Социална фобия.Помощ!! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121166)
 Любов и изневяра (29701)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6471)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18515)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Здраве

Социална фобия.Помощ!!
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1726 пъти
Здравейте. Моля модераторите да публикуват историята ми, защото отчаяно се нуждая от помощ. Надявам се да имате търпението да прочетете темата. Момиче на 23 години съм. Страдам от социална фобия. За тези от вас, които не знаят какво е - с две думи- силен, ужасяващо силен страх от общуване и всякакви дейности свързани с хора. Често този страх бива бъркан със срам, но в моя случай няма срам. Не съм срамежлив човек, обичам хората, искам да общувам нормално, но не мога. Само при мисълта за ситуация в която ще попадна сред много хора, получавам силно сърцебиене, замайване и треперене на цялото тяло. Същото се случва и ако попадна в такава ситуация (на касата в магазина, в някаква институция, , същото беше и в училище, когато трябваше да изляза на дъската или ме изпитват). Не съм студентка, защото само при мисълта за всичките тези хора, събрани на едно място ми прилошава. Същото е и с работата. За щастие в момента работя нещо, което не изисква срещи с хора и ми е спокойно, но не мога повече така. В последната година се изолирах страшно много от света, нямам никакви социални контакти с никого освен с приятеля си и няколко приятелки, от които понякога също се притеснявам и така и не успях да им споделя за състоянието си. Не искам да бъда подценявана и съжалявана от тях. Не съм ходила на лекар/ психолог, нямам нужните средства. Опитвала съм някакви леки успокоителни, на валерианова основа, но не помагат, а и не искам да свиквам с подобен вид лечение, защото съм чувала, че пристрастиш ли се един път няма отърване. А все пак нямам намерение цял живот да се друсам с антидепресанти. Единственото нещо засега, което наистина ми помага да бъда себе си и да се отпусна е алкохолът. Но и с него не искам да свиквам. Искам просто да съм нормална без никакви медикаменти и опиати. Искам поне веднъж да не се разтреперя и изчервя, когато попадна сред хора. Искам нормален живот, с нови запознанства, контакти, забавление.. с една дума-нормално общуване с хората. Имам стотици мечти, идеи, даже бизнес план... , но за съжаление не мога да осъществя нито едно от изброените заради състоянието си, тъй като всички изискват активно общуване с хора. Нуждая се от съвет, различен от-"да не ти пука", "опитай се да не мислиш за лоши ситуации" или "не трябва да се влияеш от мнението на хората". Повярвайте ми, когато настъпи паниката, нищо от изброените не помага. Мозъкът ми блокира и не съм в състояние да правя друго, освен да треперя, да се задушавам и да усещам "осъдителните" и "подигравателни" погледи на околните. Не случайно се нарича фобия- неконтролируем страх от нещо. Може би някои от вас също си имат нещо такова и знаят за какво става въпрос. Но хиляди пъти предпочитам фобия от насекоми или от високо пред тази от хора... Ужасно е. Проблемът е, че не знам къде е причината за проблема ми. Не съм човек с високо самочувствие, както виждате от горе написаното, но не съм грозна. Нормално, младо и поддържано момиче/жена съм. Комплименти съм получавала и получавам. Не съм била обиждана и подигравана в училище, нито бита и унижавана вкъщи. Имам добри родители, които винаги са ме подкрепяли и уважавали. Приятелите и приятелят ми също се отнасят добре и с уважение към мен. Казвам тези неща, не за да се хваля, а за да ви кажа, че нямам и съм нямала проблем със заобикалящата ме среда, но въпреки това сериозният ми проблем е налице. Усещам как затъвам с всеки изминал ден, а искам да живея нормално. Моля ви за помощ! Всякакви съвети ще ми бъдат от полза, особено тези, които ще променят живота ми. :) Благодаря ви предварително.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 2 месеца
hash: 1d0ffbd840
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Офф стани по-социална!

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: f1edadc4d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Препоръчвам ти хипноза и леене на куршум, колкото и нетрадиционно и мистично да ти звучи. Открий добър специалист и върви на сеанс. Той ще установи къде е коренчето на проблема, ако трябва в минал живот ще те върне и ще успокои съзнанието ти. Но регресията трябва да се извърши наистина от специалист. Леенето на куршум пък ще премахне стреса ти, натрупан от фобията ти досега. Лично аз съм свидетел как дете, което заекваше и не му помогна традиционната медицина, след 2 такива леенета, спря да заеква. Разбира се и там трябва да се довериш на доказала се жена. Има начини да се справиш.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: c77f2ac0a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Единственият начин да ти се помогне е приемът на SSRi антидепресанти, предписани от психиатър.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 798093411e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Аз съм същата като теб, но не трябва да се изолираш. Аз продължавам да го правя, въпреки че записах специалност, в която се изисква много говорени- с всякакви хора. Очевидно е, че не е за мен, тъй като съм точно като теб. Ако трябва да говоря с някого почвам да треперя, сърцето ми ще изскочи и забравям всичко. Така беше и в гимназията- изпитват ме и аз нищо не казвам, всичко съм забравила. Мога да пиша цял роман, но да кажа две думи трудна работа. Сега уж почнах малко повече да общувам, намерих си повече приятели, но когато ме питат в университета за мнение или нещо просто мълча, почвам да нервнича и чак ми иде да зарева като трябва да говоря с някой. Знам, че звучи смешно, но не сме единствените, които го правим. Моето се дължи на средата, в която съм израснала обаче ти щом имаш приятел и добро семейство не трябва да си слагаш този проблем присърце. Ще се оправиш и ще се отпуснеш пред хората, става постепенно. Аз за себе си знам, че няма как да стане, просто такъв човек съм и съм недоверчива също. Трудно ще завържа контакт с някой освен ако имаме нещо общо. С валериана няма да промениш нищо. Той е от леките лекарства и няма да ти повлияе, на някои им влияе ама зависи. Излизай повече и мисли позитивно като говориш с хора. Аз не мога пък да ги гледам в очите :д което пак е зле да гледаш някъде настрани. Гледай към тях, но си мисли за друго.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 697ba05dbc
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Да разбирам, че нямаш комплекси спрямо външния си вид или начина на обличане? Тук задължително трябва да събереш някакви парички и да се заемеш с проблема ти. Не го подценявай, шанса да намериш медицинско лице, което да ти помогне в този сайт е много малък. Но не се отчайвай. Правилния път е да споделиш на твоите хора, на родителите, на приятеля ти и да се организирате ЗАЕДНО и да прецените как може да ти помогнат. Варианти за твоето лечение освен медикаменти или психотерапия - няма. За съжаление трябва да се понадрусаш с лекарства или да отидеш при специалист, който да поработи с теб. В крайна сметка, ако предприемеш действие, ще бъдеш удоволетворена от крайния резултат, нали? Не мисли за нищо друго, просто действай! Очакваме развитие по темата

 
  ...


...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: dba8daff6c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Потърси литература или филми по въпроса. Бях гледала преди време по телевизията как психолози помагат на хора с тревожни разстройства. Мисля, че като принцип може да ти е полезно.
Спомням си, че караха хората гласно да определят степента на тревожност, която изпитват в проблемната ситуация от 1 до 10. Другото, което помня беше, че поставяха на пациентите предизвикателни ситуация - от по-малко тревожна към повече, като постепенно увеличаваха трудността.
Надявам се да съм помогнала малко с тази информация.
Успех!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: fbd81176e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

11.   Значи според мен е много добре да се запишеш на курс по ораторско майсторство. Там хората се записват оснвно за да преодолеят сненична треска и притеснението. Ти като отидеш там няма да им казваш за твойта ситуация. Те хората там са наясно, че искаш да се научиш да говориш пред хора. В началото сте някаква групичка срамежливи хора и ви обучават, по - натам ако имаш желание ти показват как да действаш в реална ситуация. Алкохол категорично забрави. Антидепресанти също. Всички казват, че действат, но като ги спреш ти става по - зле. Курсовете не са повече от 300 лв. Според мен дори и да е 10 000 пак си заслужава. Забелязъл съм, че на човек му е притеснено от хора, които са издигнати в неговите очи. Примерно ако група невежи роми седнат срещу тебе няма да се изчервиш и да се изнервиш, но ако некви нацепени батки или кифли седнат и се втренчат срещу тебе ше ти е неловко. Една психоложка беше казала, че този вид проблем идва от егото, шото постоянно гледаш да си в топ форма в очите на другите и демек ти се мислиш за голяма клечка, дори и да е подсъзнателно.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: ad7653b845
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Здравей!
Много ми се иска да ти помогна да се справиш с тази фобия. Никой, освен човек преживял нещо подобно не може да те разбере, но това не означава, че не трябва да споделиш! 1)Сподели на приятеля ти, на приятелките ти ако действително ги имаш за близки и им имаш доверие, а най-добре е да споделиш със семейството си! Това е началото на разрешаването на проблема.
Защо е необходимо това? Защото ще имаш нужда от подкрепа и реална помощ. Ще се върна към тази помощ по-късно.
2)Трябва да осъзнаеш, че това е един омагьосан кръг, в който излизането е трудно, но не е невъзможно и да повярваш и да бъдеш вътрешно убедена, че ти имаш силите да се справиш. Вярвай в себе си! В началото ще е трудно, но после ще повярваш на думите ми. Защо омагьосян кръг- ти реално не се страхуваш от хората, а от страха, че ще те връхлети ужаса и няма да успееш да го контролираш, че ще се изложиш, че няма да имаш нормален живот. Отиваш в магазина и усещаш как се задушаваш ии мозъка ти казва- ето пак започва фобията, ти се опитваш да я пребориш, но тя става по-силна и ти напускаш бързо магазина, за да избягаш и победиш. Победила ли си я-НЕ! Следващият път тя става по-силна. Не си студентка, изолираш се, огратичаваш се.. ЗАЩО? Заради нея.. тя знае, че е силна и ти го знаеш, ето това поражда по-силния страх и води до нови пристъпи и така и така. НО решение има, макар в момента да ти се струва, че не е така.
3) Всичко зависи само от теб! Какво да направиш?
-потърси събитие от миналото си което е донесло голям стрес в живота ти. В момента може и да не го откриваш, но има причина. Аз също съм на твоите години, семействато ми ме подкрепя, имам приятели и гадже, уча хубава специалност, но това не попречи на страха да ме връхлети. Казвам ти това, за да разбереш, че отвън може всичко да ти се струва страхотно и дори някой да ти завиди за живота, но вътре в теб има нещо, което търси внимание. Дори и да не го откриеш в началото, не се предавай, а продължи нататък.
-Как се преодолява страха? Като се сблъскаш очи в очи с него. Това е лесно да се каже, но трудно да се направи! Не си давай нереалистични цели. Например : ще стане чудо и за Х на брой дни ще направя всичко, за което мечтая. Преудоляването е процес и ти трябва време, през което да правиш малки стъпки към целта. Постави си малки цели. Ти сама ги определи. Първата може да е пазаруването в малък магазин с ограничен брой хора.
4) Потготовка за преодоляване
-не се бори със симптомите. Приеми ги за приятели. Вероятно ти звучи абсурдно, но те ще ти дават много сигнали и знаци, които да разчиташ в последствие. Ти ще помниш силата им и ще виждаш прогреса си с времето
-какво се случва с тялото ти чисто физиологично и опасно ли е всичко това? НЕ, но ти и сама го знаеш. В древността, когато човек е бил подложен на силен остър стрес, например преследва го хищно и диво животно, инстинктът за самосъхранение запачва да работи и това се отразява на тялото му. Отделя се огромно количество адреналин и той помага да се пренасочи притока на кръв в органите, които са важни за оцеляването, а именно сърцето-затова получаваш сърцебиене, пребледнява лицето, защото кръвта е на други места, свива се стомаха, прималява ти, причернява. В онази древна ситуация изпомпвайки кръвта в мускулите, човекът успява да избяга или да се пребории и Ура тялото е свършило работата си. Днес обаче ти не бягаш от реално диво животно, но мозъкът ти го отчита по този начин и затова тялото иска да ти помогне, без да знае как всъщност те измъчва. Всички тези симптоми се дължат на хипервентилация, в резултат на учестеното дишане. Ето това е КЛЮЧЪТ към справянето. Може би си виждала по филмите как преди качване в самолет хората дишат в едни хартиени торбички. Нещо подобно може да направиш, преди да усетиш симптоммите или когато се появят. Взимаш торбичката и започваш да дишаш бавно и дълбоко, а не учестено и бързо. Друг вариант, който аз правя и не се забелязва от околтите е контролирано дишане. Броиш бавно от 1-4 ри и вдишваш през това време, броиш на ум доот 1 до 7 и задържаш дъха и постепенно броейки от 1-10 изпускаш. Когато си в пристъп ще ти бъде трудно да го изпълниш още от начало, но се концентрирай в дишането. В началото ще издишаш по-бързо, но сред няколко повторения, ще нормализираш дишането. Дай си шанс да го пробваш. Не се хвърляй в много стресови ситуации. Започни от нещо, което те стресира достатъчно, но можеш да се справиш. Ако получаваш паника от 5-6 души, пробвай да излезеш с 4. Вземи с теб, човек на когото имаш доверие за да бъдеш по-срокойна. С времето ще започнеш да преодоляваш различни ситуации, силата на пристъпите ще отслабва, а ти ще ставаш по-силна и уверена. Омагьосаният кръг ще работи в твоя полза. Ще започтеш да си поставяш по-високи цели. Ще изпитваш страх, но ще знаеш, че можеш да го победиш.
5)Медикаменти, психолог и психиатър
Не се доверявай напълно на това което съм написала, това при мен е подействало, но за теб може да действа нещо друго. Изучавай се и виж, което е вярното за теб. Не е задължително да се справиш сама. Потърси помощ от специалист. Аз медикаменти не исках да пия и не съжалявам за решението си.
От цялото си сърце ти желая да извървиш този път и да станеш още по-силна и щастлива! Надявам се да съм ти помогнала.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: aa711a7f3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Отиди на психиатър, с направление е и е безплатно. Потърси човек с опит и препоръчан. Поговори със специалисти. Това е важно, защото ще имаш истинската ти диагноза. Освен това чети, има толкова книги по въпроса. Просто чети. Сама си си сложила диагнозата, но специалиста ще намери корена на проблемът. Не отивай при някого, който просто ще ти изпише таблетки, а човек който ще ще изслуша.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 94cc9d21ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Аз бях като Вас, докато един ден си казах какво ми пука за другите, те не са с нищо повече от мен. И така ми изчезна проблема. Вече дори си говоря с непознати хора и не ми пука, говоря с тях все едно говоря с някой близък до мен човек. Всичко е в главата ви-да не се изложите, да не кажете някаква глупост, какво ще си помисли другия човек за Вас и т. н. Престанете да го мислите и всичко ще бъде ок.

 
  ...

...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 51477562d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

15.   Авторката: Номер 1, даже не искам да коментирам написаното от теб. Стани по-социална не е съвет и не става с магическа пръчка.

На всички останали благодаря много за съветите и отделеното време. Номер 12, благодаря ти за подробното обяснение. Определено не знаех доста от нещата, които си написал/а, но намирам себе си във всяко 1 от тях. Накара ме да погледна проблема си от друг ъгъл и ще си препрочитам коментара ти всеки път щом се почувствам зле. Ако има някакво развитие ще пиша. Благодаря още веднъж.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 54567e13fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

16.   Трябва да се опиташ да пребориш страха си и да говориш повече с хората.Започни да споделяш повече на приятелите си,защото аз не мога да си представя живот, в който трябва да се изолирам от останалите.Един път се живее , а пък си младо момиче! Наслаждавай се на живота и не мисли за мнението на другите, а и ако поговориш с приятелите си 100% ще се опитат да ти помогнат.Бъди по отворена за други неща и се опитай да стоиш на обществени места сред хора и да пробваш нови неща.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 9ef21b86c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

17.   И аз имах такъв проблем от детска възраст, който се влоши в тинейджърските ми години докато един ден спрях да слушам чалга! Да звучи тъпо, но всъщност подсъзнателно се опитвах да подражавам на кучки т. е. да бъда кучка, каквато никога нямаше да бъда. Започнах да слушам рок и хеви метъл и да се обличам в черно. Научих се да мразя хората, които ме обиждат и ми се подиграват и същевременно да не ми пука за мнението им защото да нося кожено яке и медальон на Металика и да си надуя рок парче в слушалки ми идваше от душата и ме превръщаше в това, което съм - обикновена, нахъсана рокаджийка, но най- вече истинска. Щом престанах с преструвките някак си и паник атаките на публични места понамаляха, а после съвсем изчезнаха. Започнах да живея по- пълноценно, да спортувам, а по- късно и да работя. Срещнах много пречки, хора, които не ме харесваха, аз им отговарях със същото, аз харесвах себе си, моето мнение и себе уважение ми бе достатъчно и постепенно се появиха хора в живота ми, които харесваха тоя мой хъс и мен самата. Вече съм на 20г. и не съм получавала паник атаки сред хора от 17 годишна. Моето мнение е да се научиш да харесваш себе си, защото твоето мнение за теб самата е най- важно, нищо друго няма значение. Започни да правиш неща, които искаш ти да направиш, да се обличаш както искаш и т. н. и започни да мислиш по- малко за мнението на околните - то винаги ще бъде отрицателно. Животът е борба, хората са хищници, готови да нападнат всеки, който не се отбранява. Но ти в този живот имаш избор - да бъдеш хищник или жертва. Ти избираш! И в двата случая ще бъдеш наранявана и поваляна, но въпросът е дали ще устоиш и ще се изправиш да отвърнеш на нападките. Една песен, която промени живота ми FFDP - Lift Me Up.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 2c6b96888e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Номер 16 и17,благодаря за съветите. Честно казано и аз преди не можех да си представя какво е да си изолиран,излизах,забавлявах се,но в един момент нещо се случи и се затворих страшно много.Номер 17 и аз съм го минала този период на "кучките".. за разлика от теб обаче,аз все още не съм намерила себе си,колкото и изтъркано да звучи. Радвам се,че си преминала успешно през този ужас и вече си в хармония със себе си. Аз ще опитвам докато не ми се получи и на мен. :)

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: e06ea0bb3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Невероятно! Все едно става дума за мен! Авторке, аз също съм момиче на 23 години, и съм със същите проблеми! ... Невероятно! ... И също така пия алкохол! Последната година започнах да посещавам психиатри и психолози, пих антидепресанти, посетих врачки и леячки на куршуми, бол книги изчетох, бол църкви и свещеници посетих, и полза - никаква! Не знам и аз самата как да се справя с този проблем! ... Нямам приятели, гадже, самоизолирах се, защото иначе получавам паник атаки! Мисля, че всичко идва от ниското самочувствие и факта, че не се обичаме много... А това само ние можем да променим!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker