Споделена история от Здраве |
Живея сама
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1725 пъти
Здравейте! Момиче, ученичка. Накратко от 2години живея сама в голям град и за първи път ще го призная пред себе си - много ми е трудно. Абсолютно вече си признавам, че не издържам психически на всичко, което ме заобикаля.
В 8 клас, когато дойдох тук всичко ми беше ново и имах големи надежди за начина ми на живота, хората, града и всичко, но ето че нищо не е както го очаквах. Заживях сама и първата година беше странна, не осъзнавах какво се случва още, не знаех как се чувствам през този период.
През почивните дни съм при родителите си, в малкото ми градче, през останалото време съм заобиколена от мрачни хора, които живеят като машини. Нямам приятели, самотно ми е изключително много, живеех преди с едно момиче, но завърши и си тръгна, не живея в общежитие или нещо подобно, а в собствен апартамент. Знам, че от страни звучи "еха живее в собствен апартамент, сама че от какво се оплаква? какво по-хубаво? " Не е така, отстрани всичко изглежда окей.
Ккогато имам възможност излизам с една много близка приятелка в града, но не може все пак всеки ден, опитах се да погледна нещата от хубавата им страна.. казвах си "добре от какво се оплакваш, до някаква степен си самостоятелна и ако си промениш начина на мислене, всичко ще се подреди. " Да, но не. Положително мислене, повече контакти с хора и запълване на времето не помага. Излизах повече, в компании които не познавам, запознах се последните седмици с близо 15тина души, беше забавно, но въпреки всичко и сред толкова хора се чувствам самотна. Нямам много истински прияели двама и за жалот са далеч, с един от тях се виждам веднъж на две седмици, с другия веднъж месечно.
Има моменти когато си седя вкъщи, бездействаща защото съм свършила всичко и просто лежа или седя и мислейки си за нещо избухвам в плач. Не обичам да съм слаба. Психически. Винаги си повтарям сина си, не се оплаквай ще се справиш, но в момента се чувствам зле.
Сутрините прекарвам в упражнения, здравословно се храня, отделям си време да готвя, музика, " разходка в близкия парк и въпреки тези "положителни навици" за "положителни хора" при мен нещата не са така. Просто ми е тъжно, много. Отстрани хората ми се радват колко готин и хубав живот имам, приятели компании, самостоятелност, нов град, разнообразие. Нищо подобно. Опаковката лъже, качеството е ужасно.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 8c0bad7591 |
|
1. Самотна си защото си нямаш живо същество до себе си.
Намери си гадже или домашен любимец :)
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 8256097c9c |
|
2. Потърси си съквартирантка, давай стая под наем.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 0116e5dc30 |
|
3. Имаш си близка приятелка, други двама приятели с които се виждаш през седмица. Ти по колко приятели мислиш, че имат хората? Ако ти трябва убиване на времето не може ли с някоя съученичка кафе? Според мен неудовлетворението ти не е от липсата на хора, а нещо не харесваш в себе си.
А и не разбирам как можеш да свършиш всичко и да се чудиш какво да правиш. Никога не ми се е случвало да свърша всичко, което има за правене у дома. В краен случай си вземи куче. Голяма е занимавка, а и с него стават запознанства.
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: d98043ceba |
|
4. Здравей!
Аз съм момче на 25 и се чувстам по същият начин. Ще ми е приятно да си помогнем взаимно по някакъв начин.
|
|
