Съдби на кръстопът
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 2664 пъти
Здравейте,
драги ми читатели, да сте живи и здрави. Историята е малко дълга, затова си вземете чипс и бира, а за дамите сокче и приятно четене. От доста време чета за болките и неволите на хората в този форум , та и аз реших да споделя моята.
Израснах в проблемно семейство. Работех, казарма и висше, демек 3 в едно.
Добряк съм, едно моме ми обърна внимание и те го на, се оженихме. После знаете как е, искам дете щото всичките ми приятелки са така, искам това щото другите били еди как си и така през цялото време. Аз съм либерален човек, на слона път правя, но вътрешния ми глас почна да ми шепне - адаш, ще береш ядове. Сега си викам, къде беше ти адаш кога се жених :)Обръща ме на хумор, щото иначе би било трагично.
Търпелива (телец) зодия съм, едва ли много мъже биха изтърпяли толкова дълго семейните окови, без да изневерят, защото либовния ни живот беше пълна скръб. В началото, тя беше загорялата за секс и недоклатена, така да го кажем, щото язека се борих с животу по това време яко и изобщо не ми беше до това. Но живота има извратено чувство за хумор, после аз истрештех и както се казва от вратата за краката и те така всеки божи ден. Но нали знаете, на мъжа му трябва терен за да прави секс, а на жената причина. Така ме работеше жената, като магарето с моркова отпред, демек ако ми ходиш по гайдата, ша има за душицата. Никога, жена ми, не ме е задоволявала сексуално, като честота на контактите, даже е имало период от 3 - 4 години със два три пъти секс в месеца, което е крайно недостатъчно и въпреки това не съм си мислил да изневерявам, защото като си представя моята мрънкаща и вечно недоволна женица, просто не ми се вкарва във никакви филми. Не съм и човек дето, ще тръгне да си разваля семейството, все пак имам дъщеричка, викам си, може пък да се оправят нещата. Склоних да заминем в чужбина (нейната голяма мечта), казвам склоних защото съм трудноподвижна зодия, но го направих за по-добрия живот на семейството ми. Жена ми е от този тип жени, които са все нещастни и очакват мъжете им да ги направят щастливи и да дадат цел в живота им. За бележника мъже, избягвайте такива жени, оти много ке патите. Пиша на такъв гаден фолкаджийски стил, шото заради нея поживях доволно по шопския край, а иначе съм майничка, нали знаете културни хора.

Почнаха нашите приключения в чужбина. Вярвайте ми, през какво ли не преминах за да се установим в тази държава. Говоря в първо лице, единствено число, защото се напъвах само аз, а тя се занимаваше с много по-съществени неща като
да крои петилетки и планове, но на мой гръб. Разнасял съм флаери при -20 градуса с часове, разнос на пица и работа по строежите на черно, и не ми е било лесно. Тя поработи малко като чистачка в при евреите и ми реве, че не можела да издържа, не и отива на дипломата разбираш ли...

Минах в светлата икономика, започнах легална работа и си плащах данъците като бял човек, но повярвайте ми, така беше по-добре. Жената започна да учи, а аз я издържах и се грижих за детето. За нея, не мога да ви опиша какъв шок беше да свикне с живота в чужбина, при условие че и дума не разбира, пък камо ли да говори. Работих на 12 часови смени през нощта, прибирам се карам детето, спя 3 часа, прибирам детето, после пак на работа в час пик. Проблеми с езика, изпитател срок, главата ми пуши, но жената се мисли за принцеса. Сексуален живот умрел ( пълна манипулация), все недоволна, а аз вече не издържах.
Станах супер изнервен, жената само недоволства и се сравнява с останалите, а на мене ми пушат мартинките и не се вижда светлина в тунела. Комуникацията никога не ние била силна черта и на двамата и нещата почнаха да се влошават. Тя искаше второ дете а аз се дърпах, защото очаквах да седнем и да поговорим и да решим проблемите между нас, но това така и не се случи. Докато аз се трепех и незнаех къде се намирам, тя си въртеше чат със месни убавци и в един момент нещата лъснаха. Гледам в чата, се обяснява на некъв грозник, много та обичам ша знаеш, хайлавю вери мач :)

И аз седя и не вярвам на очите си, очаквал съм всичко друго, но не и това. Те вече си планирали, как ще заживеят заедно всички са хапи и аз се оказах тъпият ъгъл в либовния триъгълник. И викам, зимай си я и си я чувай със здраве, само че не приемам рекламации после шъ знаеш... :)

И 5 магистратури не може да ти помогнат да разбереш една жена. Имах и такова доверие, а тя го разруши за един миг. Винаги съм я уважавал и приемал такава каквато е със всичките и +- н никога не съм се опитвал да я променям, а тя мен не спря. Уморих се да й ходя по гайдата. Огледах се, вече гона 40 и не издържам, не искам живота ми да продължи така. В последните години, тя винаги беше права, втълпяваше ми нейните идеи като мой, убеждаваше ме, как аз точно това искам и как само аз съм виновен за всичко.

Разведохме се, всеки пое по своя път. Кофти ми е само за детето,
защото много лошо му се отрази развода и това даде много негативни последици за нея. Но, съпругата ми изобщо не помисли за това, важното е тя да е хепи.
Разбирам, да беше избрала някой баровец или красавец, да я разбера, а тя взе първия срещнат, който благоволи да и направи дете. Не разбирам, как няколко срещи, гръмки обещания и малко чат могат да убедят една жена на подобни действия. Явно съм я докарал до пълно отчаяние. Знам, че съм тъпо говедо, но не пия, не пуша, не съм и посягал никога и не търча по чуждо и все нема угодия. Сега живота й е по-лош от преди, но пък е на нейното, има си второто дете и се надявам да е щастлива и да се кротне, защото много човешки живота обърка.

Трудно се възстановявам от предателството и. Нещо се пречупи в мен, вече трудно вярвам, че има жени, които могат да те приемат такъв какъвто си и да са щастливи. Щеше ми се жените да са малко по-здраво стъпили на земята и да мислят разумно, но това явно е много трудно. Омръзнало ми е да сме в някаква битка или криво разбрана еманципация. Живота е прекалено кратък, за да се пропилява. Сега съм сам в чужда страна, приели са ме като техен гражданин, но аз не се чувствам на мястото си, дори не се опитвам да ги разбера. Нямам приятели, малкото ми такива са в България и се чувствам в капан. Детето ми и неволята ме държат тука, но щастието ми е може би някъде другаде. Работя, справям се с живота, но когато половинка ти я няма до теб, се питам за какво е всичко това и с всеки ден нещо умира вътре в мен.

Ако някой се намира в подобна ситуация, преминал през подобен бълвоч или има предложение за изход от нея, нека да сподели.



М40

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: b42ba0fec0

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Виж, историята ти е много поучителна, но това съвсем не значи, че ВСИЧКИ жени са такива. И аз попаднах на неподходяща жена първия път. Беше по много неща подобна дори на твоята, само където не се навих да емигрирам, а си развих доста успешен бизнес у нас. Дори склоних за второ дете, което беше трудна задача при нашия сексуален живот (подобен на твоя), но никога не съм губил вяра в жените като цяло. В интерес на истината ми беше ясно, че навън има много нормални жени, а аз просто бях прекалено глупав, млад, наивен и заслепен, за да се оженя за такава. Много бързахме навремето с пустото женене и тук сбърках жестоко. Сексът също не ми беше приоритет в живота, работих по 16 часа на ден, но като мина първата младост се сетих, че и аз съм човек. Бях много дискретен, а любовниците ми винаги ги избирах много внимателно, защото човек веднъж прави една грешка в живота, но след 1 година най-късно прекъсвах връзката, за да няма драми и така докато не си попаднах на майстора и не се усетих, че не мога да скъсам с последното момиче. Минаха една годинка, две годинки, три годинки и когато ТЯ ми постави ултиматум беше ясно, че ще се разведа. Решението отдавна го бях взел, но отлагах, за да си отгледам децата, а те вече бяха големи. Просто си събрах нещата и отидох да живея във вилата, обадих се на адвоката си и другото беше лесно. Гледам, че на 40 години си се отписал, но това е направо глупаво, защото на 40 г. за мъжа почва интересното и изобщо не е късно за второ, нормално семейство. Не жените са такива, а твоята бивша е била такава. Има голяма разлика. За мен на 45-47 г. животът започна. От тогава съм направил още три деца и гледам да наваксвам загубената си младост.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 9f3274e87c

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   И аз съм съгласна с номер 1. При вас мъжете и на 50 не е късно. Но при нас от 25 нагоре вече всеки мъж, който спи с нас, без да го искаме много си е чиста разсипия на време и това на съсипва психически изцяло. Това е най-голямото нещастие за една жена в личен план- да има връзка с единствената цел да не е сама. Изобщо, жена да не си.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: cb5154af4c

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Всеки с късмета си. Твоя явно е бил такъв, че да попаднеш на неподходяща жена, обаче не се отчайвай, имаш време и има шанс нещата да се обърнат и да попаднеш на правилната жена. Важното е, че си си научил урока и друг път няма да се оставиш на някаква да те манипулира толкова дълго. Жена съм, но честно казано и аз не ги разбирам тия момичета, които се женят само за да има кой да им угажда на капризите! За мен това е не само недостойно, но и обидно. Но коя съм аз да съдя? Такива жени има и ще има, важното е мъжете като автора да се пазят от такива манипулаторки, че после всички страдат и ако ти все пак имаш някакви вина за положението, детето ви няма, а горкото ще трябва да плати най-високата цена. За това авторе, друг път умната и не се оставяй на външния вид и на фалшивите усмивки да те излъжат и преди да кажеш ДА (ако изобщо се престрашиш да го направиш отново) много добре си помисли дали човек го заслужава. Успех и горе главата! Един ден ще изгрее слънце и на твоята улица!

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: 83ff53b1f1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не са всички жени такива. Прости ти си извадил късата клечка. Мислиш, че не разбираш жрните, но явно твоята си я разбрал много добре. Тя е от жените, които търсят лесен живот на гърба на мъжа. И когато не стане търси друг.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: cb3ac0cdea

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Бившият ми съпруг с aбсолютно безрaзличие го ритнaх кaто непотребен пaрцaл след 7 год. брaк и две децa. Вторият си съпруг бих го последвaлa и в aдa! Първият нещо се объркa дa си мисли, че съм длъжнa дa бъдa еди квa си, подобно нa мaнтрите дето ги пее едно пообъркaнa дaмa тук из дриги коментaри. Сори, aмa зa мен нещaтa се получaвaт по желaние или зaщото си се сборил и зaслужил. Тaкивa рaзни, дето сa се помисли зa богове/ богини... кaто ги ритнеш се присещaт, че сa обикновени простосмъртни, но... късно. Нaстоящият ми съпруг, кaкто кaзaх вече и в aдa ще го последвaм! Aко той е моят Бог, то aз съм неговaтa Богиня. Прaвим, кaквото прaвим един зa друг, зaщото тaкa го чувствaме и искaме, a не зaщото трябвa. ТРЯБВA е думa, която използвaт тези, които не умеят дa нaпрaвaт тaкa, че дa бъде ИСКAМ. Нaдявaм се дa си ме рaзбрaл. Не е билa ТВОЯТ човек и товa е. Светът не свършвa с нея. Освободи се от минaлото и когaто си готов се отвори зa онaзи, с която и през огъня ще минете зaедно, но не очaквaй от друг човек дa го нaпрaви, зaщото трябвa, прaвим го, зaщото искaме. Тоест не рaзчитaй нa чувството дълг, дълг към децaтa ни сaмо. Другото е взaимност. Нямaше взaимност с първият, изисквaше, нaстоявaше... оо, я пътя! Нямaло е и при теб, сaмa си е хвaнaлa пaрцaлките. По- добре зa теб. Избий си от глaвaтa първо, че с дaвaне от своя стрaнa сa зaдължени дa ти отговорят със същото, товa в розовите ромaнчетa. Нямa ли ответност, не се ли чувствaш обичaн, увaжaвaн, не прaвят ли зa теб онези мaлки- големи нещa по ЖЕЛAНИЕ, бягaй! Тaм някъде е твоятa половинкa. Първо обaче изчисти нaтрупaните, емоционaлни токсини от себе си! Когaто ти се ухилиш нa животa ей тaкa, от сърце, с чисто и позитивно съзнaние, той ще ти се усмихне също! Успех!

 

...