Много съм объркана.
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1805 пъти
Здравейте :) В самото начало искам да кажа, че историята е доста дълга, но ще наблегна само на някой моменти, за да не ви отегчавам и затормозявам.
Имах 5-годишна връзка. Бяхме много влюбени и имахме невероятни спомени заедно ( поне в началото ).
Преди 3 години се разделихме. На 4-та година от нашата връзка, аз поисках от Него да заживеем заедно, той обаче все отлагаше, а на мен много ми тежеше. Нещата се задълбочаваха с всеки един ден. Ставаше ми много трудно и едвам подтисках чувствата си. Тогава му изневерих с мой колега, който нито харесвах, нито имах чувства към него. Той разбра, но това беше и целта. Бях толкова отчаяна в този момент, исках да разбере, да види моята мъка.
Когато това се случи, и дойде най-тежкия разговор, очаквах той да ме остави, и не го исках, но бях готова. На изневеря не всеки може да прости.
Обаче, не! Той остана с мен и аз си отдъхнах. Но - нещата станаха още по-лоши, той се държеше много различно с мен, а аз тогава вече имах хубава работа, градях кариера и просто не исках да видя, че той е охладнял към мен.
И така след 1 година точно, той отиде командировка и там ми изневери.
Когато се върна, се карахме постоянно, той сякаш беше съвсем друг човек. Нищо не беше останало от предишното момче. За 1 седмица се разделихме, той си събра куфара и се изнесе без никакви обяснения, а аз разбрах за изневярата му, чак след месец.
Месеци наред, не спирах да плача, търсех вината си в себе си, а той продължаваше да си играе с мен и да ми казва, че скоро отново ще сме заедно. В крайна сметка въпросната афера с новото момиче приключи за 1 месец при тях, но беше явно, че не спираше да търси нови авантюри, а продължаваше да звъни и на мен. От общи приятели знам, че имаше момиче, за което той се бореше много и в крайна сметка те са гаджета и до ден днешен.
Аз от своя страна успях да си стъпя на крака, но се отдадох почти изцяло на работа. Веднага след раздялата ми с този човек, се появиха и доста обожатели, тъй като съм доста красиво момиче, въпреки че прозвуча малко нескромно :) С две думи, аз никога не съм страдала от липса на мъжко внимание, но на много малко хора съм обръщала внимание. Така стана и тогава. Бях сама, но не търсех никого до себе си. Не само защото още имах чувства към него, а защото като цяло не бях готова за нова връзка.
Чак 2 години след тази раздяла допуснах човек до себе си, и досега сме заедно, но и за двама ни е ясно, че не сме си достатъчни. Заедно сме, но никой не очаква нищо от другия.
И така да се върна на бившия ми. През всички тези години, през които сме разделени не сме губили контакт, но в един момент аз вече претръпнах и нито исках, нито очаквах нещо от него. А той е все още с въпросното момиче. И винаги той е този който ме търсеше и се интересуваше от моя живот. Но, уморих се и от това и преди няколко месеца просто спрях да му вдигам и така до миналата седмица. Не се бяхме чували около 6 месеца, докато той не ми се обади от непознат номер, иначе знаеше, че няма да вдигна.
За мен така беше по-лесно. Аз отдавна не изпитвам любов към него, но може би е останал малък трепет, който по никакъв начин не съм му показала, защото имам гордост, и през цялото време си бях обещала, да остана истинска на себе си.
Въпросното обаждане миналата седмица, бе доста странно за мен. Аз се държах доста студено и безразлично, въпреки че в началото бях много изненадана, когато го чух. Тогава той само ми каза, че съм му долипсвала и не е свикнал да не ме чува толкова време. Аз изтръпнах, и веднага казах, че имам работа и затворих.
Повярвайте ми, много съм объркана, сами го виждате :( Слушам разума си, и не прибягвам към нищо, но лъжа и сърцето си, това не мога да го скрия :( А е повече от ясно, че той обича другата щом толкова години е с нея.
Но защо продължава да ме " държи в задния си джоб".
Не искам да приличам на глупачка, и да се втурна към него, най-лесно е да се опитвам да ходя по него, но дали ще има резултат никой не знае, а че ще се унизя е ясно.
Затова ви моля за съвет. Зная, че ще има и хора, които ще ме съдят, но аз най-чистосърдечно ви моля, просто за вашите мнения, какво мислите за него и за цялата ситуация.
Благодаря на всички :)))

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: afc7f7fa73

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не виждам, защо ще се объркваш - не се връщай просто към този мъж, с когото НИКОГА не си била щастлива. Моят бивш например казваше за миналите си връзки „Не чета повторно прочетен вестник“ или „Счупен съд не се лепи“. Това му казах, когато скъсах с него и от 11 г. вече нито ме боли, нито ме сърби той какво прави и обратното - всеки да си гледа живота, защото той беше огромна гад, но ме научи поне в това - да не се връщам към минали хора! Има си просто причини между двама да не е потръгнало и не става само с желание от едната страна - ти и преди да изневериш си била нещастна с него, просто човешкият мозък е устроен така, че помни само доброто, за да не полудееш. Хвани по-добре и съвсем съзнателно си напиши какво не ти харесва при него, спомни си гадни случки с него и се сбогувай завинаги с този тип.... това не е любов, това е самозабуда. Успех П.П. Какво бих направила ако бившият ми се обади или ме потърси по интернет - бих затворила и бих го блокирала - той просто иска да те използва, мила, защото си лесна и достъпна. Не се занимавай!

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: aeb6aa21f0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Да пишеш тук за това е толкова безполезно... Единствения аргумент "за" връщане при него (сърцето ти) ние го нямаме. Никой тук няма да те посъветва да се върнеш и ако наистина го обичаш ще наклониш везната в другата посока ще се прецакаш. И ебетe мамата на тая гордост дето погрешно наричате достойнство вече. Няма нищо унизително да се върнеш при любимия(в случай, че е такъв) щото в крайна сметка нищо не е по-важно. S. A. D.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: ed2040c17d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   От авторката: аз самата не съм сигурна, че искам да се върна при него. Да, имам чувства, но свикнах да живея по този начин и болката отдавна я няма. Но се питам, той защо го прави и какво цели? -толкова ли е повърхностен, и иска само да ме вкара в леглото. Ако е така е много жалко, защото за 5те години трябваше да ме опознае, че не съм от този тип жени. Затова, моля за мнения главно на мъже, просто понякога не разбирам мисленето ви, а когато се опитам-винаги стигам до задънена улица.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 5bed429842

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами не той "те държи в задния си джоб" - ти сама избираш да се поставяш в такава ситуация..Абе как така хора не можете да кажете веднъж завинаги край, след като фактите и ситуацията ви показват ,че няма смисъл от повече губене на време и емоции...Стига с тва оправдание "сърцето, та сърцето" ..Какво цели той ли - ми пробва си те дали ще вържеш, храни си егото или може пък и да те чуства като приятелче и наистина да иска да се чуете ... S.A.D - уважавам коментарите ти , но с ей това категорично не съм съгласен " И ебетe мамата на тая гордост дето погрешно наричате достойнство вече. Няма нищо унизително да се върнеш при любимия(в случай, че е такъв) щото в крайна сметка нищо не е по-важно. " - Не, ти самият си си по важен - и особено да запазиш достойнството си най -вече в собствените си очи, да знаеш , че си стойностен човек и личност , за да може АКО някой ден любимият ти не те оцени и реши да те зареже въпреки всичко - да си отново пълноценен човек дори и САМ! М.35

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: aeb6aa21f0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   М. 35 Признавам, че мнението ми е малко пристрастно - загубих любовта на живота си. От 4 месеца не спя добре, ям хляб и масло, защото нищо "не си струва". Хобитата ми не ми носят удоволствие вече и всичко се измерва във време - време което ще мине правейки го, защото това е крайната цел - да минават някак дните. През няколко минути се гърча, защото в съзнанието ми изниква спомен или преживяване и знам, че сега друг го прави. А най-лошото от всичко е, че дори тя да осъзнае, че още има чувства баш това "достойнство" ще я спре и никога няма да се върне, било то и нещастна другаде. Е кажи ми струва ли си да стоиш с някой или с никой и да си нещастен само заради тъпата си гордост? Не говорим за унижение или нещо такова, а да признаеш чувствата си и да бъдеш щастлив вместо надут гъз( не визирам теб, а себе си, защото аз вече сбърках). S. A. D.

 

...