди, че аз не съм го разбирала и тем подобни.. и аз започвам извинения и тичане по задника му, а явно на него това му харесва, защото го прави все по - често.. като малките децаа, една дума на криво да му кажеш се сърди! И изведнъж, когато му скимне се появява периода с милото държание ( на което аз дори и обидена, трябва да отговоря, защото не се знае дали скоро ще се появи пак в тази светлина), но не мога да отрека, че нещата, които казва ме оставят без думи и противно на това, което твърди доста му се отдава да се държи добре.. рядко, но все пак е факт милото му държание, което той вижда, че аз определено оценявам.. 4:1 просто той знае, че вече съм негова! Ноооо за жалост ако беше само това щях да се примиря, по - скоро бях се примирила, но изведнъж започна дразнене с момичета, което мен ме убива.. ревнива съм, но в рамките на нормалното, попринцип даже не показвам, когато ревнувам, за да не си разваляме отношенията, ноо и тази граница се премина 5:1 той си говори пред мен с другите жени, намеква им неща постоянно ( по неговите думи просто шеги) говори си с тях по телефона, пише си във фейсбук, смси също има, а аз с цел да престане игнорирах всичко, отчети не съм искала дори и да е искал да ми покаже какво си пишат - съмнявам се, че ще видя нещо, от което ще ме заболи, а пък и мислех, че когато има свобода вече няма да му е интересно и ще спре с дразненето, но явно не.. Започнах с говоренето, обясних му чувствата ми, които попринцип от километри се забелязват, но все пак е друго да ги признаеш, а неговите отговори са, че иска да е с мен и ако това се промени, аз съм първата, която ще разбере.. Не съм сигурна обаче, малкото време, от което сме заедно не ми дава да му се доверя напълно, а пък и всичкото това дразнене влошава нещата.. Лошото е, че това с момичетата започва да прекрачва границите, пише си и си говори с тях повече отколкото с мен.. а вече даже ме и излъга веднъж, че отива да си ляга.. на следващият ден сам ми каза, че е излизал - къде е ходил, с коя е бил, какво е правил, но въпреки това не намирам за нормално да излезе с някоя през нощта да си говорят, естествено разсърдих се (отново неуспешно), обидена бях наистина много, но все пак той каза, че не вижда нищо нередно! Вече мисля, че ме прави на малоумна.. радва се, когато вижда, че се дразня от жените около него и го постъпва все по - нагло, премълчавам много неща, когато вече се насъбере, говоря с него напълно нормално, не му се карам - не го съдя за това, което прави, не го контролирам и не му забранявам абсолютно нищо по никакъв начин.. просто му казвам да знае как се чувствам аз, той се държи добре за известно време докато види, че вече не го мисля това и започва отново дразненето.. търпението обаче започва да се изчерпва и знам, че един ден просто ще ми писне и никога повече няма да ме види - но определно държа на него и искам да съм с него, просто не знам как да оправя нещата.. и до такава степен свикнах да съм виновна аз, че дори вече се чудя дали аз не си набивам сама глупости в главата.. все пак може би ако искаше друга наистина нямаше да е с мен и нямаше да си признава сам какво е правил, а можеше да ме лъже, аз може би никога нямаше да разбера!
Трудно ми е много и наистина не знам какво да направя, за това ви моля да кажете какво мислите.. поне ще са мнения без симпатии или нещо друго - искам просто да погледнете отстрани и да споделите какво мислите, че е решението!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: a7e9c2330c

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Аз съм в подобна ситуация, само че съм мъж. Според мен редно и разумно е да го оставиш, чак тогава ще разбере какво е изгубил. Лошо е, че аз нещо ввсе не мога да го направя и ще ми е интересно да видя коментарите по темата. Аз, например, като се отдръпна и тя видди накъде отиват нещата започва да си променя държанието веднага. Дота хора ще кажат изживей си мига, не се притеснявай, каквото стане и т. н. Само че това не е толкова лесно.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 8821e1bf20

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Докато го гониш и му играеш по свирката той ще ти бяга и ще си прави каквото си иска. Ако започнеш да си излизаш и да комуникираш с други момчета и най-вече да му покажеш, че държиш на себе си, ако наистина те обича най-накрая ще те разбере и ще престане, ако ли не то е ясно... Моя личен опит го показва бях в подобна ситуация, но от другата страна и да признавам прекрачих границата и ми дадоха да разбере, че така не може. За щастие ми дадоха втори шанс и сега мисля, че се справям доста добре, даже съм доста изпълнителен. Успех! П. П. Разликата ни дори е почти същата...

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 02dd2930df

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Не те съдя, но си направила една голяма грешка още в началото - не е било редно да излизаш с друг при положение, че имаш приятел, независимо колко силно си обвързана с него. Не знаеш какви са неговите чувства и как можеш да го нараниш така. От самото описание още в началото ми прави впечатление, че това не е мъж за сериозна връзка, главно заради самия му подход към жените - да има няколко наведнъж. А после като е с теб защо просто не спре да търси другите, че чак обяснения ще им дава, нали не е сериозно? Обикновено мъжете на тази възраст са иззети като дамските обувки 38 номер в магазина, ако има нещо останало - то си има причина. Като цяло историята ти не е кратка, точна и ясна, трудно ми беше да ти следя мисълта, но съдейки по разбраното от мен - един съвет - бягай от този "мъж". Не можеш да очакваш сериозност от човек, който е излезнал с теб, на фона на много други, с които излиза. Истинската любов идва ето така - той те вижда и иска да е с теб, а не да е с всички и ти да си една между тях. Не се самоунижавай като си с него. Какво ще градите с него тепърва? Знаеш ли до 25-тата си година колко още ще се промениш? Ще си още по - умна от сега и ще знаеш истината за мъже като него. За мен този мъж няма сериозни намерения към теб. Както ми го описваш, че се сърди за щяло и не щяло - ами той дори не е пораснал още. Аз не виждам до момента една причина да си с него, освен, че е привлекателен, което дори ти самата сложи под съмнение. Замисли се, прочети си историята сама - само минуси за него, помисли защо си с него - добър ли е с теб, внимателен ли е, помага ли ти, правите ли общи планове, само твоето внимание ли търси? Отговора на тези въпроси знам, че е един - той е и отговора на въпроса "Да бъда ли с него". Рано или късно ще го разбереш. Ж. 26

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: f9548d6caf

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Какви са тези с глупости с 2:1, 3:1? Това не е състезание или борба за надмощие, това би трябвало да е ВРЪЗКА и обикновено се случва между двама достатъчно зрели хора, каквито вие за съжаление не сте. На теб ти е малко по-простено, защото си по-малка, но мъж на 30 години да се държи по този начин? Честно казано не бих го търпяла и една седмица, колкото и да е прекрасен иначе.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: a477d20377

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Това е женкар, ти какво си мислиш, че ще е само твой ли? Аз не съм такъв, а съм сериозен мъж, но знаеш ли какво? Честно да ти кажа завиждам му на тоя пич, защото ви прави на 2 стотинки. Това заслужавате!

 

...