Споделена история от Любов и изневяра |
Една сбъркана любов
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1539 пъти
Здравейте! Момиче на 24г. съм, пиша историята защото имам нужда да споделя това което крия от 6г.
Когато бях ученичка 11 клас хлътнах много силно по жена – моя учителка, още щом влезе в първият час и ни се представи нещо в мен трепна. Отначало не му обърнах внимание, бях малка още и преди бях изпитвала такива „трепети“ един път към момче и два пъти към момичета. Знаех, че все още се развивам и е нормално ту да харесвам момичета, ту момчета. Но това към учителката се оказа нещо по- сериозно. Тя беше на 36г., много красива, стройна, с дълга червена коса, овално лице и синьо-сиви очи, в които малко по малко се загубих. Към края на 1ви срок разбрах, че вече съм се влюбила до уши и каквото и да правех и да си казвах, че тя не е за мен, може да има семейство и деца, да не откликне на чувствата ми, трябва да я забравя, но как да заповядаш на сърцето си!?
Дните минаваха, аз се стараех по нейните предмети, копнеех за близостта и, за усмивката и похвалата и. Около мен се навъртаха момчета, сваляха ме, но аз не откликвах на чувствата им, отхвърлях ги, дори приятелките ми се чудеха – как така без гадже и не иска гадже? Аз криех чувствата си и от приятелите си – страхувах се какво ще си помислят за мен, да не би да кажат на някого и да се разчуе. Учителката беше в сърцето ми и каквото и да си казвах и мислех, никой не можеше да я изкара от мислите и сърцето ми. Една Коледа, когато бях 12 клас, бяхме отишли с класа на механа и учителката беше отишла там само, че със съседен клас. Аз така и не знаех, но когато я видях, този трепет, който почувствах … беше такъв какъвто никога не бях изпитвала. Обърнах няколко чаши вино и водка си поръчах, зашемети ме яко. Гледах учителката си и си мислех как може да бъде толкова красива и как можах да хлътна чак дотам!? Алкохола ми беше дошъл наистина в повече. По някое време реших да изляза на терасата на механата, да глътна малко чист и студен въздух, да проясня главата си от мислите и чувствата и да мисля с разума. По някаква случайност нямаше никой на терасата, беше зима и беше студено, докато тя не се появи. Главата ми още не се беше очистила от алкохолната зашеметеност, виждах я като на забавен кадър. Тя се приближи, пита ме нещо, но аз виждах само нея и не чувах абсолютно нищо освен ударите на сърцето ми. Загубих контрол над чувствата си, доближих я и я целунах. Тя не реагира, аз се паникьосах, измърморих някакво извинявам се и избягах. Набързо си награбих багажа от механата и дим да ме няма. Много съжалих за тази загуба на контрол, как можах, какво си е помислила жената …
След ваканцията ме беше срам да влезна в часа и, избягах от няколко, но не можех така да бягам вечно и да си измислям нещо. Влезнах в часа и, не смеех да я гледам в очите, но тя се държеше така, все едно нищо не се е случило. Продължи да ми се усмихва и да се държи както преди. Бях шокирана. Помислих си, че трябва да я заговоря за това, да призная чувствата си и щях да го направя, мислех си го докато шофирах до даскало и бях спряла на пешеходна – и тогава я видях с две деца и мъж, явно съпруга и, също учител в моето училище. Мечтата ми да и призная чувствата си се разби на парчета на мига! Тя има семейство … има деца … има съпруг … а аз се поддадох на пиянски чувства и целунах вече заета жена …!? Как можах да се влюбя в човек от моя пол за Бога, защо бях наказана така. Не можеше ли просто и аз като останалите момичета да хлътна по плейбоя от даскало …
Какво и да е, завърших криво ляво, мъчейки се всеки път когато погледите ни се срещаха да скрия мъката и болката от несподелените чувства. Тя живее близо до нас и всеки път я виждах, затова и заминах да работя в друг град след като завърших, но се върнах преди година. Пак я виждам, където и да мръдна все я срещам. Боли ме само да и се усмихвам и да и казвам „Здравейте“ и да знам, че тази болка и свиване в сърцето ще си останат само в мен. Не мога да и споделя, не искам да разбия семейството и! Мислех, че времето ще ме излекува от тези грешни чувства, но явно греша, чувствата стават даже по- силни и по- болезнени. Не знам какво съм си въобразила, какво си е въобразило сърцето ми да обича човек, когото не мога да имам и защо продължавам да изпитвам такава болка и мъка!? Пробвах с мъже, по- скоро само с един мъж, но не можех да го гледам как той ме харесва и ме обича, а аз не мога да му отвърна със същото – да го обичам с цялото си сърце. Някак не ми се получи и за това си стоя сама, с жени ме е страх да пробвам, не знам защо. Гледам да се зарявям в работата, ходя на фитнес или на излет, когато не съм на работа. Вечерите излизам с приятелите, правя всичко само и само да не оставам сама и да не се замислям за нея, макар, че тя дори и за миг не излиза от мислите ми.
За това пиша и споделям, ако можете да ме посъветвате как да се справя с тази невъзможна любов, как да я преодолея? Знам, че хапче за любов няма, но все пак …
Много ще съм благодарна, ако публикувате изповедта ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 83bb674f20 |
|
1. Добре, няма ли как да се сближите с тази жена по някакъв начин, да се опознаете и накрая просто излей това, което ти е на душата? Не вярвам да й развалиш семейството по някакъв начин, защото например, ако те отхвърли, ще остане с мъжа й, а дори и ако откликне, пак може да не й развалиш семейството. Ако е писано да изневери на мъжа й, ще го направи без значение дали е с теб или не. Така че, няма да си виновна. По-добре намери начин да си излееш душата някак си, защото само така ще ти олекне, не можеш да го таиш това с години, ще те побърка просто. А и Оскар Уайлд е казал, че най-добрия начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. Нямаш какво да загубиш, нито си още гимназистка, че да се разчуе, нито сте в обща компания, нито сте някъде заедно, а и след като прочетох това за пиянската изцепка смятам, че е точна жена и дори и да й споделиш, няма да ти се подиграва. А и кой знае - може и тя да иска да опита. Поне ще знаеш истината и няма да се чудиш повече, ако си направила това, ако си направила онова как ли щеше да е.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 43cb92b3e6 |
|
2. Това с лутането харесвам ту момчета ту момичета от хормоните не е вярно поне според мен. Заложено ти е какво да харесваш и не можеш да се чудиш аз нормална ли съм или лесбийка/гей. Замини завинаги някъде другаде и бъди такава каквато си бъди с жена щом те влече. Аз имам една бивша съученичка лесбийка и тя отдавна го беше разбрала. Не ми пречеше това беше ми много добра приятелка тогава, никога не ме е харесвала мен лично като любим човек имам предвид. Бяхме си приятелки и все още се поздравяваме като се видим, ти не си нещо прокажено сама избираш как да живееш и с кой да живееш така.
|
|
