Паник атаки - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121180)
 Любов и изневяра (29703)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21895)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3179)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18519)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Паник атаки
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1757 пъти
Здравейте :) Пише ви една жена на 28 години, която от близо година има проблеми с паническите атаки. По принцип винаги съм била притеснителна и с недостатъчно самочувствие, докъто бях студентка много се спичах по изпити, което ми пречеше да дам най-доброто от себе си (работя в сверата на медицината). Преди около година получих първата си панипеска атака пред пациент... Не мога да ви опиша колко зле се почувствах в този момент. Сърцето ми започна да бие неконтролируемо, полазиха ме студени тръпки, ръцете ми се разтрепериха, исках да избягам или да се скрия някъде, но уви, трябваше да продължа манипулацията с треперещи тъце. Всичко продължи около 5 минутки, през това време реших да си поговоря с пациентката и се успокоих от самия разговор, защото се оказа много мила дама. Най-странното е, че това ми се е случвало само няколко пъти, не с всеки пациент, а сякаш улавям у някои хора някаква негативн енергия, която влиза в мен и ме разтърсва, сякаш някой стиска здраво душата ми....
Може би сега е моментът да да спомена, че животът ми не е песен. Опитвам се да се релизирам професионално в свера, в която е много трудно да се развиваш без стабилен гръб. Нещата стават много бавно, но аз не се отказвам, боря се със зъби и нокти, което ме изтощава психически и физически. Стремя се към съвършенство работата си, но не винаги можеш да дадеш най-доброто от себе си когато зависиш от други хора. Взимам малко пари, а нося голяма отговорност, мисля зa работа дори когато се прибера, непрекъснато съм над учебниците и се ровя в интернет, за да се усъвършенствам, за съжаление курсовете са много скъпи и засега нямам възможност да ги посещавам :( Личният ми живот не върви, не се разбирам с приятеля ми, но няма да ви знимавам с тази тема. Наскоро загубих баба ми, която ми беше като майка и сякаш от тогава зачестиха атаките. Не се радвам на живота, а той минава покрай мен с бясна скорост, липсва ми любов, нежност и топлота, чувствам се сам самичка. По принцип не живея в родния си град, дойдох в София без да познавам абсолютно никой и нямам много познати, а и нямам възможност много много да ходя по заведения. Вече се чудя дали да не се откажа от тази професия, която ми е толкова на сърце, но не ми носи нищо добро. Искам сама да се справям в живота, не желая финансова подкрепа от абсолютно никой, но ми е адски трудно и имах нужда да споделя с някой. Ако съм отегчила някой с историята си, моля да бъда извинена. Ако някой се е припознал в нея, искам да му кажа, че не е сам. Ако имате няколко свободни минутки, моля отделете ги, за да ми дадете един съвет, защото една добра дума осмисля живота на хора като мен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 6 месеца
hash: af179c83e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здрасти,
Разбирам, че е трудно, разбирам и колко тежка е загубата, но щом обичаш работата си - продължавай. Вижда се, че си добър човек. И аз съм бил винаги много притеснителен човек, за мъж е още по-нелогично, но какво да се прави - природа. Щом влагаш усилия, желание и цялата си енергия, успехите сами ще дойдат. Рано или късно. Когато някой от нас опре до медицинска нужда, не се нуждаем от хора с гръб, а от хора със страст в работата си!


Желая ти успех, повече сили и по-малко притеснение! Последното е най-големия ти проблем. Елиминирай го и ще имаш повече енергия, а оттам и гарантиран успех! Знам, че няма да е лесно, надявам се, че си по-силна от мен и ще успееш! :)

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: e6329bc8fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ами какво да ти кажа и аз съм като теб. Паник атаки, идиоти на работното място, личен живот-кръгла нула, , нерви и т. н. Но на кого му е лесно? Целта е да сриташ живота в задника :). Никой няма да ни помогне, ние трябва да решим проблемите си сами. А защо винаги се средоточаваме към лошото? Нали сме млади, здрави, образовани и живота е пред нас? :) Мисля, че трябва по-оптимистично да го караме.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 1322c01654
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   От авторката : Хора, простете грубата правописна грешка, която съм допуснала, видях я чак сега, когато публикуваха историята ми, написала съм я неволно, думата сфера съм я написала с "в". Написах историята и, за да не се откажа, веднага я изпратих без да я проверя

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 3d18926c6d
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Пост и молитва към Господ Исус ;) Хапчета няма да помогнат. Хапчетата помагат временно и после трябва да взимаш по - големи дози и накрая спират да работят, а и има зависимост. Самия глад е лечебен. Но молитвата е най - важна.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 7da23e6d2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Според мен си смени приоритетите. Потърси работа с добро заплащане, а не тази, която те изтощава, а получаваш малко пари. Освен това се раздели с приятеля си щом не се разбирате и си потърси друг. По-добре е основният ти приоритет е да създадеш семейство и да имаш дете. А не работа с много натоварване и малко пари.
Промени си живота и ще се почувстваш по-добре.
В краен случай отиди при психолог.

 
  ...


...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 4ccd0aa3ca
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Здравей аз съм момче на 24 години и съм в подобно на твоето състояние, само че съм сам нямам половинка, а имам огромна нужда от любов и точно заради лиспата на любов аз съм толкова агресивен. Също отскоро работя в София, но нещата не се получават. Искам като се прибера в къщи приятелката ми да ме чака и правим любов, а не винаги като се прибирам вкъщи да съм сам и да плача от съжаление. И аз искам да ти кажа, че не си сама и те разбирам напълно. Даже нямам желание вече за работа. От преди 4 месеца съм разделен с бившата ми приятелка и оттогава не съм имал жена до себе си, а имам ужасна нужда все пак съм на 24 години. Омръзна ми от този живот вече. Подкрепям те.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 4ab16833a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Паник атаките, вече се срещат много често. Това са съвсем, нормални хора. Свръхчувствителни и най-вече много добри. То ако не е едно ще е друго. Един едно, друг друго. Всеки с съдбата си.
Най-ми е било гадно, когато хора осъждат друг човек с приказки. Без реално да знаят реалните причини и доводи поради, които е постъпил така в дадена ситуация.

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 1fe616f630
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Намери си приятел (имам предвид и той да те харесва). Когато това стане ти ще се чустваш по-сигурна и по уверена в работата, както и в личния си живот.



КЪСМЕТ!!!

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: c49e19d871
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Първо никой не е съвършен. Стремежът ти е илюзорен. Второ когато човек е много сензитивен усеща тази енергия. С такива хора приеми, че това е просто работа. За заплащането предполагам, че си мед. сестра. Разликите в заплащането са драстични, просто търси по-високото ниво и не се забиват в някоя ниско класна болница. Чети много, защото срамежливостта е проекция на твоите възприятия на света, на възпитанието дадено ти от твоите родители, но това не е така. Само в твоята глава са тези неща. Не се тъпче с лекарства, трябва да промениш мисленето си. Единственото което ако съм на твое място бих взимали жълт кантарион за успокоение, особено при сърцебиене, както и хомеопатия седатиф. Прочети, питай и фармацевта в аптеката. Търси корена на проблемът, а не резултатът. Помисли и как с твоите умения да изкараш повече пари. Кажи на познати, съседи.... едно поставяне на инжекция е 5 лв. отнема минути, но знаеш ли колко хора отиват директно в поликлиниката и плащат за тази манипулация. Не са толкова страшни нещата, ти си си сложила бариерите, а само един поглед малко по-различен и може да си много щастлива. Като те беше толкова страх от изпитите, гледайки сега назад във времето, така ли е трябвало да реагират и ако сега си в тази ситуация няма ли да си по-спокойна. На твоите преподаватели хич не им е дремело за теб, само страхът е бил в теб и твоите представи. Този страх те държи и да си с този човек, просто защото така трябва. Чети, знанието е достъпно за всеки, стига да искаш да го видиш и разбереш.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 1e3b1dd287
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Аз минах през този ад и знам какво е.... оставих си белег до живот-сърдечна аритмия, предизвикана от постоянния стар и напрежение, което изпитвах.

Успокой се, ще премине. Но промени нещо, вгледай се в себе си и намери причината, която те кара да се чувстваш така.
При мене премина след като се разделих с една много болезнена любов, 7 год. тормоз и лека по лека започнах да намирам себе си. Това обаче бе моята причина, твоята само ти ще си я намериш.

Не се докосвай до хапчета. Можеш и сама!!! Щом аз успях, значи и ти можеш.

Успех. И., жена, 27 год.

 
  ...

...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 6cabca6766
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Разбирам те много добре, защото и аз съм минал през подобен период в живота си, горе -долу на твоята възраст и по същите причини - загуба на много близък човек придружено с куп други проблеми. Като лекар трябва да знаеш, че ПА не кой знае какъв проблем и са напълно преодолими. С времето ще си все по-добре, но не трябва да си мислиш, че това е нещо с което ще се справиш и край... Това си остава с теб за цял живот и дори след много години, ще ти се случва от време на време... неприятно е, но не е някаква трагедия :)
Но всъщност ти пиша не заради ПА, а за да не се отказваш от професията, която ти носи удоволствие. Продължавай да работиш и след 2-3 години нещата ще ти изглеждар различни, а ти ще си щастлива, че успяла да се задържиш в професията, която обичаш. Аз направих грешката да се откажа от сериозната си професия, която обичах, заради работа за много (за мен) пари. Продължавам да изкарвам добре и съм щастлив за което, но винаги ми липсва това, което наистина обичах да правя :(
Уловката е, че ако излезеш от професия като твоята (или моята) хората дръпват толкова напред, че няма връщане за теб, защото вече няма да си конкурентна. Надявам се да съм ти помогнал във вземането на решение ;)

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 2b3c1e546b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Пий топъл чай мента с мед
Приемай по 3-4 таблетки валериан на ден (в продължение на месец)
Мисли позитивно.. (всеки би ти го казал но знам че не става току-така.. трябва ти система.. измисли си система.. на пример ако те тревожи нещо като на пример контакт със себеподобни за оправдание използвай - "какво пък значение има мнението на околните за мен.. аз съм такава каквато съм" тази система помага)
Не мисли.. избистри ума си и през свободното време слушай спокойна музика или гледай комедийни филми..

Откажи храните и напитките с кофеин.. също и много мазното и с много захари.. храни се здравословно.

Следвай тази цяла система стриктно и няма да съжаляваш.. Успех!

-O. S

 
  ... горе^
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 33523cd4fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Здравейте, имах подобен проблем. На 24 съм, но бях на 20 тогава. Лекувах се вече от булимия.. след това загубих баба си след много тежка борба с рака. Месец по-късно заминах за Англия при приятеля ми, който беше вече там. 4 месеца не се бяхме виждали и изобщо не се разбирахме в началото, много беше променен. Карахме се, разделяхме се, после пак се събирахме. Спях при колежки понякога.. Борба за работа с не много добър английски, гледах майка си съсипана след загубата, а и аз за първи път напуснах дома си - ужас. Година след това започнаха и паник атаките. Дори се обадих в бърза помощ, имах чувството, че ще умра..
Какво да кажа, за себе си - до днес ме държи мисълта, че успях да преборя булимията, без психолози, психиатри и т. н. Само и единствено със собствената си психика. Просто броя до 10, правя си един чай и си пускам хубава музика. Самонастройвам се, че всичко е наред. Проблеми винаги ще имаме, всички ние. За да си успешна ти трябва здрава психика, особено с тоята професия! Вярвай в себе си! Успех ти желая!

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 1322c01654
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   От авторката : много благодаря на всички за подкрепата
До номер 9: не съм медицинска сестра с висше образование съм, не искам да уточнявам, не това е смисълът на историята ми

 
  ...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 1322c01654
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   От авторката до номер 15:мило момиче, искрено ти се възхищавам за силата и куража, които имаш. Толкова млада, а толкова борбена и целеустремена, едно голямо браво. Моята история е нищо в сравнение с това, което си преживяла и то толкова млада. Бори се, не губи това, което си постигнала, спокойствието на човек е един от пътищата към щастието. Радвам се, че все пак са останали и мили хора в тази държава, толкова подкрепа получих от напълно непознати, наистина не знаете какво означава това за мен. Прегръщам ви силно, страхотни сте!!!

 
  ... горе^

...
преди: 7 години, 6 месеца
hash: 0e60a12bad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Очевадно е, че номер десет никога не е получавала паник атаки, а номер четири не знае на кой свят се намира- той за какъвто и проблем да прочете в сайта си знае неговата си песен: глад и молитви. Паник атаката те връхлита внезапно, без конкретен повод (умишлено не казвам причина, защото такава винаги има, но докато стигнеш до нея, а тя може да е заровена на дъното на подсъзнанието ти, минават години). Аз се борих сама сигурно двадесетина години, докато не започнах да да се панирам все по-често и по-често и в най-невинни ситуации. Невероятен кошмар. Да е жива и здрава психиатърката на която попаднах втория път( първата не успя да ми помогне)- върна ми живота буквално. Така, че апелирам към хората, които не са имали "късмета" на авторката, да се въздържат от даване на съвети за нещо, което не им е познато. При мен терапията беше работа с психолог плюс антидепресант( с него се свиква адски трудно, докато го приеме организмът ми и да започне да действа по предназначение мина може би месец и нещо, но не се отказах). Сега съм пълноценна жена, съпруга и майка. И съм щастлива, че този кошмар е в миналото. Не казвам, че не съм получавала повече атаки, но за четири години две или три съвсем леки мисля, че е чудесен резултат, все пак на всеки човек му се случва понякога да му скочи адреналинът. Мило момиче, колкото по-рано потърсиш помощ, толкова по-лесно и бързо ще се оправиш. Хората са казали: Не питай старило, питай патило. Успех!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker