Любовта, която никога няма да се състои
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 8173 пъти
Рутината е най-честият убиец на живеца у хората, но и безкрайна необходимост за оцеляването им. Тя убива жаждата за емоции както и страстта, но създава ред и дисциплина. Човекът е съвкупност от несвързани емоции и логични приоритети. А единственият двигател на дисциплинираното поведение е емоцията, парадоксално но факт. В безкраен синхрон, единствено емоцията е способна да накара човека да постави ред в живота си. Единствено страстта те дарява с търпението да мислиш и да работиш над своите проблеми, и да ги довеждаш до край.
Невероятно е как щастието се съдържа в съвсем различни и непредвидими обстоятелства, събития или случки от нашия живот, противно на това къде си мислим, че се намира то. Истинското щастие е мимолетно, случва се когато не очакваме, не плануваме и не мислим. Но не би било възможно ако не беше скуката и рутината.
Истинското щастие може да бъде съзерцание към цвете или птица. Може да бъде разговор с приятен, но почти непознат човек. Може да бъде трепет и влечение към друго човешко същество…. Живеем във време на лесни и бързи комуникации, но всъщност това изцяло ни парализира. Най-вероятно няма да те видя пак… въпреки че би било толкова лесно да те намеря. Но какво говоря? Дори не е нужно да те намирам, аз знам къде си. Но ако те потърся, нищо няма да се случи. Всъщност ще се случи - ще престъпя своите принципи, а ти мислено ще нарисуваш моя профил базиран на погрешни заключения вследствие на моите неразумни стъпки…. Жалко. Аз наистина те харесах, накара ме да се усмихна, да бъда най-доброто от себе си. Не разбирам защо така се случва. Защо срещаме даден човек в неподходящ момент? Защо е толкова сложно за разгадаване? Не бих съжалявала ако знаех, че съм само аз, но не мисля че бях само аз… Истинското привличане, вярвам, се случва само когато е взаимно. Иначе не би я имало магията и енергията на момента. За пореден път редът убива емоцията вътре в мен, но тя ще тлее и ще ме зарежда от време на време, за да не се превърна в един робот, за да запазя поне малко от човешкото в себе си. Не ме е срам. Не ме е срам да споделя пред себе си, че ти се невероятен. Аз почти не те познавам. Но това, което виждаме първо от хората, е тяхната същност, всъщност е толкова просто. Знам, че имаш недостатъци като всеки друг. Но твоите плюсове те правят един специален мъж. Дори не беше нужно да разкриваш много от себе си. Дори безобидните шеги, малкото информация ми дадоха достатъчно информация за теб. Защото аз вече се научих да прочитам хората от малкото досиг, който имам с тях. Няма значение с какво се занимаваш, кой е любимият ти цвят или каква музика харесваш. Има значение само твоята душевност, която не беше нужно да разкриваш с думи. Аз просто я усетих. Общуването не се случва само с думи. То е поглед, жест или усмивка. То е много повече дори. Сливане на една душевност с друга. Само ако знаех…. дали и ти мислеше така като мен. Тогава бих пристъпила всички принципи. Но аз, аз не се срамувам от своята душевност, от онази душевност, която ме кара да създавам хаос в реда. В крайна сметка, тя е тази, която ме кара да живея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: 464802c7fa

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

57.   номер 53 не е мъжкар. Обиждаш, кой обижадаш -едно момиче! Ако беше мъж, щеше вместо да я обиждаш, да й подариш цветя! Един ден ако имаш дъщеря, няма да искаш да си намери мъж, който да я наранява. Аз в миналото си сгреших много, но сега ми е минало: 1. Подарявах подаръци на мъж, който не го заслужава. 2. Доверявах се на мъж, който ме замени с жена, спала с него за 1 нощ 3. Чаках мъж 5 години, за да ми каже, че той ме бил чакал и недовелен от това, представяте ли си???? И куп още грешки, глезих го, разбирах го, ценях го, боготворях го.. , пълно загърбване на личността ми, като майка още малко и домашните му решавах... НАправо пълен боклук, едни свещи не поиска да ми купи за първата ни нощ, а бях девствена, а взе лека жена с него и на нея й плаща всичко.. Слава богу че си тръгнах сама от него, не спах с него и останах девствена докато не ме оцени истински мъж, а не животно като онзи... Така че мили момичета внимавайте на какъв мъж с какъв морал ще попаднете. Ако е такова животно, да му давате душата си и той да роптае, по-добре не се хващайте.. Не търпете като мен толкова години, защото ние сме нежния пол, и трябва да бъдем защитавани и обичани, а не мачкани и тъпкани, заради някоя която е била на магистралата.. само защото била опитна и хитра! Истинската жена и истинската любов трябва да се ценят, както и истинския мъж!! В България трябва да се повиши културата и моралността, защото истинските хора живеят живота си с любов, а не с фалшива любов, не с пари, не с произволни връзки, движейки ги от нагоните.. Защото кой какото прави, на себе си го прави и му се връща всичко в живота! Бъдете честни и добри, и не позволявайте дори такива случки да ви смазват. Аз никога няма да позволя такъв мъж да застане повече до мен от такова естество, без елементарна нравствена култура и никакво поведение.. Вярвала съм че ще се оправи, че ще стане добър, но не, опитала съм поне добрина да му влея в главата, но ни приема, ни предава.. Така че.. възпитанието щом го няма, животът ще го възпита и в по-късни етапи.. докато не му се случи нещо и не го осъзнае през своята глава.. Понякога през мъката осъзнаваме къде се намираме.. НЕка само хората не разваляме семейства.. Това е най-ниската постъпка на света.. ТОлкова нещастни деца създадоха българите, толкова разводи, толкова мръсотия и завист!!!! ЗАвистта, подлостта, лъжата, лицемерието, оплакването, забравете ги..!!!! Това няма да ви доведе до бога... Няма да ви доведе до високите, висшите нива на съзнание, а възпитайте разбиране и толерантност в сърцето си.. Създайте нещо добро! Нека всеки създаде нещо добро и това добро да се умножи и да пребъде във вековете!!

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: b910b4fddd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

58.   Не съм обидил никого, просто излагам фактите. Това, че в случая не са красиви. А колко съм мъж, се вижда по начина по който се справям с всичко, което е нужно. В случая точно ти обиждаш бившия си и с право разбира се, обаче това, което той ти е причинил няма нищо общо с мене. В моята история аз съм видял какво седи срещу мене и съм прекъснал всякакви взаимоотношения. Номер 52 нямам намерения излишно да се връщам назад и съжалявам затова което си преживяла. 57 всичко, което казваш е така и не си заслужила това което е направил, но както казах в случая става въпрос за същото нещо, човек с липса на особено големи ценности и това, че в случая е от женски пол, нея прави невинна. Да съм и подарявал цветя, не заслужава, а и историята е твърде стара, че изобщо да става въпрос за това нещо. Въпреки всичко и пожелавам да намери правилния и да го оцени и заедно да бъдат щастливи. 57 кажи ми, това не беше ли букет от думи, ха-ха-ха.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 464802c7fa

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

59.   58, аз съм 57. Букет от думи, хаха.. да, харесва ми, но може и малко букет от цветя... Иначе прав си :) за много неща. Разбирам те, и аз ти пожелавам много късмет и да намериш някоя с готин характер..

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 месеца hash: 7052a135fe

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

60.   От авторката: Цели две седмици обмислях случилото се. Разбира се, сетих се и за темата, която съм пуснала преди почти две години... съдбата ме срещна отново с този човек.. преди две седмици. За тези две години бях забравила, че съществува. Не желая да описвам детайлно, за да запазя анонимност, но основните неща са тези - срещнахме се чрез съвсем други хора, и то на най-абсурдното място... оказа се че са канени на гости у дома (като знаех предварително че ще идват някакви непознати, е очевидно оказа се не съвсем непознати). Той не ме помнеше, но впоследствие след като му казах че и преди сме се срещали, се сети. Другият основен момент беше че имаше по-специален момент, просто ме държеше за ръката за няколко секунди. Знаете ли, пиша това, защото се опитвам да разбера нещо важно за мен. Очевидно хората се срещат, събират, разделят по тривиални начини. Едно хващане за ръката е чисто човешка и естествена потребност. Това, което ме изуми, е повторната среща с този човек. Преди две години, когато го срещнах, изпитах особено и трудно обяснимо чувство (както и сега). Поразрових се в нета, и има всякакви предположения по темата - едно от тях е за среща между сродните души, и друго за среща на партньор от минал живот (тук съм скептична). Не желая да живея във въображаем свят. Моля, кажете ми, че срещите са случайни и е излишно да придаваме важност на неща, които не са. Вече получих едно такова мнение от близък за мен човек - и е вярно - ние постоянно срещаме случайно някого. Виждала съм този човек общо два пъти... и ми размъти главата. Сигурно ако пусна още една тема, ще го срещна и трети път :D... а и след втората случайна среща преди две седмици, не сме се виждали, нито общували). Аз съм обвързана. А това 'никога', с което се бях зарекла, ще ми изяде главата. Този почти непознат мъж е единственият, който е събуждал у мен нещо необяснимо като емоция, и въобще не разбирам защо. Не съм заглеждала други, имам се партньор и... всичко си беше наред преди да се появи отново този почти непознат. Това тест от съдбата ли е, или всичко е чиста случайност? Чувствам се като глупачка, която живее в измислен свят..

 

...