 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Момичета, какво ми има? Страдам като луда... А уж живота продължава. Как?
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2852 пъти
Ами... честно казано дори не знам откъде да започна. Може би с това, че съм момиче, на 19 години съм и мисля, че съм болна.
Нека разкажа историята си, вие сами преценете, но ще помоля само за едно - не съдете, не критикувайте и не обиждайте. И без това се чувствам достатъчно зле и все още се боря със себе си, за да съм добре отново.
Всичко започна преди три години, когато се запознах с едно момиче. За кратко време тя успя да се превърне в най-близкият ми човек и най-добрата ми приятелка, моята духовна половинка. Чувствах я като семейство, тя мен също. Бяхме си всичко една на друга... Изминаха няколко месеца и се случи така, че се влюбихме една в друга. Преди нея имах приятел, не съм имала отношения с други момичета, затова дори не знам как стана, но е факт, че стана и беше невероятно. Най-силното ми влюбване досега. И може би се дължеше на факта, че винаги сме си били повече от приятелки, винаги е имало нещо по-силно, което ни свързваше. И както всеки знае, началото на всяка връзка е приказка. То не беше любов, то не беше чудо. Умирахме една за друга. Имахме планове да живеем заедно, да учим... Сещате се, да градим бъдеще. Обичахме се прекалено много, бяхме се привързали повече от нормалното, а бяхме съвсем малки. Аз и бях първата. Преди мен, се оказа, че никога не е имала човек до себе си. Беше една такава срамежливка, добродушна, мила, скромна... Беше най-чистото създание, което познавах. Но още в началото на връзката си започнахме да се обсебваме... Аз я ревнувах и от момчета и от момичета, тя мен също. Проверявахме си телефоните, социалните мрежи, знаехме си паролите. Не допускахме никой помежду ни - бяхме само аз и тя. До един момент всичко беше окей, но последните два, три месеца от връзката ни, започнаха невероятни скандали, карахме се през ден, разделяхме се повече, отколкото бяхме заедно, после пак се връщахме. Сякаш нещо винаги ни дърпаше една към друга и въпреки целият този ужас, някак си успявахме да съхраним чувствата си една към друга. И разбира се, както се досещате, и това беше до време. Накрая тя се отдръпна... Бавно и сигурно я губех. Каза ми, че това нашето не се трае, че е прекалено токсично и задушаващо, че колкото и да ме обича, тези караници я отблъскват и не се чувства добре. Разделихме се за кратко, не успяхме да издържим и пак се събрахме. След това аз заминах за море, не си говорихме особено докато бях там. Когато се прибрах, тя ми каза, че ме обича, но не е влюбена в мен и иска да се върнем към това да сме приятелки, каквито бяхме в началото. Не можех да повярвам на ушите си... Приех го. Тя веднага отиде и преспа с едно момче, няколко дни след това се хвана с друго. Един месец плачеше на рамото ми, защото не знаеше към кого какво изпитва. Хем страдаше за първият, хем за вторият, хем ми призна, че не ме е преживяла и затова е била с тях и все още ме обича... Аз започнах да се занимавам с един симпатяга, и когато и го казах, се разплака. След няколко дни ми каза, че не е спряла да мисли как съм с него и се е разкъсвала от болка. Попитах я дали някога има шанс да се съберем, тя ме отряза тотално. Каза ми: "Няма да се съберем, ние само се карахме и си държахме сметка за всичко, а пък и на мен ми харесва с момчета, не искам да съм с момиче." Стана ми болно, но го приех, продължавах да се занимавам с разни хора, тя ме ревнуваше, непрекъснато ме питаше дали обичам някой повече от нея, как тя знаела, че никога няма да има това, което е имала с мен и как когато за първи път е правила секс с момче, си е мислила за мен и колко хубаво ни е било. Дори ми каза, че с момчета не успява да стигне до оргазъм, и сексът с мен и липсвал. Дава ми смесени сигнали... Непрекъснато ме търси, уж като приятелка, но една вечер се опита да ме целуне, не успя разбира се, аз се отдръпнах и тя ми се извини. Когато ходим ми хваща ръката, целува ме по бузата, разпитва ме с кой съм, къде ходя, влюбена ли съм, още ме нарича "бебе, съклровище, любов".Пишем си всеки ден, ако не си пишем, то сме заедно. Аз преспивам в тях, тя у нас. Понякога има лек флирт, заглеждане, докосване... Има тръпка. Но никой не прави нищо по въпроса. В началото на няколко пъти се опитах да си я върна, но тя категорично отказваше. След време се взех в ръце и спрях с опитите, спрях да я търся, тя започна. Сърдеше ми се, че не и обръшам внимание, че съм я забравила, че съм я игнорирала заради други хора, че те са ми били по-важни от нея и т.н.
Една вечер си говорихме и тя ме нарани с нещо, което ми каза, затова я излъгах. Казах и, че не я обичам вече, и че съм преспала с друг, докато сме били в почивка. Казах и, че съм имала чувства към друго момче и не съм знаела как да и призная. В момента, в който го чу, тя моментално ми върна услугата - кза ми: "ох, ами то и аз се целувах с друго момче и правих секс, докато не бяхме заедно, но ме беше срам да кажа... Дори секс с теб не ми се правеше последните 4-5 месеца." А точно предната вечер ми разказа как е плакала за мен, мислила си колко хубаво ни е било в леглото и как с друг досега не го е имала. Не знам дали ми изтърси всичко това, защото я нараних, но не беше приятно.
Параноична ли съм, хора, честно? Аз ли не съм наред или това момиче все още ме обича, но просто не го признава пред себе си? Все още съм влюбена в нея, въпреки, че съумявам да се справя със ситуацията. Чувствата още стоят... Не са мръднали. Но тя бяга... от себе си и от любовта си към мен. И все пак ежедневно ми показва колко много ме иска всъщност. Как да постъпя? Изминаха два месеца, приятелството ни е по-силно от всякога, но се страхувам, че не е само приятелство... Искам я, но имам достойноство и приключих с опитите. Дали някога ще минем тази фаза? Дали някога това момиче ще се осъзнае?
Болно ми е... Искам да я оставя, да се дистанцирам, но не мога. Първата ми любов е... Надеждата умира последна, предполагам? Или просто аз си въобразявам... или тя е объркана и има нещо, което я спира да се върне?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 6aaa10420c |
|
4. Според мен в момента само се измъчваш, защото не можеш да продължиш напред, докато се виждате...
Най-доброто, което можеш да направиш е да прекъснеш контакт. В момента сте в токсични отношения, които не е полезно за никого и ти го усещаш.
Така че и казваш - или се събирате, или се разделяте завинаги. За да сте приятелки, чувствата трябва да си отидат и ПРИ ДВЕТЕ. Докато това не се случи, всеки контакт ще е много мъчителен и за теб, и за нея.
Ж27
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 5e38a51e5d |
|
5. Според мен тя не знае какво иска!
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 1270dce097 |
|
6. Разбирам те добре, и аз минах през нещо подобно наскоро и наистина е трудно да преодолееш човека - особено когато ти праща "смесени сигнали" и не знаеш дали още има надежда... Моят съвет обаче е дори и да има шанс да се съберете, не се възползвай от него. Очевидно връзката ви е била токсична и ви е носела повече нещастие, отколкото щастие. По-добре да продължите напред... ама не знам как ще стане това, докато продължавате да бъдете приятелки. Ако толкова държиш на приятелството ви, опитайте да се разделите за кратко и въобще да не се виждате, докато се преодолеете взаимно и си намерите някого... После поне няма да се искате и ще можете да си бъдете само приятелки.
Не знам... сложна работа е вашата. Изясни си какво искаш, но гледай да не се тровиш с токсични хора и връзки.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 0522f174e0 |
|
8. Ами да ти кажа честно не го разбирам това момиче- по-скоро търди внимание според мен... Когато един човек иска да е с теб ще намери начин. По-добре се оттърви от нея, но преди това поговорете, за да не се разболееш. Проблема не мисля, че е в теб, просто като всеки нормален човек не знаеш какво да направиш, защото от прочетеното разбрах, че тя не знае какво иска. Просто и харесва да се чувства обичана, може би това и дава по-голямо самочувствие. Ако искаше да е с теб, вече щеше да е. Безсмислено е да продължаваш да живееш в неведение, затова поговорете, или сте заедно или не. Тя иска просто внимание... Извинявам се, ако съм обидила някого и дано съм ти помогнала! Успех! :)
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: b679e1cc0b |
|
9. Не се е осъзнала още, трябва време.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: a418e1288d |
|
10. Според мен трябва да се опиташ да си я върнеш. Най-силните връзки са тези тръгнали като приятелство. Връзките в които двама души се карат, но отново се връщат един към друг са истински. Наистина могат да са токсични, но може да го продолеете. Всичко зависи от вас. Седнете и си кажете истината, а не неща с които да се наранявате. Само така ще стане.
Успех!
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 4f35fe66c0 |
|
11. Хора, благодаря ви... Ценя и уважавам всяко едно мнение и съвет по въпросната ситуация. Благодаря, че изчетохте драмата ми и ме подкрепихте. Имах нужда от това, наистина. Попринцип ми е ясно, че не е особено добра идея да оставаш приятел с бивш, но какво да направя? Тя винаги е била и най-добрата ми приятелка. В момента сме в добри отношения, по-спокойни. Не се обсебваме, или поне се опитваме да не се, и като че ли нещата вървят по-нормално. Тя скъса с приятеля си преди седмица... Вчера бяхме заедно, държеше се малко странно. Непрекъснато ме оглеждаше и опипваше... Започна доста често да споменава миналото ни, като уж се шегува. Непрекъснато е близо до мен, говори ми адски мило, държи ме за ръка, иска да е около мен постоянно.
Стана въпрос за момчето, с което излизам, и се пошегувах като го нарекох "любовта на живота ми", итя веднага ми отвърна: "да, само дето аз съм любовта на живота ти, не той" и докато бяхме в съблекалнията, аз се преобличах, тя ме удари по задника и изтърси "извинявай, не се сдържах просто", после стана въпрос, че са и много напукани устните и се обърна и ми каза: "ти тези устни две години си ги целувала, какво се оплакваш сега". Ей такива дребни неща и жестове, които не знам какво точно значат... Но на мен ми омръзна, не искам пак да я карам да говори за нас, това и е болна тема и никога не я обсъжда с мен. Многократно съм я карала да се съберем, тя ми отказваше. Когато спрях, мина време и тя започна.
Мислите ли, че ако отношенията ни се запазят такива - хубави, без драми, има шанс тя да с еосъзнае и да се върне при мен?
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 20e7e62faa |
|
13. Мисля, че след време ще се осъзнае и ще се върне при теб. Може да се държиш безразлично към жестовете й и да видиш до какво ще доведе това. Всичко зависи от вас!
Дано нещата се оправят и да бъдете щастливи!
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 71e2358e02 |
|
14. Нямам определен съвет. Нищо не ми идва на ум.
Но искам да споделя една случка. Ще отпътувам от Варна качил съм се в рейса и чакам да тръгнем.
Пред мен е следната сцена - Две момичета едното стой с дънки, бели маратонки, тениска, шапка на обратно, нормално къса коса. Малко по - съдържано в реакциите си.
Другото с бяла рокля с украса, високи токчета, дълга коса. Не сдържано в реакциите си.
Седят на една пейка и това с бялата рокля се натиска здраво в другото момиче, прегръщат се, целуват се. Накрая момичето с маратонките стана и тръгна към едно бусче, другото момиче я хвана обърна я и се личеше сълзичка в очите ѝ, момичето с маратонките я хвана прегърна я силно, целуна я и се качи в буса. А момичето с бялата рокля гледаше как буса потегли, след това седна на пейката и заплака.
Усетих тяхната любов дори през стъклото и сега не мога да разкажа историята без да се развълнувам. И още мисля, че не съм виждал по - силна любов нищо че беше между момичета.
Бях по - не зрял - пожелах си подобна любов.
Много ми се иска авторката да каже няколко думи за тази сцена.
След няколко години - картината бе съвсем друга. Непълнолетно момиче стой в бяла болнична стая на системи по пижама, прегръща силно момче, стиска го и реве, казва че ще направи всичко за да бъде с момчето. Момчето пуска сълзичка и промървова всичко е наред скъпа сега най - важното да се оправиш, след което я целува, а хората наоколо казват отвратително.
Тогава съжалих, че си бях пожелал подобна любов и се появи репликата внимавай какво си пожелаваш - може да се сбъдне.
Уплаших се няколко години когато видях подобна сцена как момиче плаче, че приятелят ѝ не отвръща на ласките ѝ.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 4f35fe66c0 |
|
15. За тези от вас, които следят историята ми: тя ми призна, че ме обича и все още е влюбена в мен, но не иска да се върне, защото съм момиче... Няма желание да е с момиче отново, няма значение, че аз съм любовта на живота и. Непрекъснато се насилва, бори се със себе си, бяга от чувствата си към мен... Болна тема и е. Всеки пътм когато заговорим за миналото, се превръща в коренно различен човек. Продължава да настоява да сме в приятелски отношения, но няма нищо приятелско в това да ме ревнува, да ме иска, да ме обича толкова много и да не ме пуска изцяло, за да продължа живота си... Казах и го, но тя каза, че колкото и да я боли и колкото и глупаво да е, я е срам, че е била с момиче и именно заради това никога няма да се върне при мен.
Объркана съм и не знам как да процедирам с нея...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
