Да продължавам ли с него
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1777 пъти
Здравейте! Аз съм жена на 23 години. След като завърших следното си образование, заминах за големия град да уча. В последствие, моите родители нямаха възможност да продължават да ме издържат и започнах работа, за да имам средства. Изкарах една година така мъчейки се да уча и да работя едновременно и прекъснах, тъй като ме повишиха на работното място и станах мениджър. Беше весело, намерих приятели, живеех диво, харчих пари (тъй като работата ми беше високо-доходна). Разбира се, запознах се с момче и започнах връзка. Както знаете, няма как една връзка малко или много да не те отдалечи от приятелите ти. Гледаш да се съобразяваш, да не си създавате напрежение по между си. Живеех сама на квартира. Можех да си го позволя и не усещах тежест. С мъжът, с когото бях изкарах 2 години. Той беше истинско слънце - прекалено добър, умен, красив, разбран, интелигентен... мога да изброя много качества, но е излишно. С две думи той беше идеалният. Още след няколко месеца като го опознах добре, исках да продължа живота си с него. И не, защото съм малка или наивна, а защото и преди него съм имала сериозни връзки с по години и знам какво искам. Избирах мъжете с акъла си, а не със сърцето си. Той уж много ме обичаше, съобразяваше се с мен за всичко, никога не ми е викнал, нито ме е обидил, на моменти се чудех как може да ме търпи. Много пъти в емоциално състояние, съм го обиждала и дълбоко съм съжалявала след това, но така и не успях да се променя. Просто емоциите в мен предизвикват друг човек (най-вече лошите емоции). Нещата вървяха, работехме, излизахме, секса беше страхотен, всичко си беше на мястото. Той е на 28 години и живееше с родителите си. За две години така и не успях да го накарам да дойде да живее при мен. Бях сама, оставаше при мен много често, но не пожела да дойде да живеем заедно. Казвах му "добре не си мести багажа, но поне оставай всяка нощ при мен, да заспивам и да се събуждам с теб, да ми е спокойно, нямам си никой близък тук, имам нужда от теб. Като не искаш, не се мести, дори не искам пари от теб, искам само да си до мен... "... И той само се оправдаваше с глупости и ей така общо взето, когато му кефне. Не ми е изневерявал, защото в началото беше много потдържан, а след някой друг месец вече като свикнахме заедно и спря да се обезкосмява. Стоеше си космат (и си ги имаше в повече). Едва ли ако тръгне да ми изневерява, ще се покаже така пред някоя друга (съдя по суетността, която имаше, когато се запозна с мен). Аз нямах проблем с това де, харесвах си го сякак и затова спря с тея глупости. В крайна сметка си остана момчето на мама и тати, колкото и добро и съвестно да беше. Накрая ми писна и го оставих. Можеше да е всичко хубаво на този свят, но не беше истински мъж. Не може до 28 години да живееш с родителите си, а приятелката си, с която имаш две годишна връзка да живее сама и да те чака. А много ме обичаше. То не бяха реванета и какво ли не. След като го оставих ме обхвана депресия, че само работа и спа и съм сама. Семейството ми започна много да ми липсва и реших да напусна работа и да се прибера в малкия град при семейството си и приятелите си и да си намеря не чак толкова доходна работа, но да съм щастлива. Парите не са всичко. Пуснах си известието и имах още малко време да изкарам, а през това време като си дойдох за две вечери в малкия град се запознах с нов. Грабна ме още от първия път, защото е чисто луд. Толкова много говори и се смее. Изключително забавен и интересен и не ми беше изобщо скучно с него. Накара ме да забравя бившия за няма и един месец. Почнахме да ходим по барове, по морета, да живеем като луди и даваме макс на живота. Нямаше нито един скандал или проблем, всичко беше само веселия по цели нощи, защото имах и събрани пари и излизах много. В последствие това момче много се влюби в мен, поиска да заживея при него и аз го и направих. Но честно да ви кажа, не го направих заради него, а защото не ми се живее с родителите ми. Едно, че съм отвикнала 100 човека в един апартамент, не ми е комфортно и свободно, друго че много се караха и не исках да ги слушам ежедневно изобщо. И така преместих се при него, но не го обичам. А с тази крачка му давам много големи надежди. Апартамента му е чисто нов, заедно обикалям с него да си го обзаведе, купува изцяло кактото ми хареса на мен, поръчал ми е гримьорна, купи ми кученце.. Абе изобщо.. той пък е другата крайност. Взе да ме натиска в началото и чак ме плаши. Говори ми за деца, намери ми работа, парите са ни общи, всичко правим заедно, колата му карам, той моята. С две думи - тоя който обичах, за две години не можах да го накарам да дойде при мен, а този който не обичам за две месеца, само дето сватба не сме вдигнали. Чак хората ни се чудят какво става и аз самата се чудя. Има и още проблем... по принцип си е женкар(това, което в другия го нямаше), обича да излиза и да пие (това, което в другия го нямаше) и е много агресивен (това, което изобщо в другия го нямаше). Не мога да го заобичам и не знам какво да правя, а не искам да се прибирам при нашите. Сега записах висше образования във филеал на УНСС в малкия град и ще си го изкарам, няма да го заебавам. Тук поне ми е спокойно и не се напрягам, както в големия град. Всичко беше хубаво в началото като не ми пукаше и исках само да се забавлявам, но сега като мисля в перспектива, с този човек няма да бъда щастлива. Не мога да бъда с някой спокойна, да ми обикаля баровете, да пие и да псува. Аз лично не получавам лошо отношение от него, но защото ме обича. А след време всичко като се превърне в привързаност, кво правим? Харесва ми всичко това, но ако ще го карам с него наистина сериозно, не е моят тип човек.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: db3e81e84c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ми то с това следно образование и с тия филеали - квото и да направиш, се на заебаване върви работата.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 84400a1289

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Аз така като те гледам май не ти, а бившият ти знае какво иска от живота, защото той поне си е искал, и си е останал при мама и тати, докато ти си искала нещо, което след време си получила с друг, а сега бягаш от него... Никога не съм разбирал идеята на младите жени да живеят с някой, или да си имат гадже, просто за да не са сами. В крайна сметка, ако беше на 35 и трябваше да гониш последния влак за семейство и деца е разбираемо, но на 23 години да се занимаваш с мъж, който сама казваш, че не обичаш, и надали ще заобичаш... Според мен си изпуснала, като не си останала с първия, към когото така като гледам все още имаш чувства (също така не разбирам идеята да обичаш един, а да живееш на семейни начала с друг, особено ако като в твоя случай годините не те притискат). Все някога щеше да се реши на тази крачка, ти щеше да си имаш хубавата работа в колцентър (не казваш дали това си работила, но на 23 години да си мениджър с хубави пари може да се постигне в 99% от случаите без връзки само на такова място), и най-важното - да си поддържаш образованието и ЛЮБОВТА! Е, винаги може да се обърне животът ти на 180%, срещайки трети човек, влюбвайки се в сегашния ти, или пък връщайки се при бившия ти (макар според мен това да е изключена опция), но като цяло е хубаво да започнеш да мислиш в перспектива, че на 23 години да не знаеш какво искаш...

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 58e43d429b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съветвам те да продължиш с него за сега, защото не искаш да си при ваще. Изкарай си висшето и замини за големия град (или каквито планове имаш) и го остави тогава. Но не се задържай дълго при него, защото такива хора по принцип се оказват зверове след известно време... Не ми се иска да започне да си показва рогата и да ти посегне (да не дава бог! ). Това също е вариант, да знаеш. Понякога хората, които си мислим, че познаваме най-добре се оказват съвсем различни. Ако през това време усетиш нещо - дори и най-малка заплаха- веднага се махай от него! Изплашиш ли се и за момент си събирай багажа и се махай! Виж да не се окаже някакъв маниак, от който няма отърване! Не се привързвай към него. Правете си секс, радвайте се на живота и се веселете, но не се привързвай към него. Остави го да си ходи по жени нека си е свободен. Бъдете заедно колкото да не си сама и самотна. И като си завършиш се впускай в живота. Прави това, което те прави щастлива! :)))) Живота си е твой! Знам, че съвета ми е малко надменнически-защото се получава да го използваш и после да го оставиш- но понякога трябва да сме егоисти. Хубав и приятен ден! :)))

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: 3fc00566b9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не е нужно да пишеш статия - може да минеш само с заглавие. Когато този въпрос се зададе - отговорът е само един - твърдо НЕ!

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 9cd367b2f9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Бях на 20, когато срещнах моят съпруг. Всичко в него беше точно такова, каквото го описваш и ти. Излизахме по барове, кафета, морета, той беше душата на компанията, имаше много познати, приятели и всички го уважаваха. Беше красив, с добре поддържано тяло. Държеше се добре с мен, още в самото начало искаше много сериозни неща от мен. Казваше ми, че бил сигурен, че аз съм жената за него. След 6 месеца заживяхме в друг град. Работеше в бар като охрана, а аз бях студентка. Той плащаше квартирата първоначално докато не работех все още. Семейството му помагаше финансово, колкото и пари да взимахме никога не ни стигаха - ходехме все по дискотеки, харчехме пари, купувахме си дрехи, обувки, а когато закъсаме - искаме от роднините си... Аз се притеснявах от това, започнах да се ограничавам с разходите, работех и когато взимах повече си позволявах да харча.. Предложи ми брак - а аз бях като шокирана, защото не бях сигурна, че той е мъжът. Дълго криех от нашите, че иска да се женим, но в последствие, когато осъзнах, че сме 5 години заедно и, че идва момент, в който или започваш нещо сериозно, или се разделяш (аз обаче не бях готова за раздяла) приех с мисълта, че ще улегне и нещата ще се уталожат... Уви - сега съм в супер трудна ситуация - караме се адски много, защото иска да води предишният си начин на живот, с излизанията с приятели, с алкохола, с баровете.. Не мога да усетя сериозността и улегналостта от негова страна, да не говорим, че ме заплашва с роднините си, които изобщо не ме харесват мен и ми натякват колко много са ми помогнали, чувствам се като пълна мишка, въпреки, че работя и взимам добра заплата.. Наскоро дори ме изгони от вкъщи, а в момента, в който му върнах ключа отиде да манипулира майка ми, а сестра му ме сравни със земята колко неблагодарна съм аз.... Избухва, натяква, манипулира ме жестоко, отдръпна ме от всички... Иска деца, но аз не съм уверена в него като отговорен човек.... Помисли много ама много какво искаш, защото повярвай ми след някоя година ще искаш спокойствие, увереност и подкрепа, но няма да я получиш, просто защото той няма да порасне... Трудно ще ти е да го оставиш сигурно, защото си млада и ти се живее, но не допускай да стигаш до това положение, в което съм аз ако не си сигурна.. Повярвай ми - на кръстопът съм и много ме е страх, чувствам се стара и, че всеки би ме отхвърлил ако се разведа, а съм само на 26....

 

...