Обича ме, не ме обича? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121198)
 Любов и изневяра (29709)
 Секс и интимност (14358)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6473)
 Здраве (9600)
 Спорт и красота (4700)
 На работното място (3177)
 Образование (7303)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18525)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Обича ме, не ме обича?
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1577 пъти
Здравейте, хора. Реших да споделя моята история, защото когато пазиш нещо в себе си, то започва да те разяжда отвътре. Точно така се чувствам от 2 седмици насам. Ще разкажа моята история с различни имена и години с цел запазването на анонимност. Да кажем, че се казвам Лусия, а любовта на живота ми е Боби, разликата от 2 години е съвсем прилична. Около 20те години сме. Но нека вместо да разтягам локуми да започвам, въпреки че ми е много трудно, когато мисля за това.
Заедно бяхме едва 10 месеца в които се научих да обичам, да ценя и уважавам човека до себе си. Заедно бяхме навсякъде и всичко беше като сън, докато не дойде времето той да замине на 2 хиляди километра, заради образованието си, което получава в чужбина. Раздялата беше болезнена, невъзможна, трудна... Той замина през септември и решихме да поддържаме връзка чрез скайп и фейсбук, докато се върне по Коледа за празниците. И тогава започна наистина невъзможното... Карахме се, спорехме, изнервяхме се един на друг и така до средата на ноември, когато се разделихме. Аз се разделих с него, въпреки че не го исках. Дори капка по капка, след време чашата прелива. Борбата между сърцето и разума е най-тежкото изпитание за човек. Стана така, че една вечер (имахме си паролите) влязох в профила му и забелязах, че си пише с момиче от часове, а на мен не обръща капка внимание... Така естествено с моя първичен характер, аз му поисках обяснение, което той не ми даде и импулсивно скъсах с него, но когато обичаш някой нали не може ей така да оставиш всичко зад гърба си. На следващия ден сутринта той ми писа колко ме обичал, че съм най-прекрасния човек на земята, времето прекарано с мен е най-хубавото време в живота му. И аз вярвах на това, защото той просто се държеше с мен като с принцеса (преди да замине), правеше всичко за мен, както и аз за него. Та след тези смси естествено аз си помислих, че всичко ще се оправи. Да, ама не. Вечерта след като се прибрах исках да говоря с него, бях объркана и страдах. Говорихме, но сякаш той чакаше момента в който ще си затворим. След това си писахме при което той каза, че вече не ме обичал, не чувствал същото като в началото, и че разделени ще ни е по-добре. Усещах че и на него не му е приятно, но не знаех на какво се дължи това. След това като една дама с останалото и достойнство и гордост аз го блокирах във фейсбука, скайпа, изтрих му номера - направих го само, защото знам колко съм слаба и как ще пропилея и останалото си самоуважение. И така от тогава не знам как е, какво прави, как се чувства, как живее, справя ли се, здрав ли е.... 2 седмици, а сякаш са години. Трудно е да преглътнеш, че човека в който си влял любовта и доверието си просто си тръгва. Тръгва защото вярва, че с друга ще е различно. Но скъпи ми хора, докато сами не променим отношението си към света, ще е различен само събеседника- не и отношенията. Но след като осъзнах всичко това, просто няма на кой да го споделя. Ценете хората който ви обичат, защото ако не го правите, ще си отидат, а тогава ще е твърде късно. Много изписах и силно се надявам това да не го види човека който беше част от живота ми, защото ще си посипя пепел по главата от срам. Кажете ми мнението си. Правилно ли правя като съм решила да не го търся, като ей така изведнъж прекратихме всякаква връзка. Да се боря ли или да събирам парчетиите от разбитото си сърце и да продължавам напред...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 6 месеца
hash: ca2e3d11db
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Отиди му на гости и виж дали някъде из нещата му няма да мернеш твоя снимка увита в найлонче и оплякана с нещо. Ако видиш такава - значи те обича!

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 9addc96a8b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   АВТОРКАТА:Той е на 2хиляди километра от мен, а и то така става - просто му отивам на гости и : ее човек как си може ли да поседя малко във вас, да се поровя в личните ти вещи...

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: f6f277fda3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Или ще откриеш гаджетата които пази в тайна вероятно. Не че нещо ама аз като свърша с някой просто изтривам всичко свързано с този човек и продължавам с нови хора, а чуствата винаги са различни така че няма как с един злобар да се държа както с човек, когото ценя и обратното. Злобарите винаги изхвърлям от живота си защото само тровят и не правят нищо и се ядат в злобата си - за тях лекарство просто няма. Най малкото е че с Нелицемерните злобари - просто съм учтива и никога не съм злобна. Ако те са злобни ги оставям да се удушат в злобата си а аз преминавам напред. Те са си злобарите я.
Пък и чуствата на злоба са си техни не са мои.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: f6f277fda3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ами незнам за коментар номер две ама аз лично познавам една такава при положение че и двете сме жени а аз харесвам момчета, за нея незнам и тя просто обожава да ми се рови из акаунтите - нямам идея как се е докопала до паролите ми ама съм я блокнала кажи речи. Нямам фейсбук вече - ама примерно ако си чатя с някое момче на лично -и намирам коментарите - веднага тя обсъжда личните ми съобщения май с куп неизвестни при положение че е било личен чат - и сега си говоря с момчетата по стария начин само с излизане - за жалост. И стария начин на запознаване пак с общите компании. :( а даже не схващам какъв й е точно проблема с мене.

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: ea02a8fba1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Изглежда му е дошло в повече напрежението и най-добрият вариант е бил да скъсате наистина иначе най -вероятно сте щели да се дрънкате така още няколко месеца докато скъсате супер грозно. На твое място не бих го потърсила първо заради достойнството си, второ заради факта, че не би имало какво да си кажем освен по някоя дума издърпана с ченгел.
Наистина е трудно да се преглътнат тези неща казвам го от личен опит и в началото с всеки изминал ден ти се струва все по-трудно, но трябва да си силна и да вървиш смело напред.
А дали те обича няма как да ти отговоря за съжаление, но предполагам че дори чувствата му да са изстинали ще има някоя малка част от него, която още да има чувства към теб.
Намерих лека прилика на твоята с моя стара история та затова се разписах повече и все пак се надявам да съм ти била от полза. :)

 
  ...


...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 980c7f59ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Това са нещата от живота. Никой не е застрахован, че един ден няма да се влюби в друг/а. В крайна сметка не си го избираш, то просто се случва. Постъпил е честно с теб, като е предпочел раздялата, пред това да поддържа някаква измислена връзка от разстояние, а в същото време да има отношения и с друго момиче. Вярвам, че ако беше избрал второто, щеше да ти е в пъти по-тежко, пък и макар и отложено с няколко месеца. Горе главата и гледай напред! Животът не свършва с една раздяла. Ще си поплачеш и тъжиш известно време, а пък после идва най-хубавото - новата любов. :)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 1bee290405
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Всичко е въпрос на личен избор... красотата на живота е в свободния избор. Ние никого не притежаваме и съответно не можем да контролираме, а шанс човека отсреща да се влюби в друг винаги има. Приемете тази истина и животът ви ще е по- лек. Аз наскоро видях някои неща и осъзнах, че човекът до мен не ме обича и че връзката ни няма бъдеще. Направих точно два опита да разговарям с него, които той отхвърли и аз просто си тръгнах без повече терзания и въпроси. Приех, че връзката няма бъдеще и се примирих. Изнесох се от общия ни дом без дори предварително да го предупредя, заплаша или манипулирам. Сега и двамата сме щастливи поотделно... поне аз съм, понеже срещнах нов човек. За бившия не знам, надявам се и при него всичко да е наред. Блокирах го отвсякъде и не съм в течение какво се случва с него, но всеки заслужава щастие. Та приемете, че понякога хората до нас просто не са за нас и е по-добре да се освободим от тях и да търсим щастието си на правилното място :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker