 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Няколко въпроса
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 2097 пъти
Здравейте. Искам да ви попитам какво мислите за връзките с голяма възрастова разлика? Какво бихте направили, ако родителите ви са против вашата връзка, бихте ли остава ли този човек или бихте останали до него, независимо, че има толкова много пречки и реално погледнато нямате бъдеще. Аз мисля, че когато истински обичаш даден човек годините са без значение и хорското мнение не е повод да се откажеш от човека отсреща. Не мога да разбера защо хората не приемат подобни връзки и винаги тръгват с предразсъдък към тях. Все пак човек сам избира как да живее живота си и последствията си остават за него. Ще бъда благодарна на мнения.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0bda552a46 |
|
1. Отговор: Родителите са винаги по-опитни от децата си! Не става дума за предразсъдък, а за здрав разум. Влюбеният млад човек не винаги е със здрав разум, или по-точно тойе замъглен от чувствата. И със сигурност е с по-малко житейски опит! Става дума за съвсем практични неща, ако партньорът на "детето" им е доста по-възрастен родители е мислят за ПОСЛЕДСТВИЯТА от това. И да, родителите предчиждат и неща в черно краски- какво ще стабе с "детето" им при почти сигурната по-ранна смърт на по-възрастния партноьри най-вече как (бъдещите) внуци ще страдат останали с един родител. И това не е много трудно да се предвиди.
Но някои млади викат "предразсъдък" на здравия разум!
Ж41
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 3ce15ad3bf |
|
2. " че има толкова много пречки и реално погледнато нямате бъдеще"
Товa ти е и отговорът.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 12b96c5fa9 |
|
3. Разбира се, че всеки сам избира с кого да е, само че някои хора не осъзнават в какво се забъркват, когато започнат подобна връзка. А последствията идват след години.
Например мъжа ако е 30 г. по-възрастен, то той вероятно ще ритне камбаната, когато жената е на 40. Т. е. или ще е вдовица след 40, или няма да може да има добър сексуален живот, точно когато е най-активна.
Отделно мъжа трябва да направи деца на жената, когато тя е на 20-30, т. е. мъжа да е на 50-60. Което означава, че децата точно когато биха имали нужда някой да ги научи на истинския живот, бащата ще е или в гроба, или за него трябва да се грижат, вместо той за децата си. А и като пенсионер не знам как ще ги гледа, освен ако не е богат.
Самата разлика предполага и различни разбирания за живота и често това води до конфликти в отношенията.
Има и друго, че масово такива връзки са до голяма степен материалистични, макар и не всички. Или пък мъжа е репил да си докаже, че все още е млад и го бива с млада мацка.
Но все пак всичко е относително и всяка връзка си е различна, така че всеки сам си решава, но и сам си носи отговорността.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 6e5542bcca |
|
4. Има подобна тема - разтърси се малко.
От друга страна, в мен се появи едно ново осъзнаване, което е точно по тази тема. И понеже е най - нова, очаквам и да е най коментираната.
Само преди месец мислих като теб и бих те подкрепил, израснах малко в мисленето си и сега мисля, че не е правилно.
Ще спомена другите отговори само бегло. В по - нататъшни коментари, може да ги развия.
От това как един човек живее живота си - зависи не само неговият живот. Той се отразява и на най - близките му.
Не мисля, че е правилно да се налага мнението на родителите. Но докато има хора които ще изберат веднага да се противопоставят, аз ще изчакам докато не стана достатъчно мощен, за да се противопоставя.
За следващият ти въпрос щях да пусна тема. Та тука ще се задълбоча.
Не е добре човек да се впуска във връзка с голяма възрастова разлика (поне 10г. )
Инак има опасност да стане както казва Филип Киркоров в песента Снег - От края на пътя, никой не може да се върне.
В началото партньорите се опознават, радват се на вниманието от другият, влюбват се силно. По някаква причина тази любов е в пъти по - силна от партньори с близка разлика.
Но с времето по - големият започва да налага своето мнение на по - малкият. По - големият го прави несъзнателно, той просто аргументира вижданията си. И ако партньорите бяха с малка разлика, щеше да има дискусия, и да се достигне до усъвършенстване на мисленията и вижданията.
Тук обаче се появява един фактор - за които малцина си дават сметка. По - малкият не притежава нужният опит, за да представи аргументирано опозиционна гледна точка. Съгласява се с гледната точка на по - големият, защото не знае причина поради която да не го направи. Убеждава се в нея, но не след дълбоко разсъждение.
До тук няма лошо, единият аргументира позицията си, другият я прие.
Но с времето по - малкият все по - лесно приема гледната точка на по - големият, все по - малко се замисля.
В един момент гледната точка на по - големият е единствената правилна.
В този момент по - малкият губи индивидуалността си. Не е съзнателно и двамата не знаят кога се е получило това.
Стига се до там, че по - малкият привиква да се допитва все повече и повече до по - големият, които продължава да разсъждава вместо по - малкият.
В един момент нещата за които малкият успява да се замисли, са много малко.
По - големият неволно започва да управлява живота на по - малкият. Той усеща че трябва да живее два живота, това му тежи, но привиква.
Тук обаче стигаме до края на пътя, защото по - малкият е тотално обсебен от по - големият.
Той не знае как да живее без него. Загубил е инстинкта, да се справя самостоятелно.
Този инстинкт може да се върне, ако двамата се отдалечат.
Но на по - малкият му се струва невъзможно. И не са редки случаите в които по - малкият посяга на живота си.
В началото просто се търси внимание - тук е редно да се намесят психолози и да помогнат на потърпевшият да се изправи.
Но вместо това той успява, да привлече вниманието на по - големият който е загрижен за по - малкият.
И дава "идеялният пример" (в кавички), че това поведение ще постигне целта.
И докато при първият опит, можеше да се намесят психолози доста успешно.
То след като по - големият се е върнал. Реабилитирането ще е много по - сложно.
Двамата партньори не очакваха това, и не са го искали. Но по - големият тотално обсеби по - малкият.
И докато обсебеният не може да си даде сметка затова което е станало.
То по - големият осъзнава какво е станало (аз осъзнах това, сигурно и други също осъзнават).
Но любовта е преходно явление - тя отминава, но докато при малка разлика тя преминава уважение и приятелство. То тук мотивите са обсебването - не знанието как да се справи човек самостоятелно и съвестност.
По - големият не е толкова обсебен, той е този който се научава да мисли за двама.
Но вече в него се заражда чувството на властност - той знае че диктува правилата. Неговата дума е закон и той би бранил това статуково, вече не толкова само с аргументи, а с психически и понякога физически атаки.
Властността се засилва и от това, че по - малкият се съгласява с подобно поведение, от страх да не си тръгне по - големият.
Тук е добре човек да осъзнае къде е стигнал, какво положение е създадено (и се радвам, че се осъзнах).
Но както казах Краят на пътят бе достигнат поне от едната страна.
По - големият разбира, че е най - добре и за двамата да се оттегли.
Но не може - вече не - по - малкият не му позволява от посочените вече причини.
Тогава той решава да даде свобода на по - малкият, но по - малкият не е в състояние да я поеме. Той е обсебен и не е в състояние да го направи.
Стига се до там, че по - големият споделя положението с по - малкият. Но от страх от промяна на статуковото, по - малкият отрича и противодейства, главно със психологически похвати.
Партньорите се съгласяват да оставят положението такова, каквото е.
Но положението се развива и не може да остане на едно място.
В по - големият нахлуват мисли, какво е станало и какво е причинил. Съвестта му се проявява силно. Той се опитва да оправи нещата, но не може.
В противоречие са все по - силни мисли:
Трябва да оставя партньора, за доброто и на двамата. Но как да го направя? Тогава ще се погуби, и ще страда много. Партньора ли е виновен за това което стана? Аз чудовище ли съм за да причиня това?
И понеже това са отговори на който човек не е в състояние да отговори еднозначно.
Връзката преминава в загриженост. Е да вярно сбърках, не биваше, но стана, сега поне мога да съм отговорен.
Отговорността преминава във все по - силна загриженост.
Когато идва кулминацията, че по - големият партньор вижда в по - малкият не толкова равностоен партньор, а дете за което трябва да се грижи.
По - големият партньор възприема ролята на родител и вижда по - малкият като дете.
Тук по - големият чувства физически как съвестта му го убива. Убива го бавно, но все пак остава жив.
Вече противоречието е много по - сложно.
Не мога да интимнича с детето си. Но няма и как да не го правя, ще го възприеме като отхвърляне, ще страда.
Появява се остра нужда от задоволяване на романтиката и интимността и отвращение от това.
Вече по - големият не знае дали има партньор до себе си или дете.
Противоречията възникнали в главата на по - големият се отразяват в неговите действия. Това се усеща от по - малкият. И той изпитва несигурност, която преминава в страх, който се засилва и става прекалено остър.
На този етап нормалното общуване е силно затруднено.
По - големият влага огромно старание да не нарани по - малкият и все пак да има някаква нормално функционираща връзка.
Но и най малкото отклонение, всяка невинно изтървана дума или действие отключва някое отрицателно чувство в единият от партньорите.
Подобен вид връзка е пагубна и тягостна за партньорите, но те не могат не могат да се измъкнат от нея и двамата са стигнали края на пътя.
От там спасението е физическата продължителна раздяла между двамата, без възможност за каквато и да е било комуникация и наложителната намеса на психолози.
Но въпреки намесата на психолози е много вероятно краят да е физическа смърт.
Аз и моят партньор (не уточнявам от кой пол). Сме стигнали краят на пътя. Но докато сме заедно пътят продължава. Но за в момента не мога да отговоря какво би станало по - нататък. Надявам се и никой да не разбира какво следва след това.
Никой не бива да започва подобна връзка. Никой не започнал я, не разбира пълните последствия от това решение. Включително и аз не знаех какво ще се получи.
Всеки започнал подобна връзка съжалява или ще съжалява.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 81c0e29c8a |
|
6. Поредното младо момиче което е излъгано от някой дядка... отвратително е, но щом ти харесва - давай, както ти сама написа, последствията са за теб...
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 932a735a5c |
|
7. Общо взето е трудна връзката с голяма възрасова разлика. Казвам ти го от опит. Когато преди 18 години се оженх за жена ми, тя си беше още момиченце! Аз вече знаех много, а тя - почти нищо! Трудно се живее без компромиси в един брак и това е най-важното! Да се правят навреме! Иначе имах много познати, които се ожениха за връсници и за 10 години порастнаха и станаха съвсем чужди един за друг! И почти всички се разведоха или тръгнаха по нанадолнището на "отворения" брак, днес с тая, утре с оная! В брака винаги ще имаш нужда от подкрепа, така че не загърбвай родителите. Това че са против, няма значение, ако на вас не ви влияе. Повлияе ли - ще се види на брака края! Най-важното в брака е да има любов, търпимост и готовност за компромис! Другото не е брак, а слугинаж!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: e636c4eeb2 |
|
9. Аз не послушах нашите, избрах него. След година и повече се запознаха с него и като че ли се примириха. Обичам и него, и родителите си, но реших, че ако е грешка, то поне аз съм взела решението. Не съжалявам. Разликата ни е 12 години. Заедно сме от 5.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 63a82f8580 |
|
10. Бягайте крачета при младите момчета. Те с любов даряват. На никой не прощават
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: a112c3e57c |
|
11. Ако си на 15, а той на 25 естествено че ще забраняват. Навърши 20, стани самостоятелна и пак заповядай да питаш.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: c36de67345 |
|
12. номер 4, моля ти пиши още.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: c1198b715c |
|
13. Aз мисля, че всеки си преценява, не е гаранция, че и млад да е няма да му се случи нещо и децата пак да останат без баща. Смятам, че родителите трябва да кажат своето мнение, но човекът сам да реши какво да е..
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: db1dc664c3 |
|
14. Номер 4, аз съм жена и съм по-малката във връзките, но по-често се оказвам в ролята на "големият". Тук не е само до възраст, ами и до израстването в един малко по-дълбок смисъл на думата.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 9d96d3e46c |
|
15. ако има любов, разликата какво значение има?
Освен ако не е повече от 10 години мисля че няма проблем
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: aeed0a5346 |
|
16. Ако разликата е до три години е нормално, според мен. Повече години си е бегач на друго разстояние. Малко или много по - младатя страна остарява по - бързо, защото трябва да се съобрази с човека отсреща. Ако искаш да си повече време млада трябва да сте равнинв годините. С напредването разликата дава по - сериозно отражение.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: e57ecf2321 |
|
17. Номер 12 - ще продължа понеже ме помоли - номер 4 съм.
Като прочетох какво съм написал - е да хубави думи, чудесна статия за някой журнал.
Бих предпочел да не казвам какво е положението после, но ще го направя.
Чувствам, че психологически загубих моята нормалност.
Примирих се, че съм такъв, че ще е такъв живота ми, че не мога да се оправя.
В крайна сметка това вече не е въпрос на избор.
Нещата са такива каквито са - станали са.
В по - големият партньор (в мен) съвестността намалява - организмът търси начин да се справи и я приглушава.
Страхът на по малкият - избива странично - той (парньорът) търси начини за още по - голямо обвързване на по - големият.
При мен това се прояви, че другият партньор неофициолно се представи пред семейството ми. И то разбра, за положението ми.
Тук вече може нещата може да тръгнат в най - различни посоки. Вече говорим за повече от двама.
Но моето семейство - изказа негласно неодобрение, запази поведението ми в тайна. И не повдигна темата.
Тоест при мен не се намесиха странични хора.
Реакцията на моето семейство бе твърде слаба, за да бъде отчетена.
Естевенно казах на партньора, че сме разкрити - и той пожела още по - голямо разкриване.
Та в стила на статията стигнахме до положение - в което на двамата партньора им писна да се крият. И единият положи усилия да се осветли връзката им.
Тук може да стане много опасно. Не се знае каква ще е реакцията на околните. Късметлия съм, че ме оставиха да се оправям.
В бъдеще очаквам партньорът ми ще продължи да живее в страх, да не бъде оставен, вероятно това ще се изрази в раздразнение, плач, нужда от помощ, ревност, остра нужда от обвързаност.
Сама разбираш, че това са силно отрицателни качества в една връзка.
При мен ще се преливат чувства на нужда откритост, загриженост, раздразнение, ревност, вина, съвестност, безразличие, отегчение.
И въпреки тези отрицателни качества, ние ще продължим да сме заедно. И ще се научим да живеем по новият начин.
Докато нямаме деца - ще съсипваме два живота. Моят и на партньора, ще се примиряваме с това.
А след като се появят децата?
Това е въпрос на който се боя да дам отговор.
Защото не знам как да възпитам нормалност в деца израснали в подобна среда.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 5cd4ec8e9a |
|
18. В целия свят мъжте умират 7-8 години по-рано от жените - не тях не им дреме за тоя факт, лошото е за наивните жени, обвързали се с по-стари мъже, понеже към тази разлика трябва да се прибави и разликата във възрастта ви, за да получиш колко време ще си кукаш сама след като мълето гушне букета - това е в 99% от случаите. Разбира се както спомена някои по-горе, има изключения, макар и редки.
Аз лично не бих се обързала с дъртофелник, а чувствата може да се насочват и към по-подходящи субекти.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
