Мъката на художника
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1489 пъти
Казват, че художниците били много емоционални и податливи към депресии. Ами.... май е така наистина. Не зная откъде да започна и не мога да намеря изход от депресията в момента.
Всеки ден си казвам: нищо не става от мен, нищо не постигнах в този живот, защо да продължавам?
Преди почти 6 месеца се разделих с човек... когото обичах изключително много. Посветих живота си на този човек и накрая.... пича си намери красавица, хубавица, аз вече не му бях нужна. Той беше също художник. Много пъти съм му помагала и сега след тази раздяла, аз съм толкова отвратена.
Много пъти той ми казваше : Аз се влюбих в теб, заради изкуството ти.
Е кажете ми как да продължа да правя това? Още повече при факта, че и той е художник. Още повече след всичките циркове, които аз направих и той направи.... ми каза : " Погледни се! Какво си постигнала в живота? На колко години си и нищо не си постигнала. Кой ще те вземе такава? Ти си ходещо проклятие. "
Ами... може и да е прав човека. Даже с всеки изминал ден все повече и повече си мисля, че е бил прав и че аз съм едно нищожество.
Имам си приятел, който се грижи за мен. Не е човек на изкуството, но и не държа.
Но все пак.... аз не мога да излезна от тая дупка вече много време. А кризата с изкуството... и преди ме е тресла, но усещам вече как ми е опрял ножа до кокъла и... нямам воля да се справя.
Преди намирах удоволствие да създавам. Сега вече не намирам удоволствие. Избягвам такива хора, които са творци. Намирам го за... престорено, за глупаво. Не намирам смисъл.
А някога това ме крепеше да не си сложа края може би. Сега... и това не ме крепи. Обмислям варианта да започна да ходя на психолог, може и да ми помогне, защото аз не мога да се спраевя. Наистина... нямам волята.
И ако някога това попадне на... моят бивш възлюбен... само мога да му кажа това :
Съжалявам.

Но най-вече съжаляам себе си, че съм допуснала да се докарам до това състояние. Сама си я прегърнах депресията. Сама я допуснах. Нормално момчето да си потърси щастието другаде.
Искам по-скоро да се махна от този свят, ако може, защото... не мога да понеса срама от това, което съм.
Не мога повече Не искам повече.
Съжалявам

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: 0744292d0e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Имаш нужда точно от психолог или психиатър.Ти трябва да започнеш да уважаваш себе си иначе няма кой.Ако видиш бившия му кажи да си гледа работата.Остави миналото и действай!

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 49d4bbda15

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Така е, ако беше истински художник, щеше да превърнеш мъката си в изкуство. А ти като всяка средностатистическа кифла си дошла тук да ревеш от поредния Дон Жуан :)... По-малко самосъжаление, и повече работа. От пасивна, енергията трябва да се превърне в активна.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 63ccec0afe

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Благодаря ти. Имах нужда точно от това. Да разбера, че съм средностатистическа кифла с поредния Дон Жуан. Благодаря ти

 

...

горе^

преди: 6 години, 2 месеца hash: fbed8e2dd9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз съм рисувач и стихове пиша бива ме като драскач без муза някак си се диша. Е нека се изразя в проза. Не се депресирай хвани и започни да рисуваш, така ще си смекчиш болката, пък и нали си имаш приятел, няма за какво да се самосъжаляваш. Аз години наред се съмосъжалявах и дори нарисувах над 100 портрета на своята муза, ала преодолях болката и напреднах в рисуването :)

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 2c2fcddf9a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   А защо не нарисуваш тези си емоции? Искам да видя депресията ти, така ще те разбера най-добре, а и всички останали! Прикачи после "чувствата" си и дай линк! И да... всички изпадаме понякога в подобна дупка май, но поне повечето със сигурност правим което казва н 2 така че... покажи! Ще наглеждам :)

 

...