Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Първо пишеш, че не си можела да траеш българите, а после, че било само за разнообразие. 2, да, злобен съм, но поне съм откровен, което е по-добре от това да съм лицемер като американците. Не казвам, че да живееш там, няма предимства, но не очаквайте там от чешмите да тече мед и всичко да цветя и рози. Да, има си предимствата, но си има и много неща, които там ги няма, а ги има тук, колкото и в момента да не ги оценявате, защото сте ги взели за даденост, понеже винаги сте ги имали. НО там ще разберете, че не са даденост и изведнъж ще ги оцените. Но въпреки всичко да живееш в чужбина си е някакъв опит. Понякога е горчив, понякога приятен. Но и горчивия опит си е опит.

Така че аз съветвам авторката да отиде. Дори и да се разочарова от някое неща, поне ще ги оцени, че ги е имала в България. Ние сме свикнали да идеализираме чуждото и подценяваме нашто, но човек го разбира точно в чужбина.

7.   Да, в САЩ е добре, бил съм там - не ходи в Ню Йорк във всеки случай, тъй като цените често са непоносими. Иначе си е кеф, ако го направиш с познати, най-малкото наема да делите. Животът си е типично американски - по-развита държава все пак. Ниво на култура като във Филиповци, но с 100 пъти повече претенции. Ще си паснете идеално.

Че плюеш България също не е изненада, всяка второ леке го прави. Че с нищо не си допринесла на страната, но претенцийки имаш, това е подробност. Та пробвай с Америка, имай се за интелигентничка... направо не се връщай. Ние, Ганьовците, ще се тревожим за България.

8.   Да, има голямо разнообразие от шарени неща и глупави хора в САЩ. Много от хората там са дезинформирани, за да се манипулират лесно. Ако искаш отивай

9.   Ами заминавай, лесно е. Сама ще се убедиш, че по-фалшиви и лицемерни хора от американците няма.

10.   Ходил съм на студентска бригада в САЩ. Последния път не ми дадоха виза щото бях вече записал магистратута, но 2 месеца след отказа спечелих зелена карта и от над 10 г живея на североизточното крайбрежие в района на Бостън затова ще си позволя да споделя мнение от първа ръка. Като цяло добър план. САЩ е по-добре от Европа във всяко отношение в момента и още повече завбъдеще. Злобни и завистливи хора има навсякъде, но в България са концентрирани много. В САЩ също има много такива Българи. Особено тези в по-големите Български общности. Те и не напредват много понеже са заети да се сравянват и да клюкарят и копират какво другите Българи правят- най масово карат камиони за $4-$5 хил/месец, строители са или учат нещо и после работят в матрицата... ДА -имал съм изблици на носталгия. След 5 г емиграция събрах пари за жилище, нова кола и бизнес в България. Прибтрах се. Бях поразнал. Видях жалката картинка на бюрокражията и как хората не уважават себе си на първо място, камоли за другите. За 2 години всичката носталгия ми се изби от главата и на нейно място дойдоха съжаление и ненавист към системата и в какво е превърнала хората в България. Върнах се в САЩ. Сега съм си супер - нямам повече терзания дали съм направил верен избор. Имам си подбрани прители Българи. Постоянно ходя на Български събирания и концерти. Запознах се лично с много Българи от шоу бизнеса. Като цяло се чувствам повече Българин в САЩ отколко бях в България. За финансовата страна на нещата всичко зависи от теб - с добро образование и поне 5 г. опит - 6 цифрана годишна заплата е доста стандартно постижение. След 10 години вече си в стратосферата... сртавнено с България. За пример една къща в моя район средна ръка е $ 0. 5 млн. Имам няколко апартамента, които давам по днаем, ресторант също.... А съучениците ми в България дори не могат да осъзнаят за какво става дума... затова и не говоря... не обяснявам. Този, който се смята за най успел от випуска и стана зъболекар доста може да се изненада къде всъщност стои във финансовата ярархия, но аз не обяснявам, не покзвам коли по фесйбук... Два различни свята, но дори за Българи, които живеят в САЩ от години нещата невинаги са лесни. Много зависи от късмета, но е само късмет. Въпроса е да си отворен и благодарен за всичко, което живота ти поднася. Дори и за шамарите - те са уроци. Хората като цяло навсякъде са подобни. Завистливи, склонни да се сравянват... неуспелите НЕ обичат успелите. Просто в САЩ мащабите са големи и никой няма да ти пречи да стенеш милионер с дребен бизнес или патенти в някаква научна област. Учене му е майката. Успех ти желая най искрено!

11.   Много интересен е коментарът на н. 10.
Съпругът ми е живял в САЩ 7 г. с работна виза като е работил в средния и висш мениджмънт (от Западна Европа е). С него често ходя в САЩ, имаме и приятели - бели американци почти навсякъде, защото той е работил от Силиконовата долина до Ню Йорк, включително в Бостън, но повече от чисто туристически интерес не можах да развия за тази страна. Харсва ми природата, хората, но не мога да си представя да живея там. Малко банално, но всичко там е консумация. Прави удоволствие за определено време, но на втората седмица ми доскучава и искам да си ходим - липсва ми културата, флеъра, който го имаме в Европа дори и в България, където живеем от 6 г. и направихме състоянието си и то в най-голямата криза. Мисля, че всичко е до нагласа. От американците сме взели тяхната позитивна нагласа за нещата - да не се ядосваш за глупости, а да виждаш шансове в проблемите. В България това за нас беше шанс, защото тук повечето хора мислят като номер 10 - виждат само проблемите и затова тъпчат на едно място или затъват. Интересно е, че той не се е интегрирал и нищо не е научил от американският начин на мислене. Не мога да го обясня, но тези хора страшно вярват в себе си, в собствените си възможности и никога не чакат на държавата например или на друите. Ако с тази нагласа дойдеш у нас, просто успехът ти е гарантиран, защото не си част от стадото.
Между другото това лято София беше пълна с американци

В Америка най-позитивно е също, че има работа за всекиго, дори за последният бавно развиващ се, защото там не е толкова бюрократично да назначиш някого и да плащаш страшно ниски заплати, но пък така има работа за всеки.
Негативно е, че все пак има хора, които не се справят и навсякъде се вижда бедност както и хора, които живеят примитивно в колиби някъде на майната си. Има известна романтика, когато става дума за ранчо в Колорадо или Аризона, но като се замисли човек тези хора живеят много бедно, включително без ток и вода, а държавата им дава луди пари за войни и други глупости в същото време. Например индицанците масово живеят във фургони някъде и нямат нито ток, нито вода, а американски организации идват у нас и критикуват как живеят циганите - много лицемерно, защото нашите цигани имат поне ток и вода и то БЕЗПЛАТНО, а техните индианци нищо нямат освен правото да развиват хазартен бизнес и да се наливат.
Авантюристичният дух ми харесва, дори отчасти храната... по-скоро продукти имат хубави, но трябва сам да си сготвиш. 2 седмици изкарвам и не мога вече да им ям храната.
Всичко е насочено да те накара да консумираш и хайде- 1-2 седмици е супер, напълниш си куфарите и така нататък, но после - после ми става скучно.
Изобщо пък не искам да коментирам обществената образователна система - навсякъде те гледат хора с празен поглед, а и често хора, които не знаят английски - това ми беше най-странното. Масово затъпяване на нацията - не че е лошо, поне по някакъв начин са щастливи тези хора, защото на 80% изобщо не им трябва образование в техните „професии“ - няма комплексни професии като в Европа, а всеки необразован върши някаква елементарна задача. Примерно завинтва цял живот 1 болтче на 1 модел Форд. Това е разликата - един Европейски работник може да сглоби цялата кола самостоятелно - в състояние е, научен е да мисли, има различни способности, предложения, МИСЛИ.. не те гледа отсреща като вид теле с извинение.
Ей в това ми е скуката там, макар че имаме супер и свръхобразовани приятели, но и те са учили в Европа повечето или са първо или второ поколение европейци или евреи, а последните още утре са готови да дойдат да живеят в Европа, дори в България.
Животът иначе е удобен, уреден - нямаш никакви грижи за глупости, но сякаш липсва подправката.
не мога да го обясня - липсва ми там нещо и то жестоко ми липсва
Имаме пари, имаме връзки, имаме образование и ще ни дадат и виза по всяко време да работим там по своите професии, но не искам да живея там и там да растат децата ми. Съпругът ми би живял в Л.А. в интерес на истината, но например, за да пратим децата си в отлични училища ще ходят едни 3000 долара на месец, което ще ни смъкне стандарта доста.
Тези неща ние не ги отчитаме и забелязваме в Европа, но струват пари. В България има елитни обществени училища, университети, които не струват пари (таксата от 200-350 лв. в университета просто е виц). Тук за половин милион долара ще живееш в палат. Ние за половината от тази сума си купихме голяма къща в Столицата, вкарахме още 150 000 лв. и стана нещо като палат - 750 г. жилищна площ, басейн 150 кубика, 300 квадрата СПА, мебели по поръчка, персонал. У нас също човек може да живее перфектно ако има пари, но за разлика от САЩ можеш и с малко да си част от обществото, защото не всичко е консумация, а и имат децата и на бедните хора и малцинствата да учат в добри училища и да направят нещо от себе си.
Но най-добре е човек да живее там, където му е кеф.
Има място за всички ни на Земята, но това, че един или друг не си е намерил късмета някъде не оначава, че няма пък късмет за някой друг.

12.   от Авторката:
Номер 10 искрено ти благодаря за коментара!!! Много описателно, точно от това имах нужда, благодаря, даде ми супер пример как трябва да си работлив :))))))
Номер 11 - благодаря ти за изчерпателното мнение, съгласна съм с теб, но имам много мотивация за учене и работене, и мисля, че ще се справя, и няма да имам "празен поглед" :D Много ти благодаря, беше полезно:)

13.   Бягайте всички от България, пък после бюрокрация и некадърни политици. Ами така е - след като всички кадърни не се стремят да променят България, а избират по-лесния вариант да избягат. Аз съм на 27 години и още като бях на 22г. ми предложиха работа в Хонг Конг. И не отидох. И не съжалявам. Камъкът си тежи на мястото. Тук е моята родина и моето поколение трябва да промени статуквото. Успех на всички българи в Чужбина! Надявам се да дойде времето, когато ще поискате да се приберете завинаги в България.