Поредната тривиална любовна история
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1776 пъти
Здравейте!
Искам просто да споделя историята си, не държа толкова и на съвет, просто имам нужда да споделя всичко (променям имената).
Запознах се с Димитър случайно, покрай наша обща приятелка. Учим в един университет, той е точно година и 3 дни по-малък от мен. По това време си имах приятел. Първоначално само си разменихме приятелство във Фейсбук и установихме, че харесваме една и съща музика. Мина лятото, дойде новата учебна година. Покрай това, че имахме един и същи изпит за взимане взехме повечко да си пишем и се сприятелихме. Установих, че с този човек си приличаме ужасно много и след едва няколко седмици имах чувството, че го познавам цял живот. Споделих му неща, които никой друг не знаеше. Цели вечери като бях на работа сме си писали и говорили и разговорът никога не се изчерпваше.

В същото време нещата във връзката ми вече бяха в тотален разпад. От самото начало, от първият ден, знаех, че Георги (приятелят ми тогава), не е за мен, но след 6-7 години сама имах нужда от човек до мен. Но колкото повече време минаваше, толкова повече несъвместимостите излизаха на яве. А той ме обикваше все повече и повече всеки ден.
Димитър се оказа, че е хлътнал по моя колежка и приятелка Ани. Започнах да ги сватосвам и в крайна сметка се събраха и мн се радвах за тях. Но мина месец и Ани ми призна, че първоначално приятелските и чувства към него така и не са успели да се превърнат в нещо повече. А Димитър бе влюбен не до уши, а до 3 метра над небето. ЧУвствах се ужасно, защото не можех да предам доверието и да му кажа какво знаех, а така предавах него. В крайна сметка тя скъса с него. Той ми се обади и ме помоли да отида до тях. Вече бе изпил купища алкохол, беше развалина. Говорехме и буквално ми плака в ръцете. Тогава останах и да спя у тях. От този момент нататък се сближихме още повече. Бяхме всеки ден заедно, пишехме си по цяла вечер, споделяхме си всичко, смеехме се, тъгувахме, всичко. Той ме разбираше по начин, по който никой друг не ме е разбирал. Даваше ми всичко, от което се нуждаех.
Семестърът свърши и той си замина. Усетих, че ми липсва неистово. Бях объркана - дали ми липсва, защото просто вече се превърна в най-близкият ми приятел, дали имах чувства към него, дали си мислех, че имам чувства заради проблемите във връзката ми... Не знаех. Само знаех, че нямах търпение да го видя.

А връзката ми с Георги потъваше още повече. Той сякаш беше усетил отдалечаването ми и почна да се държи собственически, с което само ме изнервяше. Сексуалният ни живот беше нулев от месеци.

Когато видях Димитър пак осъзнах, че не ми е липсвал само заради приятелството или заради проблемите във връзката ми. Осъзнах, че имам безумно силни чувства към него. Но знаех, че е изгубена кауза, а и исках да дам последен шанс на Георги, защото въпреки всичко е безумно добър човек, който е минал през всички кръгове на ада преди и не исках да го нараня.
Но точно на 14 февруари осъзнах, че няма смисъл, защото докато приятелят ми ме прегръщаше, аз копнеех за друг и се сещах за нашата история с песента, която звучеше. Реших да скъсам с него. Изчаках подходящия момент. Болеше ме зверски, защото го нараних. Чувствах се като най-долен боклук. Отидох след това при приятелки, които се мъчеха да ме успокоят, но не можаха. ДИмитър ми каза да ида при него, говорихме, прегърна ме и ми каза, че съм най-добрият човек, когото познава.
И така, месеците си течаха, приятелството ни продължи. Аз нямах никакви надежди за нещо повече. Обичах го и бях влюбена в него, така, както никога не съм обичала. Но знаех, че той ме възприема като приятелка и толкова. Но приятелките ми взеха да ми подклаждат надежди - 'не може да знаеш ако не опиташ', 'говори с него' и т. н. А знаете колко трябва на един влюбен човек. Рационално знаех, че няма шанс, но 0, 000001% се надяваха и тази надежда ме съсипваше, караше ме да не зная какво да правя. Бях объркана и нещастна. Към този момент явно вече така ми личеше какво изпитвам, че всички колеги само за това говореха. Една вечер обща наша приятелка поговори с него за мен през главата ми и ми каза това, което знаех - че подозира за чувствата ми и го боли, че не може да им отвърне.
Цяла вечер плаках. Макар и да не бях учудена болеше. Но си казах, че трябва да продължа напред.

Така започнаха нещата с Ангел - сегашният ми приятел. Първоначално всичко тръгна от 'приятели с екстри'. Беше само секс и нищо повече. Всички заминаха, той остана за стажа си и тези ни отношения продължиха и през лятото. Запонахме да се привързваме. Той започна да прави изказвания тип 'ти си моя', 'липсваш ми'. В първия момент започнах да се дърпам, понеже привързаност или не, не се виждах с него в нещо сериозно. Но ми дадоха съвет да не бъда толкова категорична и да премисля нещата. Тогава започнаха и кавгите с Ангел. Той е брутално директен и казва каквото му е на акъла. Покрай това бях изяла някои обиди за външния си вид, за броя на сексуалните ми партньори.

След една жестока кавга му казах да си реши какво иска - дали да спре с обидите и да продължим сексуалните отношения без нищо по-сериозно и съответно без 'липсваш ми, искам да ти чуя гласа, ти си моя', коуто да ми размътват акъла; дали си промени отношението и да тръгнем към нещо по-сериозно или дали да приключим всичко. Той избра да продължим 'приятелството с привилегии'. И бях съгласна. Но му казах, че давам последен шанс и при следващата обида няма да ме види повече. От тогава той промени отношението си. Нещата взеха да се задълбочават. Запонах да спя у тях, да си липсваме, да говорим за какво ще стане като завърши. 6-7 месеца след началото на отношенията ни той каза, че ме обича, и за моя огромна изненада нещо отвътре ме подтикна да му отвърна искрено. Явно бях прескочила етапа на влюбването и на базата на тази привързаност го бях обикнала.
Звучи като перфектният хепи енд, нали?

Проблемът е, че независимо, че обичах Ангел, Димитър все още ми беше в ума, сърцето, всичко. Самият той много ни насърчаваше с Ангел да сме заедно. Което малко или много ме убиваше.

И все пак, реших да се боря за Ангел. Той не вярваше във връзките от разстояние, а идваше време да си замине. Успях да го убедя да опитаме и така се събрахме.
В началото пътувах всяка седмица при него, ей така, за няколко часа. И тогава нещата вървяха. Продължаваха обаче натякванията за външния ми вид и това, че не искаше много много познатите му да ни виждат заедно.
Много пъти имахме скандали, какво ли не ми е казвал. Един път заяви и че се срамува от мен. Но в същото време знам, че би обърнал света за мен.

На няколко пъти връзката ни бе на кантар. Но всеки път спасявахме положението. Вече година мина, откакто се събрахме, а се занимаваме от още 6 месеца преди това.
Но сякаш почнах да охладнявам. Спря да ми липсва. Сега като не се видим няколко седмици ми е безразлично, а преди чаках да го видя. А той... Той иска брак и деца с мен, не издържа и ден без да ми чуе гласа. Вече казва на всички за мен и как иска да бъда последната жена в живота му. Влюбен е.
Но аз не мога да си представя бъдещето си с него. Защото двамата имаме различни идеи за това как искаме да изглежда живота ни, различно възпитание, различни приоритети и интереси. Ако си представя бъдеще с него, виждам едно огромно примирение от моя страна с живот, какъвто не ми се иска да водя. А в същото време той ме обсипва с комплименти, жестове, прекрасно отношение...

В същото време с Димитър нещата са сложни.
Бяхме си все така близки. Докато той не се събра с едно момиче. Болеше ме да ги виждам да се прегръщат и целуват пред мен, но се радвах за него, понеже знаех колко я иска, а и изглеждаше свястна и се сприятелявах с нея. Но тъй като тя бе нова се намериха много хора, които да и кажат да внимава с мен, как аз зарибявам непрестанно ДИмитър докато АНгел ме чака в Пловдив, как аз съм змия. И то мои уж приятели. А аз преди това овещавах момичето да пробва нещо с него. Момичето им се довери, това създаде проблеми във връзката и с Димитър, тя почна да му набива филми как аз се опитвам да ги огранича. И е била толкова убедителна, че той тръгна да им вярва.

Поговори с мен. Най-сетне повдигна темата за чувствата му към него. Усетих, че може да го загубя и изпитах невъобразим ужас. Заклех му се, че не е така, както го мислят. Имахме много тежък за мен и за него разговор. Разбрахме се, но от тогава той мъничко се дистанцира за няколко седмици. За мен те бяха ад. В последствие скъса с това момиче и каза, че съжалява, че заради нея ни е рискувал приятелството. И пак се сближихме. Но вече не мога да говоря с него за Ангел, не знам защо и какво ме спира. Но преди споделях с него всичко, той ми даваше съвет при проблемите, а сега не мога. И това ми тежи.
Може би защото се страхувам, че ако му кажа, че охладнявам към Ангел пак ще се дистанцира, нз. Но просто не мога. А страхът да го изгубя от живота си е ужасен. Защото аз все още продължавам да го обичам и да съм влюбена в него и да смятам, че ако имам сродна душа, това е той, но явно не ни е писано.
А относно АНгел... Още съм привързана към него и държа на него. Не искам да страда. Но вече му казвам 'Обичам те' рядко, машинално, когато той го каже. Не чувствам да ми липсва. Той говори за бъдеще заедно, а аз мълча, защото в себе си не искам да прекарам живота си с него. Но и сърце не ми дава да го нараня...

Побърквам се... Всичко това, съчетано и с тонове семейни проблеми и тежко следване ме кара да искам просто да съм сама и да се свия на топка...
Това е моята история, поредната тривиална сапунка на младо момиче. Но просто имах нужда да споделя. АКо някой ми даде и съвет, ще съм благодарна!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 6389a24336

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ох милa... жегнa ме историятa ти. Нямa смисъл дa продължaвaш с Aнгел. Нямa смисъл дa живееш с някого живот без смисъл именно зa теб. Димитър явно си ти е духовно приятелче, aко беше друго, щеше дa чувствa същото и той. Не мисля че, си точно влюбенa в него, по- скоро вярвaм че, имaш нуждa от присъствието и приятелството му, точно зaщото сте духовно свързaни. Освободи се от тaзо връзкa, която и без товa нито е зaпочнaлa с любов, нито в последствие той е успял дa те спечели по този нaчин. Колкото и прекрaсно дa се държи в моментa, все пaк познaвaш и другото му лице и не бивa дa подценявaш товa, когaто те имa сигурнa... тогaвa кой точно Aнгел ще бъде? ! Всички зaслужaвaме искренa и споделенa любов. Нямaш причини дa прaвиш тaкивa компроси със себе си ( децa, общи имоти и др. подобни). Пък и те нaтовaрвa повече, от колкото дa се чувствaш поне добре, aко не щaстливa. Нямa смисъл! Препоръчвaм мaлко дa се дистaнцирaш и от Димитър. Дa си дaдршментaлнa почивкa. Дa се понaслaдиш, порaдвaш, преоткриеш себе си. Пък кой знaе.... може и дa грешa, може пък дистaнциятa дa покaже нa Димитър, колко си му вaжнa и по друг нaчин... знaе ли човек. Тaкa си сигурнaтa, вечнaтa приятелкa, винaги нaсрещa... aми aко не си тaм, дaли нямa дa почувствa че, губи нещо повече от приятелкa? !

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: ab144d2538

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Авторката: много благодаря! Не ме разбирайте погрешно - аз наистина бях обикнала Ангел. И все още държа на него. Защото въпреки лошото, знам и хубавото - че ме обича безумно, че е чувствителен и т. н. Но и аз си мисля, че няма смисъл. Какво, да остана с него просто защото не искам да го нараня? Едва ли не от съжаление? Не е ли това по-лошо. Но нз как ще го направя... В правилния момент може би ще знам как. А относно Димитър... Напоследък покрай семейни истории и тежката сесия нямам време нито за компютър, нито за телефон, нито за излизания, така че не сме съвсем както преди. Абсолютно сигурно е, че няма нищо такова към мен. Тогава, когато той повдигна темата покрай бившата си, говорихме много... Знам го. А аз... Наистина съм влюбен а в него, не е просто заради приятелството. Никога не съм обичала така. Просто не съм на 16 и си познавам чувствата. Но просто това ще си остане една голяма несподелена любов и едно приятелство. Дано не остане като ГОЛЯМАТА любов, а срещна някой, в които истински да се влюбя о да бъда щастлива.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: e459c52f7b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей, не бих искала да те съдя, но за да изразя мнение ще е добре да дадеш малко инфо - на колко си, в кой град учите и най - вече, какъв ти е външния вид, който толкова споменаваш, а нищо конкретно :) Както и друго важно нещо, какви са ти възгледите за любовта и за света, как се представяш за вбъдеще? До тук само мога да ти кажа, че звучиш някак нестабилно и объркана, може би нямаш изградени възгледи или имаш емоционални проблеми от детството, които сега ти влияят. Дай инфото за да мога да си те представя за да мога да ти дам адекватен съвет :)

 

...

горе^

преди: 9 години, 5 месеца hash: 9a59f399b2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ще срещнеш тaкъв и ще бъдеш щaстливa aвторке :)!

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: ab144d2538

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторката: До номер 3. На 23 съм. Градът не е от значение. А външният ми вид - едра съм, пълна. Но на Ангел проблемът му не е, че той не ме харесва. Напротив, побърква се по мен от желание. Но проблемът му бил, че другите момчета ходели с по-хубави момичета, а той все се хващал с едри момичета. Възгледите ми за любовта много се промениха в годините. Преди бях най-голямата романтичка, която вярваше в "THE ONE" както казват по американските филми. Но вече не е така. Вече смятам, че такова нещо като единствен няма. Има винаги един човек, който остава като нещо повече, но това не значи, че не можеш да обичаш и друг. А относно възгледите за света предполагам, че питате заради споменатите разлики в моите и тези на Ангел, така че ще говоря предимно за тях. Аз съм човек, който не се интересува какво мислят и говорят околните, интересува ме мнението на хората, на които държа. А Ангел постоянно е 'тоя каза еди какво си, хората ще си кажат еди що си'. Аз обичам да научавам нови неща, да се развивам не само професионално, обичам да чета книги и да обогатявам общата си култура. Обичам да ходя на опера и театър. За него това са глупости. Не прочита и ред извън професионалната си сфера. Не го интересува, че има пропуски в познанията, на които даже децата ще се учудят. Струвам му се ненормална, че понякога освен любимия ми рок (който той мрази), си пущам да послушам и някоя ария. Разбира се, искам да живея добре, да имам възможности, но това не ми е най-големият приоритет. Докато за него е нещо много важно. Не може да си представи да е с жена, която ще седи безработна например. Готов е да пръсне сумати пари за нещо, макар и да са излишни, а в същото време за неща, които според мен са А и Б, е готов да ги зарязва. Просто сме възпитани различно. Той е домошар, важно му е като се прибере от работа да се наслаждава на битовите удоволствия. А за мен битовизмите са маловажни. Аз ако трябва да избирам, между някоя глезотия за вкъщи и пътуване до ново място, веднага избирам пътуването. А за него това е вятърничава работа. Аз смятам, че в една връзка партньорите все пак трябва да запазват личното си пространство. А за него не е точно така. Всеки трябва да знае всичко за другия. Когато му кажа 'остави ме, не ми се говори за това', той настоява и настоява, докато или не ме накара да споделя, или не се скараме. В някои отношения е патриархално възпитан. Доста. За него не е нормално момиче и момче ако живеят заедно, момичето да излиза с други момчета, пък било и само на кафе по приятелски. За него е по-приемливо дебело и неподдържано момче да е със слабо красиво момиче, от колкото добре изглеждащо момче с пълно момиче. А това, което имах предвид за бъдещето... Той не иска да промени нищо. Иска да продължи да живее по същия начин цял живот, а на мен този начин не ми импонира. И като си представя бъдещето, си представям как аз се примирявам и изживявам всеки ден по абсолютно същия начин като предния. Това имах предвид под различни възгледи, приоритети.

 

...