 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Аз съм си виновна
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1784 пъти
Всички си имаме своите битки, колкото и клиширано да звучи това твърдение. Обаче, тук не става въпрос само за една битка. Наистина силно исках да споделя някъде всичко, което ми тежи в момента, затова просто избрах това "анонимно" място.
Не е само в любовта. Никога един проблем не идва самостоятелно. Обаче в този случай, сякаш тръгна от там. Имах две годишна сериозна връзка и с него се разделихме. Не се разбирахме много, имахме различни възприятия за живота, карахме се често. Понякога в тези случаи е или по-добре да приемеш различния от теб човек или просто да не сте заедно. Е, той реши да се разделим. Преживях го изключително тежко, защото ме остави в момент, в който имах проблеми в работата, проблеми в семейството и за капак дядо ми се разболя и го вкараха за операция.
Истината е, че се почувствах изключително срината, самотна, неразбрана, изоставена. И ако трябва да сравня това чувство с някое друго, то наподобява онова чувство, което изпитват сираците, оставени на произвола на съдбата в някой дом. Сякаш на най-близкия за теб човек- не му пука.
Опитах се да преодолея него. Наистина, ако трябва да бъда съвсем честна и до този момент все не успявам. Наречете ме глупачка, наречете ме слаба. Търся го, продължавам да го търся, въпреки, че сама осъзнавам колко нелепо е всичко това. Като че ли той може да спре болката от всичко останало, което се разпада с всеки един изминал ден пред очите ми.
От както се разделихме, изминаха около 4-5 месеца. Виждаме се от време на време, когато на него му е удобно. Разбира се, не, когато аз имам нужда от него.
Семейството ми (разбирайте родителите ми), са притиснати финансово "до ръба". Понякога наистина се чудя как успяваме да намерим пари за хляб. Буквално и преносно е страшна беднотия. Баща ми беше теглил кредити, а на всички ни е ясно как се връщат те.
Отделно дядото. Общо взето всеки един лев отделен настрана отива за него, защото не е добре човека. Но не можеш да го оставиш да страда, нали. Гледаме си го, водим го по болници. А той все повече започна да залежава. Мисля си, че май си отива. Стана блед, слаб и лицето му започна да прилича на жив мъртвец. Но не е чак толкова лошо, че един човек си отива, нормално е, ужасното е, когато това нещо се случва пред очите ти.
И за капак (както казах проблемите нямат край), заплатата ми за четири месеца не стигна до мен. Работодателите се покриха, говорят, заминали за чужбина. Имам до момента да взимам около 2000лв от тях. И ги няма тези пари, а работа от никъде не изкача. Февруари месец е. Хората свиват перките си зимно време и е нормално, разбирам ги. Е, получих едно благодарствено писмо от шефката ми, че добре съм си свършила работата и била доволна, но какво от това? ! В магазина не искат да четат писмото, ЧЕЗ не се интересуват от него, нито Топлофикация или Софийска вода, нито доставчикът ми на интернет, нито Виваком. Всичките искат пари. А вече самата аз затънах в заеми. Четири месеца, са си четири месеца. А четири месеца без пукнат лев, са си четири месеца без пукнат лев.
И отчаянието ми се е загнездило в сърцето ми. Не виждам изход. Затворих се в стаята ми, не смея да подам нос навън от страх да не видя животът колко е хубав и да не мога да го живея като другите. Приятелките ми. Всичките си създадоха семейства, всички намериха своите половинки, а аз се лутам из пътищата на живота и се моля да доживея до утре, да намеря сили да продължа. И хора, мили, наистина вече се уморявам от тоя живот да ви кажа честно. Нищо не ми е наред в него, една причина няма, за която да се захвана да го живея. Постоянно сме на нож у дома, защото пари няма. И се чудим как да свържем двата края.
И както казах- седя си сама у дома. Седя си, просто седя и плача. Ей така- всяка вечер. И се моля на приятелките ми, на всичките ми познати, поне да идват да ме виждат от време на време, поне някой да ме прегърне. Обаче.. както казах в началото, всеки със своите животи и проблеми. Все са заети, все са влюбени. Обичам ги, не мога да им се сърдя за това. Но вече не зная какво да направя. Сили нямам.
Моля ви, дайте ми някаква идея, защото депресиите, в които започнах да изпадам- не са добър показател.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 3ef5847d90 |
|
1. ах, миличка това е живота на много български семейства, немотията се разпростря във всеки дом, но знай надежда за по-добро има винаги. Допреди 3 години живота на мен, съпругат ми и малкото ни дете беше 1към 1 с твоя безпаричие сметки колкот щеш. Днес живеем в чужбина спокоен живот мислим живот и здраве на лято да си вземем собствено жилище, в най-тежкия период вратата се отвори така, че вярвай доброто предстои.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 96efee5540 |
|
2. Взимаш се в ръце, тръгваш да си търсиш нова работа и щом си толкова зле си намираш първата срещната, пак ще е по-добре, отколкото без хич. И спри да хленчиш, така на никого не помагаш, у вас проблеми, а ти искаш да се занимават близките ти с твоите депресии. Ами съвземе си, заради тях точно. И стани стабилна финансово, после помисли за семейство. Не гледай дружките ти, при всеки е различно. Те може да са срещнали човека, но ти недей да претрупваш нещата, само и само, за да си с някого.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: c8fb86e061 |
|
3. Всичко, което си написала е много объркано, предполагам е било в много тежък момент и изблик на чувства. Положението ти е зле, но се опитай да намериш друга работа. Така ще помагаш на родителите си и няма да си им в тежест. Може да не ти стигат за сметки и наем, но поне храната, транспорта и дрехите ще си ги плащаш сама. Не спирай да търсиш работа, може да се пробваш да работиш и от вкъщи за чуждестранни сайтове ако знаеш език. Приятелят ти е бил пълен тъпак, който явно е свикнал някой друг да му решава проблемите и не е знаел какво да прави с теб, вместо да ти даде любов и подкрепа той е избягал. От страхливци нямаш нужда в живота си, ти си много смел човек, за да стигнеш до тук и още повече ще ти трябва, за да закрепите положението вкъщи. Казваш че само седиш вкъщи, а има ли как да смениш града и да започнеш работа някъде другаде? Парите са огромен проблем и ако ги няма - виждаш какво е. Не казваш имаш ли висше? Ако не - запиши се да учиш и от стипендии и почасова работа би могла да се отделиш от родителите си и да работиш за себе си. Познати в чужбина имаш ли, да пробваш да работиш извън България? Но ако не знаеш език няма смисъл. Грижи се за дядо си колкото може повече и помагай вкъщи да отменяш майка си с домакинската работа. Голяма е дупката на отчаянието, но трябва да осъзнаем, че света е голям и ако не работим здраво за щастието си, няма кой да дойде и да ни помогне. Сами се раждаме и сами умираме, целта е да сме щастливи по пътя.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: f193a13fbf |
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 055655ca43 |
|
5. Авторката на темата:
Хора, благодаря ви за коментарите и за подкрепата, която ми дадохте. Днес ми се обадиха да започна отново да работя. Лошото е, че не мога да си позволя всяка работа, както номер 2 беше споменал/-а, тъй като няма кой да се грижи за дядото.
Вчера сутринта, точно, когато се събудих и отидох да му направя чай на човека, го намерих в безсъзнание, дишащ изключително тежко. Извиках баща ми, за да му помогнем някак. 2 часа се опитвахме да го свестим и не успяхме, повикахме бърза помощ, оказа се, че старецът не бил добре с кръвното. Докторът му го премери 76/40.
Голяма разправия.
Идеята е, че трябва постоянно някой да има у дома. А аз съм единствената, която мога да свърша нещата, които върши баща ми. Да измия, да изчистя на стареца, да му сготвя, принеса и отнеса масата. А жената на баща ми, и тя, горката, не е добре. Постоянно е с оттоци по краката, не може да ходи, да стъпи като хората. Та гледам да не я товаря.
Истината е, че максимално се опитвам да разтоваря семейството си от себе си, като измествам фокусът към другите, които имат нужда в момента.
Мислила съм да отида в чужбина, притежавам два езика. Проблемът е, че дори за там, трябват пари, с които да замина. А и не мога да оставя така семейството ми тук, особено, когато те имат нужда от мен.
Относно висшето образование, завършила съм колеж, започнах да уча бакалавър в СУ, но не успях да си платя последния семестър. Сигурно ще ви се стори смешно, но никога не съм предполагала, че 95 лева ще са толкова голям проблем. Обаче... когато трябва да избираш между 95 лева за образование и 95 лева за човешки живот, какво бихте избрали вие? Накратко, операцията на дядо ми (втората), струваше около 2000лева. И всеки един лев беше отделен за там. Повярвайте ми... в тези моменти не мислиш за образование, за работа, мислиш просто и единствено как да спасиш хората, които обичаш. А операцията беше наложителна. Дядо ми е с тумор на панкреаса, наложи се да отстранят жлъчката му и да отпушат жлъчните му канали.
Не съм стигнала до тук, защото съм се отказала да се боря, а защото не съм имала избор. Ситуациите, за които ви разказах по-горе, са ситуации, в които никой от нас не е имал избор, просто сме ги приели, случили са се, въпросът е как да се измъкнем от тях.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: a19857182c |
|
6. " поне някой да ме прегърне." и аз за това копнея. Вече знам, че и други мечтаят за това. Прегръщам те мислено и се моля за тебе, скоро истинско щастие да те огрее. Господ тества силните с препятствия, скоро ще те възнагради. Личи си, че си оправна жена.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: f5a4a85146 |
|
7. Авторке,харесваш ми!Не слушай номер 2 какво ти говори!Ти не хленчиш!Човекът просто абсолютно нищо не е разбрал!Съди и хвърля обвинения,без да те е разбрал!Номер 2,ако се каниш да ми отговаряш,не го прави...не си струва!Нали и ти имаш проблеми?Съчувствай й, не й обяснявай как да не хленчи и как да се вземе в ръце!Всеки човек е с различна нагласа!Нещо,което за нея е важно,за теб може да е нищо,и друго,което теб те впечатлява,на нея не й прави впечатление!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 055655ca43 |
|
8. Авторката на темата:
Благодаря ви искрено №6 и №7!
№6 Вероятно сте прав/-а, всеки преминава през някакви изпитания, аз съм приела моите добросъвестно и чистосърдечно, но много бих желала да намеря сили и да продължа. Знам, че има изход от омагьосания кръг, в който се намирам, въпросът е какъв е изхода.
Има дълги периоди в човешкото самосъзнание и психика, в които е възможно човек, който е здрав и прав, просто за секунди да се поболее и да му е изключително трудно да намери решението на проблемите си. Мисля, че аз самата съм изпаднала в това състояние.
Не се приемам като безпомощна, напротив, въпросът е какъв е начина. Дали начинът е да напусна мястото, на което живея и да замина за друг град и да продължа живота си, т.е. да постъпя егоистично към семейството ми и да ги оставя да се оправят сами? Дали решението на проблема се крие в това да продължа да се грижа за хората около себе си и когато ми дойде времето да отлетя от "птичето гнездо"?
Ще спомена нещо, което не бях споменавала по-горе. До преди година- две, живеех отделно и самостоятелно от семейството ми. Научила съм да се справям сама с всички тези неща, причината да се върна отново при тях е, защото усетих, че те имат нужда от мен.
Въпросът, който ще задам на всички, които са прочели това е- какъв е начинът, според вас да продължа напред. Как да събера сили? Има ли някакъв вид "терапия", която да ми помогне да се почувствам по-пълноценна и по-силна?
Просто се чувствам изключително сама, изключително неподкрепена и пренебрегната от всички. Душата ми крещи:"Имам нужда от помощ", но гласно не мога да си позволя да го изкажа, тъй като само това липсва на хората около мен.
Ще вметна: Често се опитвам да споделям с вече бившето ми гадже, а отговорът, който най-често получавам от него е:"Не ми мрънкай, само". Но междувременно не мога да не споделя с него.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
