Помощ при биполярно разстройство
преди: 7 години, 10 дни, прочетена 1562 пъти
Здравейте. Много дълго време обмислях как да действам, и реших, че на този етап най-добре ще е да чуя, мненията на хора сблъскали се с това или пък са имали контакти с такива хора. Знам, че най-правилното решение, ще е да посетя специалист, вероятно това и ще ме посъветвате, но не желая да тръгвам по този път. Не желая подобна среща да ми преобърне живота на 180 градуса. Не искам и да се разчува и другите да променят отношението си към мен. Вероятно ще ме набълскат с хиляди хапчета и ще ме направят пасивен за обществото.
За това на този етап искам да споделя историята си тук.
Надавам се наистина да си въобразявам и единственото, което да изпитвам да е хипохондрия, но се надявам вие да кажете какво мислите.

До преди 2-3 години дори и не знаех, че има подобно отклонение. Веднъж случайно попаднах на него в интернет, и като прочетох симптомите на секундата го свързах с мен. Вероятно факта, че се самодиагностицирам с подобно разстройство допълнително влошава положението.
Имам почти всички симптоми, с изключение на няколко.


От всички симптоми, които са дадени за момента на "депресия", при мен не се проявяват следните:

-Значително наддаване или загуба на тегло без спазване на диета или при липса на апетит – почти всеки ден - при мен такова нещо не се наблюдава

-Безсъние или хиперсомния (прекалена сънливост) – почти всеки ден -при мен дори е напротив. Спя по много, и ако имам възможност повече от 8 часа, а липсата на сън ми се отразява много зле.

-Натрапливи мисли за смърт или натрапливи мисли за самоубийство с конкретен план; или опит за самоубийство- Такива мисли никога не са ми минавали и не съм мислил за това...

Абнормна активност или спад във физическата активност -това също не ми е правило впечатление да го има при мен.

Всички останали симптоми като -потиснато състояние почти през цялото време, загуба на интерес към почти всички ежедневни дейности,
чувство за малоценност или прекомерно чувство за вина, намалена способност за мислене, концентрация и способност за вземане на решения
се проявяват в определени моменти, но не мога да определя с каква честота, но със сигурност се проявяват при мен.

При другият епизод - "мания" - отново проявявам почти всички дадени симптоми. При мен единствено не се наблюдават

- проявата на необуздана агресия
-беззадръжното поведение
- както и увличането по дейности като - рисково сексуално поведение, безразсъдно шофиране, злоупотреба с вещества, алкохол.

Не ми е правило впечатление, да попадам в един от двата епизода за траен период от време. Най-често ми се случва сутринта да се събудя в състояние на "депресия", а като напредне деня, вече да съм в състояние на "мания"
В първото състояние изпадам, когато съм напрегнат или се изправя пред някоя трудност - преди време винаги преди изпит се чувствах така, или при определен провал, дори и най-малък и поправим, унивам и влизам в този епизод., ставайки черноглед и разтревожен за бъдещето. Депресирам се и когато се чувствам безсилен и не мога да направя нищо за благото някой или нещо.
Успял съм да си намеря, известен лек, който да ми се отразява добре и понякога да ме предпазва от тези епизоди.
В моментите, когато просто нямам работа и би трябвало да почивам винаги се заемам да върша нещо, от което има някаква полза за мен или за околието. Не зависимо колко сантиментално и маловажно е, това ме предпазва от това да изпадам в такива "дупки", защото най-честата причина да изпадам в тях е бездействието и моментите, в който се чувствам безполезен. Лично аз не мога да си обясня, че има хора, които просто бездействат, когато има възможност да вършат нещо полезно.



В манийният епизод не мога да си обясня как изпадам. Може би, идва от само себе си и не продължава дълго.
Ако трябва да ги сравня двата може би се появяват с еднаква честота, но определено епизода с депресията се проявява по-продължително. Както казах, много рядко до сега не съм бил в един от двата епизода за повече от ден. Манийният епизод не съм сигурен дали някога е продължавал повече то ден, но депресивният, макар и рядко е продължавал дори и седмица - две, например преди по време на сесиите, когато ми се налага да очаквам потвърждението на предполагаем лош резултат или пък при лошо време, когато условията са неблагоприятни навън. Имало е едни, в които се чувствам като напълно нормален, човек, но при появата дори и на най-малкият провал, ставам черноглед и изпадам в депресивният епизод. При епизода на "мания" е точно обраното.

До колкото четох, при страдащите от това разстройство епизодите се изявяват по продължително и не се сменят толкова често.


Дори, сега когато се замисля, може би при мен постоянно се проявява манийният епизод - постоянно да върша нещо и да не се спирам, а когато поради някаква причина съм възпрепятстван веднага сменям епизода...
Просто не знам какво да мисля. Определено по време на зимния период, депресиите ми са най-чести, защото светлината е по-малко и условията навън възпрепятстват много от дейностите, които върша по време на останалата част от годината.

Надявам, се наистина да си въобразявам, въпреки че вече считам, че имам това разстройство. Четох за всякакви медикаменти и химикали, които се предписват от специалисти на носителите на това разстройство, но аз не искам ни най-малко да имам нещо общо с тях.
Преди 2 месеца започнах да приемам магнезии по 500 мг на ден, тъй като четох, че се отразява благоприятно при депресии, и като че ли при мен наистина леко би избистри съзнанието.
Имам планове за бъдещето, но наистина се опасявам дали ще мога да ги реализирам в това мое състояние, а и нямам представа дали са реални, понеже е възможно да съм ги премислял в състояние на превъзбуда и величие...

Това е моята история.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 8 дни hash: e9af834862

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Моля те, потърси помощ от психолог и не се самодиагностицирай от прочени статии в интернет. Напълно възможно е и нищо да ти няма, особено ако си в пубертета, тази смяна на настроения се среща по-често, отколкото мислиш. Аз съм била на психолог - не хапе, не ти вади думите с ченгел, не си длъжен да споделяш нищо, което не искаш, няма право да обсъжда с никого какво сте си говорили и като цяло не е нужно никой да разбира. На мен ми помогна много, но трябва да си отвориш съзнанието, за да има смисъл - ако ще заемаш отбранителна позиция и ще се опъваш като магаре на мост, няма смисъл да си губиш времето и парите. Също така не е задължително да те тъпчат с лекарства - след като те диагностицират, ако изобщо има нужда от такива, ще ти препоръчат най-подходящите за теб. Не си си намерил здравето на улицата, затова се погрижи за него - няма смисъл да се мъчиш, след като си има хора, на които работата им е да помагат. Ще ти олекне много и ще се чудиш защо не си се освободил от този товар по-рано.

 

...

преди: 7 години, 7 дни hash: af6f66f4fe

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   ами защо не отидеш на лекар, вместо да се самолекуваш

 

...

преди: 7 години, 7 дни hash: 7c83b0b673

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Здравей, аз съм студентка по психология и съм доста добре запозната с психичните заболявания включително и с биполярното афективно разстройство или така наречения БАР. По описаните от теб симптоми съдя с почти 100% сигурност, че ти си здрав и сега ще ти обясня защо. При това заболяване критериите при които се диагностицира маниен или депресивен епизод са с продължителност не по-малко от 2 седмици, а при теб се касае за един ден. Абсолютно нормално е един ден да си весел, а след няколко дни да имаш изпит, да се притесниш и да понижиш настроението си. Всеки нормален човек има моменти когато се е събудил щастлив, и дни в които не му се занимава с нищо. При хората болни от БАР депресиите, както и маниите, не са предизвикани от нищо, а ти казваш че за лошото ти настроение когато е по-продължително има причина било то изпит, трудност, провал. Абсолютно нормално е да не посрещаш тези моменти с усмивка. Също така е важно да отбележа, че ти не си лекар или психолог и нямаш достъп до професионални медицински сайтове и учебници с критериите за диагностициране. Ти си поставяш диагноза на второто най-сериозно психично заболяване след шизофренията само на базата на информация получена от статийки в интернет писани предимно от незапознати достатъчно хора със спецификата на това заболяване или по лошото от форуми. Освен това нямаш и едни от най-важните симптоми. Например когато човек е в мания има прекомерно количество енергия и това е задължително, иначе каква мания е това. Манията е опаста с това, че хората забравят кои са всъщност и не могат да преценяват обективно ситуацията, вярват че са пророци, които Бог е изпратил на земята с мисия да спасят света, вярват, че са принцове и принцеси, че имат специална и необикновена мисия, която само и единствено те трябва а изпълнят. Също понякога са много агресивни. Понякога в по тежките случаи имат халюцинации, чуват гласове, които им говорят. Безразсъдно шофират, харчат пари, използват психоактивни вещества и алкохол. Ситуацията става на толкова сериозна, че се налага приемането им в болница. Депресията е опасна главно с риска от самоубийство, поради който отново се налага хоспитализация. Това, че спиш нормално също е добре. Психатрите казват, че безсънието е първият признак, че нещо те е наред. А и при епизод на мания човек не се нуждае от сън, само 2-3 часа са му достатъчни. На мен лично манията много ми прилича на състоянието, в което човек изпада след употреба на амфетамини. Моят съвет към теб е да посетиш някой колега психотерапевт, за да поработите малко върху подтиснатото настроение и притесненията ти относно здравето. Психотерапевт, а не само психолог, защото има разлика. Психолозите се занимават с проблеми от живота, докато психотерапевтите са изкарали и школа за психотерапия при психични нарушения. Ще ти се отрази добре и ще се поуспокоиш. Спокойно, никой няма да те помисли за луд, а и не е задължително да казваш на някого. Също така колегите нямат право да изписват лекарства, така че и за това може да бъдеш напълно спокоен. Не те съветвам обаче да посещаваш психиатър защото те са обучени да изследват патологията и в повечето случаи търсят под вола теле и може да те объркат. Надявам се да съм ти помогнала поне малко. Като го прочетеш драсни някой ред да кажеш какво си решил да предприемеш. Успех :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 дни hash: 5e7b5d9c95

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравейте отново. Много благодаря на всички отделили време да прочетат това, което съм написал, особено на авторката на коментар номер 3. Напълно съм наясно, че симптомите и диагностиката, която е дадена в сайтове, в които освен за БАР, пишат и за готварски рецепти и пране, си е просто копи-пейст от незнайно къде, и самодиагностиката ми на база подобни четива е крайно нелепа, още повече като се има в предвид, че си падам хипохондрик. При мен този проблем, когато бях някъде на 15-16 години и се проявяваше като депресия по 2-3 седмици след края на всяка ваканция. Последният ден винаги си правих равносметката, какво съм свършил и с какво съм бил полезен докато съм бил свободен и не съм ходил на училище, и като се сетя че съм бездействал и лентяйствал вече депресията е на лице. Много мисля върху стари преминали неща. В момента съм на 24 години, и есента имам възможност да замина за квалификация за няколко месеца в чужбина, но съм особено притеснен, как би ми се отразила разката промяна. Именно и заради това напоследък започнах все повече за да се интересувам за състоянието си. Смятам, че наистина трябва да си променя начина на мислене и да не приемам, че всички лоши неща ще се случаят и, че няма връщане на зад. Както казах и в историята си, имам определени планове за близкото бъдеще, но когато съм в "депресия", те направо ми изглеждат жалки и смешни, а след няколко часа вече съм оптимист и работя върху осъществяването им. Както ми беше препоръчано, непременно ще посетя психотерапевт.

 

...