Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Насочи разговора към НЕЯ, питай я за нейните хобита, нейните интереси, нейните истории. Така ще види, че се интересуваш от нея. Изслушвай я.
Според мен проблемите ти идват оттам, че се влюбваш на 110%, а това не е здравословно и отблъсква хората. Може би си поставял обекта на чувствата си на пиадестал. Може би е добре да преосмислиш приоритетите си и да търсиш духовно развитие. Когато постигнеш напредък, няма да има нужда да се вкопчваш в друг човек или в самотата си. Но това трябва да направиш сам... Съветвам те да потърсиш литература по въпроса. (мисля, че имаше един сайт -спиралата).
Успех!

7.   От автора: Благодаря ви за отделенето време и човешките коментари.
@1: Прав/а си, но аз не мога да поддържам непринуден разговор спонтанно. Имам един репертоар, който бързо се изчерпва, а тук не говорим за първа среща. Ние кореспондираме от миналото лято, а от два месеца си говорим и всяка седмица по скайп. Трябват ми не конкретни теми, а стратегия как да генерирам такива и как да превъзмогна това възпиращо чувство на неадекватност. Разговаряме на английски, но това не ме притеснява. Когато езикът не е роден и за двамата, отсрешният човек среща същите трудности като теб, което те освобождава психически и дори ти дава време за размисъл когато се чудиш как по-добре да се изразиш.
Освен това, искам да разбера какво точно поддържа интереса и към мен. Аз имам само няколко силни страни, а всичко останало са пробойни.

@2 - Наистина съм много добър слушател, но проблемът е по-скоро, че аз не знам и какво да я питам, което вече не съм питал. Тя се уморява само тя да ми задава въпроси, а когато го прави аз отговарям спонтанно и чак после се усе
щам, че някои неща по-скоро не трябва да ги казвам, защото не само с нищо не помагат, а сигурно изглеждат и странно.

@3 - това го приложих няколко пъти. Не всеки път работи, защото изборът на теми които ме вълнуват си е мой специфичен.

@4 - Интересувам се само от футбол и компютри. Обичам и котки, и тя има такава, но не може всеки път да говорим за котката...Харесвам само класическа музика, за всякакви модерни жанрове и изпълнители съм пълен игнор. Иначе ходя само на работа, а през свободното си време най-обичам да си стоя вкъщи и да се занимавам с мои си неща. Знам че, това ще се промени ако убедя някого да заживее с мен и съм готов да опитам, но е трудно докато съм още сам ей така да правя неща, които не ми доставят удоволствие за да съм като другите.

Ще споделя и някои допълнителни неща в синтезиран вид.
Прекарал съм доста време сред жени в приятелски кръг, но това не ми помага много. Аз не умея да флиртувам, случвало се е жени да флиртуват с мен, но до един определен етап и след това всичко да се разпада по необясними за мен причини. Открих че когато една жена флиртува, това е като полъх на вятъра и не може да се прогнозира нищо. Преди в такива работи влагах много емоции и някак си се чувствах измамен от нелогичните за мен развръзки. В един момент се ядосах на всичко това и почнах да се държа по съвсем друг начин. Когато усетя, че ме разиграват аз прекъсвам първи, а когато ми покажат, че съм нежелан, не упорствам както преди, а се оттеглям веднага. Утежняващи обстоятелства са, че от дълго време живея в друга страна, където хората се държат по-доста различен начин, което аз в началото не знаех, а и когато не съм спокоен комуникацията ми на местния език става по-трудна. Пак говоря разбираемо, но знам че е дразнещо. Това още повече ме кара да игнорирам социалните аспекти, в които и без това не ме бива. Затова се ориентирах към Интернет, където поне знам че жените, които са регистрират търсят партньор, вместо да се чудя и гадая свободна ли е въобще жената, която ме интересува. И както вече казах тук всичко е толкова различно. Много от хората са възпитавани още от ранна възраст в изтънчени маниери и са големи артисти, което на мен лично ми пречи да се ориентирам как ме възприемат в действителност. Но това е тема за друг разказ, който не знам дали си струва да публикувам.

8.   Авторе, моля те сподели този друг разказ с нас. Много моля! Така ще помогнеш на разни хора, е и на мен също :-)

9.   И аз бих те посъветвала да внимаваш с рускините, няма такива с безкористни цели.
Иначе мога да ти дам един съвет малко не по питането ти - започни да флиртуваш с жените - в магазина, на светофара (независимо дали си пешеходец или шофьор), вози се в градския транспорт, запиши се на спорт, изобщо тренирай се да флиртуваш. Флиртовете ти се разпадат, защото жените усещат твоето притеснение, имат очаквания да си по-опитен, може би грешно са си помислили, че си повърхностен и т. н. Когато една жена флиртува с теб, не се отказвай лесно, нищо не губиш.
Много анализираш, отпусни се! Мисля си, че с правилната жена ще намериш много теми за разговор, и няма да се чудиш какво толкова да си говорите.

10.   От автора: Номер 8, не знам с какво бих могъл да помогна някому, но щом проявяваш интерес, ще напиша още нещо. Единствените ми притеснения са да не стане много дълго или пък някой от приятелите ми да не ме разпознае категорично, което не бих искал да се случва. Затова трябва да се самоцензурирам на много места. По-принцип в ежедневието съм супер отнесен и замислен и не виждам какво се случва пред очите ми, но когато съм емоционално ангажиран възприемам и най-малките детайли и ги помня сякаш са били току-що, така че разказът ми не е преувеличен. Когато дойдох като студент в страната, в която живея в момента, нямах никакъв любовен опит, а само едно голямо разочарование след което изпаднах в депресия и пълна апатия. Идвайки тук изведнъж се почуствах зареден с енергия, както не бях се чувствал от години. И в буквален, и в преносен смисъл това си беше едно ново начало. Първите ми контакти бяха с едно местно момиче, какъвто тип не бях виждал в родината. Тя беше винаги учтива и много мила, а също и много красива. Имах чувството, че ми обръща специално внимание, харесвах разговорите ни и за нула време се пристрастих към тях и хлътнах по същия начин както преди години - безумно влюбен като болестно състояние. Признах и веднага, което въобще не беше интересно за нея, освен това се познавахме съвсем от скоро и тя дори не познаваше силните ми страни. Стана ми ясно по-късно, че в началото ако не друго твърде ме подценила интелектуално и като възможности за развитие, но и това не е толкова от значение. Тя просто не ме харесваше така както аз нея и ми го каза директно, за което нямам лоши чувства към нея. На този етап бях все още твърде наивен и си мислех, че ще мога да я впечатля с това колко много я обичам и че съм готов на всичко за нея. Груба грешка! Никога не я допускай. Тя прави отношенията само още по-лоши. Понякога другият човек, ако е съвестен, дори страда, че някой го обича, а той не може да му отвърне със същото. След известно време тя си намери приятел, което аз не разбрах веднага (така и не разбрах защо го скри от мен - каза че се била страхувала от реакцията ми, което е супер тъпо, защото аз не съм от агресивните типове, които правят скандали и драми, а и най-логичното нещо, което очаквам от една жена, която се чуди как да ме разкара е да ми каже, че има приятел, а тя точно обратното - взе че го скри). Както и да е, щом разбрах за пръв път си дадох сметка че нямам никакъв шанс. След това тя се премести да живее на друго място и контактите ни станаха съвсем редки, но аз години наред тъжах за нея. Най-голямото ми постижение като човек беше да се откажа от нея. Казах си, че това сигурно е лоша карма, която трябва да платя или че тя е фатална жена, която дяволът е пратил да ме измъчва и че аз трябва не да бягам от нея, а да победя дявола и това може да стане, само когато успея да я възприема като нормален човек. Това си беше ужасно трудна и бавна работа и дори нямаше как да съм сигурен дали съм успял. Срещахме се 1-2 пъти в годината, при което аз вече се държах напълно неутрално, защото тя иначе въобще нямаше да иска да ме види и успявах да я заблудя че съм добре, но когато се прибирах вкъщи избухвах в плач и трагедията ми продължаваше.
В крайна сметка успях в намерението си, но това не стана отведнъж а си беше цял постепенен процес. Вече живеем в различни градове и всеки е много зает, но още поддържаме кореспонденция от време на време. Всъщност още я обичам, но по-съвсем друг начин. Мисълта за нея ме успокоява, когато имам главоболие или съм много ядосан. Тя е моята светлина, но вече не съжалявам че не може да сме заедно. Омръзна ми да гоня недостижимото, искам и аз да се почувствам желан и обичан и който не може и не иска да го стори за мен, прав му път.

Докато течеше този дълъг процес имах няколко "стълкновения" и с други момичета, които напълно ме ошашавиха. Колкото бях зле, направо се забих още повече. Случка номер 1:
Пътувам в автобуса и усещам, че едно момиче ме гледа и ми се усмихва. Гледа целенасочено в мен и не спира. Хубаво, ама аз не знам какво да правя, пък и идва време да слизам. Само че и тя слиза на същата спирка, а и трябва да изчакаме рейса да мине за да пресечем улицата. Е няма как викам си, ще трябва да я заговоря. Докато си мисля това, тя първа ме заговоря, но аз дори не разбрах какво каза, само се усмихнах и кимнах. Изминахме няколко крачки и аз я питам:
- Как се казваш?
- Софи.
- Еди кой си...
(Моментно вцепенение) - От къде идваш?
- От България.
За половин секунда се овладя от изненадата и отново разпери същата лъчезарна усмивка. Лека-полека си давам сметка колко е хубава. Дълга руса коса, синьо-зелени очи, а чертите на лицето и от тези, които ме привличат като магнит. Направо ми реже като ъглошлайф в мозъка. Харесвам я, но не е същото както с първата, просто още съм болен, но приятно впечатлен. Говорим си кратко пред входа на сградата, където явно и двамата живеем и идва време всеки да си хваща пътя.
Няколко седмици по-късно случайно я виждам пак в центъра на града. Тя е на около 50 метра по-напред заедно с приятелка, но ме забелязва, обръща се и ме гледа кратко за да ме поздрави, после продължава по пътя си. Аз вървя по-бързо и ги настигам, при което пак се поздравяваме. Приятелката и хвърля един любопитен поглед сякаш пита - "Кой е пък този и какъв ти е? ".
Софи леко зачервена я изглежда конспиративно. Няма как да им се набутам и отминавам, ама нещо почна да ме човърка. А бе тя да не би да ме харесва??? И почнах да мисля за нея. Паднах в следващата клопка. Мисля, мисля, ама забатачих работата с няколко месеца, докато накрая се реших да разузная къде живее и да измисля повод да я видя и да питам нещо. Речено-сторено, но от това не произлиза нищо конкретно. Просто вече знам къде живее и тя знае, че съм я забелязал. След още известно време се реших да я поканя да излезем някъде заедно, само че се бях разтрепереил от вълнение и явно това ме провали. Поканих я да отидем да ядем сладолед някъде и тя се принципно се съгласи. Трябваше тогава да спра, аз взех че и поисках номера и тя явно тогава разбра че я свалям. Тактично ми каза, че телефонът и е винаги изключен, аз разбрах намека и така се разделихме. В уговореният ден когато отидох да я потърся, тя каза че не иска да дойде. Аз бях супер изненадан и попитах защо.
- "Не е нищо против теб. Просто не го искам. "

Мамка му, хубаво де, ама не можеше ли просто да излезем и да си запознаем като хората. Толкова ли те изплаших? И да не искаш да спиш с мен, ще го преживея. Просто наистина те харесвам. Какво да правя, оставям я и си тръгвам. След няколко дни и изпратих картичка - съжалявам че те притесних, не исках да интимнича прекалено. Тя също ми отговори с картичка с разбиране и най-добри пожелания.
Срещите ни са неизбежни, все пак живеем в един блок и се засичаме. Аз вече се правя на неутрален, само поздравявам и отминавам. Един ден тя се отбива от пътя си, идва сама при мен и ми казва, че би се радвала да дойда пак и да сме приятели. А сега де? Опитах няколко пъти с приятелски предложения, даже не за среща ами пикник с други хора от блока, но тя все имаше други планове. Мина сума ти време и нищо не стана, но червеят вече е в мозъка ми, а и знам че за да забравя една жена ми трябва друга. Накрая стана време да се изнасяме всички от тоя блок и кой където намери. Мислех си, че няма да я видя повече. Написах и стихотворение и го пуснах в кутията и. Вярно бях обещал да сме само приятели, а сега излиза пак друго, но нали ще се сбогуваме, какво толкова. Може пък поне малко да и хареса. Нищо подобно. Беше явно притеснена. За капак на всичко се оказва, че ще се местим в същия район. Пак ще я виждам.... Година-две по-късно се виждаме по спирките, тя се държи супер любезно както в началото. Момичето ме влече като магнит, не просто физически, а и на по-високо ниво, като личност. Искам да се запозная по-добре с нея, но вече съм направил две грешни стъпки. Абе какво толкова, питам я пак дали не иска някой път да се видим и тя се съгласява. Питам я къде мога да я открия. Тя ми казва къде живее( този път живеем в различни блокове, но на 2 минути път) и тя ми казва в кой блок живее и на кой етаж, и че може да дойда някой път. А сега де? Е как да се сдържа да не отида. Отивам, а тя била супер заета и сега нямала време. На мен веднага ми светка лампичката, че пак се почват старите работи, но защо по дяволите?
Питам я директно:
- Да идвам ли въобще пак?
- Да, разбира се. (Супер непринудено, с усмивка, сякаш с истинско желание).
- Ами дай да се уговорим, да знам кога да дойда.
- Амм, когато правя нещо такова, най-добре да е спонтанно.
-??? Амии, добре.

Какво по дяволите имаш предвид, мисля си, но няма как да питам. Какво означава "нещо такова"? Нали уж ще сме приятели. Не е ли тъпо да идвам всеки път без да знам дали въобще си у вас и дали имаш време. Ама някак си не се осмелявам да изрека всичко това, защото мъглявият проспект "нещо такова" ме интригува и не искам да разваля потенциалната възможност. Каквото и да е това нещо, всичко е добре дошло, викам си. Просто искам най-накрая тази история да има развръзка. Или ме допусни по-близо до себе си или ми кажи да не идвам повече. Минава семестриалната ваканция и аз отивам да я търся пак. Няколко пъти въобще я няма, а когато най-сетне я откривам, пак намира повод да отлага, но този път е по-студена и аз дори го забелязвам, но тази непоследователност страшно ме дразни. Защо ли пак настоявам, но питам:
- Ами тогава да дойда някой друг път, а?
- Да, добре.

Оставих я намира 2-3 месеца. После пак я срещам на улицата, пак усмивчици и ала-бала. Е вече ми писна. Отивам за последен път, може би в неподходящ момент, но за това е виновна и тя. Тя е супер притеснена, казва ми че има посещение, и май не лъже - една нейна приятелка се върти наоколо и двете правят нещо. Накрая ми каза:
- "Всичко това ми идва твърде много" - и ми трясна вратата под носа. Ето тогава вече напълно откачих.
Разбира се, тръгнах си веднага без да направя нищо повече, но вътрешно кипях като вулкан от ярост и цяла нощ не можах да спя. И сега като се замисля, това беше най-голямото унижение в живота ми. Какво ти идва твърде много тъпа кучко??? Ако си мислила че искам да те чукам, защо въобще ми каза къде живееш и че може да дойда?
Защо всеки път като те питах дали да идвам пак, не ми каза да си вървя. На едно "не" щях да бъда много по-благодарен, въобще нямаше да ти се ядосам както сега.
Аз дори не мислех за това, щях да се зарадвам естествено, но не го очаквах. Искам само да сготвим нещо заедно и да говорим глупости час-два. Щях само да се опитам да те видя пак и това ми беше в главата. Защо ме подлъга пак?
Ти просто нямаш уважение към мен, защото знаеш че те харесвам и тичам подир теб като кученце. Разбирам да не ме искаш за любовник, но не и да ми се подиграваш така. Аз не заслужавам това!!! След тази случка започнах да избягвам местата, на които беше вероятно да се засечем пак за да не я видя никога повече. Понеже градът е малък, в следващите няколко години се засичахме средно по веднъж годишно на други случайни места. Аз само и казвах "Здравей", но студено и отминавах показвайки, че не искам никакъв разговор. Тя винаги почваше с топлата си голяма усмивка и като виждаше реакцията ми я променяше в мимика на съжаление и неодобрение от това, че я избягвам. Сякаш за нея е супер важно, да се преструваме, че сме в много добри отношения и че нищо не е станало, а аз въобще не виждам нещата така и смятам подобен театър за гавра. Тя поска да се отърве от мен и аз го приех, нека да оставим нещата така, така повече ми харесва. За последно я видях в един рейс, както се и запознахме в началото. Този път беше с едно момче, което не можах да разбера какъв и е, защото те седяха по-назад, но чух нещо от рода на "... и заради това той вече не ми говори", а като слязохме момчето ме изгледа с любопитство опитвайки се да ме прецени. Явно тя му разказа нещо за мен. Не ме интересува какво. Майната и!

Понеже разказът стана много дълъг, спирам дотук. Има още две случки с други две момичета, от което може да се събере материал за книга по-какъв начин жените реагират на интереса към тях и на нуждата да го отклонят и как мъжете или в случая субективно аз го възприемам.
Аз се имам за справедливо обективен. Никога не съм мразил жена за това, че не ме харесва и никога не съм търсил отмъщение. Знам че не съм красив, а освен това налитам на красиви, които са обект на много внимание, а и знам как се чувства човек, когато няма влечение към някого и че нищо не може да се направи. И все пак някога съм брал много ядове, а друг път не.
Сещам се за Лиза и за най-добрия отказ, който някога съм получавал. Въобще не и се разсърдих, беше ми кофти 2-3 дена, но след това забравих всичко.
Ако някой иска продължение, нека пише.

11.   Проблема ти е, че усещаш интерес от жените, но действаш бавно. Тя е проявила интерес, а ти не си направил нищо с месеци. Имам такъв случай като твоя. Има интерес към мен един мъж, обаче толкова са бавни нещата, че ако някога се сети да действа не знам как ще реагирам. Жените ценим решителността и увереността в един мъж. Външния вид не е от съществено значение. Понякога интелигентните мъже прекалено много мислят и усложняват отношенията си с другия пол. Наскоро слизам с асансьора и вътре един съсед. Звънна ми телефона и той взе торбичката с боклук, която щях да изхвърлям да я държи, за да се обадя. После не ми я върна, а ми каза, че ще я изхвърли той. Ами не знам каква трябва да съм да не се досетя, че има симпатии към мен. Така че действай малко по-нахакано. Пиши нататък да видим, но за мене ти действаш бавно с жените и това е една от грешките в общуването ти с тях.

12.   Трудно ми е да повярвам, че някой може да се държи толкова неадекватнокато тази Софи. Аз не мога да си представя да постъпя така с някой. Пиши по нататък, може да ти се проясни, а и на нас, къде евентуално бъркаш, ако има такъв момент. Симпатизирам ти.
ЕднаЖенаКаза

13.   На мен пък ми е трудно да повярвам, как някой, който пише толкова увлекателно, може да има проблем с общуването.

14.   И аз малко да раздам акъл :), макар че хората преди мен са ти дали много точни съвети.
Проблемът ти е, че като много съвременни хора интелектуализираш, прекалено много анализираш, което пък се натрупва, а оттам и самонавиването, мнителността и раздразнението.
Ние, жените оглупяваме, само когато се влюбим от пръв поглед, иначе притегляме, преценяваме и, когато е в самото начало на флирта, често някакви неща могат да ни направят впечатление и да ни отблъснат.
В случая със Софи, мисля, че нерешителността ти и проточването във времето в началото я е разколебало (като тука нямам предвид да се нахалства по принцип, трябва и човек да има такт, разбира се).
Оттам започва да се натрупва раздразнение при тебе (което според мен ти е личало и си започнал да я притесняваш) различните ситуации от типа "да дойда ли, да не дойда ли? " и вече хептен зле. Понякога става така в живота, не го мисли - не се е получило, толкова.
Относно разговорите, понякога е приятно просто да си говориш тъпотии с човека, друг път - сериозните теми са на преден план. Важното е да не се превръщаш в дървен философ, като подбираш твърде специфични теми, които биха били интересни само на хора с твоите интереси. Ето, казваш компютрите - по общи неща, разни любопитни факти, но не и твърде задълбочено, ако човекът срещу теб не е запален на тая тема. То е като да слушаш някой приятел доктор да ти разказва за куриозни случаи примерно, но вече по-детайлно той може да обсъжда някои неща с колегите си, за останалите те не са интересни.
Излез малко от тая рамка, попитай жената да ти препоръча някой филм или от нашумелите сериали - той може да стане повод да се заговорите, да се подсетите за някоя не твърде лична интересна история и така.
Същото е и с музиката: "Слушам класическа музика, но би ми било любопитно да чуя някоя интересна банда". Нещо от тоя сорт.
Вече си се самонавил, че си скучен и непривлекателен и оттам е цялата работа - или се вкопчваш и влагаш твърде много емоционален ресурс, или се отдръпваш заради тая пуста мъжка горделивост, "за да не те разиграват и да се подиграват с теб", което може да няма нищо общо с истината. Извинявам се, че ще го кажа така, но никой не е задължен да бъде с тебе само защото ти е коствало много усиля да го впечатлиш.
И не се чувствай длъжен винаги да блестиш с ерудиция и интелект. Въпросната жена, с която си говорите по скайпа, вече го е видяла това, не винаги обикновените разговори отегчават.

15.   Пак съм аз - номер 8. Много благодаря Авторе за изчерпателния пост! Много ми помогна да си направя някои изводи. Може ли да напишеш продължение? Много пак отново моля :-) Радвам се че има такива хора като теб Авторе - свестни, смели и умни - това си личи и по начина по който се изразяваш. А колкото до лошите жени, просто ги игнорирай. Забрави ги.

Та много моля за продължение, чета темата ти и ме вълнува
Поздрави и лек ден :-)

16.   Здравей,
Наистина много увлекателно пишеш, за първи път в сайта да изчета всичко, което автора е написал.
Първо бих искала да те посъветвам, като в по - горните коментари, да имаш едно на ум с рускинята... Не че нещо против братушките, но някои от тях са доста нахални и пресметливи.
Иначе относно разговорите с нея съм много съгласна със съветите на номер 14. Давай го по лежерно, не анализирай толкова много, защото само забатачваш. Няма как да се притесняваш постоянно... ами сега какво да си говорим, да гледаш минутите и да очакваш разговора да е непринуден. Това за клишетата и стратегиите... Недей толкова да се притесняваш, вие не сте се видели, не сте се докоснали, не сте усетили присъствието на другия... Според мен в истинските човешки отношение няма клишета или стратегии, има ли ги химията и разбирателството между двама души, които са честни и коректни един към друг, какво друго ти трябва.
А относно Софи.... какво да ти кажа, не съм много съгласна, че си се забавил, не бих искала да си вменяваш и тук вина... опитал си, не се е получило... каквото, такова. Както имаше една приказка, като остарееш и се върнеш назад във времето ще съжаляваш само за нещата, които не си опитал, а не толкова за грешките, които си допускал.... Да сме живи и здрави да разберем :) Желая ти успех и горе главата!

18.   Хора, само едно ще ви кажа. Това всичкото е една измислица, сътворена от очевидно комплексиран човек, който от яд, че не разполага с други средства да си върне, сам си съчинява врели-некипели, които му се искат да са така. Правил го е доста пъти тук в сайта. Интересно как ли ще се отразят всички тези негови действия, ако за тях бъдат информирани потенциалните му работодатели и особено ако има намерение да работи на места, където хората се изследват до най-малката подробност. Определено ще е шоу, но не и за човека. Дано в най-скоро време го приберат за лечение, за да не си посегне на живота.