Споделена история от Любов и изневяра |
До лудост!
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1714 пъти
Не знам откъде да започна. Не знам и как. Раздела е любов, за момче е историята. Тя е дълга, започна преди много време, продължава и до днес. И вече не мога да я пазя за себе си, имам нужда да я изкрещя на някого, защото ме докарва до лудост. Затова ще я напиша:
Запознах се с него отдавна, още бях ученичка в средното училище. Той си имаше приятелка, с нея бяхме приятелки като деца. Започна да ми споделя много за нея, да ми говори за проблемите им, да ме моли за съвет. Искаше да излизаме, пишеше ми често - с повод и без. Аз тогава бях на гребена на любовта, с друго момче, и на това не обръщах много внимание. Мислех го за твърде вятърничав, глупав и досаден. Спрях да контактувам с него. Няколко години не се бяхме чували, когато той започна да ми пише в социалната мрежа, да настоява да се видим. Първоначално не му обръщах внимание, после реших че не е зле да се видя със стар приятел. Видяхме се, и нещо в мен се преобърна, започнах да мисля само за него, да се вълнувам като ми пише и звъни, започнах да се влюбвам. А той беше съвършен - мил, внимателен, забавен, всичко което едно момиче иска. Излизахме, сваляше ме, показваше че ме харесва - докато не се поддадох. Прекарахме една страхотна вечер (знам какво ще си помислите, но не - никога не сме правили с*кс) - говорихме си, бяхме навън сред природа, беше красиво романтично, целунахме се (няколко пъти), и аз глупачката се влюбих. Повярвах, че е момчето за мен, дори съжалявах за лошото ми мнение и отношение към него преди. Но именно след тази вечер той се промени коренно. Стана студен, дръпнат, а аз започнах да го търся, да се унижавам, да досаждам и да обсебвам. Сега ме е срам от поведението ми, но тогава вярвах, че трябва да рискувам докрай. Кулминацията беше, когато ми каза че е влюбен в друга, и ме помоли да помогна да я спечели. А знаеше, че го обичам. Скарахме се, нормално, и спряхме да контактуваме. Мина почти година, когато той пак ме потърси. Не откликнах. Не откликвах и следващите месеци, в които той правеше всякакви опити да ми привлече вниманието. Накрая отново поддадох, отново реших, че едно кафе не е проблем. Но беше. А той - той отново беше принца от приказките: мил, нежен, романтичен. Тъкмо започна отново да пробива черупката ми и защитата, и се отказа. Този път не се унижавах. Не го потърсих.И той не ме потърси (с изключение на няколко пъти). И всичко беше добре. Докато не преживях една драма. И пожелах да го потърся. Не знам защо. Имам толкова приятели, истински, готови на всичко за мен, но аз имах нужда от него. И го потърсих. И той за пореден път беше принца, а аз за пореден път се превръщах в глупачка. В продължение на месец ме търсеше непрестанно, после спря. Преди няколко дни го потърсих, но пак е дръпнат. И разбрах. Търси ме, когато му е скучно, когато е наранен, изоставен, от приятелите и любовта, когато е самотен. А аз вярвам. Вярвам, че съм важна за него. Вярвам, че иска да бъдем приятели. Вярвам, че ще е различно. И никога не е.
Не знам, дали искам съвет. Не знам, дали някой ще прочете историята докрай. Не знам също, дали ще го потърся пак, дали ще откликна пак. Нищо не знам. Имах нужда, както вече споменах, да махна това от себе си, да го излея някъде, да излея целия си яд, горчивина и болка, преди да ме е задушила. Седя с чаша кафе и се чудя, истинско ли беше, или полудявам. Имаше ли чувства (както твърди и до днес) или бях просто опция, последен вариант, за този който беше единственото ми желание. И не намирам отговор. Само още въпроси. А ти какво мислиш?
Благодаря, на тези които прочетоха историята докрай, и на тези които не са. Благодаря за не/разбирането, и за (евентуалните) съвети.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 768cb7a30b |
|
1. Здрасти. Просто се примири с нещата такива каквито са... момчето не е за теб щом само те използва, когато има нужда от някой.... трябва да приемеш това, че нищо няма да се получи... ще намериш и по -добро момче... :) Успех!!! :)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 82b5be3fb9 |
|
2. Здравей. Прочетох историята ти докрай и съжалявам за случилото се. Относно твърденията му, че е имал чувства към теб, да, възможно е. Но имай предвид, че може да е било просто временно увлечение. На всеки се случва. Става ти още по-кофти, защото ти сама го наричаш "принц", "съвършен" и т. н. Но такива хора няма. Не съществува момче, което да е привлекателно, умно, мило и романтично едновременно. Сигурна съм, че заради държанието, което очакваш от едно момче и мислиш, че вече си открила несъществуващия "перфектен", ти сега си разочарована. Винаги ще има човек, който да те обърква с държанието си. Винаги ще има човек, който трябва да ти бъде за урок, а в случая - да не се доверяваш още от първите действия на човек, защото след известно време действията му няма как да не се променят. Не се отчайвай. Разбирам, че изобщо не ти е лесно и се надявам колкото се може по-скоро да се въстановиш психически! Знам, лесно ми е на думи, защото не знам какво изпитваш, но не се тревожи, винаги може и по-зле, но и по-добре, каквото ще бъде след като повярваш, че си по-силна, отколкото мислиш. Няма как да забравиш този човек. Но замисли се, той е момче, не мъж. Ще се намери принц, за който ти няма да си принцеса, а кралица. Всяко едно препятствие те прави по-силна.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 89ef990ed5 |
|
3. Момчетата на тази възраст са ужасяващо незрели и не познават себе си. Според мен той има реални чувства към теб, но се бои от тях и затова се прави на идиот. Знам и за други такива случаи. На твое място бих следвала интуицията си. Ако много ти е писнало от него и не ти се занимава, недей да се занимаваш. Ако сърцето те влече към него, послушай го. Този човек трябва просто да порасне, това е.
Alpha
|
|
