Просто един мото събор, място на което никога не бих отишла... Място, което промени живота ми към по - добро - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (93130)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21826)
 Секс и интимност (10875)
 Тинейджърски (19786)
 Семейство (4585)
 Здраве (7539)
 Спорт и красота (3941)
 На работното място (2021)
 Образование (5605)
 В чужбина (1243)
 Наркотици и алкохол (904)
 Измислени истории (716)
 Проза, литература (1451)
 Други (12465)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Просто един мото събор, място на което никога не бих отишла... Място, което промени живота ми към по - добро
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 3733 пъти
Дълго време си губех времето с момчета на моята възраст ( 21 ), все сериозни връзки, няколко и все си мислех че само това мога да получа от живота - обвинения, никакви компромиси, скандали, срещи само веднъж седмично, нито веднъж не се поинтересуваха дали сам яла, дали имам нужда от нещо...
И сякаш бях свикнала да бъда така мачкана аз и не исках повече. Докато не се случи нещо с мен. Няма да кажа, че е било прекрасно, вълшебно, просто ще кажа че беше истинско, независимо как им се струва на другите, то беше различно от всичко до сега.... и дори... дори успя да спре онази хронична депресия, която ми пресушаваше очите всеки ден. Пиша това в момент на равносметка, когато не ми пука от нищо, просто искам да излея душата си в положителен смисъл и да изхвърля всичко лошо, което е в пукнатините на душата ми.
Срещнах го на 3 юли. На място, на което никога не бих отишла, но сякаш нещо ме притегли на там. Мото събор. Никога не съм се заглеждала по моторите, нито пък съм ги мразела и никога не съм мислила, че някога ще имам нещо общо с тях.
Бях с брат ми, не бях излизала от година както трябва. Прекарвах дните си у дома, пред компютъра, в този сайт. Да, в този сайт. Четях, пишех, интересувах се. Търсех начин да запълня времето си. И въпреки, че преди бях обвързана, аз отново седях точно в този сайт, където не се чувствах самотна.
Естествено, брат ми ме запозна с много момчета, той все така прави, сякаш се гордее, че съм му сестра, и аз не знам, май много си ме обича, последния с който ме запозна беше птичката, която каца само веднъж на ромото ти. След запознанството ни не си казахме нищо, само стиснахме ръце. Вечерта продължи с много бурни изпълнения на сцената, там прекарах много време и правех видео клипчета за спомен, както и много снимки с приятели и познати. Няколко пъти по погрешка се припознах в новото момче с един приятел, съдбата си знае работата май. И така ние се отпуснахме и заговорихме. Нито той, нито аз си бяхме на мястото, просто по някакви странни обстоятелства се бяхме озовали на този събор, някакво чудновато преплитане на пътищата ни. Така се случи, че не успях да спя в моята палатка, защото брат ми и неговата приятелка бяха налягали от умора и бира по кореми, зяла нощ стоях будна. Не им се разсърдих, защото и без това беше хладно, а и не бях спала никога в палатка, сигурно нямаше и да спя. Въпросният мъж, на 26г., който не си позволявах да приема като такъв, ме покани пред неговата палатка, и цяла вечер и нощ си говорехме пред нея. Даде ми якето си, за да ми е топло, започнахме да си приказваме, в един момент осъзнах, че такъв тип разговори не са типични за един такъв просташки мото събор, на който всички ходят за да пият, ядат, гледат сеир и накрая да легнат потни и мръсни в тези студени палатки, докато вятъра свисти леко, а някой похърква от съседния храсталак... Говорехме си за книги, за живота, за хората, на дълго и на широко, за неговото семейство, за моето, за това как сме попаднали там по ирония на съдбата, и на моменти се смеехме, докато всичко друго беше потънало в сън. Предлагаше ми да ми вземе стая в хотела, но отказах, покани ме в неговата палатка, но отказах, зяла нощ реших да остана вън будна на студа, казах му да си ляга, да не стои заради мен, защото ми е неудобно. Но той... остана при мен, за миг не ме остави сама. На сутринта, когато се вдигна росата, той ми предложи да ме закара до нас. Беше страхотна тръпка на мотора му. Даде ми каската си, прибра ме, все ми данните за Фейсбук и се прибрах като му благодарих за всичко. Веднага получих писмо, свързахме се и по скайп, не след дълго той започна да ме кани, но аз отново се дърпах, отказвах. Една вечеру брат ми ме викна да гледаме мач, с приятели, у тях, реших да приема, все пак нямаше да бъдем сами. Той не очакваше да отида у тях, след като толкова пъти бях отказвала, макар че не спираше да търси контакт с мен. Започна да ми пише смс-и, вслушваше се във всяка моя дума, отиде и намери любимото плюшено лилаво магаренце с панделка на опашчицата, което си бях харесала в един магазин и дойде специално до нас за да ми го подари. Започна всеки ден да ми подарява рози. Бях впечатлена, но и се притеснявах, защото всичко в началото са такива, а после се променят. Никога до сега не бях получавала цвете от момче, нито някой си беше вдигнал задника за да ми купи плюшеното магаренце... нито нищо. Все ми се налагаше да пътувам по рейсовете, да хващам таксита... Започнах да се влюбвам в тази негова същност, той ми показа, че е много умен, изобретателен, оригинален, романтичен, страхотен мъж с излъчване и тежест. Беше запазил всичката тази своя красота, въпреки помията на нашето време, време на лъжи, лицемерие.
Започнах да излизам с него, но така и не му позволих да ме целуне. Пазех дистанция. Заведе ме на места, на които до сега не бях ходила. Знаеше винаги как да ми го направи интересно. Беше момент, в който ако пропуснеш, може би ще пропуснеш живота си. Аз съм момиче ва риска. И... нямах какво да губя! Имах само няколко неуспешни връзки, просто си давах чувствата на грешните хора. А той ги заслужаваше най – много от всички да сега. Винаги ми тежеше, че няма с кой да разговарям, но с него беше различно, мъж с образование, който не е с две леви ръце, влюбих се в същността му, обикнах кроткия му спокоен нрав, обикнах красивата му усмивка, чаровните очи, които гледат сякаш не виждат нищо друго освен теб.
Реших да му се отдам, розите не спряха да валят, заведе ме на кино, запозна ме с родителите си, подари ми плюшеното тигърче, с което обичам да спя, когато не съм до него, говоря за мъж, който знае как да погали душата ми, който знае как да се държи. Мъж, който единстнен до сега, забеляза каква съм всъщност. Мъж, който ми каза, че не съм като другите, че пазя дистанция, че не съм леко момиче, че уважава силния ми характер, упоритостта, че съм умна, че имам различни видове усмивки, беше го грижа кагато съм замислена, не се караше с мен никога.
Паснахме си навсякъде, навсякъде. Депресията ми се изпари. Станах по – спокойна, вече не се карах с родителите си, дори те забелязаха промяната.


Много пъти съм писала тук и преди. Все тъжни неща. Радвам се, че сега мога да напиша нещо хубаво. За себе си.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 7 месеца
hash: 72a9de1369
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   По всичко което пишеш за този мъж мога да ти кажа че е рядкост , наистина птиче което веднъж каца на рамото.Не го изпущай, задръж го до себе си и ако евентуално с течение на времето даже и в по - къс срок нещата тръгнат към сватба не се дърпай миличка. Може да не си готова още за такава стъпка , но дали година , две по- късно или по- рано не е от голямо значение , а мъжът станал баща на децатати остава за цял живот .Бъди щаслива с него , желая ти здраве и успех.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 00a99d0231
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   И аз се радвам, че един човек е истински щастлив. Дано това продължи дълго миличка, дано това е твоята половинка. От все сърце ти го желая!!! Ж.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: ea315203a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Аз, непознатата се радвам за теб с цялото си сърце!
Колко хубаво е да прочетеш, че някой е щастлив!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: ac01207658
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Ох, пак тази дето беше намерила някакво си писмо в някаква книга :Х. Пак се появяваш с бесмислиците си, само показваш, че си 15 годишна фенка на Здрач, която се опитва да създава алтернативни реалности. Стига си се лутала в измислени светове, знам защо пишеш тук. Искаш да ти правят комплименти и да оценят "творението" ти, но разбери, че ако искаш да пишеш първо трябва да прочетеш много, много книги. И като казвам книги нямам предвид Здрач и другите боклуци, които излизат вече, а световна класика.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 179c6f43cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Eто,че всичко с времето си,затова не трябва човек да се отчайва и да и да оплаква живота си ! Успех Ви желая!
Ева

 
  ...


...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 57c533b456
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   От авторката до номер 4: Виж, това е просто моята лична история, не се опитвам да се извися като писател пред очите на хора, които не познавам, а имах нужда просто да споделя щастието си.... Мисля, че ме обърка с някоя друга, извинявай, хах....

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: ac01207658
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   До номер 6: Хах... извинявай не те бъркам с друга, защото стиловете ви на писане са еднакви и само за няколко дена да се появят две историй от тоя тип, след като в първата си история, ти обещаваш, че ще напишеш и друга. В "нещата", които пишеш е пропито крайно затапяване и ограниченост, ако искаш да се правиш на писателка, първо трябва да имаш дарба, а след това да прочетеш много книги. Алтернативните ти реалности, които ги съсдаваш са толкова пошли, само си играеш с хора тук, които найстина са изживяли нещо подобно и те подведени от приятните си спомени ти се връзват.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 1389ee9005
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Номер 4 .. ето,че показваш колко прости и завистливи можем да бъдем НИЕ българите .. ПРОСТ НАРОД!!!
До авторката: Не те познавам,но искрено се радвам за теб,става ми едно такова хубаво като прочета,че някой е щастлив ;)) Успех ти желая във всичко! ;)
I'm Trouble -

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: dba3611983
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   От авторката: Благодаря много на всички, аз знам, че все още има добри хора, а добрите хора ще намерят пътя в живота си... Благодаря още веднъж

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: ac01207658
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Номер 8, казваш ние българите. Ти броиш ли се в това число, защото казваш ние?

 
  ...

...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: dba3611983
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Номер 10, няма такъв глупав въпрос... Казва НИЕ, защото е българка!!! хях! аман от глупаци...

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: ac01207658
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   О, Господи номер 11. Всичко, което е непонятно за мозъка ти е тъпо, нали? Какво да правя като не го разбираш. Аз не съм го писал, но го разбирам и много правилно го казва. Казват наляво надясо, ние българите сме тъпи, завистливи и никога не броят себе си.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 7 месеца
hash: ac01207658
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Номер 11 какво му е глупаво на въпроса?

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: dba3611983
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Спрете да се карате... Издребнявате и ставате смешни.---

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 6c980bfa78
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Ами броя се да!!! Българка съм и колкото и да се опитвам да не изглупявам като другите "българи" пак се чувствам тъпа и омърсена от заливащата ни помия и простотия.
Но тия караници не са за тук!!!
I'm Trouble -

 
  ... горе^

...
преди: 6 години, 25 дни
hash: d7949a6d43
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   "...........Даде ми якето си, за да ми е топло, започнахме да си приказваме, в един момент осъзнах, че такъв тип разговори не са типични за един такъв просташки мото събор, на който всички ходят за да пият, ядат, гледат сеир и накрая да легнат потни и мръсни в тези студени палатки, докато вятъра свисти леко, а някой похърква от съседния храсталак".

Извинявай,историята ти и мнооого романтична.....но това ,че там ти и съответното момче сте попаднали случайно и сте били не на мястото си не означава, че тези мотосъбори са просташки...за което те моля да се съобразяваш с тези изказвания.....след като не ти е там мястото ...не означава ,че имаш право да оплюваш местата,където се събират хора,които такива като теб никога няма да опознае и да разбере! Желая ти всичко добро!

 
  ...
преди: 6 години, 24 дни
hash: bc38eda162
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Оф, разплаках се... Защото знам, че има и хубаво и красиво! Успех сладури! :)

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 2a0a272535
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   ...като се търкулне гърнето...често си намира похлупак...и то при стойностните неща...дано да ти се случат още по хубави неща...и да се сбъднат още повече мечти...може би го заслужаваш...

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker