Проблем с доверието
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1681 пъти
Здравейте, имам един сериозен проблем, а може би не толкова не знам, ако знаете Вие кажете. Работата е там, че от както съм се родила нямам доверие на абсолютно никого, нито пък съм разчитала на някого за нещо. Не съм вече зряла жена, но съм пълнолетно момиче на 19 години. Много се измъчвам, защото гледам как мои приятелки се доверяват на приятелите си на 100% и след това страдат разбира се, но поне през времето, в което са били заедно са били спокойни и не са се притеснявали. А аз не съм така винаги си имам нещо на ум, никога не вярвам на някого на 100% и се измъчвам много, защото ми омръзна във всичко да се съмнявам и на никого да не разчитам вече не знам къде е проблема в мен или в хората. Дори и на най-добрата ми приятелка не мога да разчитам просто съм такъв човек, че искам всичко да си свърша сама, за да не съм длъжна на някого с нещо. Постоянно гледам как мой познати искат услуга от някого или казват, че някои техен приятел е човек на който може да се разчита, а аз недоумявам как може да разчиташ на някого за каквото и да е. Сега си имам приятел сериозно е, той е доказвал не веднъж, че държи на мен, но аз просто все следя да няма нещо, съмнявам се, не разчитам на него, никакви услуги не му искам, нито му имам вяра напълно. Гледам да не остана изненадана в края. Не си мислете, че му вдигам луди скандали на ревност или не го пускам да излиза без мен, но винаги си казвам, че може да направи нещо и трябва да внимавам, за да не остана заблудена. А услуги от никого не искам освен от родителите ми, защото знам, че ще ми е спокойно, а и след това няма да ми бъде натяквано или говорено. Не ми пречи да направя каквато и да е услуга на мой приятел, но аз после да помоля някой за нещо не... Това качество ли е или е един ужас... Измъчвам се много хората ли не са добри, аз ли не съм добре, но все още не съм срещнала човек, който да ми е толкова близък, че да го усещам като част от мен без да имам никакви притеснения. Как да се отпусна и да не гледам така на нещата тежко ми е, чувствам се напълно сама, а и всички разочарования и от семейство и от приятели и от първа любов съм си ги преживяла сама. Никой не съм ангажирала да ме изслушва, защото знам, че никой не го интересува наистина. Иначе съм общителен човек винаги съм имала приятели, излизала съм в компании, нямала съм проблеми в училище и не съм отхвърляна, нито пък ми е липсвало мъжко внимание някога, но просто съм такъв човек и не знам как да го променя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: 11af2af9cb

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Подобнa съм, но никогa не ми е било проблем. При мен се получaвa тaкa, зaщото съм много нaблюдaтелнa и в общи линии съм се училa от грешките нa другите. Имaм някaкъв рaдaр вътрешен и зaсичaм лъжaтa или лицемерието нa мигa. Свикнaлa съм дa рaзчитaм и вярвaм нa първото си впечaтление и кaквото и дa нaпрaви после човек, aз си знaм моето си и винaго съм се окaзвaлa прaвa. Единствено нa бaщa си съм вярвaлa нa 100%. Бях си обичaно дете, не съм имaлa също проблеми в соц. средa и т. н. Просто си ми е инстинкт, чувство, усет зa хорaтa. Срещнaх обaче човекa, с който буквaлно си "четем" мислите. Имaме много силнa телепaтичнa връзкa. Дори ми се е случвaло дa му звъня нa рaботa, зa дa го питaм зaщо съм ядосaнa или тъжнa, когaто знaм, че чувството не е мое, усещaм го и от рaзстояние. Той също е тaкa. Явно си тaкaвa и ти. Aз не го виждaм кaто проблем. Не знaм зaщо те измъчвa, че не успявaш дa се излъжеш и дa поживееш време в лъжa кaто други. С моето момче, без знaчение че от първaтa секундa се получи тaзи химия, кaто че сме с еднaкви биоритми и т. н. все пaк го нaблюдaвaх достa време, около 4 месецa преди дa допуснa въобще дa си мисли зa връзкa. Тогaвa пък ми беше съмнително чувството, че могa дa му се доверя :). Е, семейство вече отдaвнa и знaм, че могa със зaтворени дa му поверя животa си. Не се измъчвaй, просто си тaкaвa и товa не е лошо. Нaпротив, ще сиспестиш много рaзочaровaния, които си трупaт негaтивите във времето и хорaтa губят вярa и се озлобявaт дори, което според мен е по- лошо. Сaмо един съвет бих ти дaлa, нaучи се овреме дa кaзвaш НЕ кaтегорично. Именно онези нa коуто искaш дa приличaш, се нaучaвaт и свиквaт, че хорa кaто теб винaги се отзовaвaт и може дa се рaзчитa. Приемaт го в някaкъв момент зa дaденост и aко откaжеш нещо някогa, стaвaш едвa ли не врaг. Инaче си си много добре дaже.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 6842c7d41a

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Да ти кажа, скъпа, ако не беше най-добрата ми приятелка, и аз щях да съм като теб. На 21 съм, разбирам те, едно поколение сме. На мен хората изрично са ми показали, че не може да им се вярва... Дори и момичето, което споменавам, доста неща ни разделят - повечето време не сме в един град, от година насам. Тя си живее с приятеля, големи сладури са, но са си двойка, и то сериозна. :) Но си знам, че на нея мога да разчитам. То си е до късмет. В тоя свят напоследък хората... никакви ги няма. Аз винаги съм имала готовност да помагам и да се боря със зъби и нокти за това, други хора да са щастливи. Не го мисли изобщо, гледай си живота; учи или работи, или и двете. И така. :)

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: d7f2a25a6e

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   В това няма нищо лошо. Хубаво е да си предпазлив дори от най-близките ти приятели.. нали знаеш господ да ни пази от приятелите ни, от враговете и ние можем.. харесвам това качество на недоверчивост освен че ме прави някак загадъчна и може да юе предпази защото ако споделя нещо мога да бъда предадена. Не го приемай за проблем за мен това е невероятно качество!

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: 84c14abd26

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм така. Качество е, но много стрес причинява и понякога едва се издържа...

 

...