 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Поредната самотница, но...
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2303 пъти
Така... От дълго време се каня и аз да си излея душата, най - накрая реших да седна и да си събера мислите. Сигурно има стотици истории като моята в този сайт, но въпреки това ще пиша. Жена съм на 24 г, работя обикновена работа, а имам образование, но всяко нещовс времето си. Близките ми хора са само майка ми и сестра ми, имам двама трима приятели, но не сме от най - близките. От както се помня все се деля и все съм сама, просто околните не ми допадат, трудно се сприятелявам. Искам да бъда себе си, а не мога край тях, все внимавам с дърдание, с приказки, опитвам се да съм любезна, идва ми отвътре да се усмихвам, но чувствам, че по начин на мислене ни делят километри, правя се на обикновена като тях. В малкото пъти, в които съм опитвала да изразя възгледите си са ме смятали за смахната, наивна, мекушава и тн. Вече не смятам да споделям на никого моите разсъждения за живота или трудното ми минало. Живея в едно скапано ежедневие, в което съм заобиколена от хора, като се прибера съм съвсем сама и сякаш е някакво облекчение, че съм в моя си свят, слушам си моята музика, чета си моите книги и нищо друго... но на мен ми е достатъчно. Имам мечти, които знам, че са почти неосъществими, искам да се занимавам с нещо, с което да обикалям България, да опознавам традициите и обичаите, да променя по някакъв начин днешното положение, да припомня на останалите кои сме всъщност... Имам чувството, че мога да свърша много неща, това ме крепи и ме изпълва.
Така, другото нещо, което ще споделя, но на кой ли ще му се чете толкова... Искам да пиша и за любовта, истинската, която се вкоренява дълбоко в теб и те кара да живееш сякаш наново. Аз много години вече вярвах и вярвам в нея, в единствената вечната. Вярвам много силно макар годинките да си се нижат без видима промяна. На моменти се питам, ами ако всичко, в което вярвам един ден се срине, ако погледна от страни и всичко се окаже долна лъжа, ако хората се окажат прави, а аз една наивница... не, това би значело светът да е толкова прост, както твърдят и без смисъл, а това съвсем не е така... и просто продължавам да вярвам.
Не се оплаквам, имам да започна толкова неща, редом с това ще е с мен, любовта,
аз знам и вярвам :)
Май съм само една самотница, но какво от това?
Дано някой е прочел и е намерил нещо за себе си!
Има ли още хора като мен, ще се радвам да споделите нещо и да пишете възрастта си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: a732a98230 |
|
1. Здравей.
На 27 съм и подобно на теб рядко съм истински дори сред най-близките си, рядко казвам какво мисля и за какво мечтая, но дори и тогава оставам неразбран. Мисля си, че всичко е толкова елементарно, че чак губи всякакъв смисъл, ако реално се замислиш за нещо. Единственото различно е може би любовта.
Ужасна е самотата. Прибираш се в празното жилище. Слушаш си любимата музика, четеш книги или имаш някакво хоби, или пък занимание с което часовете летят. Но след време вече не ти се слуша музика, не искаш да четеш книги, заниманието ти се вижда досадно. Ядеш, легнеш в леглото и главата ти е празна. Взираш се в тавана и чакаш да заспиш.
И знаеш тече си времето, усещаш как остаряваш. Губиш всичките си сили. Искаш нещо да промениш, но не можеш. Колкото и да мразиш самотата в един момент ти започваш да бягаш от всичко останало.
Опитах се да се променя. Излязох навън сред тълпите хора и всякаш бях сам. Не усещах присъствието им. Все едно, че вървях сред дървета. Не е до нямане на сили, за да не говоря с някой, ами не искам. Отвратен съм.
Единственото, което ме крепи е една фалшива и може би несподелена любов. Просто съм се хванал за нея, както удавник за сламката. И с времето става все по-лошо и по-лошо. Толкова ми е жалък живота.
Затова искам да те посъветвам да опиташ по-настоятелно от мен. Мисля, че няма истинска любов, но знам, че има истинска мъка.
Не стигай до моето положение, защото няма връщане назад.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 05f7521452 |
|
3. Може би вие двамата, авторката и N 1 ще намерите общ език. Жалко, че не можете да осъществите контакт.
Важното е да не се отчайвате. Любовта ще ви връхлети все някога. Колкото сладка, толкова и болезнена понякога.
Пожелавам ви я от все сърце.
м
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: f77e146cc6 |
|
4. Стига се самосъжалявахте! Така няма да стане, разберете го! Покажете на света, че ви има, излизайте сред хора, усмихвайте се, привличайте полобжителна енергия, отдавайте положителна енергия, така стават нещата, иначе вкъщи в леглото ще си останете все същите мрънкалници. Определено не сте наясно какво движи този свят, определено не е инертността и самосъжалението!
М, 36
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 827df7a012 |
|
5. Аз съм само на 16, но и аз съм като теб.
Преди 2 години имах приятели, но не бяхме много близки. Събирахме се много хора на една площадка. Всички уж си бяха много добри приятели, а всъщност се обиждаха зад гърбовете си. Седях сред тях и се чудех какво правя там, след като мястото ми не е там. Накрая вече не издържах. Реших, че ми е по-добре сама, отколкото сред такива хора. Излизах от време на време с някои от тези, които ми бяха приятни, но те имаха различни интереси от моите и обикновено ми беше скучно. За това накрая остана само едно момиче, с което ходех на училище и си говорехме по телефона. Не я харесвах особено, но неисках да остана напълно сама. Срамежлива съм, не съм уверена в себе си и самочувствието ми е на ниско ниво. А това момиче сриваше и малкото самочувствие, което имах. Преди 1 година тя ми се разсърди за нещо и аз така и не си направих труда да се сдобря с нея. Не я исках в живота си, ако това може да се нарече живот. Седя си у дома, слушам музика, гледам филми и чета книги.
Имало е и има хора, които искам да опозная, с които искам да говоря и да се сприятеля, но просто незнам как се прави. Не мога да започна разговор. Винаги ме заговарят хората, които най-малко искам да познавам и с които нямам нищо общо и обикновено незнам какво да кажа.
Както и да е... Аз съм почти като теб. Повече обичам да съм сама, отколкото сред хора. Не обичам да слушам глупостите на съучениците ми, за това как са се напили или как се присмиват на някой, който е с наднормено тегло или не е като тях. Имам големи мечти. Ти искаш да обикаляш България. А аз искам да се махна от България и да обиколя света. Надявам се да срещна различни хора от тези, с които съм се срещала досега. Вярвам в истинската любов. Любов като тази от книгите и искам да я срещна... някога.
Сега след като съм сама, започнах да работя над себи си. Преди не харесвах тялото си, вече го харесвам и не искам да го променям. Винаги съм себе си. Намерих нещо ново, което обичам и в което съм добра. Можех да го открия и миналата година, но тогава не правех нищо сама, а сега вече всичко, което правя, го правя сама и ми харесва така.
Искам приятели, истински приятели, такива, които остават за цял живот. Надявам се когато ги срещна, да не се срамувам да ги заговоря.
Но за сега и сама ми е добре. Открих, че сама съм по-щастлива, от колкото сред хора, с които нямам нищо общо.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 1cf41bc1d1 |
|
6. Номер 5 подкрепям напълно и аз съм като теб искам да се махна от България и да обиколя света .Тук имам само 2 приятелки с едната се виждаме много рядко .Така че и аз предпочитам да слушам музика и да гледам филми сама отколкото с лоша компания
Ж15
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 8ef4ac7c42 |
|
7. Абе н4, кой говори за самисъжаляване, аз исках да кажа, че въпреки всичко се крепя мечтите и надеждите са моята сила. Знам, че самотата понякога е тежка и в един момент писва, но аз съм много години така и съм я приела, просто може би не ми е дошло времето за промяна.
Авторката
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 2c8107d36b |
|
8. Може да е клише, но бъди себе си. Колкото по-си себе си, толкова по-истински и трайни ще са ти връзките с хората. Изразявай се. Хем ще ти олеква, хем ще се намериш с подходящите хора.
Успех!!
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 0fbbf0b58f |
|
9. Имаш приятели , но не са ти близки ? Няма такова понятие. Един човек или е приятел или ти е познат. Среден вариянт няма. Един философ го беше казал много точно - Приятел - това е една душа в две тела ;)
При момичетата винаги е по - лесно да си намерят компания и приятел. Купи си малко лачени дрешки. Направи си 3-4 провокативни снимки . Сложи ги във фб и в някой сайт за запознанства , и ще видиш как , ще те налазят. Разбира се ти не си като другите кифли. Ще ти пишат много момчета. Ти ще си ситото , а те ще са пясъка. Ще си пишеш с тях и ще разбереш кой какъв е. После на среша и така. Ако момчето е свестно сигурно , ще има приятели и автоматично това ги прави твои приятели и така :)
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: f1e9f765eb |
|
10. Здравей, авторке!
Рабирам те. И аз съм абсолютно същия, в това да сме интроверти няма нищо лошо(аз съм може би повече амбиверт.. ). Мисълта ми е, че не трябва да имаш причина да се усмихваш. Прави го, дори когато нямаш такава, дори когато си тъжна. Излизай, усмихвай се, забавлявайте се.. #4, авторке, има мнг хора като нас. Няма от какво да се плашите или за какво да съжалявате.. това не е някаква болест. Ще намерите сродна душа, ще се влюбвате, ще се разочаровате, ще плачете, ще се усмихвате.. но, това е част от играта, наречена ЖИВОТ. Поздрави!
М18
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 9ac658f80a |
|
11. Здравей, авторке. Аз съм мъж на 25. И аз съм много самотен, макар че имам доста познати, излизам с тях, срещам нови хора. Завърших тежка специалност, което не ми позволяваше да излизам редовно. Така постепенно загубих истинската връзка с хората. Срещам и много свестни хора, но не често. Огромната част от нашите връстници са хора с ниска култура, без желание за развитие, а пък често, ако го има това желание, в тях има и злоба и надуване. Общо взето с много хора вече няма какво да си кажеш освен някакви тъпи лигавщини (не бъркайте с чувство за хумор) или оплаквания.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
